НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……… / 13.11.2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 33–ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 18.10.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15468 по описа
за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.М.Е. ЕГН ********** , положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, които след частично прекратяване на основание чл.232 ГПК, с определение
№9274/18.7.2019г., по
отношение на заявената лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 40.27 лв. за периода от 26 август 2017г. датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до 16 юни 2018 г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, е за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
следните суми:
сумата от 426,34 лв. (четиристотин двадесет и шест
лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем №
2778741, сключен на 29.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С.М.Е., вземанията по който са
прехвърлени от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение №
1/01.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г.;
сумата от 29,10 лв.
(двадесет и девет лева и десет стотинки), представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 07.04.2017 г. до 25.08.2017 г.;
сумата от 199,58 лв. (сто деветдесет и девет лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410
от ГПК,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№9779/2018 г. на ВРС, 42-ри състав.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Подал е Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения
двуседмичен срок ответницата е възразила срещу същата, поради което на
основание чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, ищеца депозирал настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение, е
подписан Договор за паричен заем №
2778741 от 29 март 2017 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и С.М.Е.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Ищцовото дружество
от своя страна е сключило Договор за (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 01 април 2018 . с „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за
заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя
паричен заем в общ размер на 500 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след
сключване на процесния договор, с което Заемодателят
е изпълнил задължението си. В настоящия договор страните се съгласили, че със
сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за
паричен заем 2730242. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая процесният
договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща
остатъка от заемната сума по договора. С.М.Е. се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 543.48 лв., ведно с договорната лихва на 21
седмична/и и месечна/и погасителни вноски, всяка в размер на 25.88 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, С.М.Е.
е извършвал плащания в общ размер на 180 лв.
Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 426.34лв.
За ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2778741 от 29 март 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в
договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 29.10 лв. за периода от 07 април 2017г. - датата на първата вноска
до 25 август 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните
договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата
да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 199.58 лв.
Разпоредбите на договора
предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай С.М.Е. дължи разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер 0. Следва да
имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени
съгласно чл.Юа от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 25 август 2017 г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията
си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 40.27лв. от 26 август 2017 г. датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -16 юни 2018 г. г, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед изложеното,
се настоява за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на
разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не се явява лично и не се
представлява.
Преди съдебно заседание, ищецът,
чрез процесуалния си представител в писмен вид е заявил, че поддържа предявения
иск и моли същият да бъде уважен. Предвид липсата на депозиран писмен отговор
на исковата молба, неявяването на ответника в съдебно заседание и с оглед
събраните доказателства установяващи основателността на исковата претенция моли
съда да постанови неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид
направеното от ищецът искане за постановяване в негова полза на неприсъствено
решение и като съобрази, че са налице предпоставките на чл.238 и следващите от ГПК за уважаване на искането, а именно, че с определението си по чл.131 от ГПК,
както и с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата
молба и подаване на писмен отговор по
чл.131 от ГПК и призовка за страна за открито съдебно заседание по чл.142 от ГПК, на същият са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като според
представените доказателства, се касае за следните суми в производството по
чл.422 ГПК: за д.т. 125.00лв.
Съдът намира, че с оглед липсата на правна сложност на
делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за ю.к.възнаграждение в
размер на 50.00лв. в исковото производство по чл.422 ГПК.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на
ВКС, по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в
заповедното производство, като същите са за ю.к.възнаграждение в размер на
50,00лв. и държавна такса в размер на 25,00лв.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.М.Е. ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми:
сумата от 426,34 лв. (четиристотин двадесет и шест
лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем №
2778741, сключен на 29.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С.М.Е., вземанията по който са
прехвърлени от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение №
1/01.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г.;
сумата от 29,10 лв.
(двадесет и девет лева и десет стотинки), представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 07.04.2017 г. до 25.08.2017г.;
сумата от 199,58 лв. (сто деветдесет и девет лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410
от ГПК,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№9779/2018 г. на ВРС, 42-ри състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.М.Е.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, р-н Приморски,
Вилна зона, ул.“ ***“№28, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА Н. „А.З.К.Н.П.З.“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 175,00лв., представляваща
сбор от сторени съдебно-деловодни разноски в
исковото производство по чл.422 ГПК, както следва: за
ю.к.възнаграждение в размер на 50.00лв., както и за д.такса в размер на 125.00лв., както и сумата от общо 75,00лв., представляваща сбор от съдебно-деловодни разноски
за ю.к.възнаграждение в размер на 50,00лв. и държавна такса в размер на 25,00лв.,
сторени в заповедното производство,
предмет на образуваното ч.гр.д.№9779/2018г. по описа на ВРС, 42-ти състав.
Присъдените
суми може да бъдат внесена по сметка на
ищецът, посочена в искова молба с вх.№66587/12.10.2019г. по описа на ВРС/л.4/.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено
неприсъствено решение, може да поиска от ВОС, в едномесечен срок от връчване на
решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при
някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7,
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: