№ 1116
гр. Благоевград, 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:А. И.
като разгледа докладваното от А. И. Въззивно гражданско дело №
20251200501180 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от С. И.
К., Д. М. А. и А. М. А., срещу решение № 9402/ 22.07.2025 г., постановено по
гражданско дело № 584/ 2017 г. на Районен съд – Гоце Делчев.
Навежда се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното
решение, в противоречие с разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал.
2 ГПК, като не е обсъдил въведените от страните релевантни доводи, не е
обсъдил в съвкупност всички доказателства, а част от тях е ценил превратно.
Правните изводи на съда не са направени на базата на събраните по делото
писмени и гласни доказателства или на съвкупен анализ на същите с целия
доказателствен материал. Направените изводи са противоречиви,
незаконосъобразни и нелогични.
Сочи се, че съдът не е обсъдил и преценил в съвкупност, заедно с
доводите на страните по вътрешно убеждение, всички доказателства по
делото, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила
(чл. 12 ЕПК).
Поддържа се, че от приложените по делото писмени доказателства, се
установило, че с Решение № I, т.4 на Неврокопски градски общински съвет,
взето на проведено заседание на 10, II и 12 март *** год., отразено в Протокол
№ 5, на наследодателя на страните - ** на ищеца и ** на ответниците А. Н. У.
1
/починал на *** година/ е „отпуснат парцел VI от квартал 34 по 20 лв. за кв.
метър“, с цел построяване на жилище. Навежда се, че този парцел не е
предоставен от Главна дирекция за настаняване на бежанци, както се
твърдеше от ищеца, а е „отпуснат“ от Неврокопски градски общински съвет.
Поддържа се, че в бр. 93 от 20.11.1951 год. на в-к Известия на
Президиума на народното събрание е обнародван Указ № 547 от 16.11.1951
год. за ликвидиране отношенията по законите за уреждане на собствеността
върху дадени или заети места за жилища на бездомници. В бр. 73 от 11.09.1953
год. на в-к Известия е обнародвана Инструкция за приложение на Правилника
за държавните имоти. В г. 11 от тази Инструкция се определят като „държавни
имоти“ всички държавни дворни места, раздадени от народните съвети на
бездомници, на които не е оформено правото на собственост по надлежния
ред. В т. 11 е изрично записано, че от разпоредбите на Указ 547 се ползват
само тези лица, на които са били дадени или които са заели държавни дворни
места до 31.12.1934 год. и са ги застроили до 31.12.1946 год. и то ако
установят, че до излизане на указа са почнали плащането и са платили поне
една вноска и до края на 1952 год. са изплатили пълната цена на дворното
място. С изменението на този Указ /извършено с Указ № 141 от 10.04.1954
год., обнародван в бр. 31 от 16.04.1954 год. във в-к Известия/ срока за
издължаване на неизплатените суми се удължава де края на 1954 год..
Навежда се, че на 30.12.1954 год. е проведено редовно заседание на
Изпълнителния комитет при ГНС Гоце Делчев, на което част от дневния ред е
бил свързан с уреждане собствеността върху дадените или заети места за
жилища на бездомниците при приложение на „правилника и инструкцията за
приложение на Указа за ликвидиране на закона за уреждане на собствеността
върху дадените или заети места за жилища на бездомниците”, т. е. Указ № 547
от 16.11.1951 год. и Инструкцията за приложение на Правилника за
държавните имоти. След разглеждане на подадените молби с документи, в т.ч.
и молбата на А. Д. У. (тогава наследодателя на страните - А. Н. У. вече не е бил
жив, починал е на *** год.). се установява, че са изплатили дадените им
места за жилища в указания срок и отговарят на всички условия дадени в
инструкцията. Взето е решение за „снабдяване е нотариални актове за
собственост като редовно изплатили местата, дадени на горните лица.“
Навежда се, че за да вземе ИК на ГНС това решение, отговорните
2
служители след извършена проверка и съпоставяне с указанията в
Инструкцията за приложение на Правилника за държавните имоти, са
установили, че на А. Н. У. е предоставено държавно дворно място до
31.12.1934 год., застроено е до 31.12.1946 год. и е изплатено в Указаните е
разпоредбите на Указ 547 и 141 срокове. Но макар, че молбата е подадена от
А. Д. У., поради смъртта на лицето, на което е предоставено държавното
дворно място, което е застроило жилището и вероятно е изплатило изцяло
стойността на имота, правото на собственост се придобива от неговите
наследници, а не от лицето, подписало молбата. Навежда се, че А. Д. У. нито
твърди, нито се опита да докаже, че отговаря на условията и изискванията на
Указ № 547/ 1951 год. и цитираната по-горе Инструкция. Навежда се, че съдът
не е обсъдил тези въпроси.
