№ 11252
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110160404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. Г. Г. и В. К. В., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца, съобразно квотите им в съсобствеността
върху процесния имот, следните суми: Е. Г. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 1358,90 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 166,44 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 20.04.2023 г., цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 13,87 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 2,63 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г. върху цената на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия; В. К. В.: цена на доставена
от дружеството топлинна енергия в размер на 4076,70 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 499,31 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 20.04.2023
г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 41,61 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 02.05.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,90 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
23286/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като
собственици на процесния имот – апартамент № 27, находящ се в гр. С................, с абонатен
№ 251748, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от периода, за който се отнася, като не са сторили това, ответниците са изпаднали в
забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.И.” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето
защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които оспорват
предявените искове като неоснователни. Оспорват да са в договорни отношения с ищеца за
доставка на топлинна енергия, както и че имат качеството на потребители на такава.
Оспорват наличието на валиден договор, сключен между ищеца и фирмата, извършваща
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, както и че процесният имот е бил
топлоснабден. Оспорват отоплителните уреди да са били сертифицирани и да са минали
метрологична проверка. Оспорват наличието на строителни книжа, удостоверяващи
изградена инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот и извършено заснемане на
отоплителната инсталация. Оспорват ищецът да притежава одобрени строителни книжа в
части „АС“ и „ОиВ“. Оспорват претенцията за лихва, доколкото клаузите на общите
условия на ищеца в тази им част са неравноправни. Правят възражение за погасяване по
давност за част от процесните вземания. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с
2
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответниците на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния
имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност поне исковата сума;
че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
както и че стойността й възлиза поне на исковата сума; изпадането на ответниците в забава
в плащане на главниците и че дължимата мораторна лихва е в размер поне на исковите
суми.
Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания по
смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
На първо място, спорен е въпросът дали ответниците имат качеството на потребители
на топлинна енергия за исковите период и имот, като съдът приема следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти
(собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
3
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване на имота), като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия (изричен или презюмиран).
С отговорите на исковата молба ответниците изрично оспорват наличието на
твърдяната облигационна връзка с ищеца, отричайки да са носители на вещни права или да
са ползвали процесния имот през исковия период.
По делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 24, том IV,
рег. № 5069, дело № 596/2008 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, видно от който на
07.05.2008 г. Е. Г. Г. е призната за собственик на основание наследство на 1/4 идеални части,
а В. К. В. е призната за собственик на основание покупка и наследство на 3/4 идеални части
от апартамент № 27, находящ се в гр. С..............., в жилищна сграда-блок № 17, вход Б, етаж
2, със застроена площ от 65,13 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения, заедно с избено помещение № 19, с полезна площ от 4,10 кв. м., заедно с 1,445
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Посоченият имот, видно от Удостоверение изх. № 68-00-1110/21/20.09.2012 г. от
„Географска информационна система – София“ ЕООД има настоящ адрес: гр. С................ и
не е спорно, че е процесният имот.
По делото е прието Удостоверение за наследници изх. № 7370/04.11.2013 г., издадено
от Столична община, район „К.П.“, от което се установява, че Г.И.Г., ЕГН ********** е
починал на 03.03.2006 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците в
настоящото производство – В. К. В., ЕГН ********** (съпруга) и Е. Г. Г., ЕГН **********
(дъщеря).
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че процесният имот -
апартамент № 27 на втори етаж в ж. к. „К.П. I“, блок № 17, вх. Б с абонатен № 251748 е
съсобствен от ответниците при посочените от ищеца квоти - В. К. В. – ¾ идеални части и Е.
4
Г. Г. – ¼ идеални части, за което самите ответници са поискали съставянето на нотариален
акт за признаване на правото им на собственост по наследство и покупко-продажба. С оглед
разясненията, дадени по – горе съдът приема, че именно ответниците в качеството на
собственици на имота през процесния период са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и имат задължение да
заплащат стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота. По делото не се
твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено в полза на друго
лице през процесния период, да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето
за спора лице или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с друго лице,
различно от ответниците, със съгласието на последните, за да се приеме, че отговорно за
заплащане на доставената топлинна енергия е това лице, съгласно разясненията на
посоченото тълкувателно решение.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и клиента по силата на
закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители,
включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С
оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответниците на собственици на имота. Без значение е
кое лице фактически е ползвало имота, при липса на данни то да е вещен ползвател или да е
сключило изричен писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия до имота.
Неоснователни са доводите на ответниците, че общите условия на ищцовото
дружество противоречат на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Преценявайки клаузите от представените общи условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД не се установяват такива, които да
са неравноправни по смисъла на ЗЗП или Общностното право. В тях ясно и подробно са
посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и на
физическото лице - потребител на топлинна енергия. Не се касае и за клаузи, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе, доколкото съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила могат да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
5
допълнителни писмени споразумения. В случая ответната страна не твърди, а и не
установява по делото, по отношение на нея да се прилагат специални условия, договорени
между страните, използвайки установения в закона механизъм. Ето защо доводите за
неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради което съдът
приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответниците и са ги обвързали.
На следващо място, спорно по делото е обстоятелството по доставка на топлинна
енергия през исковия период и нейната цена, което съдът приема за доказано по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
в Наредбата за топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се
намира имотът е топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово
разпределение. Установено е, че на проведено на 01.10.2002 г. общо събрание на етажните
собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата дялово разпределение с
„Н.И.“ ООД, като по делото е приет и сключеният между етажната собственост и „Н.И.“
ООД договор от 30.10.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез
система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия. От данните по
делото става ясно, че през исковия период „Н.“ АД е осъществявало дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният апартамент, за което е представен и Договор № Д-0-68/03.06.2020 г. при Общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.
139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ АД, в сила за процесния
период, като са съставяни изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на
което етажните собственици не са се противопоставили.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието и
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, от което
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият
имот, е измервано и отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за
сметка на ищеца. За процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление
6
за имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение. За имота е изчислена и начислена ТЕ за
отопление от отоплителните тела в имота – 8,963429 МВтч. Не е начислявана ТЕ за
отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 161
3
м – 1,639707 МВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база брой ползвател – 2
3
лица – 101,92 м. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. не е осигурен достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение. За имота е изчислена и начислена ТЕ за
отопление от отоплителните тела в имота – 9,074801 МВтч. Не е начислявана ТЕ за
отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 161
3
м – 1,574432 МВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база брой ползвател – 2
3
лица – 101,36 м. Според вещото лице дяловото разпределение за процесния период е
извършено съобразно нормативната уредба. След извършеното изравняване вещото лице е
посочило, че стойността на ТЕ за процесния период възлиза на сумата от 5497,16 лв., в
която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди, както и не са включени и стойности по фактури за извършване на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия. Вещото лице не е констатирало отклонения от
нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода, като е посочено, че ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Посочено е, и че общият топломер е преминавал метрологични
проверки през 2019 г. и през 2021 г., като не са констатирани отклонения, с оглед на което
съдът приема, че през процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия ТЕ. Заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно
задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на
периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се
намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават
направените от него изводи. С оглед изясненото от приетата по делото съдебно - техническа
експертиза и липсата на доказателства в различна насока, съдът намира за недоказани
възраженията на ответниците, че процесният имот не е бил топлоснабден и че липсват
строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в
етажната собственост, в която се намира процесният имот.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Н.“ АД са представени и изравнителни сметки за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., както и
констативни протоколи за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. Видно от последните редовните дати за отчет за първия отоплителен сезон са
били 05.05.2021 г. и 14.05.2021 г., отразено е, че не е осигурен достъп до процесния
7
апартамент № 27, с титуляр на партидата В. К. В. и абонатен № 251748, като констативните
протоколи са подписани от представител на етажната собственост и от служител на фирмата
за дялово разпределение; редовните дати за отчет за втория отоплителен сезон са били
15.05.2022 г. и 23.05.2021 г., отразено е, че се отказва достъп до процесния апартамент №
27, с титуляр на партидата В. К. Вучкова и абонатен № 251748, като констативните
протоколи са подписани от представител на етажната собственост и от служител на фирмата
за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на
ответниците е доставяна топлинна енергия на стойност 5497,16 лв. – за отопление на имот,
за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Тази енергия е начислена при условията на установения по делото неосигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение, което е предвидено като възможност в
действащата през процесния период нормативна уредба. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и последващата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020
г. за топлоснабдяването, приложима за процесния период, на клиентите, неосигурили достъп
за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане), като
според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
8
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на протокол за
неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната ФДР) и един или повече представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинна енергия за исковия период, което след това е фактурирал въз основа
на одобрените цени на ТЕ през периода, ответниците и сами са препятствали възможността
за реален отчет на уредите за дялово разпределение през втория отоплителен сезон, като в
констативните протоколи е отбелязан отказът им да допуснат служители за отчет на
уредите. Не се твърди и доказва ответниците да са се възползвали от възможността да
поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в сроковете, указани
в общите условия на договорите и изискванията на наредбата (чл. 70, ал. 5 НТ), поради
което съдът приема, че топлинната енергия е начислена правилно и е на стойност 5497,16
лв., при липса на твърдения и на данни за извършени плащания.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, са направили възражение за погасяване на
сумите по давност, по което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.05.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 02.05.2023 г. давността е прекъсната и вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 02.05.2020 г. са погасени по давност. В случая най-ранното вземане е за м. 05.2020 г.,
9
което е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е. след 02.05.2020 г., поради което няма
вземания, които да са обхванати от погасителна давност. Ето защо искът за главница за
топлинна енергия е основателен за сумата от 5497,16 лв., като съобразно диспозитивното
начало в процеса – чл. 6 ГПК, следва да бъде уважен до сумата от 5435,60 лв., от които
ответницата Е. Г. отговаря за ¼ част – или за 1358,90 лв., а ответницата В. В. – за ¾ части
или за 4076,70 лв. Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва
да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.05.2023 г. до окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответниците, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е видно, че услугата е извършвана през
процесния период от „Н.“ АД. В отношенията между страните са приложими общите
условия, приети по делото като доказателство, като според същите условия редът и начинът
на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно
на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за
процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и този
иск е доказан по основание и размер за сумата от 55,48 лв. (съгласно СТЕ), от които Е. Г.
дължи 13,87 лв., а В. В. – 41,61 лв. Началната дата, за която се претендира цена на услуга за
дялово разпределение е м. 05.2020 г., поради което няма вземания, които да са погасени по
10
давност, при съобразяване и на ЗМДВИП и искът е основателен в пълен размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.05.2023 г. до окончателното
плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва
да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и
след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Следователно, задълженията за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от публикуване
на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
Съобразявайки дължимата главница, момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по всяка от изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор, съдът
изчисли на основание на чл. 162 ГПК, че мораторната лихва върху главницата за топлинна
енергия е в размер на 920,19 лв., включително при съобразяване на ЗМДВИП, съответно
искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от общо 665,75 лв. за периода от 15.08.2021 г.
до 20.04.2023 г. (чл. 6 ГПК), при съобразяване, че общите фактури са издадени на 30.06.2020
г. и на 30.06.2021 г., от която сума ответницата Е. Г. дължи 166,44 лв., а ответницата В. В. –
499,31 лв., съразмерно на квотите си в съсобствеността.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение:
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от общо 10,53 лв. (2,63 лв., претендирани от Е. Г. и
7,90 лв., претендирани от В. В.) е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
11
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 173,35 лв.
(123,35 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в заповедното
производство както следва – 43,26 лв. от ответницата Е. Г. и 129,78 лв. от ответницата В. В..
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 523,35 лв., от които:
123,35 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за експертиза и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес и
фактическата и правната сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия се
дължат разноски в общ размер на 522,44 лв., както следва – 130,61 лв. от ответницата Е. Г. и
391,83 лв. от ответницата В. В..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и ответниците.
Претендират се разноски за заповедното производство и за исковото производство за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците, съответно в
хода на заповедното производство от адв. К. Б. на ответницата В. В. и от адв. Михаел
Любомиров на ответницата Е. Г.. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съразмерно на
отхвърлената част от исковете на адв. Б. следва да се присъди сумата от 1,30 лв. и на адв.
Любомиров – сумата от 0,77 лв.
В хода на исковото производство се претендират разноски за безплатна правна
помощ от адв. Елица Кръстева на ответницата В. В. и от адв. Николай Илчев на ответницата
Е. Г.. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съразмерно на отхвърлената част от исковете на
адв. Кръстева следва да се присъди сумата от 1,30 лв. и на адв. Илчев – сумата от 0,77 лв.,
от определеното от съда адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият
състав приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове - определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа
на ВКС, II т. о., като в случая не се дължи отделно възнаграждение за всеки иск, с оглед
свързания им предмет, цената им и извършените в хода на делото процесуални действия,
които са в защита по всички искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
12
седалище и адрес на управление: гр. С............, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: ж. к. „К.П. I част“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1358,90 лв. -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 166,44 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 20.04.2023 г., цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 13,87 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.05.2023 г. до
изплащане на вземането, за доставена топлинна енергия и извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия до апартамент № 27, находящ се в гр. С................, с
абонатен № 251748, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23286/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ж. к.
„К.П. I част“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 2,63 лв. - мораторна
лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23286/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С............, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. В., ЕГН **********, с
адрес: ж. к. „К.П. I част“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 4076,70 лв. -
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 499,31 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 20.04.2023 г., цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 41,61 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.05.2023 г. до
изплащане на вземането, за доставена топлинна енергия и извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия до апартамент № 27, находящ се в гр. С................, с
абонатен № 251748, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23286/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ж. к.
„К.П. I част“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 7,90 лв. - мораторна
лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 23286/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, като
13
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ж. к. „К.П. I част“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С............, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 130,61 лв. - разноски в исковото производство
и сумата от 43,26 лв. - разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ж. к. „К.П. I част“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С............, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 391,83 лв. - разноски в исковото производство
и сумата от 129,78 лв. - разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на адвокат М.Л.Л. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С........., ет. 1
(партер) на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от общо 0,77 лв. - разноски за ч. гр. д. № 23286/2023 г. по описа на СРС, 48
състав, за оказана безплатна правна помощ на ответницата Е. Г. Г., ЕГН **********,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на адвокат Н.И.И. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С........., ет. 1
(партер) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от общо 0,77 лв. - разноски в исковото производство, за оказана безплатна правна
помощ на ответницата Е. Г. Г., ЕГН **********, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на адвокат К. И. Б. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С........., ет. 1
(партер) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от общо 1,30 лв. - разноски за ч. гр. д. № 23286/2023 г. по опиАса на СРС, 48 състав,
за оказана безплатна правна помощ на ответницата В. К. В., ЕГН **********, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на адвокат Е.К.К. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С........., ет. 1
(партер) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от общо 1,30 лв. - разноски в исковото производство, за оказана безплатна правна
помощ на ответницата В. К. В., ЕГН **********, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Н.И.” ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15