Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.06.2020
г.
град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
02.06. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
в.т.д. № 1068 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано
е Решение № 77/16.01.2020г., постановено по гр.д. № 3385/2019г. по описа на
Районен съд – С.З., с което “Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, сумата от
168,80лева/сто шестдесет и осем лева и 80стотинки/, представляваща недължимо
платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение - ИЗВОД „Р.", ИТ № 2008237 – гр.К., за периода 01.08.2014г. до
31.08.2014г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска –
25.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 730/седемстотин и
тридесет/лева, представляваща направени по делото разноски.
Въззивникът
„Е.” ЕАД излага подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и
нарушение на материалните и процесуални правила на решението в обжалваната
част, като моли въззивния съд да отмени решението в тази част и да
постанови друго, с което да се отхвърли
предявения иск.
В
случай, че жалбата бъде уважена моли да бъдат присъдени направените разноски,
съобразно представения списък. В случай, че бъде отхвърлена прави възражение
срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по – голям от
еднократния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемия „В.” ЕООД взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага
съображения в тази връзка. Направено е искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноските пред
настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение и на двете инстанции.
Окръжен съд – гр.
С.З., след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предмет на иска е осъждане ответника „Е."
ЕАД да върне на ищеца 168,80лева/сто шестдесет и осем лева и 80стотинки/,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД „Р.", ИТ № 2008237 – гр.К., за
периода 01.08.2014г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва считано от
завеждане на иска – 25.07.2019г. до окончателното плащане. В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът оспорва основателността на
предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
От
представените по делото инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на
ПС „Х.", скица и писмо изх.№ 1784/23.10.20108г. и № 1201/26.09.2008г., се
доказва, че ищецът е собственик на Електропровод «Х.», и на ИЗВОД Р. – гр.К.,
както и на намиращите се в тях ЗРУ. Видно е също, че между страните е водена
кореспонденция, като с писмо изх.№ 1748/23.10.2008г., ищцовото дружество е
поискало промяна на мястото на измерване, като след получаването му от страна
на «Е.»АД по отношение на Извод «Р.» и ВиК-Зимница е извършена промяна на
мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво Средно
напрежение. Горепосочените обекти са собственост на ищцовото дружеството от
29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
Ответникът
ЕВН ЕР е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го
информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи
към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от
който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от
счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на
предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на
електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и
определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В отговор
на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Х. – извод „Р.”. В писмото е посочено, че са
приложени: извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода,
актуализирана към момента.
Пред
първата инстанция е изслушаната съдебно техническа експертиза, според
заключението на която, през периода 01.08.2014г. – 31.08.2014г. измерването на
потребената от ищеца ел.енергия за обект помпена станция ПС„К.” ИТ № 2008237 се
е извършвало на ниво средно напрежение в закрито разпределително устройство
/ЗРУ/ 20kV/400V в ел.подстнация „Х.” 110/20кV, собственост на ЕСО ЕАД. Тъй като
електропровод „Х.” 20кV, изходящ от подстанция „Х.” собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „Х.” в ЗРУ на
подстанция „Х." на ниво средно напрежение или това е извод”Р.”. Ответникът
е монтирал в ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща
токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите „Р.” 20кV на електропровод
„Х.” в подстанция „Х." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или
в съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите суми за достъп до
електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването
на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се
умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период. Тъй като електропровод „Х.” 20кV, изходящ от
подстанция „Х.”, е собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не
дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. През
процесния период ЕВН ЕР ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа
по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да
претендира за такса достъп до електроразпределителната мрежа.
При
приемане на заключението, вещото лице е уточнило, че електроразпределително
съоръжение в конкретния случай е електропроводът, условно наречен „Х.“ в
документите по делото, който тръгва от подстанция „Х.”, извод „Р.” и продължава
до помпена станция „К.”. Присъединителни съоръжения са: Извод „Р.” в подстанция
„К.” който включва съответната килия в подстанцията прекъсвач, разединител за
средно напрежение и приложените видове защити към същия извод „Р.”. По
електропровод „Х.” се пренася ел.енергията за захранване на помпена станция „К.”,
този електропровод е собственост на „В.” гр.С.З. и таксата за достъп до
подстанция „Х.” е дължима като такса достъп до електропреносната мрежа, а не до
електроразпределителната мрежа, същата такса е събрана и преведена на
„ЕСО” ЕАД в дължимия размер по
процесната фактура, а такса достъп до електроразпределителната мрежа на „Е.”
ЕАД гр.Пловдив не е дължима, тъй като по веригата на електрозахранване на
помпена станция „К.”, „Е.” ЕАД гр.Пловдив няма собствена електроразпределителна
мрежа, нито собствени електроразпределителни съоръжения.
По делото
пред първата инстанция са представени заверени копия на Фактура № **********/
31.08.2014г., ведно с платежно нареждане от 11.09.2014г. и извлечение от сметка
от 12.09.2014г. Съгласно заключението на
изслушаната пред районния съд съдебно икономическа експертиза, процесната
фактура е платена изцяло от ищеца на ответника «Е.» ЕАД. Начислената във
фактурата такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ИЗВОД Р.–гр.К.,
ИТН 2008237, е 168.80лв без ДДС.
По делото
не се спори, че ищецът е потребител на ел.енергия относно притежавания обект
Електропровед Х. и обект с ИТ № 2008237 – ИЗВОД «Р.» гр.К., който обект е
присъединен към електропреносната система посредством Х. 20 kV. Обектите на
ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е."
ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорно установено по делото е, че
присъединяването е извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004
г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно
чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на
ЕВН, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.
116,ал.7 и на правилата по чл.83, ал1 т.6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Въз основа на чл.116,ал.7 от ЗЕ е приета
Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от същата, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
Съгласно
чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. В тези случаи, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а
задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на
сумата, респ. за задържането й.
Съгласно
трайната съдебна практика / напр. Решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г.
на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите
–измерването в места, различни от уговорените между страните или от нормативно
определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни
разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Съгласно
§1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която
служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през
електроразпределителната мрежа се предоставят от Е. и Е., когато тези дружества
са собственици на такава мрежа на обособена територия.
В
настоящия случай, не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена станция „Х.",
на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Х." 20kV. Установи се също,
че по цялата верига на електрозахранването на процесния обект Извод Р. на ПС„Х.",
Е. няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения. Заплащането на
достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е собственост на
ищеца, то ответното дружество няма разходи по достъпа до нея и не следва да
калкулира такси за такъв достъп. Следователно, начислената и получената от
ответното дружество такса за достъп до
електроразпределителната мрежа е без основание. Съгласно заключението на
съдебно икономическата експертиза
тази такса е в размер на 168.80лв., без ДДС. Именно тази ответникът „Е.”ЕАД е
получил без основание, поради което и същата сума подлежи на връщане на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба 25.07.2019г. до
окончателното й заплащане. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и доказан, до какъвто правилен извод е
стигнал и първоинстанционния съд.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
Въззиваемата
страна „В.”ЕООД
е заявила искане да й се присъдят разноските по делото, направените пред настоящата съдебна инстанция за
адвокатско възнаграждение. Доказателства за извършването на такъв разход обаче
не са представени, поради което и разноски на въззиваемата страна не следва да
се присъждат.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77/16.01.2020г., постановено по гр.д.
№ 3385/2019г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.