№ 22360
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110140583 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК – арг. чл. 310, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 362354/05.11.2025 г., и двете
от И. В. С., срещу „флатексДЕРИГО“ – клон България – КЧТ, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 353/10.06.2025 г.
и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „Старши юрисконсулт“ в отдел „Правен“ в
предприятието на ответника; и с правно основание чл. 71 ЗЗДискр за изплащане на сумата в
размер на 15 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
наложени на ищцата дискриминационни актове, тормоз на работното място и преследване
по признака „лично положение“ – заради качеството й на избран представител на
работниците и служителите в СОП.
Ищцата И. В. С. твърди, че е работила за ответното дружество на длъжност „Старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ през периода 01.03.2021 г. до 11.06.2025 г., когато е уволнена
поради съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ). Сочи, че това съкращаване на щата
(щатна бройка) е било фиктивно и представлява явна злоупотреба с право от страна на
ответния работодател. Намира, че е налице проява на открит реваншизъм спрямо ищцата,
понеже същата дръзнала да търси защита на своите права чрез съдебна защита. Описва в
хронологична последователност развитието на работните взаимоотношения с ответника.
Уточнява, че той е клон на нидерландско дружество „ДеГиРО Б.В.“, вписано в регистъра на
Нидерландия под номер 34342820, по късно Клонът става част от група германски
предприятия /Флатекс АГ/, тогава наименованието на клона е преименувано на актуалното
флатексДЕГИРО – клон България /КЧТ/. Целта за съществуването на длъжността,
изпълнявана от ищцата била да гарантира, че дружеството се придържа към всички правни
насоки и предоставя юридически съвети на ръководството по съществените въпроси.
Поддържа, че съвестно е изпълнявала своите служебни задължения. Навежда, че е спечела
доверието на своите колеги, който пожелали да й поверят колективните работнически
1
интереси, избирайки я за представител на работниците и служителите в специалния орган за
преговори /СОП/ по чл. 14 ЗИКРСМПГПЕД. Разказва, че според нея дружеството –
ответник не е имало право да изисква свидетелства за съдимост на служителите си, като
неколкократно е повдигала това на въпрос, но мнението й не било зачитано. През януари
2025 г. ищцата сезира АССГ с иск по чл. 39 ЗЗЛД, претендирайки обезщетение от 100 лв. за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обработване на личните й данни от
работодателя. Освен това дело, имало още един висящ спор между страните, който бил
подсъден на СРС и касаел качеството на ищцата на избран представител на работниците и
служителите в Клона, което обстоятелство, твърди се в исковата молба, й дава
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ. Навежда, че ответният Клон
еднолично взел решение, че не ищцата, а трето за спора лице, е избран за член на СОП.
Твърди, че всичко това породило много напрежение в работния процес. Споделя, че колегите
спират да общуват с нея, като тя останала дори физически изолирана в мястото си на работа.
Служебната среда се превърнала във враждебна и унизителна, обидна и застрашителна.
Ищцата не била изненадана от заповедта за уволнение, но в същото време – била силно
огорчена. Намира, че ответникът е имал дискриминационно отношение към „неудобен
служител“. Сочи, че, очевидно, няма как дейността на Клона да продължава без юридическо
обслужване от правоспособен юрист. Налице е ясна индикация за необходимост от
изпълняването на трудовата функция „Старши юрисконсулт“ в българския Клон. В
предизвестието се споменавала процедура по подбор, но същата трудно може да се оцени
като законосъобразна. Конкретно – документите нямат достоверна дата /може да са
антидатирани/, а и е много трудно да се обоснове как заемащи длъжността „младши
юрисконсулт“ имат по-висока квалификация от заемащия длъжност „старши юрисконсулт“.
Твърди, че уволнението е „ответно действие“ по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за
защита на лица, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Допълва, че спрямо нея е предприето дискриминационно третиране в контекста на чл. 71
ЗЗДискр, като ищцата е „неутрализирана“ от работодателя. Това поведение на ответника
качествено влошава начина на живот на ищцата в исковия период от декември 2024 г. до
юни 2025 г. Оценява понесените неимуществени вреди на 15 000 лева. По изложените
съображения моли съда да признае уволнението му за незаконно, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение заради
дискриминационното отношение, което й е било наложено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„флатексДЕРИГО“ – клон България – КЧТ, с който оспорва всички насочени срещу него
искови претенции. Признава, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение по описания от ищцата начин за сочения период и длъжност. Навежда, че с
оглед организационни промени, както на групово, така и на местно ниво, от 02.06.2025 г. е
налице ново щатно разписание на длъжностите за българския Клон. Това разписание
предвиждало премахване на заеманата преди това от ищцата длъжност „старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“, като не само щатната бройка, но и целият отдел е закрит.
Споделя, че с оглед това съкращаване на щата, е проведен подбор от 5-членна комисия за
съпоставка на длъжностите „младши юрисконсулт“ и „старши юрисконсулт“. Разказва и за
проверката на Комисия за защита на личните данни, че не е налице нарушение на ответника
на ЗЗЛПСПОИН. Сочи, че ищцата не била събрала нужния брой гласове от Общото
събрание, същата не е избрана за член на специалния орган за преговори. Релевира се, че
ищцата само голословно твърди, че е член на специален орган за преговори, но не представя
никакви доказателства в тази посока. Поддържа, че всички законови изисквания при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните са спазени, в това число чл. 329
КТ. Обяснява, че при извършване на подбора, ищцата е събрала най-малко точки измежду
тримата проверявани при подбора служители – само 48 на брой. Намира претенцията на
ищцата по чл. 71 ЗЗДискр за неоснователно заявена, като претендира, че не е налице
2
признака „лично положение“, отделно на ищцата съвсем не й е налаган твърдения от нея
тормоз. Изтъква, че работодателят е наложил график на своите работници и служители във
връзка с установения смесен режим на работа (от офиса и от разстояние), поради което
указанията от ответния работодател служителите му да спазват изготвения от него график
далеч не може да се квалифицира като тормоз. Накрая, намира, че претенцията за
неимуществени вреди е прекомерно завишена в светлината на релевантните критерии за
оценка по реда на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отхвърлят исковете на ищцата и да се присъдят
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в светлината на правилата,
установени в чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е съществувало
между страните трудово правоотношение, както и твърденията си във връзка с възражението
за наличие на злоупотреба с право и дискриминация от страна на работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване
на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – съкращаване на щата за длъжността „Старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“, както и провеждане на законосъобразна процедура по
подбор по чл. 329 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 71 ЗЗДискр в тежест на ищцата е да докаже
дискриминационния признак, респ. наличието на по-благоприятно третиране, което
ответникът е предоставил другиму при равни други условия.
Обратното доказване на ответника се отнася до: всички факти, на които се позовава
ищецът; други факти, опровергаващи съществуването на фактите, установени от ищеца;
други факти, от които може да се направи извод, че не е налице дискриминация, или че
извършените действия са оправдани с оглед законова цел и средствата за постигането й са
подходящи и необходими.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
претендираното обезщетение.
С определение от 15.10.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, както следва: че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ при ответника; че със Заповед № 353/10.06.2025 г. на
управителите на флатексДИГЕРО – клон България, трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – съкращаване на щата.
Така отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от ангажираните по
делото писмени доказателства.
3
От приложения по делото Трудов договор от 01.03.2021 г., се установява, че
служителят И. С. приема да изпълнява длъжността „старши юрисконсулт“, като същата е
запозната с характера на работата и й е връчена длъжностна характеристика.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „старши
юрисконсулт“, видно от която задачите на служителя са следните: консултиране,
изследователска дейност, преглед, оказване на съдействие и оказване на подкрепа – всяка от
задачите е по-подробно обяснена. Документът съдържа в списък и отговорностите, вменени
на служителя, както и необходимите компетентности и познания за длъжността.
Приложено е Решение от 09.01.2025 г. на „флатексДЕГИРО“ – клон България, КЧТ, с
което е избран единствено служителят Димитър Стефанов Арнаудов на длъжност "финансов
анализатор“ като представител на работниците и служителите в специалния орган за
преговори по чл. 14 от ЗИКРСМПГЕД на „флатексДЕГИРО“ – клон България, КЧТ.
Със Заповед № 347-А/27.05.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е утвърдено, че
считано от 02.06.2025 г. ще е налице промяна в структурата на отделите и ново щатно
разписание на длъжноститте в дружеството. Промяната касае премахване на длъжности от
отдел „Правен“, конкретно премахване на длъжността „старши юрисконсулт“ в отдел
„Правен“, като се закрива щатната бройка, предвидена за съответната длъжност. Утвърдена
е нуждата от провеждане на процедура по чл. 329 КТ измежду всички служители, заемащи
сходни или идентични длъжности със премахнатата (закрита) длъжност в премахнатия отдел
„Правен“, както и да се прекрати трудови договор със служителя, получил най-малко тоюки
от проведения избор. За това действие българският представител на дружеството е получил
писмено съгласие от германското акционерно дружество – вж. писмено съгласие от
22.05.2025 г. от Оливер Беренс и Кристиане Щрубел.
Със Заповед № 348-А/27.05.2025 г. е назначена комисия, която да извърши подбор по
смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ между служителите, които заемат длъжността „старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ и служителите, които заемат длъжността „старши
юрисконсулт“ и „младши юрисконсулт“ в отдел „Правен“, доколкото съгласно структурно
щатно разписание, приложено по делото, в ресора „Съответствие, мерки срещу изпирането
на пари и предотвратяването на измами – съответствие“ има общо две заети щатни бройки
към 27.05.2025 г. – една за старши юрисконсулт и една за младши юрисконсулт, както и има
отдел „Правни въпроси“ – също с една щатна бройка „юрисконсулт“. Със заповедта,
указваща извършването на подбор по чл. 329 КТ, е определена комисия в посочен в нея
състав от 5 човека, а именно: Анатолий Иванов – управител и председател; Силвия Иванова
– управител; Кристин Барон – управляващ директор, главен началник на правните отдели
във флатексДИГЕРО АГ и Матиас Шмидт – член на борда на дивизията – регулации, борба с
изпирането на пари и предотвратяването на измами. Определено е подборът да се извърши
до 02.06.2025 г., като за работата си комисията следва да изготви протокол за резултатите от
извършения подбор. Накрая след извършване на подбора, да се предизвести за прекратяване
на трудовото правоотношение на съответния служител и да бъдат събрани данни относно
наличие на закрила по чл. 333 КТ.
4
Част от писмените доказателства по делото е и Протокол за проведен подбор по чл.
329 от КТ от 29.05.2025 г., при критерии, както следва: първо – за професионална
квалификация съгласно скала за изчисление от 1 до 5 и второ – оценка за работа съгласно
скала за изчисление от 1 до 10. Видно от таблицата, намираща се на л. 147 по делото най-
малко точки по критерия „оценка на работа“ е получила ищцата – само 43, за разлика от
старши юрисконсулт Красимира Вълкова – 85 точки и младши юрисконсулт Сибила
Григорова – 82 точки. По критерия „професионална квалификация“ и трите номинирани
служители на ответния работодател получават по 5 точки, което е и максималната
възможност. По критерия „оценка за работа“ работодателят е заложил 8 подкритерия –
качество на възложените задачи, недопускане на грешки, спазване на срокове,
самостоятелност и поемане на отговорнос при изпълнение за преките трудови задължения,
отзивчивост и мотивация за работа, спазване на вътрешните правила, спазване на работното
време, желание за развитие, способност за работа в екип. Видно от таблицата, приложена на
л. 149 по делото ищцата е получила под средната оценка /5/ за общо 4 от критериите.
Подборът, така както е направен, е провокирал изпращането на представеното по
делото Предизвестие за прекратяване на трудов договор с адресат ищцата И. В. С., връчено
на 10.06.2025 г.
На следващия ден – 11.06.2025 г. й е връчена и Заповед № 353/10.06.2025 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от КТ – във връзка с извършена промяна в щатното разписание на длъжностите в
„флатексДИГЕРО – клон България“ КЧТ, включваща закриване на длъжността „старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“, респ. премахване на една щатна бройка от тази длъжност,
проведена със Заповед № 347-А/27.05.2025 г. и проводен подбор по чл. 329 КТ.
По делото е представено и решение № 18795/02.06.2025 г. по адм.д. № 584/2025 г. на
АССГ, с което е отхвърлена претенция на ищцата за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 лева за периода от 09.02.2021 г. до 17.01.2025 г. от
незаконосъобразно изисквано от нея свидетелство за съдимост като предпоставка за
встъпване в трудово правоотношение.
Част от целокупния доказателствен материал е и оценка на представянето на ищцата
И. С. за 2024 година от ръководителя на международния правен отдел – Яспер Вайтс, който
дава следните оценки – „недостатъчно“ на критерия качество на работата на служителя С.,
ведно с коментар за оценката; „под очакванията“ на критерия ефективно планиране и
организация на работата на служителя С., ведно с аргументиран коментар; „недостатъчно“
за критерия отговорност на служителя С., отново обоснован с примери; оценката е
„недостатъчно“ и по критерия работа в екип на ищцата като служител с приложена
аргументация; „под очакванията“ е оценката и касателно критерия иновации и
инициативност на служителя с точен коментар защо тази оценка е избрана от оценяващия.
Единствената оценка, съдържаща положителност за работата на ищцата С., е критерият
обучение и развитие – там оценката й е „като цяло отговаря на очакванията“. Оценката
завършва със следния коментар „Миналата година ви помолих да се подобрите, така че
5
вътрешните заинтересовани страни да са доволни, да подобрите личното си лидерство, да
поемате повече отговорности и да подобрите отчитането пред мен. Не съм видял подобрение
по тези теми.“
Същевременно такава оценка има и от ръководителя на отдел Съответствие с
разпоредбите относно капиталовите пазари, звено Съответствие/мерки срещу изпирането на
пари и предотвратяването на измами - Александер Щер, за работата на служителя Сибила
Григорова на длъжност „младши юрисконсулт“ за работата й в дружеството през 2024 г.
Видно от отделните критерии и оценките към тях, ведно с коментари, работата в качествено
и количествено отношение на младши юрисконсулт Григорова „напълно отговаря на
очакванията“. В допълнителен коментар на ръководителя на този ресор същият е написал:
„Здравей, Сибила, радваме се, че си част от екипа и ни подкрепяш с много важни задачи,
които са в основата на нашите задължения. Очакваме с нетърпение да изградим бъдещето на
компанията.“
С идентично звучене е натоварена и оценката на другия атестиран от ответника
юрист – Красимира Вълкова за отчетната 2024 година, заемаща длъжността „старши
юрисконсулт“ в на отдел Съответствие с разпоредбите относно капиталовите пазари, звено
Съответствие/мерки срещу изпирането на пари и предотвратяването на измами. Нейната
оценка също е изготвена от ръководитела на това звено - Александер Щер, като същият
оценява изключително позитивно работата на служителя Вълкова. Нещо повече в по-
подробните коментари, зададени като възможност при оценката на отделните критерии за
работата на оценявания, се говори за страст и отдаденост на проверяваната Вълкова,
обобщава се, че тя е добър пример за всички свои колеги, а накрая към нея е отправена
благодарност за това, че е част от екипа.
