№ 541
гр. Враца, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20221420100437 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от „*****ротив Ж. И. Х. от гр.Враца, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 647.14
лева, стойност на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2018г. до
30.06.2021г. и лихва за забава в размер на 106.78 лева за периода 31.08.2018г. до 13.08.2021г.
в жилище на адрес гр.Враца, ул.“Н.Войводов“ №40, вх.Б, ап.16, ведно законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и на направените в заповедното и настоящото производство разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 3289/2021г. по описа на ВРС. Ищецът твърди, че ответникът
дължи исковите суми, представляващи стойност за потребление на отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, които не заплатил
доброволно, въпреки отправяните му покани. Търсеното съдебно установяване обосновава с
дадени от съда указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск срещу длъжника
за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен
представител, оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които се
позовава ищеца. Твърди, че ответника не се намира в облигационна връзка с ищеца, не е
собственик или титуляр на вещно право на ползване и не е потребител на топлинна енергия
за процесния имот. Оспорва представените от ищеца изравнителни сметки, както и
приложените справки за начислени суми, които счита за частни свидетелстващи документи,
неподписани от ответника. Развива доводи, че процесните суми не са начислени правилно и
не отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна енергия и БГВ.
Прави и възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, б.”в от ЗЗД.
1
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл.410 от ГПК и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело №3289/2021г. на
ВРС. Назначена и изслушана е специализирана съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
По заявление на “*****а е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело №3289/2021г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настояща
ответница да заплати на заявителя-ищец сумата 647.14 лева, стойност на консумираната и
незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2018г. до 30.06.2021г. и лихва за забава в
размер на 106.78 лева за периода 31.08.2018г. до 13.08.2021г. в жилище на адрес гр.Враца,
ул.“Н.Войводов“ №40, вх.Б, ап.16, ведно законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от
25,00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***** на потребителите в гр.Враца”,
одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР; изравнителни сметки по партидата
на ответницата и справка за неплатените фактури и дължими суми.
Видно от представеното удостоверение за декларирани данни от Община Враца
рег.индекс № 2600-1389/1/21.05.2020г. ищцата е декларирала процесния недвижим имот,
като собственик.
Изслушана е съдебно-техническа и икономическа експертиза, според която за
процесния период е ползвана топлоенергия от останалите собственици в сградата и
начислените суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация са начислени съобразно
припадащия се отопляем обем на процесното жилище. Според вещото лице дължимите суми
за незаплатена топлоенергия за процесния период са 626.40 лева, а размера на
обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение е 100.37 лв. Вещото лице е констатирало, че през процесния период е
начислявана топлинна енергия за БГВ. Изготвяни са констативни протоколи, подписани от
представител на етажната собственост и изравнителни сметки, по които не са открити
подавани възражения.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции
за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се
2
предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки,
различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите, като според нормата на чл. 143, ал. 3 - топлинната енергия по ал. 1
и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
При така действащата нормативна уредба, както към момента на начисляване на
дължимите суми, така и към настоящият момент, се налага извода, че за ответницата е
възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно
дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлоенергия
за отопление, битова горещо водоснабдяване и такса мощност. При липсата на ангажирани
от страна на ответницата доказателства за неправилно начисляване на стойностите за
потребена топлинна енергия твърдението, че не дължи, е неоснователно.
Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г.
на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Ал. 3 дава право на
купувачите да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия, което по см.
на ал.4 не ги освобождава от задължението за плащане на сумата по издадената фактура.
Разпоредбата на ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане
санкция – обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на
доказателства за направени възражения от ответницата по отношение на начислените й от
ищеца суми за плащане или направен отказ от нейна страна от ползване на битово горещо
водоснабдяване и същевременно наличието на такива доказателства, които установяват по
категоричен начин, че за имота, ползван от ответницата е начислена стойност за
консумирана топлоенергия в размер на исковата сума, налага се извода, че за процесния
период начислените суми са дължими в размера, установен от заключението на експерта –
сумата от 626.40 лв. главница.
С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се
приеме, че ответницата е изпаднала в забава с изтичането им и дължи и стойност,
представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на задължението по см. на
чл.32 ал.1 от Общите условия. Ето защо искът за обезщетение за забавено плащане следва да
се уважи в размер от 100.37 лв. по заключението на вещото лице, като в останалата част се
отхвърли.
С оглед на изложеното исковете са основателни и следва да бъдат частично уважени
в посочените размери, като при този изход на делото в тежест на ответницата следва да се
възложи на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 690.00 лева, представляваща
направените от ищеца пред настоящата инстанция деловодни разноски, включително
3
юрисконсултско възнаграждение, като се присъдят и направените в заповедното
производство такива, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. И. Х. с ЕГН ********** от гр.Враца ДЪЛЖИ на
“*****а, ***** сумата 647.14 лева, стойност на консумираната и незаплатена топлинна
енергия за периода 31.07.2018г. до 30.06.2021г., лихва за забава в размер на 106.78 лева за
периода 31.08.2018г. до 13.08.2021г. в жилище на адрес гр.Враца, ул.“Н.Войводов“ №40,
вх.Б, ап.16, ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението - 31.08.2022 до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 3289/2021г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва за забава в останалата им част до пълния
претендиран размер.
ОСЪЖДА Ж. И. Х. с ЕГН ********** от гр.Враца, ул.“Никола Войводов“ № 40,
вх.Б, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на “*****а, ***** сумата 690.00 лева, представляваща
направените пред настоящата инстанция деловодни разноски, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 72.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4