Решението на ИК на ГНС е да бъдат снабдени с нотариален акт за
собственост наследниците на правоимащите лица. Отговарящи на условията
на Указ № 547 от 16.11.1951 год. и Указ № 141 от 10.04.1954 год.. Наследници
на правоимащото лице А. Н. У. са ** му - Я.А.З. и Г.А.У. и децата на
починалия още през *** год. негов Д.А.У. -- ищеца А. Д. У., В.Д.К. /** на
ответника С. К./ и М.Д.В. /** на отспи.шие Д. и А. А.и/.
Навежда се, че не са обсъдени от съда материалите по гр. д. 806/ 2007
год. по описа на Районен съд ГОце Делчев и гр. № 1061/ 2009 год. и
постановените по тях решения, влезли в законна сила, при постановяване на
решението си.
Навежда се, че освен на горепосоченото основание - покупно - продажба
по силата на Указ 141/1954 год., съдът е приел, че ищеца с собственик и по
„евентуалното основание“ - давностно владение, дори добросъвестно. Сочи
се, че в тази част мотивите противоречат на закона, правото, съдебната
практика, доказателствата по делото и предходните актове на същия съд.
Правния извод за собственост по „евентуалното основание", съдът е направи д
въз основа на свидетелските показания на св. Т. и св. А.. Освен, че са
неправилно интерпретирани свидетелските показания на двете свидетелки
(според тях А. е живял в София, в Благоевград и от 10-15 год. в тази къща. т.е.
след предявения иск по гр. д. № 806/2007 год.), съдът с мотивите си по
Определение № 8207 от 29.06.2021 год. е допуснал гласни доказателства на
ищеца, но само „досежно първия от посочените придобивен способ, не и за
3
доказване на давностно владение“.
Прави искане за отмяна на решение № 9402/ 22.07.2025 г., постановено
по гражданско дело № 584/ 2017 г. на Районен съд – Гоце Делчев, като се
отхвърли предявения иск.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.
Поддържа се, че първостепенният съд е направил пълен и задълбочен
анализ на доказателствата, поради което е достигнал до правилния извод, че
исковата претенция е основателна и доказана, поради което я уважил. Съдът
се е съобразил и с трайно установената съдебна практика.
Навежда се, че от представените по делото доказателства безспорно се
установило, че ищецът и първоначално конституираните две ответнички /след
смъртта им заместени от техните наследници/ са брат и сестри и са
наследници - деца на Д.А.У., бивш жител на гр. Гоце Делчев. Д.А.У., Г.А.У. и
Я.А.З. са деца на А. Н. У., бивш жител на гр. Гоце Делчев. Последните две
наследници направили отказ от наследство по надлежния ред и оставили своя
брат като единствен наследник на баща си. Удостоверения за направените
откази са приложени към исковата молба и са приети като доказателства по
делото. Бащата на ищеца Д.А.У. от своя страна също има три деца: А. Д. У. -
ищеца; М.Д.В. и В.Д.К., първоначално конституирани като ответници в
настоящото производство. Ищецът и сестрите му останали сираци много
малки. В исковата си молба ищеца сочи, че когато е бил на две години е
починал баща им, а когато навършил 11 години починала и ** им. Израснали в
крайна нищета, имали трудно и бедно детство, като били отгледани от техния
** А. Н. У.. Това се потвърди от разпита на св.А., която сочи “Те остават
сираци, защото баща им почива .. . Техният ** ги е гледал, така съм чула.“
Сочи се, че ** им А. Н. У. е пристигнал със семейството си като бежанци през
1913 година и се е заселил в гр. Неврокоп. За това, че родителите на страните
по делото са били бежанци говорят доведените от ищцовата страна свидетели.
По Закона за селскостопанско настаняване на бежанци от 1920 година му е
предложен парцел за оземляване. С протокол № 5 от месец март *** година на
4
ГОНС на **то А. У. бил „отпуснат” за строеж парцел VI кв. 34. Този имот е
даден от Главна дирекция за настаняване на бежанци. За **то на ищеца се е
породила възможността да закупи тази земя по 20 лева на кв. м. Той не се е
възползвал от това /не са го закупили и други на които е предлаган след него -
видно от Протокол на Неврокопски градски общински съвет №29/ 1 и 2
октомври *** г./. А от протокол № 4/ 28.05.1935 год. е видно, че гореописания
парцел е останал общинска собственост. Такова е било и съС.ието на имота
към 1954 година, видно от скица № 227/ 28.ХП.1954 г. на ГНС Гоце Делчев. В
този смисъл говорят и останалите документи, намиращи се в лично дело №
20414 на бежанеца А. Н. У.. Поддържа се, че през 1954 година въз основа на
Указ № 141 от 1954 година, като отговарящ на всички условия и въз основа на
Протокол № 60/ 30.ХП.1954 година ищеца закупил имота. Междувременно
през 1954 година починал **то А. Н. У.. Преди да почине **то А. У. той в
продължение на 5 години е бил на легло/парализиран/. Св.Т. пояснява, че не
познава **то, но знае, че е бил болен и че „кака Гора го е гледала, това е
чувала. Мисля, че години наред е бил болен“. Ищецът по това време вече е
работел и с парите, които е получавал от работата му, след смъртта на ** му
А. е изплатил имота. Не могъл да се снабди с нотариален акт въз основа на
протокол № 60/ 30.ХП.1954 г. на ИК на ГОНС Гоце Делчев, тъй като по това
време го взели в ШЗО Велико Търново, а когато се върнал комисията била
закрита и ищеца не разбрал къде се съхраняват документите.
Навежда се, че първоначално върху имота имало изградена керпичена
къща, като всички живеели в една стая. След това ищеца самостоятелно, със
собствени средства доизградил една стая на първия етаж и две стаи на втория
етаж на жилищна сграда. Сградата е изградена изцяло и завършена, като за
първи път тази жилищна сграда е нанесена в плана на гр. Гоце Делчев от I960
година. Вещото лице в с.з. пояснява, че заснемането е извършено преди тази
година, но не може да посочи дали това е станало преди 1959 година.
Елементите на тази сграда според вещото лице са характерни за изпълнението
през 1950 година. Навежда се, че ищеца е заплатил и дворното място, върху
което е изградена процесната жилищна сграда. Пред 1972 година въз основа
на писмени документи, ищеца се е снабдил с документ за собственост -
нотариален акт № 17, том I, дело № 36/ 1972 г. на PC Гоце Делчев. Признат е
за собственик на следния недвижим имот: Парцел V от квартал 24, имот
планоснимачен № 312 по плана на град Гоце Делчев и застроените върху
5
същия пацел къща и сайвант, с площ за урегулирания парцел застроено и
незастроено от 494 кв. м., при съседи: улица, Никола Дуков, Петър Къндев и
Васил Панайотов. По настоящем така описания недвижим имот
представлява: Поземлен имот с идентификатор 17395.501.1667
/седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка
хиляда шестстотин шестдесет и седем/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Гоце Делчев, област Благоевградска, одобрени
със Заповед № ГД-18-71/ 02.10.2009 година на Изпълнителен директор на
АГКК, с административен адрес: град Гоце Делчев, п. к. 2900, област
Благоевград, ул. »Завоя на черна» №1 - А, с площ за имота от
491/четиристотин деветдесет и един/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно по [зване:
Ниско застрояване, при съседи: имот с идентификатор № 7395.501.1659;
№17395.501.1658; №17395.501.1657; №17395.501.1668; №17395.501.9028;
№17395.501.1666; ведно с построената в имота жилищна сграда с с
идентификатор 17395.501.1667.1 /седемнадесет хиляди триста деветдесет и
пет то зка петстотин и едно точка хиляда шестстотин шестдесет и седем точка
едно /по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Гс це
Делчев,област Благоевградска, одобрени със Заповед №РД-18- 71 /02.10.2009
година на Изпълнителен директор на АГКК. Неправилно обаче в този
нотариален акт е посочено придобивно основание - наследство, тъй като
собствеността си е придобил на основание реализиран строеж на жилищната
сграда и покупко - продажба на парцела.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид , че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
6
Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1180/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 22.01.2026 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7