№ 18509
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110129107 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ч., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в ...., чрез адв. М. М., със съдебен адрес ..., против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и
против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от П.Д..
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4379581 от 25.01.2022 г., съгласно
който на ищцата е отпуснат заем в размер на 1 000 лв., която М. Ч. се е задължила да върне
на 21 вноски при ГПР от 47,65 % и ГЛП от 40 %. На основание чл. 4 от договора за паричен
заем, между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4379581 от 25.01.2022 г., по който М. Ч. се е задължила да заплати
възнаграждение в размер на 530,25 лв., платимо заедно с вноските по договора за паричен
заем – по 25,25 лв. на всяка вноска. По договора за паричен заем ищцата е платила сумата от
1055 лв., а по договора за поръчителство – сумата от 300 лв.
Твърди се в исковата молба, че процесният договор за кредит е недействителен поради
противоречие с чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и не били разписани
условията за прилагане на възнаградителна лихва. Нито в договора, нито в погасителния
план е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва.
Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не ставало ясно каква част от
претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част е такса гарант. Твърди, че
договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е
включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство е
следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите разходи по кредита, тъй като
1
сключването на договора за поръчителство било условие за отпускане на кредита. По този
начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане
на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения. Твърди, че посочването на ГПР,
неотговарящ на реално прилагания, било заблуждаваща търговска практика. Твърди, че
клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит била нищожна поради накърняване на добрите
нрави и като заобикаляща закона. Сключването на договора за предоставяне на гаранция е
условие за отпускане на кредита. Посочва се също, че процесната от договора била
неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Поддържа се, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като води до нарушаване
на нормативно предвидения максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на закона и
нарушаване на принципа за еквивалентност на престациите, както и защото води до
неравновесие в правата на страните по него.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на М. Ч. обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителни искове против ответника „Изи Асет
мениджмънт“ АД за връщане на сумата от 55 лв. и против „Файненшъл България“ ЕООД за
връшане на сумата от 350 лв., като платени на нищожно основание. С исковата молба
ищцата моли за събирането на писмени доказателства.
Преди датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
депозира писмено становище, с което поддържа исковите претенции и направените
доказателствени искания. В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща
представител. След датата на откритото съдебно заседание и приключването на устните
състезания по делото е постъпило второ писмено становище от пълномощника на М. Ч., с
което моли за допускане на изменение (намаляване) на размера на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците представят отговори на исковата молба, с които
оспорват исковете като недопустими и неоснователени. Поддържат, че ЗПК се прилага
единствено за договори за потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/
гаранция. Поддържат, че релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване
на договора за потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за
поръчителство. Оспорват свързаността между двете ответни дружества да има отношение
към предмета на спора. Поддържат, че процесният договор за обезпечение е напълно
валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и
принципа за справедливост. Оспорват престациите по договора да са явно нееквивалентни,
тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си
имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират разноски.
С отговорите ответниците не ангажират доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание ответниците представят писмени становища,
в които поддържат направените в отговорите възражения. Представят писмени
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1,
предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване, че на 25.01.2022 г. между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем № 4379581, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
2
качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 1 000 лв.; на 25.01.2022 г.
между М. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4379581, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело
задължението да обезпечи задължението на ищцата, а същата се е задължила да заплати
възнаграждение в размер на 530,25 лв.; ищцата е заплатила по договора за паричен заем
сумата от 1 055 лв., а по договора за поръчителство сумата от 300 лв.
В тежест на ответниците е да установят основание за получаване, респ. за задържане
на полученото.
От представения Договор за паричен заем № 4379581 от 25.01.2022 г. е видно, че
между ищцата М. Ч., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 1 000 лева, която
ищецът се е задължил да върне на равни вноски в размер 51,75 лв. всяка, заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40 % и годишен
процент на разходите, посочен в договора в размер на 47,56 %. В чл. 4 от договора е
уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на
процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1)
двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има- кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя, за сумата от 1 086,75 лв. със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество- гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
Между М. Ч. и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за
поръчителство за обезпечение на задълженията на ищеца, произлизащо от Договор за
паричен заем № 4379581, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Въз основа на договора за
предоставяне на гаранция ищцата се е задължила да заплати на ответника възнаграждение в
размер на 530,25 лв., което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по
кредита. Съгласно уговореното в договора за поръчителство възнаграждението следвало да
бъде заплащано на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество било упълномощено от
ответника да събира в тяхна полза сумите по договора.
Съгласно представените справки за извършени плащания по договора за кредит и
договора за гаранция, се установява, че М. Ч. е заплатила на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договорна лихва в размер на 28,72 лв., а плащанията по договора за гаранция за
възнаграждения за поръчителя за в размер на 175,55 лв., която дума е постъпила в
патримониума на „Файненшъл България“ ЕООД.
Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на
ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на
ответника е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно страната по договора за гаранция е
дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема,
че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът
съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на
гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един
към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен
план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява
ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо
3
от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има
качество на потребител и по двата договора. Макар от страна на ответника „Файненшъл
България“ ЕООД да се поддържа, че сключеният между страните в производството договор
за предоставяне на гаранция попада извън правния режим на този закон, съдът приема, че се
касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно
по изложените по-напред съображения. Възнаграждението, което потребителят се е
задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на
процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи
поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. Поради
този причина преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне
на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по
който гарантът обезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговорите на
исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни
да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми
на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните,
закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите
удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на
потребителя по договорите за кредит, по които е страна.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,56 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно- възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което по мнение на настоящия
състав на съда се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
независимо че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което формално и
юридически е самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В тази връзка възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита става ясно, че за да
бъде потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи още и договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант.
4
Начинът, по който е предвидено да се отпуска кредитът- възможните предвидени
обезпечения в клаузата на чл. 4 от договора за кредит, създава значително неравновесие в
правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика
лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Прави впечатление,
че също така задължението на потребителя да осигури на кредитора обезпечение е
изпълнимо след сключването на договора за кредит, но фактически договорите с
потребителя са сключени едновременно. Безспорно кредитополучателят е икономически по-
слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от
кредитодателя лице. Всичко това сочи, че целта на договора за гаранция е да създаде за
потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се
явява за потребителя разход, пряко свързано с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън
договорната лихва и все на кредитодателя, който е овластен да получава и двете плащания.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта
на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона средства - създаване от
кредитодателя по договора за кредит на негово собствено дружество, което да генерира
печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.
19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на
кредита. Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона- чл. 10, ал. 2 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В частност общото задължение на ищцата включва и задължението за заплащане на
възнаграждение на гаранта, което обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения с договора за кредит ГПР- 47,56 %, въпреки че е включено в общия дълг
съгласно обединения погасителен план. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
С оглед на изложеното дотук, съдът приема, че договорът за кредит и договорът за
предоставяне на гаранция са нищожни, поради заобикаляне на императивни норми на
закона- с привидно позволени от закона средства се постига забранен резултат- сумата, която
се претендира по процесния договор за поръчителство него не е включена в ГПР, посочен в
договора за кредит, като при включване на възнаграждението по същия, действителният
ГПР по договора за кредит надхвърля поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
нищожността на клаузата, предвиждаща възнаграждение в полза на ответника за поетото
задължение да сключи договор за поръчителство, обуславя нищожността на целия договор за
паричен заем, тъй като при липса на друга стопанска цел за ответника не може да се приеме,
че същият би бил сключен безвъзмездно и без липса на заплащане. Самото поемане на
поръчителството по договор, сключен с кредитора, не изисква непременно сключване на
договор с длъжника, поради което и типичната цел на процесния договор е печалба от
ответниците. Следователно договорът за кредит и договорът за поръчителство са
недействителни в цялост.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че договорите, сключени
между М. Ч., от една страна и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД,
от друга страна са нищожни поради заобикаляне на императивни норми на закона- чл. 19,
ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
5
Въз основа на справките, предоставени от двамата ответници, се установи, че по
нищожните договори ищцата е заплатила главница в размер на 1 000 лв., договорна лихва в
размер на 28,72 лв. в полза на „Изи Асет Мендижмънт“ АД и възнаграждение за
поръчителство в размер на 175,55 лв. в полза на „Файненшъл българия“ ЕООД. С оглед
гореизложените доводи сумите са платени на нищожни основания, но с оглед разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, ответникът „Изи Исет Мениджмънт“ АД е получил без основание само
договорната лихва, тъй като кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на
кредита, дори и договорът да е недействителен. Освен това, ищцата не претендира връщане
на платената от нея главница по договора за кредит.
По изложените съображения, осъдителният иск против „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е основателен до размера на сумата от 28,72 лв., а против „Файненшъл България“ ЕООД – до
размера на сумата от 175,55 лв. Намаляването на размера на исковете е направено след
изтичането на преклузивния срок по чл. 214 ал. 1 изр. последно от ГПК, поради което
същото не е разгледано от съда и се дължи произнасяне по първоначано заявените размери
на исковете.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски за заплатена държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете.
В производството ищцата е била представлявана безплатно от адв. М. В. М. съгласно
Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 5 от делото. Поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищцата следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към което следва да се
прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени доказателства за
регистрация по ДДС. Същото е дължимо по равно от двамата ответници. Съдът счита, че не
следва да бъде присъждано по отделно възнаграждение за всеки един от двата обективно
съединени иска с оглед техния размер и фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД
на М. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .... сумата от 28,72 лв.
(двадесет и осем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща заплатена договорна
лихва по нищожен договор за паричен заем № 4379581 от 25.01.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2025 г., до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от
управителя П.Б.Д., да заплати на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД на М. А. Ч.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .... сумата от 175,55 лв. (сто седемдесет и
пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща заплатено възнаграждение по
нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4379581 от 25.01.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2025 г., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. А. Ч.,
6
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .... сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от
управителя П.Б.Д., да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. А. Ч., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в .... сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на адвокат М. В. М., АК – Пловдив, с адрес в
.... сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение с включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото на М. А. Ч. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от
управителя П.Б.Д., да заплати на адвокат М. В. М., АК – Пловдив, с адрес в .... сумата от
240 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение с
включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на М. А.
Ч. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7