По делото са събрани и устни доказателсва чрез разпит на свидетелителя Нина
Кирилова Дончева, както и обясненията на Анатолий Ангелов Иванов в качеството му на
управител на ответното дружество, както и обясненията на ищцата И. С..
От разказа на свидетеля Дончева – бивша колега на ищцата и бивш служител на
ответника, съдът установява, че през м.12.2024 г. м.01.2025 г. двете работели заедно в една
стая. Твърди, че на всички техни колеги им било казано да не общуват при тях. От разказа й
става ясно, че тя така е разбирала ситуацията, понеже другите колеги (от отдел Финанси),
които преди това също били във въпросната стая с двете колежки, започнали да работят от
разстояние /т.нар. хоум офис - home office/. Тя имала усещането, че колегите й от Финанси
работели от вкъщи само и само двете да са отделени в една стая, т.е. да са изолирани от
всички останали в офиса. Същевременно, изтъква, че повечето от служителите на ответника,
които наброявали общо около 300 души – работили от вкъщи. Намира, че работата на С.
била отлична, винаги бързо изпълнявала задачите си. Твърди, че освен ищцата, в компанията
нямало други юристи. Приема, че понеже С. не криела своето мнение, когато някой допуска
грешка, това обстоятелство не се харесвало на другите. И. С. й споделяла, че идва с
нежелание на работа, че хората я подминават. Намира, че колегите й от отдел Финанси
тентенциозно били накарани да работят от разстояние, за да останат само двете жени в
6
стаята като отлъчени.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на страна, както ответната,
така и ищцовата, по реда на чл. 176 ГПК.
Веднага следва да се посочи, че по мнение на настоящия съдебен състав, въпреки
оспорванията в обратен смисъл на ищеца, разпитът на Анатолий Ангелов Иванов е
допустим както в качеството му на свидетел, така и в качеството му на страна, но с оглед по-
голяма процесуална издържаност, съдът е преценил формално да приобщи тези устни
доказателства под формата на обяснения. Съображенията на съда са следните. Съгласно чл.
30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги
представляват по закон или според устройствените им правила. Съгласно разпоредбата на
чл. 17а, ал. 2, т. 4 ТЗ в Търговския регистър се вписва лицето, което представлява търговеца.
При служебна справка, съъдт установи, че господин Иванов е вписан като управител на
дружеството. По принцип ГПК не изключва възможността представителят на страната в
процеса да бъде разпитван като свидетел. Това изрично е уредено по отношение на
процесуалните представители на страните по пълномощие. Съгласно чл. 166, ал. 1 ГПК
никой няма право да се отказва от свидетелстване освен пълномощниците на страните по
същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор, както и посочените в т. 2 от
същия законов текст родственици. Тълкуването на този текст сочи на възможността
представителите на страните по пълномощие да свидетелстват, като им е предоставена и
възможността да откажат това. Възможността пълномощниците на страните в процеса да
свидетелстват произтича и от текста на чл. 172 ГПК. С оглед на това и доколкото липсва
изрична забрана за свидетелстване от страна на управител като представляващ ТД, което е
страна в процеса, се счита, че няма процесуална пречка за това като показанията на
управителя като представител на съответното търговско дружество следва да се преценяват
при условията на чл. 172 ГПК. В зависимост от тяхното съдържание същите могат да се
квалифицират и ценят като обяснения на страната по чл. 176 ГПК (така прието и в Решение
№ 136 от 25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2015 г., III г. о.).
От разказа на Иванов се установява, че нa глобално ниво в дружеството било взето
решение да се направят промени в структурно отношение и по-специално правният отдел да
се премести в Германия, т.е. оттам да се вземат решения на по-високо ниво за всички
отделни клонове на дружеството. Споделя, че е участвал в подбора, при който най-малко
точки получила ищцата. Разкрива, че по време на подбора, видял оценката на служтеля С. от
прекия й ръководител, който бил в чужбина – оценката била много ниска, дори
„притеснителна“. Уточнява, че по отношение на другите две негови колежки, които
участвали в подбора, мнението на всички в комисията било, че се справят отлично, към тях
нямало никакви забележки. По отношение на И. С. обаче всички имали коментира за
работата й с негативна конотация. Точно поради тази причина между членовете на
комисията нямало съмнение, че именно С. е с най-лошо общо представяне в компанията и
точките, който й поставили адекватно отразявали тази позиция. Разяснява, че обявата в
„джобс.бг“ за позиция „старши юрисконсулт“, публикувана в момента, когато процедурата
7
за подбор, респ. премахване на една щатна бройка „старши юрисконсулт“ в отдел „Правен“,
е в своя ход, е проява точно на тази „счупена“ (развалена) комуникация. Понеже прекият
ръководител на г-жа С. в Амстердам не бил навреме осведомен за взетото решение на
глобално ниво, управлението на дружеството по юридическите въпроси да се съсредоточи в
Германия, откъдето да се спускат регламентации надолу към всички клонове, затова и като
имал яснота, че И. С. е с крайно незадоволително представяне в своята работа, решил да
отвори по собствена инициатива нова работна позиция за „старши юрисконсулт“, т.е., за да
намери заместник на ищцата. В своето изложение г-н Иванов обръща внимание и на факта,
че полученият от ищцата С. план за акции не е свързан с нейни постижения, заслуги или
добро представяне през годината – напротив, изтъква, че този документ е по шаблон -
„темплейт“, който е раздаден на всички служители, без това да е обвързано по някакъв
начин с оценка за начина им на работа. Уточнява, че на глобално ниво правният отдел не е
съкратен, но е консолидиран. Относно начина на работа в дружеството - обяснява, че
обичайно 50 % може да се работи от вкъщи, но това трябва да се съгласува с прекия
ръководител на съответния служител. Ищцата С. била в една стая, доколкото си спомня, с
отдел „Финанси“. По впечатление на г-н Иванов този отдел не могат да раотят от разстояние
или поне не през цялото време. Неговото лично мнение е, че ищцата не е била тъжна в хода
на процесните събития, като в тази връзка си припомня случка, при която поискал да
разбере нейното мнение, защото станало ясно, че прекият й ръководител не е доволен от нея.
На негов въпрос, свързан с лошата оценка, която е получила, му било отвърнато с „Еми, той
днес е тук, утре го няма, на мен си ми харесва работата!“ Ищцата И. С. потвърждава, че
такъв разговор е бил проведен помежду им.
Ищцата И. С. също е дала обяснения по делото, при наведени доводи в следния
порядък. Бившият й работодател се опитвал да я премахне от работното й място от
18.12.2024 г. Било й заявено, че компанията не иска да работи с нея, без да казват детайли, и
й предложили 6 заплати. Казала, че ще помисли, тъй като се ползва със защита по чл. 333
КТ. Имало и друга среща /неформална/, на която й предложили повече пари при
прекратяване на трудовоправната им връзка, но понеже нямала формално предложение,
ищцата не предприела действия в посока да даде утвърдителен отговор. Не участвала в
никакви срещи от служебен характер. Нейният шеф й написал от м.01.2025 г. да ходи всеки
ден да работи в компанията – това било като наказание. Тя ходела три пъти седмично. Били
„канселирани“ (отменени) всички срещи, в които тя участва. Тя работела и се отчитала към
екипа в Амстердам.
Следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, съответно предметът
на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до наведените с исковата
молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното уволнение, като съдът
не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се
произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата
молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се
приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не
8
следва да се произнася по него (в този смисъл - Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. №
916/2015 г., ІІІ Г. О., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О.,
ВКС).
Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ означава премахване
считано от един определен момент за напред на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно, поради което законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
Предмет на проверка е законосъобразността на извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата И. С. от страна на ответника „флатексДЕГИРО“ –
клон България - КЧТ, реализирано на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, като предвид изложените с исковата молба доводи в тази насока,
спорните по делото въпроси касаят основно три групи обстоятелства – 1 ползва ли се
ищцата от специална защита по чл. 333 КТ; 2 налице ли е реално съкращаване на щата и 3
спазени ли са правилата на чл. 329 КТ за извършване на подбор.
В случая, обстоятелството, че преди извършване на процесното уволнение
работодателят е взел решение за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ се установява от представено по делото писмено съгласие от
22.05.2025 г. на директор Оливер Беренс – германски гражданин и на прокурист Кристиане
Щрубел – германски гражданин, които като представляващи „флатексДЕГИРО“ Банк АГ.
Същото е приведено в изпълнение въз основа на издадената от ответника заповед № 347-
А/27.05.2025 г., с която посочената длъжност се съкращава и влиза в сила новото щатно
разписание, при съпоставката на което с действащото до този момент такова, действително
се установява премахването на единствената щатна бройка за длъжността „старши
юрисконсулт“, заемана от ищеца И. С., т. е. документално е налице премахване на същата.
Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда
съкращаването, а щатното разписание е документът, който материализира новото
длъжностно разписание след промените. Затова този документ, съпоставен с предходен
такъв, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаване на щата - в този смисъл е
Решение № 296/27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС.
В случая, по делото се доказва както направено от работодателя изявление за
съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „старши юрисконсулт“
обективирано в писмено съгласие от 22.05.2025 г. на по-високо йерархично ниво, така и
отразяването на тази негова воля в новото щатно разписание и структурата на персонала,
утвърдено с последващата заповед № 347-А/27.05.2025 г., издадена от г-н Иванов и Силвия
Иванова, на които видно от служебно извършена справка по партидата на дружеството в ТР
към процесния момент им е възложено съвместно да го ръководят и представляват, поради
което съдът приема, че същите разполагат с компетентността да вземат решения по всички
въпроси, свързани с непосредственото му управление, които не са изрично изключени от
закона или учредителния акт на дружеството, в т. ч. с правомощието да променят щатното
разписание. В случая, изразеното на 22.05.2025 г. съгласие на най-високо ниво за
съкращаване на щата е напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице воля за закриване
на заеманата от ищцата длъжност от оправомощено за това лице, а именно управителите на
ответното дружество. Нещо повече, по делото от страна на ищеца не е заявено изрично
оспорване, обосновано с твърдението, че обсъдените по-горе писмени доказателства –
съгласие на германските представител на дружеството от 22.05.2025 г. и заповед от
27.05.2025 г., както и двете щатни разписания, действащи преди и след 02.06.2024 г., всички
те, свидетелстващи относно предприетите от работодателя структурни промени, не го
обвързват, или, че процедурата е инициирана от негов некомпетентен орган, поради което
съдът съобразява удостоверените в тях данни, достигайки до краен правен извод относно
реалното осъществяване на твърдяното съкращаване на щата от формална страна, тъй като
документално се доказва премахването от ответника на единствената щатна бройка за
изпълнение на определени трудови функции, отнасящи се именно до заеманата от ищеца И.
С. длъжност „старши юрисконсулт“ в отдел „Правен“.
9
На първо място следва да се вземе отношение касателно претендираната
приложимост на специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ от страна на ищцата. Според
изискването на чл. 333, ал. 1 от КТ, в случаи на прекратяване на трудовия договор поради
съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ), като разглеждания, работодателят
можел да уволни работника или служителя само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай, ако: касаел работничка или служителка-
майка на дете до 3-годишна възраст; трудоустроен работник или служител; работник или
служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
работник или служител, започнал ползуването на разрешения му отпуск; такъв избран от
колектива да представлява работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, или за
представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от
събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато имал такова качество и
който бил член на специален орган за преговори на европейски работнически съвет или на
представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, докато
изпълнявал функциите си, като във втората и третата хипотези на разпоредбата, преди
уволнението се вземало мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
Ищцата поддържа по делото, че се ползва от предварителната закрила при уволнение
по чл. 333, ал. 1, т. 6 от КТ в качеството си на представител на работниците и служителите в
специалния орган за преговори. При съвкупната преценка на относимите писмени
доказателства, първоинстанционният съд установява, че ищцата не е била назначена за
представител в посочения орган. Видно от приложеното по делото решение на ответника от
09.01.2025 г. и във връзка с Общо събрание на работниците и служителите на ответника,
проведено на 25.11.2024 г., и резултатите от точки 1 и 2 от дневния ред на същото, е
определено, че представител на работниците и служителите в специалния орган за
преговори, е само служителят Димитър Стефанов Арнаудов, който единствен измежду
тримата с най-много гласове /Димитър Арнаудов, Васил Апостолов и И. С./ е получил
резултат, спрямо когото е налице спазване законовото изискван за необходимото обикновено
мнозинство от присъстващите. Наистина в протокола от проведеното ОС на работниците и
служителите от 25.11.2024 г. е имало една-единствена кандидатура, а именно тази на
ищцата, но в същия този протокол липсва окончателно взето решение, че именно този
кандидат ще бъде избран да представлява всички колеги. Не бе пропуснато от съдебния
състав да се забележи, че в приложения от ищеца протокол от 25.11.2024 г. се наблюдава
странен феномен – на страница 3 от протокола е посочено, че „председателят на ОС
подложи на гласуване всяка от кандидатурите, както следва“, а учудващо на следващата
страница от протокола, макар ищцата да фигурира в своеобразна листа под номер 4 (логично
е да се приеме, че тази цифра й е определена, тъй като тя е четвърда поредна кандидатура),
липсват други имена, респективно кандидати със съответните цифри, предхождащи 4 – 1, 2 и
3.
В този смисъл настоящият състав не би могъл да приеме, че по делото са ангажирани
доказателствени източници ищцата С. да е била избрана за председател по реда на чл. 7 и чл.
7а КТ – с решение на общото събрание на работниците и служителите. Затова и се приема,
че липсата на такова надлежно взето решение на работниците и служителите не може да
бъде преодоляна чрез волеизявлението й, че е назначена или че е трябвало да бъде
назначена. Законодателят е предвидил изключителна компетентност за вземане на валидно
решение в тази насока, което да произведе правно действие, от общото събрание на
работниците и служителите съгласно императивните изисквания на чл. 7 и чл. 7 а от КТ. При
тези съображения първоинстанционният съд преценява, че ищцата не се ползва от
предварителна закрила при прекратяването на трудовоправната й връзка с ответния
работодател по чл. 333, ал. 1, т. 6 КТ (в този смисъл вж. Решение № 287 от 27.12.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 253/2018 г., IV г. о.).
Най-после следва да бъде разгледано инвокираното възражение, че съкращаването на
щата било фиктивно, целящо отстраняването конкретно на ищцата, както и, че подборът,
извършен от работодателя е необоснован, тъй като същият предпочел на запази позиция
„младши юрисконсулт“ вместо „старши юрисконсулт“, като трудно би могло да се
аргументира как по-млад специалист е по-прецизен в работата си от старши специалиста. В
тази връзка най-напред следва да се отбележи, че за характера и същността на всяка
длъжност от значение са правата и задълженията на работника или служителя, определящи
10
съдържанието на трудовите му функции, като ирелевантни при съпоставката на
длъжностите с цел извършване на преценка дали се касае за идентични трудови функции са
изискванията за заемане на длъжността, доколкото съдържанието на длъжността са
отговорностите и задълженията, вменени на служителя, а критериите за заемането се
въвеждат от субекта на работодателска власт с цел обезпечаване качественото изпълнение
на трудовите задължения. В случая, доказателствени източници, установяващи в най-голяма
степен съдържанието на трудовите функции, изпълнявани от ищеца И. С. – „старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ и служителите Красимира Антонова Вълкова и Сибила
Иванова Григорова, са представените по делото в превод на български език длъжностни
характеристики, отнасящи се за заеманите от всеки от тях длъжности, оценки от преките им
ръководители и протокола за извършен подбор. В този аспект забележимо е, че по делото
липсва оспорване относно верността на представените от ответника преводи на български
език на всяка една от длъжностните характеристики, поради което съдът съобрази
извличащите се от тях данни при формиране на извод относно характера на трудовите
функции, възложени на всеки един от посочените служители.
В случая, най-напред прави впечатление, че трите длъжностни характеристики,
отнасящи се до длъжността „старши юрисконсулт“ в отдел „Правен“ и „младши
юрисконсулт“ и „старши юрисконсулт“ в отдел „Съответствие“ имат помежду си сходства,
като се наблюдават и различия, в това число в изискването за професионални степени, опит
и познания, което обаче с оглед посоченото по-горе се явява ирелевантно. Тук следва да се
отбележи, че ответникът не оспорва наличието на идентичност между трудовите функции на
И. С., Красимира Вълкова и Сибила Григорова, което е проявено и в собственото му
извънпроцесуално поведение, изразяващо се в проведен от него подбор между посочените
лица, за което е съставен протокол от 29.05.2025 г. Ясно е, че същият не би сторил това в
случай, че е считал, че такава идентичност не е налице, поради което съкращавайки
единствената щатна бройка за длъжността „старши юрисконсулт“ извършването на подбор
по реда на чл. 329 КТ да не е било необходимо.
Следва да се отбележи, че при задължителност на подбора, както е в настоящия
случай между служителите С., Вълкова и Григорова, работодателят е този, който преценява
какви да бъдат критериите, въз основа на които той да се осъществява, като в основата му
стоят квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (качество на работа).
Касае се за специфична преценка, която следва и може да бъде извършена само от този,
който поради характера на работодателската си функция е длъжен да има непосредствени
впечатления от трудовите умения, навици, опит, знания и начин на изява на всеки един от
наетите от него работници. Като субективно право упражняването на подбора е насочено
към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и
към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат
до оценка на работата на всеки един участник в него, като се обективират чрез външно
изявената воля на работодателя. За да направи оценка за квалификацията и нивото на
изпълнение на възложената трудова функция, работодателят трябва да получи информация
относно приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения ръководител на
работника или служителя или от назначена от него комисия от специалисти в съответната
производствена или служебна сфера. Когато преценката на тези лица е обективирана в
писмен протокол той представлява частен свидетелстващ документ, поради което при
оспорването от уволнения работник или служител на отразените в него констатации, то
същите подлежат на пълно и главно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели
и/или други доказателствени средства с оглед установяване действителните качества на
участвалите в подбора лица.
В случая, от страна на ищеца С. е направено изрично оспорване относно надлежното
провеждане на процедурата по съкращаване на щата, което по своето естество обхваща и
въпроса относно законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. приложение
на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329 КТ, като съгласно разясненията,
възприети с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя в тази насока що
се отнася до критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа
(качество на работата) може да бъде предмет на съдебен контрол. Както се посочи по-горе,
за установяване на обстоятелствата във връзка с извършване на подбора е представен
11
протокол за работа на комисия от 29.05.2025 г., както и са събрани устни доказателства чрез
разпита на управителя Иванов. Както вече съдът отбеляза по-горе, същият формално е
разпитан като страна, но съгласно практика на ВКС, изнесеното от него може и да се цени
като свидетелски показания, макар кредитирани с оглед съображенията по чл. 172 ГПК. В
свободен разказ пред съда управителят Иванов, в качеството си на на пряко и лично
участващ в комисията по подбор, споделя категорично, че единствено спрямо служителя С.
оценителите са имали забележки и коментари в негативен аспект. Останалите две
служителки се спрявали отлично с работата и зададените към тях задачи. Това личало и от
оценките, които им били поставени от преките им ръководители. Прекият ръководител на г-
жа С. й бил поставил крайно ниска, дори притеснително ниска оценка. Това смутило
управителя Иванов и по-късно той намерил повод да говори с ищцата по този въпрос, тъй
като за него било непонятно как биха могли да продължат да работят заедно, при
положение, че оценката й е толкова лоша, а и с оглед това как саматя тя се чувства, след
получаването на подобен отрицателен атестат. Разбирането й за ситуацията обаче меко
казано го учудило – споделя, че тя не приемала ситуацията си с притеснение, несигурност,
желание за коригиране или каквото и да било друго усещане. Напротив – тя директно му
заявила, че оценката, която й поставил прекият й ръководител, не би могла да й въздейства,
понеже той „днес е тук, утре го няма“. Ищцата потвърждава в хода на проведеното на
27.11.2025 г. открито съдебно заседание, че е имала подобен разговор с управителя. Това
затвърждава у съда убеждението, че ищцата С., макар да е била наясно с неодобрението,
което работата й получава, най-малкото не изпитвала необходимост да се поправи или поне
да положи усилия в тази посока. Управителят Иванов изяснява още, че с оглед
сензитивността на коментираната информация, не е имал поглед върху представянето на г-
жа С. до момента, в който оценката й от прекия й ръководител, не му е била предоставена в
хода на процедурата по подбор.
В светлината на изведеното, съдът приема, че твърдението на разпитания по делото
свидетел Нина Дончева, че ищцата С. се справя безупречно със своите задължения, изглежда
непотвърдено и субективно преиначено. След като сам управителят на дружеството
признава, че предвид политиката за чувствителна информация и лични данни, оценяването
на работните умения и заслуги на служителите не са му известни, няма как да се приеме, че
други служители, на по-ниско йерархично ниво от управителя, още повече в отдел, различен
от отдел „Правен“, в това число и свидетелят Дончева, имат реално, пряко и неподправено
наблюдение върху свършеното от служителя С.. В подкрепа на това умозаключение на съда
се явява и обстоятелството, че в своя разказ свидетелят Дончева не приведе конкретен
пример, доказващ застъпеното от нея, а само затвърждава общи, принципни положения за
работната етика на своята приятелка.
