Решение по дело №876/2014 на Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

 

№   380                                                18.07.2014г.                     гр.Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                           I - ви граждански състав

На 16.07                                                                                  2014 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Д.Г.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова

гражданско дело № 876 по описа за 2014г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.7 ал.1, във вр.с чл.12 от Закона за защита от домашното насилие.

 Образувано е по молба на Г.Д.Г., с ЕГН ********** ,в лично качество и като майка и законен представител на Д Ж.Б.-род. на ***г. и от А.Ж.Б.,род. на ***г., действащ със знанието и съгласието на  Г.Д.Г. против Ж.Б. с ЕГН **********, всички с адрес:***.Молителката твърди, че с ответника били бивши съпрузи като бракьт им бил прекратен на 28.10.2013 год., с решение по гр.дело № 1785/ 2013 г. на РС-Казанлък. С постановяването на развода родителските права върху двете деца родени от брака -А.Ж.Б. ,род. на ***г. и Д Ж.Б.,  род.на ***г., били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти. Същевременно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шипка, било разпределено между бившите съпрузи. След прекратяване на брака им Ж.Б. непрекъснато нарушавал определения от съда начин на ползване на семейното жилище, като въпреки волята им ползвал цялата къща, влизал във всички помещения и същевременно упражнявал домашно насилие над молителите. Твърди се, че домашното насилие се изразявало в повечето случаи във вербална агресия, изразяваща се в обидни думи като непрекъснато наричал Г. " курва", обвинявал я ,че ходи с чужди мъже, заканвал й се пред децата с убийство, като употребявал израза " Ще те заколя". По същия груб и арогантен начин се държал и с двете си деца, като ги обиждал ,че не ставали за нищо, че майка им била курва, че щели да  бъдат необразовани като нея, като това било ежедневен и системен тормоз. Последният акт на домашно насилие, който извършил спрямо тях  бил на 15.04.2014г.. Сутринта към 9.00-9.30 часа Г. слязла в мазата на къщата, опитала се да пусне осветлението, но нямало такова и за малко щяла да падне и да се пребие. Това не било за първи път, когато ответникът свалял крушката от мазата и оставял помещението без осветление. Качила се горе, той бил в кухнята и го попитала "защо в мазето отново няма крушка?". В момента, в който го попитала къде е крушката от мазето, вместо отговор получила шамар и поредните обиди ,че била курва и ,че ще я убие ,за да се отърве от нея. Започнал да крещи и да повтаря " ще те убия", " кога ще ми изплатиш дела от къщата". На същата дата, към 21.10- 21.30 часа вечерта, прибирайки се от курс, чула ,че ответникът крещи на двете деца като ги наричал  „глупави"," мръсни"," нищо няма да излезе от вас", замахнал към сина им и го ударил, след това блъснал и дъщеря им. Тя се разплакала и избягала. Ж. видял ,че и Г.  влязла в стаята и започнал отново да я нарича  „курва", и да я заплашва, че щял да я убие. Синът им го молил да престане, но той продължавал. След което молителите избягали от стаята и се заключили тримата в спалнята на втория етаж. Ответникът не веднъж  упражнявал физическо насилие над децата и Г., като  удрял сина им с колан ,нахвърлял се  върху бившата си съпруга и дъщеря им с юмруци и много често се  налагало да се заключват в някое помещение, за да се спасят от физическо насилие. Стигнало се дори до там, че когато децата разбирали ,че той се  прибрал в къщата  се обаждали по телефона на майката и й казвали " Мамо ще имаме смъртоносен ден, татко се прибира от командировка". В продължение на близо 1 година, молителите живеели в постоянен страх и тормоз и върху тях  се упражнявало системно физическо и психическо насилие, което превръщало съжителството им с ответника невъзможно и им нанасяло значителни вреди. От съда се претендира да постанови решение, с което да задължи ответника да се въздържа  от извършване на домашно насилие спрямо  молителите; да се отстрани ответника от съвместно обитаваното жилище  в гр. Шипка, ул. „Станьо Безлов“ №1 за срок от 18 месеца; да забрани на извършителя до приближава до 50 метра:   жилището на пострадалите, находящо се в гр. Шипка, ул. “Ст. Безлов” № 1, ОУ „ Георги Кирков” в гр. Казанлък , където учи  Девиан Б.  и  училище по Автотранспорт в гр. Казанлък,в което учи  А.Ж.Б., за срок от 18 месеца.

В с.з., чрез процесуалните си представители, молителите поддържат молбата.

Ответникът Ж.Б.,чрез проц. си представител, оспорва да е извършвал на процесната дата домашно насилие спрямо молителката и децата. Счита, че емоционалното състояние  на молителката е нестабилно и вредно за  децата им, тъй като тя ги манипулирала  и настройвала срещу него. Пишела жалби, в които  го клеветяла и които не отговаряли на истината и унижавали достойнството му пред децата и обществото. Посочва, че е евреин и следва принципите на  неговата религия, която е свързана с чест и достойнство. Твърди, че  подготвя дело за съдебна делба, с което се надява да  сложи край на  психическият и финансов  тормоз, който  Г. му нанася  със завеждането на  три граждански дела  и една прокурорска преписка. Твърди, че молителката  изразявала голословни твърдения, които не били подкрепени с никакви писмени доказателства – нито медицински удостоверения, нито протоколи от полицията за  съобщавани актове на насилие. От съда се иска да отхвърли молбата като неоснователна. 

Съдът намира от фактическа страна следното:

По делото се установи, че Г.Г. и Ж.Б. са бивши съпрузи, като бракьт им бил прекратен на 28.10.2013 год., с решение по гр.дело № 1785/ 2013 г. на РС-Казанлък. С постановяването на развода, родителските права върху двете деца, родени от брака -А.Ж.Б. ,род. на ***г. и Д Ж.Б.,  род.на ***г.,били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти. Същевременно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шипка, ул. "Станьо Безлов" № 1 било оставено за съвместно ползване, като разпределението на ползване било обособено по следния начин: За Ж.Б. ползване на спалня и санитарен възел на 2 ет. от жилищната сграда, както и общо ползване на кухнята, находяща се на ет.1. Останалите помещения били определени за ползване от Г. и децата.

По жалба на Г. е образувана прокурорска преписка № 1569/2014г. по описа на РП - Казанлък срещу бившия й съпруг Ж.Б. за извършени от него престъпления по чл. 155 Б от НК  и чл. 144, ал.3 от НК.

С постановление  от 02.06.2014г. прокурор при РП- Казанлък  е отказал да  образува по жалбата  досъдебно производство  и е прекратил преписката с  вх. №  1569/2014г.  по описа на РП – Казанлък. С постановление  от 16.06.2014г. на прокурор при ОП – Стара Загора отказът на РП- Казанлък  да образува досъдебно производство е потвърден. 

С протокол за полицейско предупреждение на 15.05.2014 г. на осн. чл. 56 ал.2 от ЗМВР Ж.  Б. бил предупреден,да не отправя закани за убийство и да не употребява обидни думи към семейството си, като му била разяснена отговорността, която носи при неспазването му.

Молителите са депозирали пред съда декларации по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие  спрямо тях от Ж.Б. на  15.04.2014г. . Г.  е декларирала, че към 09.00 – 9.30 ч. ответникът по молбата  й  ударил шамар и многократно  я обиждал  пред децата, че е курва, заплашил я, че ще я убие. На същия ден  към 21.10 ч.  отново я ударил и многократно я наричал „курва“.

Молителите  А.Б. и Девиан Б. декларират, че  на 15.04.2014г. към 21.10 – 21.30 часа, в тяхно присъствие, баща им ударил майка им, обиждал я, нарекъл я „ курва“ и „ще я убие“. Обиждал децата  си с думите „глупави“, „мръсни“, „нищо няма да излезе от вас“. Ударил А.  по лицето, а Девиан блъснал.

