Р Е Ш Е Н И Е
№ 260242 30.12.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 1167 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение от 02.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 4296/2020г. по описа на Районен съд – гр.Плевен, е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – гр.Несебър.
Делото
е образувано по повод исковата молба на "В.И
К." ЕАД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител –
юрк.К.Б. против С.Р.Д. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***.
В исковата молба се твърди, че ответникът Д. е
клиент на „В.и к." ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния
водоснабдяван обект – двуетажна къща, с административен адрес: гр.О., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”М.” № ..., със заведена партида в базата данни с абонатен №
901286. Сочи се, че в полза на
ответника е възникнало качеството
„потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на правото на
собственост върху гореописания водоснабдяван обект, съгласно изискванията на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредба 4/. Твърди се, че за процесният период – 09.08.2017г. до
09.11.2017г., отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения
срок са били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити
фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги - вода, канал и пречистване. Несвоевременното заплащане от
страна на ответника Д. на задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок
от датата на издаване на всяка от тях е мотивирало правния интерес на
водоснабдителното дружество да предяви вземанията си пред съда. В исковата
молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д. № 7976/2019г. по описа на
РС-гр.Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника Д.. По същото дело ответникът е депозирала в срок възражение
срещу заповедта. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на
чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който иска да се приеме за
установено по отношение на ответника Димитров, че същата дължи на ищеца
сумата от 106,60 лева, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.09.2017г. до
27.11.2017г., с отчетен период от 09.08.2017г. до 09.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забавено плащане
върху главниците общо в размер на 20,01
лева за периода от 27.10.2017г. до 28.10.2019г. Представят писмени доказателства. Правят
искане за допускане на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи,
както и за изискване и прилагане, като доказателство по настоящото дело на
ч.гр.д. № 7976/2019г. по описа на РС-Плевен. Правят искане за допускане до
разпит на един свидетел – Веселин Димитров Атанасов, при режим на призоваване
по месторабота чрез ВиК-Бургас, район О., с адрес: гр.О., ул.”Иван Вазов” № 2.
Претендират присъждане на заплатените разноски по настоящото и по заповедното
производство.
Предявени са искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил
писмен отговор на исковата молба от назначения на ответницата Д. особен
представител – адв.Д.С. ***, с който се изразява становище за допустимост и
основателност на исковата молба. Сочи, че опитал да установи контакт с
ответницата, но не успял, тъй като по данни на нейни близки същата се намирала
в Германия. Възразява срещу допускането на ССчЕ и СТЕ, тъй като същите ще
доведат до увеличаване разходите на ответницата по делото.
За ищцовото дружество в
съдебно заседание представител не се явява. Не сочи нови доказателства.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват,
че поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Във
връзка с подадения отговор на исковата молба, молят съда да постанови решение
при признание на иска, като им присъди направените в производството съдебни
разноски. При условията на евентуалност поддържат исканията си за допускане на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Представят нови писмени
доказателства – справка от персоналната партида на ответницата Д. за
собствеността й върху процесния водоснабден имот.
За
ответницата Д. съдебно заседание се явява назначеният й особен представител, който
признава изцяло иска по основание и размер и изразява становище за уважаване на
същия.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите
по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода до
водоснабдения имот – двуетажна къща, находяща се в гр.О., общ.Несебър,
обл.Бургас, ул.“М.“ № .... От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че по ч.гр.д. № 7976/2019г. по описа на Районен съд – гр.Плевен,
срещу ответницата С.Р.Д. е издадена Заповед № 4532 от 13.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, за сумата в размер
на 106,60 лева /сто и шест лева и
шестдесет стотинки/ – главница,
представляваща стойността за доставена, отведена и пречистена вода за периода от
26.09.2017г. до 27.11.2017г., с отчетен период по фактури от 09.08.2017. до
09.11.2017г., за абоната на дружеството с абонатен
номер 901286, сумата в размер на 20,01 лева /двадесет лева и една
стотинка/, представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2017г. до
28.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението. Заповедта е била връчена на длъжника
Д. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, съдът е указал за заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, считано от уведомяването му за това. В
указания от съда срок, заявителят – ищец е предявил искова молба срещу ответницата
Д. за установяване на вземането си пред РС-Плевен, който с Определение от 02.10.2020г., постановено по гр.д. № 4296/2020г. по описа на Районен
съд – гр.Плевен, е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.
Предвид така установената фактическа обстановка,
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
В настоящото съдебно производство, назначеният на
ответницата С.Р.Д. признава изцяло иска по основание и размер. Процесуалният
представител на ищеца пък прави искане да се постанови решение съгласно
признанието. Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.237 ГПК и следва да се постанови решение съобразно признанието, като се уважи
иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД в размер на 106,60 лева, като основателен и доказан.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция на ищеца с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
присъждане на лихва за забава в размер на 20,01 лева за периода от 27.10.2017г.
до 28.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, поради
което същата следва да бъде уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото делото, в размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/, от които 75 лева – държавна такса, 150 лева – възнаграждение
за особен представител и 80 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и
заплатените в хода на заповедното производство разноски общо в размер на 75
лева, от които – държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В тази част
решението следва да бъде с осъдителен диспозитив, тъй като с поведението си ответницата Д. е дала повод за
завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Р.Д. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, че същата дължи на "В.И К." ЕАД с ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата
в размер на 106,60 лева /сто и шест
лева и шестдесет стотинки/ – главница, представляваща стойността за доставена, отведена и пречистена
вода за периода от 26.09.2017г. до 27.11.2017г., с отчетен период по
фактури от 09.08.2017. до 09.11.2017г., за абоната
на дружеството с абонатен номер 901286, сумата в размер на 20,01 лева /двадесет лева и една
стотинка/, представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2017г. до
28.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, които суми са присъдени с издадена Заповед № 4532 от 13.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 7976/2019г. по
описа на Районен съд – гр.Плевен.
ОСЪЖДА С.Р.Д. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на "В.И
К." ЕАД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски в хода на заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: