№ 8174
гр. София, 30.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110102114 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
За процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1,
т. 5 от ГПК на ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни периода на претенцията
си за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ – в исковата молба е посочено, че сумата се търси
за период от 18.11.2021 г. до 18.04.2021 г.
Предявеният с отговора на исковата молба насрещен иск от ответника „П.Е.Е.С“ АД,
ЕИК 2*2*****, срещу ищцата Г. СТ. ИВ., ЕГН **********, за осъждане на последната да му
заплати сумата от 4303,00 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от
КТ, ведно със законната лихва от 31.12.2021 г. до датата на изплащане на същото, на
основание чл. 314, ал. 2 от ГПК не следва да се разглежда в настоящото производство.
Материалите по същия следва да се отделят и исковата молба да се докладва на Зам.-
председателя и Ръководител на II ГО на СРС, за образуването му в отделно производство,
по което да бъде извършена преценка по чл. 129 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения с исковата молба с вх.
№ 56361 от 23.03.2022 г. насрещен иск от „П.Е.Е.С“ АД, ЕИК 2*2*****, срещу Г. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, за осъждане на последната да му заплати сумата от 4303,00 лева,
представляваща обезщетение, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва
от 31.12.2021 г. до датата на изплащане на същото.
Исковата молба с вх. № 56361 от 23.03.2022 г., с което е предявен насрещният иск ДА
СЕ ДОКЛАДВА на Зам.-председателя и Ръководител на II ГО на СРС, за образуването му в
1
отделно производство, по което да бъде извършена преценка по чл. 129 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни периода на претенцията си за обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ.
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими.
УКАЗВА на страните, че по доказателственото искане на ответника за приемането на
извлеченията от електронна кореспонденция по делото по реда на чл. 184 от ГПК, съдът ще
се произнесе след изслушване на становището на насрещната страна.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника за обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба, като относими, допустими и необходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.05.2022 г. от 12.30
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 67/18.11.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
уволнението за в размер 26437,62 лева за периода от 18.11.2021 г. до 18.04.2021 (както е
посочено с исковата молба), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Г. СТ. ИВ. твърди, че по силата на сключен с праводателя на ответника
„П.Е.Е.С“ АД, ЕИК 2*2*****, трудов договор № 1016/15.02.2019 г. заемала длъжността
„Ръководител проекти-строителство“ при ответника. На 18.11.2021 г. на ищцата била
връчена заповед № 67/18.11.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Сочи, че не са й поискани писмени обяснения, че не е извършила нарушението, че за едно и
също нарушение са й наложени две дисциплинарни наказания – „забележка“ и „уволнение“.
2
Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е съобразено с тежестта на
извършеното нарушение по чл. 189 от КТ. Прави искане съдът да признае за незаконно
уволнението, извършено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
неговата отмяна и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди,
че е останала без работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника
да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в размер на 26437,62 лева –
обезщетение за оставане без работа за посочения период при брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението в размер на 4406,27 лева,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Не претендира разноски.
Ответникът „П.Е.Е.С“ АД оспорва предявените искове. Твърди, че на 03.09.2021 г.
ищцата не е присъствала на уговорена работна среща без да сочи уважителни причини, за
което е наказана със „забележка“, което наказание не е заличено. Сочи, че ищцата не е
спазвала работното си време, като на 02.11.2021 г., от електронната система за контрол на
достъпа, е установено, че в периода от 25.10.-29.10.2021 г. ищцата е изработила 17,03 часа от
общо 40 работни часа за работната седмица. Сочи, че освен това в нарушение на правилата
за работа в дружеството е водила служебна кореспонденция с контрагенти на дружеството
от личната си електронна поща, независимо, че е била уведомена със заповед № 339 от
12.12.2019 г., че това е забранено. Твърди, че ищцата системно нарушава трудовата
дисциплина, за което са й наложени съответните наказания, които не са заличени. Твърди, че
на ищцата са поискани обяснения във връзка с нарушенията, за които е наложно
наказание, поради което процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Поддържа, че уволнението
е извършено законосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е издадена от компетентен
орган, съдържа необходимите реквизити и е обоснована и мотивирана чрез посочване на
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването им,
наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага и е връчена при отказ на
19.11.2021 г. Оспорва размера на претендираното обезщетение за периода, в който ищцата е
останала без работа вследствие на уволнението като недоказано по основание и размер.
Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В тежест на ищцата е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено на посоченото основание, съответно размера на
последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, както и че е
останала без работа за съответния период.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното уволнение, т.е. че е
било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е
надлежно упражнено – наложено е от компетентен орган, с мотивирана заповед, която
съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да приеме писмените му
3
обяснения, съответно, че ищцата е отказала да получи разпореждането, с което са й
изискани обяснения или е отказала да ги даде.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „Ръководител проекти-строителство“ при ответника;
2/ същото е прекратено със заповед № 67/18.11.2021 г., с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“;
3/ заповед № 67/18.11.2021 г. е връчена на ищцата на 19.11.2021 г.;
4/ размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен
отработен месец е 4406,27 лева.
Указва на ищцата, че не сочи доказателства, че е останала без работа за исковия
период.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4