По делото са събраха гласни доказателства. От показанията на разпитаната свидетелка М М, близка приятелка на молителката,  се установи, че проблемите между страните  датирали от доста години.Била свидетел на потресаващи сцени от страна на бащата към децата. Свидетелката заяви, че живее в чужбина, но през м. април 2014г. си била в България за една седмица. Пристигнала на 12 април. На втория или третия ден от престоя си, на 15 април 2014г., към 09.00 - 09.30 ч., сутринта, чула крясъци от къщата на страните.  Видяла как Г. изтичала от къщи плачейки на улицата, била разтреперана. Свидетелката я попитала какво й се е случило, а тя й отвърнала,че се скарали с Ж. и  той отново й посегнал. Г. била видимо почервеняла от едната страна на лицето, по чехли, избягала от къщи, по домашни дрехи. Свидетелката я посъветвала да се обади в полицията. През деня свидетелката се опитвала на няколко пъти да  търси Г. по телефона, но не могла да я чуе. На другия ден Г. й споделила, че след като се прибрала вкъщи заварила Ж. да се кара на децата. Като го попитала защо го прави, той  блъснал малкото дете  и я ударил.Свидетелката  заяви, че детето А. й споделил, че  баща му го удрял и той не издържал повече. Пред свидетелката А. заявил, че  искал да вземе ножа и да го убие, не можел повече да издържа, защото постоянно биел  майка им. Свидетелката посъветвала Г. да се обърне  за помощ към  неправителствена организация.

От показанията на разпитания по делото свидетел П.Д., близък приятел на Ж., се установи,че последният му гостувал неколкократно в София през м. април тази година. Свидетелят заяви,че живеел в гр.София ул.”Амур” № 11 и работи като експерт-счетоводител.Професионални отношения с ответника по молбата имали до м.септември 2013г., но иначе го познавал от много години, още от 1992г. и през този период не бил свидетел на проявена агресия от негова страна. Ж. работил в различни по характер предприятия,управлявайки колективи от над 2000 човека, познавал го като изключително възпитан човек, знаещ 4 езика, имащ ценности  и здрава религиозност в поведението си, държал на  приятелски и колегиални взаимоотношения. Свид.Д. заяви, че не е бил пряк свидетел на отношенията на ответника към децата му, но можел със сигурност да каже, че те имали с него постоянен контакт, дъщеря му звъняла по 10 пъти на ден по телефона, като си говорили за това дали се храни, дали майка им била в семейното жилище и др.. Направило му впечатление, че детето искало разрешение от баща си да отиде и да вземе нещо от  магазина, а баща му след това щял да го заплати. Заяви, че имал редки наблюдения върху семейството на Б., но когато посещавал дома им бил свидетел на много добри отношения между съпрузите. Свидетелят заяви, че на 15.04.2014г. сутринта към 09.30ч.  Б.  бил отседнал в неговия дом.  Вечерта на 15 април Ж. също бил в къщата му и нямало как да осъществи домашно насилие спрямо близките си. Нощта на 15 срещу 16 април 2014г. Б.  прекарал в дома на свидетеля в гр. София.

Относно обстоятелството, че на процесната дата Б. ***, а в гр. София съдът не кредитира  показанията на св. Д.. В тази част свидетелските показания противоречат на всички събрани по делото доказателства. Св. Л П заяви, че на 15.04.2014г. се наложило да пътува от гр. Русе за гр. Пловдив. Имала уговорка със св. Г. ***. На същата дата към  09- 10 ч. свидетелката пристигнала в гр. Шипка. В двора на къщата на страните видяла ответника Ж.Б., но тъй като с него не била в добри отношения решила да продължи и да не се среща с Г.. Свидетелят Ганчо  Чавдаров, съсед на страните, заяви, че  на 15.04.2014г. към 20, 00 ч.  вечерта видял Ж.Б. на терасата в къщата им.