Прочие, свидетелските показания на свидетеля Дончева изглеждат тенденциозни и в
друга насока. Същата заявява няколко обстоятелства, които флагрантно противоречат на
ангажираните по делото писмени доказателства. В частност, тя твърди, че цялата фирма
останала на грижите и отговорността на ищцата С., като нямало други юриси, които да се
занимават с юридическите въпроси. Подобна констатация пряко противоречи на
установената информация за две заети щати бройки на длъжностите „младши юрисконсулт“
и „старши юрисконсулт“ в отдел „Съответствие“. Действително двете щатни бройки са в
отдел, различен от „Правен“, но фактът, че ответникът разполага и с други юристи извън
съкратената позиция на ищцата, е неоспорим. В противовес на доказателства по делото е и
концепцията, твърдяна от свидетеля Дончева, че подходът при освобождаването на И. С. бил
непрофесионален, понеже „те седнаха и казаха освобождаваме те по взаимно съгласие“, без
обяснения за взетото решение. Свидетелят дори твърди, че за ищцата останала неясна
причината за освобождаването й - „тя беше питала кое не съм свършила?“ На първо място,
според оценката за представянето на ищцата през цялата 2024 година, работата на същата не
само се окачествява като „недостатъчно“ и „под очакванията“, но и към всеки компонент от
оценителния документ, прекият ръководител на С. към съответния момент – Яспер Вайтс,
привежда конкретни примери от работния процес, въз основа на които оценява служителката
с тези ниски оценки. По-специално измежду забележките на прекия ръководител се
откроявят следните моменти. На първо място впечатление прави отбелязването, че макар да
е имала подобна забележка в миналогодишния отчет (визира се 2023 година), служителката
С. не е се е постарала да се подобри. Същата, макар да пращала навреме седмичните отчети,
12
не сочела какви са правните въпроси и какъв е нейният принос от гледна точка на
съдържанието. По по-значими теми било нужно да се включат специалисти от други екипи, а
обратната възка била, че приносът на С. в екипа не е добър. След това обяснява, че трябвало
да й задава въпроси дали е проверила съответствието с конкретни закони, като при проверка
се установило, че липсва същината и важната информация за бизнеса. Ръководителят Вайтс
й обръща внимание, че не е отговорила на очакванията, които са й поставени – трябвало да
покаже повече лично лидерство, да поема повече отговорности в ролята си, да информира
проактивно по съответните теми и да показва и доказва, че има принос. Отделно, получил
отрицателна обратна връзка относно нейната отзивчивост и подход, ориентирани към
решения. Не на последно място, сочи, че отношението на ищцата към подчинени й
служители било нетолерантно – между нея и служителка на име „Мария“ имало напрежение
(това било споменато и в предишен доклад, видно от контекста на настоящия), но освен това
ищцата говорила с нея по заповеден начин, което не допринесло за безопасна среда за това
трето за спора лице. Ето защо съдът приема, че показанията на свидетеля Дончева, в частта,
в която същата разказва за непрозразна и неясна процедура по прекратяване на трудовия
договор на ищцата, за неистинни и превратни. По същия начин стои въпросът и относно
свидетелските показания в частта относно професионалното изпълнение на работните
задачи на ищцата.
Наистина, наличието на разминаване в някой детайли между показанията на
свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано. Това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските
показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят
случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е техните субективни възприятия по
отношение на правнорелевантните факти да са формирани непосредствено и да не са
взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли,
според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори,
поради което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и
неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания. В
настоящия случай обаче свидетелските показания на Дончева, в посочените части,
категорично си противоречат с други доказателства, събрани по делото – и писмени, и
устни, поради което съдът ги кредитира частично, с оглед дадените вече разяснения.
Изрично е отразено още, че протоколът от 29.05.2025 г. се съставя в изпълнение на
заповед № 347А/27.05.2025 г., с която е съкратена единствената щатна бройка за длъжността
„старши юрисконсулт“ в отдел „Правен“ и е утвърдено новото щатно разписание, според
което тя вече не съществува, поради което за съда не съществува съмнение, че моментът на
съставяне на протокола за подбор от 29.05.2025. съвпада по време с осъществяване на
цялостната процедура по съкращаване на щата. Ето защо, следва да се приеме, че
удостоверените в него обстоятелства действително са се осъществили по описания начин,
поради което на по-нататъшно изследване подлежи въпросът съответстват ли крайните
констатации на членовете на комисията на обективната действителност.
На следващо място, следва да се посочи, че, житейски логично е да се приеме, че
именно лице, което е служебно ангажирано при ответника, непосредствено е възприело
както настъпилите промени в организационната структура на работодателя, така и начина,
по който се е осъществила цялостната процедура, още повече, че управителят Иванов лично
е участвал в част от нея, тъй като е бил член на комисията, която е осъществила подбора
между оценяваните служители. Установява се, че в протокола за подбор са посочени
участващите в него лица – управителят Иванов, вторият управител Силвия Иванова,
директор „Човешки ресурси“ Ася Павлова, управляващ директор и главен началник на
оравните отдели Кристин Барон и управляващ директор Александър Щер, както и
заеманите от тях длъжности съответно, като изрично в документа се предвижда, че се
съставя в изпълнение на заповед № 347А/27.05.2025 г., с която е разпоредено съставянето на
комисия за подбор по чл. 329 КТ, за които не се спори, че в това си качество са подписали
протокола, още повече, че управителят Иванов е потвърдил този факт.
13
Наред с това определени са служителите, които процедурата по подбор следва да
обхваща – ищцата И. С., Красимира Вълкова и Сибила Григорова, като са посочени и
критериите, по които следва да се извърши подборът – 1 критерий „професионална
квалификация“ и 2 критерий „оценка на работата“. Маркирани са също подкритериите за
оценка на работата на служителките – 1. Качество на изпълнение на възложените задачи,
недопускане на грешки; 2. Спазване на срокове; 3. Самостоятелност и поемане на
отговорност при изпълнение на преките трудови задължения; 4. Отзивчивост и мотивация за
работа; 5. Спазване на работното време; 6. Спазване на вътрешните правила; 7. Желание за
развитие; 8. Спсобност за работа в екип. Еднакви оценки били поставени на служителите по
критерия професионална квалификация, разликата в точките им произтича от различно
оценяване на втория относим критерий – оценка на тяхната работа. Конкретно ищцата
получила следните оценки в последователността на въведените по-горе подкритерии: по
първия – 4; втория – 7; третия – 5; четвъртия – 4; петия – 10; шестия – 4; седмия – 5 и по
осмия – 4. Математическият прочит на резултатите на състезаващите се три служители
безпротиворечиво извежда на преден план по-ниски резултати в представянето на
служителя С.. Впечатление прави, че другите две служители имат приблизителни и близки
оценки, като другият „старши юрисконсулт“ Вълкова има максимално 10 точки по всички
показатели. Служителят Григорова също има много висока крайна оценка, като разликата с
първия по точки служител е само 3 и това обстоятелство е нормално, житейски оправдано и
закономерно с оглед повечето професионален опит, натрупан от служителя Вълкова.
Безсъмнено обаче показателите за работата на младшия юрисконсулт са високо оценени и
поради това работодателят е предпочел да запази нея, въпреки по-малкия й професионален
стаж и опитност, пред ищцата С., която макар да имала повече юридически опит, нямала
добри резултати в хода на практическата работа в отделните й елементи. Поради тази
причина и твърдението на ищцата, че ответникът е останал без юристи, както и, че нямало
как оправдано да се твърди, че младият юрист е по-компетентен от старшия, остана
недоказано.
Тук съдът намира за подходящо да аргументира, че квалификационният капацитет на
ищцата по никакъв начин не се поставя на съмнение от страна на съдебния състав. Нещо
повече, съдът счита, че работодателят й също не дискредитира нейните познания –
доказателство за това е максималната оценка 5 от комисията по критерия „професионална
квалификация“, която е поставена на ищцата. Работодателят е бил неудовлетворен не от
придобитите от ищцата познания във възложения й ресор, а от вложените от нея времеви,
човешки ресурс, отдаденост, задълбоченост и внимание към детайла по зададените задачи и
проекти. Ангажираността, отношението към колегите й, повърхностното изпълнение на
някои задания, са разочаровали прекия ръководител на ищцата, в който смисъл същият й е
поставил и крайно незадоволителна оценка. Отделно, ищцата е била наясно с недоволството
на ръководството с нейното представяне, с изпълнението й на работните задачи, обаче това
не е преодоляло действията и бездействията й - оценката й за 2024 г. става видно, че през
предходната 2023 година също е получавала критични бележки. Дори, управителят Иванов
споделя за разговор, от който станало ясно, че ищцата не проявява особен интерес да се
усъвършенства, да избягва допусканите грешки. Ищцата също признава за така състоялия се
разговр, а това, с риск да се повтори, затвърждава у съда убеждението, че така извършеният
подбор отговаря на действителната ангажираност, професионална отдаденост и вглъбеност
на служителите, поставени в състезателни условия, от които най-слабо постижение достига
ищцата.
Работодателят може да извърши преценката за квалификация и качество на работа,
като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е
длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос
на доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата, между които го е
сторил, по какви показатели, както и че трудовите правоотношения са били запазени с тези
работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Допустими са
всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от
работата на помощни комисии по подбора. Протоколите са частни писмени документи,
14
които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед
възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя
на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването
на подбора и неговата законност (така и Решение № 188/10.05.2012 г. по гр. д. № 428/2011 г.,
на ВКС, IV г. о.).
В конкретния случай, първоинстанционният съд приема, че извършеният подбор е
в съответствие с изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ, а оценките на комисията отговарят на
зададените от работодателя показатели и отразяват обективно притежаваните от ищеца
качества, което при липсата на оспорване на конкретни доказателства или обстоятелства във
връзка с осъществяването му, доказват законността на подбора.
За пълнота, следва да се посочи още, че по втория критерий „оценка на работата“
работодателят правилно е взел предвид годишните оценки на работата на трите дами, за да
обоснове с кои от тях да запази трудовото правоотношение, защото работят по-добре. Първо,
оценени са мотивацията за работа, инициативност, ефективност, практически действия,
планиране, организираност, качество на работа, специалните знания и познаване на
продукта и предприятието, способност да се работи под напрежение и в група, цялостното
разбиране за бизнеса, честота на отсъствията, като последният показател е отнесен до това
дали работникът разбира важността от присъствието си на работа и дали може да се разчита
на него. Второ, оценките от преките ръководители са извършени близо шест месеца преди
подбора. Поради това настоящият състав на съда намери, че оценките съответстват на
качеството на цялостната работа на трите служители и към момента на извършения подбор.
Най-после съдът не приема да поражда съмнение квалификацията и безпристрастността на
членовете, които работодателят е включил в състава на комисията. Това са двамата
управители на българския клон, ръководителят на сектор „Човешки ресурси“ и двама
служители от най-високо ниво на германското дружество, отговарящи за целия отдел
„Правен“ и съответно отдел „Спазване на изискванията на капиталовия пазар“.
При тези данни, съдът намира, че ответникът – работодател е доказал наличието на
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Извършеното с процесната заповед уволнение е законосъобразно,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неговата отмяна е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно със съединения с него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „старши юрисконсулт“ при ответника.
По иска с правно основание чл. 71 ЗЗДискр:
Районният съд е сезиран с ищцова претенция, свеждаща се до получено
неравноправно и дискриминационно третиране от страна на ответния бивш работодател. В
исковата молба се твърди, че от 25.11.2024 г. (деня на провеждане на ОС за избиране на
представител на работниците и служителите пред европейския орган за преговори),
ръководството започнало да упражнява систематичен натиск срещу нея. Твърди се, че
крайната цел е отстраняването й от предприятието и същата била постигната през юни 2025
година. Продължава, че в продължение на повече от половин година в резултат на създалото
се между служител-работодател напрежение, ищцата търпяла нематериални вреди от
15
дискриминационно отношение, основано на признака „лично положение“ по чл. 4 от
ЗЗДискр (качеството на ищцата на работнически представител, което работодателят
неоправдано отричал). Това създало предпоставки за тормоз на работното място и същият
бил целенасочен спрямо ищцата в контекста на § 1м т, 1 ДР на ЗЗДискр.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че липсват
факти, които да сочат на по-неблагоприятно третиране на ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 2 и
3 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр всяко лице, чиито права по този
или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск
пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението.
Ищецът на първо място твърди, че е дискриминиран по признака „лично положение“,
доколкото била избрана за представител на съответния орган на работниците и служителите,
но доколкото по-горе съдът прие, че на практика легитимен избор в посочения смисъл не е
осъществен, няма как ответникът да дискриминира своя служител по несъществуващ за него
признак и качество.
Друго обстоятелство, което по мнение на ищцата е създало неудобство у ответника,
рефлектиращо в тенденционзното му и дискриминационно отношение спрямо нея, е двете
производства, които последната инциирала.
Според първоинстанционния съд от значение за установяване на дискриминация е
наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на
дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни
и/или вътрешни изисквания и че ищецът, подавайки две искови молби срещу ответника, не
получава лично или обществено положение, различаващо го от останалите служители,
поради което не са налице признаци, поставящи го в по-различно лично или обществено
положение и същият не е носител на защитен признак съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Видно
от постановеното от АССГ решение № 18795/02.06.2025 г. по адм.д. № 584/2025 г. исковата
претенция на ищцата, свеждаща се до искане да бъде обезщетена за претърпени
неимуществени вреди поради неправомерно обработване на личните й данни от страна на
работодателя (било й изискано свидетелсво за съдимост), за сумата от 100 лева е отхвърлен
като неоснователен. Съдът е отбелязал, че ищцата не притежава право на обезщетение в
твърдяното от нея съдържание и вид, понеже обработването на лични данни за работодателя
било дължимо с оглед качеството му на „администратор на лични данни“. Изрично се
отбелязва, че в чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба 4 за документите, които са необходими за
сключване на трудов договор, се съдържа изискване за работодателя като администратор на
лични данни да събира и съхранява лични данни за целите на сключване на трудови
договори - арг. чл. 6, пар. 1, б. „в“ от Регламент 2016/679. В този смисъл и действията на
ответника не са в противоречие със Становището на КЗЛД с рег. Номер ПНМД-01-
5/16.01.2020 г. на Комисията за защита на личните данни, на което се позовава ищцата.
16
Естествено и житейски оправдано е наличието на висящ между страните съдебен
спор по един или друг начин да създава усещане за дискомфорт в същите. По делото обаче
не бяха събрани доказателства, че този дискомфорт е бил обективиран в действителността
от страна на ответника. Нещо повече – по делото не се събра нито едно устно доказателство,
което дори да загатва за дискриминация спрямо ищцата поради заведените от нея съдебни
дела, и/или поради факта, че същата умишлено е дисквалифицирана от мястото й на
председател на работницте и служителите пред органа за преговори, каквито съждения
фигурират в исковата молба. Нито приятелката на ищцата – свидетелят Дончева, нито
управителят Иванов, нито дори сама ищцата при даването си на обяснения по реда на чл.
176 ГПК, говорят за създаден у нея стрес и усещане да бъде третирана различно с оглед
посочените обстоятелства. Свидетелят Дончева загатва, че тенденциозното отношение
спрямо нейната колежка С. се свеждало до това, че колегите спрели да говорят с тях двете.
Същевременно, свидетелят признава, че след структурна промяна, двете останали сами в
стая и на практика нямало с кого друг да разговарят, поради което съдът не може да се
довери на възприятието на свидетеля Дончева, че същите били целенасочено изолирани от
колектива. Още повече, че видно от целокупния доказателствен материал, служителите на
търговеца имат възможност половината от работното време да прослужват от вкъщи, т.е. без
да са физически в офиса. Ето защо и съдът не би могъл обосновано да приеме, че работата
на отдел „Финанси“ от вкъщи е акт, с дискриминационен спрямо ищцата характер. Прочие,
управителят Иванов изразява съмнение, че отделът работи изцяло от вкъщи, като твърди, че,
доколкото познава ръководителят на този отдел, поне 2-3 дни от седмицата служителите на
същия, са задължени да работят от офиса.
Допълнителен аргумент за съда, че липсва твърдяното от ищцата отношение на
отбягване от колегите й е и обстоятелството, че, както управителят Иванов, така и самата тя,
разказват пред съда, че помежду им е имало разговор и то конкретно по проблемните и
„наболели“ въпроси, като в хода на този разговор не се усетило ищцата да изпитва
притеснение, неудобство и уплаха. След като служителят, поставен на най-високо място в
йерархичната стълбица на работодателя – управителят Иванов, е инициирал разговор и
желание да комуникира с ищцата, трудно би могло да се приеме, че по-ниско поставените
служители на свое собствено усмотрение или пък поради указан им натиск от същото това
ръководство в лицето на управителя Иванов, съвсем преднамерено са избягвали ищцата.
Дори подобна хипотеза да е мислима, тя не е доказана в случая по изискуемия от закона
начин, при условията на пълно и главно доказване. Прочие, по делото в частта относно
тентенциозност с негативна окраска, са събрани само показанията на свидетеля Дончева, но
същите не са конкретни, а и се опровергават от други доказателства.
Не е установено и ищецът да е третиран по различен начин от което и да е лице,
служител при ответника и да е бил поставен в по-неравностойно положение в сравнение с
други лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. в производството по защита от
дискриминация ищецът е длъжен да представи факти, въз основа на които може да се
17
направи предположение, че е налице дискриминация, а ответникът трябва да докаже, че
принципът за равно третиране не е нарушен /в този смисъл-Определение № 819 от
29.11.2019 г. по гр. д. № 2956/2019 г., ВКС, III ГО; Определение № 757/10.11.2020 г., гр. д. №
2169/2020 г., ВКС, III ГО; Определение № 10/10.02.2022 г., гр. д. № 2557/21 г., III ГО;
Решение № 183/08.06.2015 г., гр. д. № 7381/2014 г., IV ГО/.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. За наличието на дискриминация не е достатъчно установяването само на по-
неблагоприятно третиране, а и че това понеблагоприятно третиране е по признак, посочен в
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като следва да се направи сравнение между начина на третиране на
ищеца и на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато лица, намиращи се
в сходно положение, биват третирани еднакво при упражняване на законоустановените им
права, принципът за равно третиране е спазен.
В обобщение, съдът не намери ищцата да е третирана по-неблагоприятно и
дискриминационно по кой да е признак от посочените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, а последното
означава, че претенцията й по чл. 71 ЗЗДискр е недоказана и неоснователна, поради което
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се признаят разходите за адвокатско възнаграждение
възнаграждение. Ответникът претендира адвокатски хонорар в размер на 7 200 лева с ДДС,
като по делото са приложени доказателства за реалното сторване на този разход, а именно
фактура от 02.10.2025 г. и извлечение от банков превод, с което изискванията на т. 1 от ТР
6/06.11.2025 г. са припокрити.
Ищцата своевременно е инвокирала възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен
размер на адвокатския хонорар на другата страна, по което съдът дължи произнасяне.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа
(Наредбата) по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е
в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на
чл. 2 (1 077 лева), а при заявен по делото материален интерес – възнаграждението е в размер
на 1 750 лева. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата в полза на адвоката се дължи
възнаграждение за всеки предявен по делото иск, без значение на начина на съединяването
им. Общият размер на двете възнаграждения възлиза на 2 827 лева.
Тук следва да се отбележи, че съгласно постановеното решението от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело С-438/22 определените с Наредбата минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Казано по друг начин, към настоящия
18
момент, съдът не е обвързан с минимални прагове, под които не може да пада при
определяне на размера на адвокатския хонорар в контекста на чл. 78, ал. 5 ГПК. Размерите,
въведени в Наредбата представляват обаче ориентир и отправна точка за съда при
извършването на тази оценка.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна
поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че
насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е
излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по
доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената
връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. Отговорната за
разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение.
Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е
изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния
спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото
разноски. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на
деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е
„съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С
изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да
познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата
на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е
уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката
е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е
оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него
гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него
страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и
чл. 36, ал. 2 ЗА). Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално
определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно,
да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения
размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален
съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако
установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за
причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на
насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна
тежест (така прието в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г.
на 4-то г.о. на ВКС).
Предвид изложените специфики в редукцията на адвокатското възнаграждение в
хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита, че възнаграждението на процесуалния
представител на ответника с оглед пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията
си за дела с подобна фактическа и правна сложност, е завишен. По мнение на настоящия
съдебен състав обичайният и разумен размер на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
характера на предмета на делото, процесуалните усилия, внимание и време, вложени от
страна на процесуалния представител на ответника възлиза на 4 000 лева. Тъй като по
делото са ангажирани доказателства, че процесуалният представител на ищеца е
19
регистриран по ЗДДС адвокат и доколкото предоставянето на правна помощ е за облагаема
услуга по см. на чл. 2, т. 1 вр. чл.8 ЗДДС и за регистрирания по ЗДДС адвокат,
представляващ данъчно задължено лице, възниква задължение за внасяне на дължимия
ДДС, като процесуалното представителство не е сред освободените от ДДС услуги, то
следва че към определения от съда размер от 4 000 лева за адвокатски хонорар следва да се
добави 20 % ДДС. Така в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 4 800 лева след редуцирането на претендирания размер по
пътя на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. С., ЕГН **********, срещу „флатексДЕГИРО“ –
клон България – КЧТ, ЕИК *********, искове както следва: с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед №
353/10.06.2025 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Старши
юрисконсулт“ в отдел „Правен“ в предприятието на ответника; и с правно основание чл. 71
ЗЗДискр за изплащане на сумата в размер на 15 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на наложени на ищцата дискриминационни актове, тормоз
на работното място и преследване по признака „лично положение“ – заради качеството й на
избран представител на работниците и служителите в СОП.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
„флатексДЕГИРО“ – клон България - КЧТ, ЕИК *********, сумата в размер на 4 800 лева,
представляваща сторени пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20