№ 19121
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110171983 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК , с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане спрямо ответника В. Гошев Б., ЕГН: **********
за следните суми: сумата от 2 462,45 лева, представляваща дължима главница за вноски с
настъпил падеж за периода от 14.06.2023 г. до 14.06.2024 г., вкл. по Договор за стоков кредит
№ 5567418 от 03.05.2023 г., сключен между В. Гошев Б. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: *********, ведно със законна лихва от 28.06.2024 г. до изплащане
на вземането; сумата от 923,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от
14.06.2023 г. до 14.06.2024 г. и сумата от 227,10 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 14.06.2023 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2024 г. по гр. д. № 39915/2024 г. по описа на
СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 03.05.2023 г. ответникът е сключил с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД Договор за стоков кредит № 5567418, по силата на който на ответника е
предоставена сума в размер на 5 040,95 лева за закупуване на мобилен телефон и аксесоари.
Посочва, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни
анюитетни вноски в срок до 14.05.2025 г., като след усвояване на кредита
кредитополучателят не е погасявал месечните вноски. Сочи, че на 12.01.2024 г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който задължението на
ответника В. Гошев Б., произтичащо от Договор за стоков кредит № 5567418 от 03.05.2023 г.,
е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Твърди, че на 16.05.2024 г. на длъжника е връчено
уведомление за извършената цесия. Поради непогасяване на дължимите суми ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била
издадена такава заповед срещу последния, като предвид възражението на длъжника, че не
дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в
едномесечен срок. Ето защо ищецът предявява настоящите искове. Претендира разноски по
1
заповедното производство и настоящото исково такова.
Ответникът В. Гошев Б. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. На първо място
оспорва в цялост процесния договр за стоков кредит като нищожен на основание чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, алтернативно като унищожаем на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си. Във връзка с предходното излага, че поради
поставените му диагнози: „шизоафективно разстройство смесен тип“, „органично налудно
разстройство“ и „деменция с разкъсан мисловен процес“, при сключването на процесния
договор не е могъл да разбира или ръководи действията си. Посочва, че от началото на 2018
г. е проявил първите симптоми на описаните по-горе заболявания, като с експертно решение
на ТЕЛК № 91901/10.10.2023 г., със срок пожизнен му била поставена крайна диагноза
„шизоафективно разстройство смесен тип“. Твърди, че е бил убеден от непознати лица да
подпише процесния договор за кредит, без реално да разбира и да осъзнава какви документи
подписва. Посочва, че синът му разбрал за процесния договор за кредит едва след
получаване на съдебни книжа за друго съдебно производство относно друг договор за стоков
кредит за закупуване на 4 бр. климатици, поради което синът му подал сигнал до СРП за
наличието на данни за извършено престъпление, във връзка с който сигнал била образувана
пр. пр. № 60040/11.12.2024 г. Твърди, че процесният договор бил подписан с електронен
подпис, издаден на негово име, като в тази връзка оспорва подписът да е положен от него,
респективно оспорва наличието на дадено съгласие с електронното волеизявление за
сключване на процесния договор и приложенията към същия. На следващо място, навежда
възражение за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за стоков кредит.
Оспорва да е получил заемната сума, както и смартфон и смартчасовник. В тази връзка сочи,
че не е подписвал протокол за предаване на стоката. Оспорва да е изпаднал в забава по
аргумент, че не е бил надлежно уведомен и не му е бил предоставен законов срок да изпълни
задължението си. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да
отхвърли в цялост предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е издадена заповед от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. № 39915/2024 г. по
описа на СРС, 65 състав, с която въз основа на предоставени към заявлението писмени
доказателства, а именно Договор за стоков кредит № 5567418/03.05.2023 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и В. Г. Б., прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024
г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е
разпоредено на В. Г. Б. да заплати на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми:
сумата от 2 462,45 лева, главница по Договор за стоков кредит 5567418/03.05.2023 г., ведно
със законната лихва за периода от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 923,40 лв. за периода от 14.06.2023 г. до 14.06.2024 г. и лихва за забава в размер
на 227,10 за периода от 14.06.2023 г. до 27.06.2024 г., както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта,
в което сочи, че има ТЕЛК за психично заболяване и е бил подлъган от непознати лица да си
даде личната карта и да подпише документи. Поради това, съдът указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
2
държавна такса. Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на
заявителя, като настоящите искове са предявени в указания срок, и са, ерго, допустими.
На 03.05.2023 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и В. Гошев Б. е
сключен Договор за стоков кредит, по силата на който дружеството - кредитодател е
предоставило на ответника сумата от 5 040,95 лева за закупуване на мобилен телефон и
аксесоари. Кредитополучателят е поел задължение да върне заетата сума на 24 месечни
анюитетни вноски, с краен срок на погасяване – 14.05.2025 г.
Към договора са представени още следните писмени доказателства: Обобщени данни
за стоков кредит по договор № 5567418/03.05.2023 г., уведомление по договор №
5567418/03.05.2023 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и Общи условия за отпускане на стоков кредит в лева от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
От представен по делото договор за прехвърляне и продажба на вземания /цесия/ от
12.01.2024 г. се установява, че ищецът „ЕОС МАТРКИС“ ЕООД е придобил чрез изкупуване
вземанията на кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу В. Гошев Б..
От представена по делото фактура № **********/03.05.2025 г. се установява, че
доставчикът /продавач/ ЗОРА е издал фактура на клиента /като получател на стоката/ В.
Гошев Б., на стойност 4 638 лв. по лизингов договор № 5567418.
Част от целокупния писмен доказателствен материал по делото представлява и
отправени до ответника Б. уведомления във връзка с прехвърляне на вземанията на
кредитодателя му „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към ищцовото дружество „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
От приложени по делото индивидуална оценка на потребностите на хората с
увреждания, издадена от Дирекция социално подпомагане Слатина, гр. София, по заявление
– декларация с вх. № 3ХУ-ИО/Д-С-СЛ/3286/22.11.2023 г.; епикриза, издадена от
психиатрична клиника „Александровска“ ЕАД ИЗ № 23491/2022 г.; епикриза за психично
здраве „СОФИЯ“ ЕООД – ИЗ № 328; амбулаторен лист от 05.10.2022 г. и рецептурна бланка
от 02.11.2022 г. от клиника по психиатрия, се установява, че ответникът – кредитополучател
страда от определени дефицити на умствената си дейност.
По делото е изслушано заключение по ССчЕ, вещото лице, по която прави следните
заключения: че кредитополучателят В. Гошев Б. е усвоил сума в размер на 5 040,95 лв. по
Договор за стоков кредит № 5567418 от 03.05.2023 г., предоставен от УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, като усвояването е извършено на 04.05.2023 г. чрез
директен банков превод от кредитора към търговеца ЗОРА-М.М.С. ООД, като част в размер
на 4 638,00 лв. от сумата на превода 43 827,65 лв., представлява плащането на стоката
закупена на изплащане от кредитополучателя – ответник по делото. Закупените стоки
платени със сумата на отпуснатия кредит е смарт часовник Apple и смартфон Apple – на
обща стойност с ДДС 4 638,00 лв., съгласно фактура № ********** от 03.05.2023 г. издадена
от ЗОРА-М.М.С. ООД на УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД. Разликата
3
между стойността на закупените стоки (4 638,00 лв.) и размера на усвоения кредит (5 040,95
лв.) в размер на 402,95 лв. представлява общият размер на дължимата застрахователна
премия по договора за кредит. Вещото лице сочи, че към момента по Договор за стоков
кредит №5567418 от 03.05.2023 г. не са постъпвали никакви плащания от страна на
кредитополучателя към цедента (УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД) , както и към
цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съдът кредитира заключението на експерта като
обосновано, пълно и изготвено от професионалист, притежаващ необходимите качества за
изследване на въпроси от областта на науката „счетоводство“.
От по-съществено значение за изграждане на изводите си по фактите съдът приема
изготвеното заключение по съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице К. –
специалист по психиатрия. Експертът прави следни констатации, които съдът цени с пълно
доверие като логични, научно издържани, обосновани и изготвени въз основа на
ангажираните по делото писмени доказателства и след личен преглед на изследваното лице,
проведен в кабинета на експерта, на 08.10.2025 г. Първо – интегративното обсъждане на
информацията от достъпната по делото медицинска документация и резултата от
експертното изследван, е дало основание на вещото лице да направи извод, че ответникът В.
Г. Б. страда от психично заболяване с диагностична оценка: F 06.2 – „ограничено налудно
шизофреноподобно разстройство“. Уточнява, че това разстройство има клинична картина, в
която преобладават персистиращи или рекурентни (появяващи се отново) налудни идеи. Те
се придружават от халюцинации, но не се обуславят от тяхното съдържание. Наблюдават се
и клинични симптоми на шизофренната психоза – мисловни разстройства и характерните за
нея сетивни измами и налудности. Сочи, че това заболяване датира от 2018 година след
претърпяна спешна оперативна интервенция с промяна в поведението, суицидна нагласа и
психотична дезориентация, изводима от налудна симптоматика и дереализационни
преживявания. Лицето е неколкократно хоспитализирано в психиатрични заведения, където
са му поставяни различни оценки, окончателната диагноза при последното му посещение в
УМБАЛ „Александровска“ през 2022 година е „органично налудно /шизофреноподбно/
разстройство“. На фона на психозата при г-н Б., се установява снижение на когнитивните
функции, което не достига до степен на дементен синдром. Разяснява, че при екзацербация
/обостряне/ на психозата мисленето, емоциите и поведението на лицето са изцяло
психотично мотивирани от позитивна психотична продукция. В продължение на това
експертът разисква, че експертният анализ на анамнезните данни от В. Б. дава основание да
се приеме, че преди и по време на сключването на процесния договор на дата 03.05.2012 г.,
при него са били налице налудни идеи от параноидния кръг за отношение, преследване,
убийство и инсценировка. Това сочи, че психотичното му заболяване към онзи момент е
било обострено, с качествено разстройство на съзнанието, изводимо от психопатологичната
симптоматика и той не е притежавал психична годност правилно да преценява
обкръжаващата го обстановка, да разбира и да ръководи постъпките си. Обобщава се, че
състоянието на В. Б. покрива критериите на „продължително разстройство на съзнанието“
по смисъла на чл. 33 от НК и нарушава базисните психични годности.
4
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл.
154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен договор за кредит, неговото съдържание, че
този кредит е усвоен, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на
отпуснатия кредит, като ответникът следва да установи, че е изпълнил задълженията си
съобразно уговореното.
Прочие страните по делото не спорят за факта на сключване на процесния договор за
стоков кредит от 03.05.2023 г. Несъгласие помежду им съществува относно това дали този
договор е действителен с оглед състоянието на ответника, изразяващо се в наличие на
болестно състояние у него, превентиращо го да участва правно валидно в гражданския
стокооборот.
На първо място е инвокирано възражение за нищожност на договора на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие, с оглед което съдът намира, че на
първо място следва да се произнесе по това оспорване, а едва след това, в условията на
евентуалност по второто възражение за унищожаемост на договора, на основание чл. 31, ал.
1 ЗЗД – поради сключването на сделката от дееспособно лице, което при сключването му не
е могло да разбира или да ръководи действията си.
Тук е мястото да се направи следното уточнение. Когато се атакува действителността
на една сделка (едностранна или двустранна – договор) с твърдения, че едно дееспособно
физическо лице (за който не се твърди, че е поставен под запрещение), към момента на
сключването на атакуваната сделка, не е могло да разбира и ръководи действията си поради
тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за
унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, това е правната квалификация на иска. Такива твърдения не
могат да се подвеждат под основанието "липса на воля" за извършване на сделката,
обуславящи квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля (при едностранните
сделки) и на съгласие (при договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана) – в този смисъл
вж. Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му не е могло да разбира или да ръководи действията си. От събраните по делото
доказателства при условията на пълно и главно доказване се установява, че ответникът В. Б.
към момента на сключване на договора за стоков кредит на 03.05.2023 г. не е разбирал и не е
можел да ръководи действията си.
В този смисъл, направеното възражение с правно основание по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД се
явява основателно и сключеният между страните договор е унищожаем, ерго
недействителен, същият не е породил правни последици между страните по него – вж. по
аргумент за противното и Определение № 1788 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1295/2023
г., II т. о. на ВКС. В цитирания съдебен акт, за разлика от настоящата хипотеза, се
установява само временна, преходна неспособност на лицето да разбира и ръководи
постъпките си, докато в настоящия спор експертът по СПЕ е категоричен, че органичното
5
налудно шизофреноподобно разстройство на В. Б. покрива критериите за „продължително
разстройство на съзнанието“ в светлината на чл. 33 от НК, нарушавайки базисните
психични годности.
Обобщено, настоящият съдебен състав приема, че по делото ищцовата страна не успя
да докаже, макар това да й вменено като доказателствена тежест, че процесният договор е
породил облигационно действие между страните, затова и всички искови претенции,
основаващи се на него, следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход от спора, право на разноски има само ответника – арг. чл. 78, ал. 3
ГПК. Същият претендира разноски само за исковото производство, както следва: 500 лв. –
депозит СПЕ и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. По делото са представени
доказателства за реалното сторване на тези разноски, включително договор за правна защита
и съдействие от 01.03.20205 г., сочещ размера на така платения адвокатски хонорар и
служещ като разписка за извършеното плащане (вж. т. 1 от ТР № 6/06.11.2023 г. на ВКС).
Общият размер на направените от ответника разноски възлиза на сумата от 1 300 лева и
именно последната следва да му бъде възстановена.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4 - 6, срещу В. Гошев Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, офис 2, обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо
ответника В. Гошев Б., ЕГН: ********** за следните суми: сумата от 2 462,45 лева,
представляваща дължима главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.06.2023 г. до
14.06.2024 г., вкл. по Договор за стоков кредит № 5567418 от 03.05.2023 г., сключен между В.
Гошев Б. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК: *********, ведно със законна
лихва от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 923,40 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 14.06.2023 г. до 14.06.2024 г. и сумата от 227,10 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 27.06.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2024 г. по
гр. д. № 39915/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
6
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4 - 6, да
заплати на В. Гошев Б., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36,
ет. 2, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 300 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7