От представената от „Космо България Мобайл“ ЕАД  разпечатка  на мобилен номер **********, за който не се спори, че е един от използваните от ответника мобилни номера се установи, че на процесната дата телефонните разговори са засечени от клетки на мобилния оператор на територията на Община Казанлък. 

Настоящият съдебен състав изслуша и децата Девиан и А. в присъствието на  психолог при Д „СП“ – гр. Казанлък Ана Цанова. Детето Девиан  сподели, че на 15април 2014г., когато се прибрала вкъщи видяла, че майка й е разстроена, защото баща й я е ударил. Девиан заедно с брат й отишли да помогнат на майка си. Баща й се обрънал към нея  като й казал, че е мръсна, че е същата  като майка си и от нея няма нищо да излезе. Ответникът ударил Девиан, при което тя се заключила в стаята си и плакала. Детето сподели, че се страхува от баща си. По-късно майката и брата на Девиан  се качили при нея в стаята и тримата се заключили.

Пред съда  детето А.Ж.Б. обясни, че на  15.04.2014г. се прибрал от гр. Казанлък  в гр. Шипка. Качил се в неговата стая и видял сестра си да плаче. Тя му казала, че между родителите им възникнал скандал относно крушката в мазето. Баща им започнал  спор като  искал от майка им да му плати   30 хиляди лева  за къщата и я  ударил. Същия ден  към 19.00 ч. – 19.30 ч. ответникът поискал от децата му  да му купят продукти от магазина, след като отказали започнал да ги обижда  с думите „ мръсни деца, нищо няма да излезе от вас“. След това при тях  дошла и майката на децата и попитала  бащата  защо ги  обижда и  какво толкова е станало, а той  й отвърнал да не се обажда.  Ответникът блъснал  А. и майка им и те се качили в стаята при Девиан. Детето  заяви, че  бащата  постоянно ги заплашвал с убийство.  

Психологът Ана Цонева  заяви, че децата са притеснени в момента, тъй като баща им е дошъл на делото. Категорична е, че по отношение на децата не се наблюдава синдром на родителското отчуждение.

По делото е представен и изготвен соц.доклад от ДСП Казанлък. В хода на социалното проучване и при разговори с молителите социалните работници  са констатирали, че през последните близо седем месеца г-н Б. упражнявал  физически и  психически  тормоз, както спрямо  бившата си съпруга, така и спрямо  родените от брака им деца. Домашното насилие се  изразявало  във вербална  агресия – обидни  думи, унижаващи достойнството  и самочувствието на  личността; физическа агресия. Пред социалните работници  децата са заявили, че не желаят да живеят в един дом със своя баща, защото той вдига скандали и те живеят  под постоянен стрес.

Съдът като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗСДН, както и общите приложими такива, приема от правна страна следното:

РС-Казанлък е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН и следователно е процесуално допустима.

Съдът следва да провери дали по отношение на молителите е осъществено противоправно действие, което може да се подведе под законовото определение за домашно насилие съгласно  чл. 2 от ЗЗДН. За преценката си  съдът изхожда от твърденията в молбата и събраните доказателства - декларации по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, и събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът приема, че молителите са лица, пострадали от домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като на 15.04.2014г. към 09.00 ч.  – 09.30 ч. провокиран от въпрос на молителката „Къде е крушката от мазето?“. Ответникът й ударил шамар и започнал да я обижда, че е курва и ще я убие, за да се отърве от нея. На същата дата към 21.10 – 21.30 часа, в присъствие на децата Д и А., баща им ударил майка им, обиждал я, нарекъл я „ курва“ и „ще я убие“. Обиждал децата  си с думите „глупави“, „мръсни“, „нищо няма да излезе от вас“. Ударил А.  по лицето, а Девиан блъснал. От страх молителите се заключили в стая на втория етаж от къщата.

Деянията и авторството се установяват по категоричен и несъмнен начин от приложените по делото декларации по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, които имат ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите. Тези декларации са годно доказателствено средство, което се ползва със съответната доказателствена стойност по отношение декларираните в тях  обстоятелства. Възпритета от съда фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства, от който се установи, че действията на ответника не са инцидентни прояви, а постоянно повтарящи се от години.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника следва да бъдат приложени мерките по чл. 5, ал.1, т.1,2, 3  от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на пострадалите лица.

 По вида на мерките за защита.

В конкретния случай, предвид характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него, съдът счита, че възможните, с оглед ефективност и превенция мерки за защита, са тези по чл. 5, ал.1, т.1, 2, 3 от ЗЗДН, които според съда ще създадат достатъчно гаранции за пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно насилие. Съдът не е обвързан със срока на мерките, посочен от молителите. С оглед всички описани и констатирани факти по делото, настоящият съдебен състав счита, че срокът посочен от молителите е завишен и следва да бъде определен на шест месеца. Именно този срок може да повлияе предупредително и възпиращо върху Ж.Б.. Следва да се има предвид, че проявите му и условията, при които са извършени те действително са насочени към  унижаване  достойнството и самочувствието на личността и с физическа агресия, която на конкретната дата не се отличава с особена жестокост. Следва да се има предвид, че отношенията  между страните са обтегнати поради имотни и битови конфликти. Свидетелство за това са образуваните между страните и други граждански дела пред РС – Кзанлък. Съдът, счита, че следва на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН да постанови наложените мярки по чл. 5, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДН да са с времетраене от шест месеца. Срокът на налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН тече от датата на постановяване на решението, тъй като обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН).

По размера на глобата.

Съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 2000 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази, характера на актовете на домашно насилие, степента на интензивност на деянията, наличието на данни за постоянност на тези прояви на ответника и като взе предвид доброто финансовото състояние на последния, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лева.

 Относно държавната такса и разноските за делото.

Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗЗДН, във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ответника по молбата да заплати по сметка на РС - Казанлък държавна такса в размер на 25 лв.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на  Г.Г. сторените по делото разноски в размер на  1002 лв..

На основание изложеното, КРС

 

Р Е Ш И:

 

Постановява мерки за защита  на Г.Д.Г., с ЕГН ********** , лично и в качеството й на майка и законен представител на Д Ж.Б.-род. на ***г. и на А.Ж.Б.,род. на ***г., действащ лично и със съгласието на майка си Г.Д.Г.,***, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, Ж.Б. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на  Г.Д.Г. с ЕГН ********** и на децата им А.Ж.Б., роден на ***г. и Д Ж.Б., родена на ***г., всички с адрес:***.

ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН,   Ж.  Б. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителите жилище  в гр. Шипка, за СРОК от 6 (шест) месеца, считано от датата на постановяване на решението 18.07.2014г..

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Ж.Б. с ЕГН **********,***, да приближава на разстояние по-малко от 50 метра до жилището в гр. Шипка,  което се ползва  от Г.Д.Г. и децата А.Ж.Б. и Д Ж.Б. за СРОК от 6 (шест) месеца, считано от датата на постановяване на решението 18.07.2014г..

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на Ж.Б. с ЕГН **********,***, да приближава на разстояние по-малко от 50 метра: до ОУ „Георги Кирков“ – гр. Казанлък, в което учи Д Ж.Б. ***, в което учи  А.Ж.Б. за СРОК от 6 (шест) месеца, считано от датата на постановяване на решението 18.07.2014г..

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ж.Б. с ЕГН **********,***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА на Ж.Б. с ЕГН **********,***, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 500 лева, платима в полза на държавния бюджет.

ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН Ж.А.Б. с ЕГН **********,*** да заплати по сметката на КРС ДТ в размер на 25 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Ж.А.Б. с ЕГН **********,*** да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 1002 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл.15, ал.2 от ЗЗДН заповед за защита на Г.Д.Г. и децата А.Ж.Б. и Д Ж.Б., въз основа на решението.

Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУП - Казанлък.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му пред ОС – Стара Загора.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: