Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 28.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №2516 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението „Т.-С.“ ЕАД против акт на съдебния изпълнител
по изп. дело № 20208380400486 по описа на ЧСИ М.Б.с peг. №838 с район на
действие СГС, с който е оставено без уважение възражение с рег.№ ЧСИ – 1370 от
30.01.2020 г. против разноските за
адвокатско възнаграждение в частта над 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба
№1/2009 г.) и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи
разноски по изпълнението в полза на взискателя и възражението му в този смисъл,
както и евентуалното му възражение по чл.78, ал.5 от ГПК неоснователно не са
били уважени. Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези
по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са
извършени такива действия. Изтъква се,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и поисканите и
извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на
изпълнително дело. Счита, че неправилно е определен и размера на пропорционална
такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно размера на задължението
следва да бъде намален. Претендират се разноски в производство по обжалване на
акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване
на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК,
вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското
възнаграждение е определено и за извършени след образуване на изпълнителното
дело действия и затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата, както
и че същото е определено в нормативно предвидения минимален размер.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава против
акт на съдебния изпълнител, с който се е
произнесъл по искане на длъжника за
изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
разноските за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението, в т.ч. такса по
т.26 от Тарифата и то е предмет на съдебен контрол .
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството
по изпълнително
дело е образувано по молба от Д.В.Д.и изпълнителен лист, издаден на 09.12.2019 г., възоснова на решение № 168413
от 17.07.2019 г. по гр.дело № 11276 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 42
състав против длъжника
„Т.-С.“АД
за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 350 лв. В молбата за образуване
на изпълнителното производство, чрез адв.И.Д.взискателят
е възложил на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да проучи имущественото състояние
на
длъжника, да извършва справки, да набавя документи, книжа и други и да определи
начина на изпълнението. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 230 лв. С молбата е приложен договор за правна защита и
съдействие от 13.12.2019 г., в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение
в посочения размер за представителство в изпълнителното
производство, платено в брой, като договорът служи за разписка за получаването.
С допълнителна молба с вх.№ 04664/28.01.2020 г. взискателят е посочил изпълнителен
способ– запор на банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“АД. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника
е изпратена на 24.01.2020 г. и е получена от него на 29.01.2020 г. С
постановление от 24.01.2020 г. и поканата за доброволно изпълнение са
определени разноски в размер на 230 лв. адвокатско възнаграждение и 69, 60 лв.
такса по т.26 от ТТЗЧСИ по изпълнителното дело, както и авансово внесени такси
в размер на 48 лв.
По делото няма данни за извършени
изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на вземането или да са били
предприети други изпълнителни действия,
извършени от адвоката на взискателя, и, или, за доброволно изпълнение от длъжника. Длъжникът е подал
възражение от 30.01.2020 г. срещу определените разноски
с поддържаните и в настоящото производство доводи, което възражение е оставено
без уважение с обжалвания акт.
При така установеното от фактическа страна, Софийският
градски съд намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което
възражението на длъжника по изпълнението против размера на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи
таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни
и други действия (чл.
78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител (така т. 11 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Отговорността
за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не
само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл Определение №
403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се
произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване
по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
При произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за
адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от
минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Спорът
в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски
освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса
извършени други допълнителни действия от процесуалния представител на
взискателя, и второ - налице ли е
прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело на основание чл.18 от ЗЧСИ изпълнителните действия за
удовлетворяване вземането на взискателя са възложени на ЧСИ, а в последствие е
посочен и конкретен изпълнителен способ. Вземането не е удовлетворено
доброволно в предвидения законовия срок, нито по-късно. Взискателят по
образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение
в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и
съдействие същото е било уговорено и заплатено, доказателство за което е самия
договор, който има характер на разписка – т.2 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
С оглед
на горното, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение
по чл.10, т.1 и по т.2 (ДВ
бр.7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с минималните
размери на адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200
лв. (т.1) плюс 1/10 от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т. 1 - или 35 лв., то общият размер на минималното
възнаграждение е 235 лв. Уговореното и
заплатено от страната възнаграждение от 230 лв. е под нормативно определения
минимален размер и не се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото (арг. от чл.78, ал.5 ГПК
вр. с чл.36 ЗАдв). Затова съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се
явява неоснователна.
В частта й относно определените разноски
за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26,
б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от
100 лв. до 1000 лв. е 10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка т.4 към
т.26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите
такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по
самото изпълнителното дело. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез
извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това, тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват
в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за
разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не
се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало
начисляването на такси върху такси, което е недопустимо). В този смисъл е
съдебната практика на съдилищата в т.ч. и Решение № 278 от 25.06.2012 г. на ВКС,
Четвърто гражданско отделение,
постановено по гр. дело № 414 по описа за 2012 г., което съдът – в
настоящия съдебен състав, възприема за правилно. В тази връзка, съобразно т.26
б.“б“от ТТР към ЗЧСИ, пропорционалната такса, която се дължи при събиране
на вземането, предмет на изпълнителното производство и при съобразяване на действителния
размер на вземането по изпълнителния лист и размера на разноските за
адвокатското възнаграждение (общо 530 лв.) е в размер на 69, 60 лв. с ДДС), колкото е и определения такъв. Дължими са и останалите
такси – по т. 1
(за образуване) и т.
2 (връчване на ПДИ), които възлизат на сумата 40 лева без ДДС, или 48 лв. с
ДДС.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Т.-С.“ АД с ЕИК ********против действия на съдебния изпълнител
по изп. дело № 20208380400486 по описа на ЧСИ М.Б.с peг. №838 на КЧСИ за
определянето и за оставяне без уважение възражението относно разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 230 лв. (по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба
№1/2009 г.) и такса по т.26 б.“б“ от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.