РЕШЕНИЕ
№ 4053
Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАНИЕЛА СТАНЕВА |
При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20247050701967 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба на З. Ж. Т., чрез адв.Д. Я. против Решение № 185/29.07.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна. В пледоарията по същество пълномощникът на жалбоподателя изрично е заявил, че спорът се свежда само до установените с РА задължения по ЗДДФЛ за 2013г. Твърди се, че по отношение на тези задължения погасителната давност по чл.171 от ДОПК вече е изтекла. Поради това моли да бъде уважена жалбата.В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП- Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП – Варна е образувано изпълнително дело № *********/2016г. срещу З. Ж. Т. за принудително събиране на изискуеми публични задължения. На лицето е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160003-048-0008505/23.06.2016г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С160003-022-0012158/23.06.2016г. е наложен запор на постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл.съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в изброените в постановлението банки. До всака от банките са изпратени запорни съобщения.
С Разпореждане изх. № С240003-137-0005737/11.07.2024г. публичният изпълнител е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията по изпълнително дело № *********/2016г. за ЗДДФЛ за 2013г. Разпореждането е връчено на жалбоподателя по електронен път на 11.07.2024г.
Срещу Разпореждането жалбоподателят е подал жалба до Директора на ТД на НАП – Варна, който с Решение № 185/29.07.2024г. е оставил жалбата без уважение по отношение задълженията по ЗДДФЛ за 2013г.
Решението е връчено на оспорващия по електронен път на 20.08.2024г., който на 26.08.2024г. е подал жалба до съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение на Директора на ТД на НАП Варна, издадено на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК е издадено в рамките на законоустановената компетентност на органа по място и по материя. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа посочените в чл.59 ал.2 от АПК, вр с пар.1 от ДР на ДОПК реквизити, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа публично субективно право. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.
В настоящия случай се касае за публични държавни вземания, установени с РА № Р-03-1403016-091-001/11.04.2016г. Тези задължения безспорно представляват публични държавни вземания, предвид чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, поради което са приложими нормите на ДОПК.
По силата на чл.171 ал.1 от ДОПК - публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.Спирането на давността е изчерпателно посочено в нормата на чл.172 ал.1 от ДОПК и се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане и с предприемането на действия за принудително изпълнение, по смисъла на чл.172 ал.2 от ДОПК.
По силата на чл.171 ал.2 от ДОПК - изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а.
По отношение на публичните задължения по ЗДДФЛ за 2013г., със срок за доброволно изпълнение 2014г., давността започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на 01.01.2020г., ако не е спирана или прекъсвана на законовите основания по чл.172 от ДОПК. В нормата на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК е регламентирано, че с налагането на обезпечителни мерки давността спира.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С160003-022-0012158/23.06.2016г. е наложен запор на постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл.съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи се в изброените в постановлението банки. Действително в преписката няма данни постановлението да е връчено на жалбоподателя, но това има значение само досежно възможността му да го обжалва. Към настоящия момент обаче е изтекла абсолютната погасителна давност по смисъла на чл.171 ал.2 от ДОПК т. е. в хода на настоящото съдебно производство.
Ето защо, може да се направи обоснован извод, че възражението на оспорващия за изтекла давност е основателно.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
Въпреки изхода на спора жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 185/29.07.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № С240003-137-0005737/11.07.2024г. на публичният изпълнител, в частта, с която е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията по изпълнително дело № *********/2016г. за ЗДДФЛ за 2013г.
ОТМЕНЯ Разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, с изх. № С240003-137-0005737/11.07.2024г. в частта, с която е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията по изпълнително дело № *********/2016г. за ЗДДФЛ за 2013г.
ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне по възражението в тази част, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |