№ 16786
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110123071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД срещу К. С. Л. за сумата от 2683,82 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019г. - 30.04.2021г. до имот на адрес: гр. София, ул. „С** надпартерен, ателие № 8, аб. №
394770, ведно със законната лихва от 28.10.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 420,63 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за период от 16.10.2020г. до 04.10.2022г., за
сумата от 23,54 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 4,96 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от
31.10.2019г. до 04.10.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 58898 по описа за 2022 г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и
период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Исковата молба не съдържала данни относно
партидния номер, по отношение на който се претендират процесните задължения, както и данни
как същите били формирани - въз основа на данни от измервателни уреди или изчисления на база.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - „Бруната“ ООД, не е взело становище по
1
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Не се спори по делото, а от събраните по делото писмени доказателства (нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 106, том II, рег. № 1828, дело № 277/2005г.) се установява, че
процесният имот е собственост на ответника през процесния период, поради което ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на
ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че
в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че процесният имот е
топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение
съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.
Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота са били монтирани 3
броя отоплителни тела – радиатори, на които обаче не са били монтирани топлинни разпределители
и термостатни вентили. При това през процесния период количеството топлинна енергия за
отопление на имот е определянo на база. В имота не е бил монтиран и водомер за топла вода,
поради което през процесния период потреблението за топла вода е определяно на база служебен
отчет на брой потребители – 2 лица, при нормативно определен разход за денонощие в размер на
140 л. на брой потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определяна
съгласно изискванията на нормативната уредба.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия
през процесния период възлиза на сумата от 2683,77 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 2907,82 лева и сума за
възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 224,05 лева.
2
Съдът намира за основателен довода на ответника относно това, че при условие че съгласно
заключението на вещото лице в имота не е бил монтиран водомер за топла вода, то съгласно чл.52,
ал.7 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм., но действаща през първия
отоплителен сезон) лицето, извършващо дяловото разпределение, е било длъжно писмено да
уведоми клиента за задължението му да монтира индивидуални водомери за топла вода, както и за
последствията от неизпълнение на това задължение. Едва след като се установи, че клиентът на ТЕ
не е изпълнил задължението си да монтира водомер за топла вода, за което му е било издадено
писмено предписание от лицето, извършващо дяловото разпределение, и е бил предупреден за
последиците, то тогава лицето, извършващо дяловото разпределение, има право да начислява
топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 – арг.
чл.52, ал.8 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). В случая обаче
последното е релевантно само за първия отоплителен сезон – м.05.2019г. – м.04.2020г., защото през
втория отоплителен сезон – м.05.2020г. – м.04.2021г. действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването и съгласно чл.52, ал.7 от Наредбата от 12.03.2020г. задължение за писмено
предписание е налице само в хипотеза на изтекъл срок за метрологична проверка, но не и при
настоящата хипотеза – липса на монтиран индивидуален водомер за топла вода. За двата
отоплителни сезона, включени в процесния период топлинната енергия за отопление на имот
правилно е изчислена по реда на т.6.5 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.), съотв. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването, поради това, че радиаторите са без уреди.
Предвид горното за първия отоплителен сезон м.05.2019г. – м.04.2020г. от определената от
вещото лице цена за топлинна енергия следва да бъде приспадната начислената топлинна енергия
за подгряване на вода като неправилно изчислена по служебно определен разход за брой лица, или
цената за количество ТЕ, която следва да се приспадне, е 984,28 лева, видно от индивидуалната
справка за използвана топлинна енергия на ответника за периода м.05.2019г. – м.04.2020г. (л.63 от
делото). При това съдът приема, че за периода м.05.2019г. – м.04.2020г. цената на потребената ТЕ се
равнява на сумата от 133,74 лева (за отопление на имот – 84,34 лева и за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация – 49,40 лева).
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
211,88 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
3
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 28.10.2022г., поради което погасени по давност са вземанията за периода м.05.2019г. –
м.08.2019г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.09.2019г. – м.04.2021г. възлиза на
сумата от 1477,02 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното вземане
възлиза на сумата от 205,67 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1477,02 лева за
периода м.09.2019г. – м.04.2021г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 205,67 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е били канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от пълния
размер на разноските за настоящото производство от 466,66 лева (д. такса, депозит за вещо лице и
4
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото),
на ищеца се следват разноски в размер на 251,97 лева, а за заповедното производство съразмерно се
следват разноски в размер на 61,36 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като
претендира и доказва разноски за платени адвокатски хонорари, както следва – за настоящото
производство в размер на 600 лева и за заповедното производство – размер на 300 лева, от които
съразмерно следва да му се присъдят съответно сумата от 273,23 лева и сумата от 136,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че К. С. Л., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, бул. „П.Яворов“ № 6, ет.2, офис 3 – адв. Ж., дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от
1477,02 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.09.2019г. - м.04.2021г., вкл. до имот
на адрес: гр. София, ул. „С** надпартерен, ателие № 8, аб. № 394770, ведно със законната лихва от
28.10.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 205,67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за период от 16.10.2020г. до 04.10.2022г., сумата от 23,54 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 28.10.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 2683,82 лева и за периода м.05.2019г. – м.08.2019г., вкл.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 420,63 лева и изцяло иска за сумата от 4,96 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата от 31.10.2019г. до 04.10.2022г.
ОСЪЖДА К. С. Л., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „П.Яворов“ № 6, ет.2,
офис 3 – адв. Ж., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 251,97
лева – разноски за настоящото производство и сумата от 61,36 лева - разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на К. С. Л., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, бул. „П.Яворов“ № 6, ет.2, офис 3 – адв. Ж., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 273,23
лева – разноски за настоящото производство и сумата от 136,61 лева – разноски за заповедното
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Бруната“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5