РЕШЕНИЕ № 1135
16.07.2020 година град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесети май 2020
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 1255 по описа за
2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/
№ 482593-F-504124 от 06.12.2019г. на Директорa на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП - гр.Пловдив, с което на „Градски
археологически музей“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление –
гр.Хисаря, ул. „Ал. Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М., на основание
чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1 265,82 /хиляда двеста
шестдесет и пет лева и 82 ст./ лева, за нарушение на чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/
№ 482593-F-504124 от 06.12.2019г. на Директорa на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП - гр.Пловдив, с което на
„Градски археологически музей“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление – гр.Хисаря, ул. „Ал. Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М.,
на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1
265,82 /хиляда двеста шестдесет и пет лева и 82 ст./ лева, за нарушение на чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от
ППЗДДС.
Жалбоподателят, по
съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител – адв. Д., обжалва атакуваното накaзателно постановление като незаконосъобразно. Претендира
разноските по делото.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП - гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител - юрк. П., моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди
атакуваното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА.
При
извършена проверка от служители в ТД на НАП-Пловдив, документирана с Протокол № **********/
13.06.2019г., било установено, че жалбоподателят „Градски археологически
музей“, БУЛСТАТ *********, данъчно-задълженото по ЗДДС лице не е начислило ДДС
в размер на 1 265,82 лв. по облагаеми доставки на обща
стойност 7 594,90лв., извършени за данъчен период 01.02.2019г. - 28.02.2019г., когато лицето не е
било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е било длъжно.
Установено
било, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96,
ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. към 31.07.2017г. /видно от
представена справка за обороти за период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г./,
формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни материали. Съгласно
разпоредбите на чл. 96, ал, 1 от ЗДДС юридическото лице е следвало да подаде в
ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот над 50
000лв, т.е. до 14.08.2017г. включително. Заявление за регистрация по този закон
от „Градски археологически музей“ било подадено на 30.05.2019г. с вх. №
303911901384392 в ТД на НАП Пловдив. За извършеното нарушение на чл. 96 ал. 1
от ЗДДС бил съставен АУАН.
Лицето
било регистрирано по ЗДДС считано от 19.06.2019г. - датата на връчване с Акт за
регистрация № 160421901498084/ 13.06.2019г. По аргумент на чл. 102, ал. 3, т. 1
от ЗДДС за периода от датата следващата, датата, на която изтича срока за
издаване на акт за регистрация- 29.08.2017г., ако лицето беше подало в срок
заявление за регистрация, до датата, предхождаща датата, на която е
регистрирано /18.06.2019г./ лицето е следвало да начислява ДДС за извършените
от него облагаеми доставки.
Прието
било,че за периода 01.02.2019г. - 28.02.2019г. /проверяваното лице извършило облагаеми доставки на територията на
страната в размер на 7 594,90лв. и не бил начислен ДДС в размер на 1 265,82 лв,
видно от представени документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП.
Ако лицето
беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от
него през периода 01.02.2019г. - 28.02.2019г. облагаеми доставки, като на
основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби,
съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да
отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 02.2019г. и включи
размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м.02.2019г, като
справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно до 14.03.2019г, включително. Ето защо било прието, че е извършено коментираното
нарушение на 15.03.2019г.
На
основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Нарушението
било констатирано в ТД на НАП Пловдив на 13.06.2019г. при преглед на документи
в хода на извършване на проверката за установяване на наличие на
основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с
№**********/13.06.2019г. Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с
протокол № **********/08.08.2019г.
С оглед
направените констатации, контролните органи счели, че юридическото лице е
осъществило състава на чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чл. 112, ал.1 от ППЗДДС, обективирано в протокол №
**********/13.06.2019г. и протокол № **********/08.08.2019г.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и
атакуваното НП, като към квалификацията на констатираното нарушение била
добавена правната връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС, както и
обстоятелството, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите за първи път.
Тази фактическа обстановка се
установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства.
Съдът
намира за необходимо първо да отбележи, че видно от приложените оправомощителни
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни лица. АУАН е съставен на
12.08.2019г. – в 3-месечен срок от откриване на нарушителя, и в 2-годишен - от
извършеното, а НП, издадено на 06.12.2019г. – в 6-месечен срок, т.е в
съответствие с предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
Въпреки
това при извършената служебна проверка, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно при следните
съображения:
При
съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, предвидени в чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, а именно - посочване на точното време, място и обстоятелства, при
които е извършено нарушението. Това е така, тъй като в конкретния случай не е
спазено императивното правило описанието да бъде в достатъчна степен пълно,
точно, ясно, така че нарушителят да разбере, какви са фактическите параметри на
вмененото нарушение и да не се създава никакво съмнение в тази посока.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е подведена под
нормата на чл. 180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл.
112, ал.1 ППЗДДС, за това, че същият за процесния период
01.02.2019г.-28.02.2019г., е извършил облагаеми доставки на територията на
страната в размер на 7 594,90 лв., за които, като е бил длъжен, не е
начислил ДДС. В АУАН и НП, обаче, липсва пълно изложение на факти, колко на
брой са доставките, кога са извършени, и най-вече какви са били по естество
доставките, за които наказващият орган твърди, че са облагаеми, като не става ясно
кои от тях са включени или не в облагаемия оборот, а същевременно по делото са
налице и доказателства за извършен
оборот и на необлагаеми доставки.
В тази
връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая нарушението е
особено съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019 Градски
археологически музей е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с
бюджет към Министерство на културата. Задълженото лице е вписано в Регистър
Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с БУЛСТАТ ********* и
представлява лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС. При това положение някои от
доставките, които жалбоподателят извършва не са облагаеми, а са освободени
доставки, за които не се начислява ДДС. Такива например могат да бъдат: доставки
по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС - продажбата на билети от културни организации и
институти по Закона за закрила и развитие на културата за музеи, художествени
галерии, библиотеки и театри; доставките по чл. 44, ал.1 ЗДДС на стоки и
извършването на услуги от организациите по чл.чл. 39, 40, 41 и 42, във връзка с
прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност; доставките по
чл. 49, ал.1 ЗДДС на пощенски марки, изобразяващи паметници на културата,
продавани от музеите; доставки по чл. 50 ЗДДС и т.н. Т.е. напълно реално е в доставките, счетени за съставомерни от
наказващия орган, всъщност да се включват такива, които да са освободени от
облагане.
Коментираните
нарушения са съществени, доколкото наказаното лице е поставено в положение да
гадае, какви факти следва да оборва, в пълен разрез с правото му правилно да
организира защитата си по така повдигнатото административно обвинение. Нещо
повече, нарушенията
не касаят липса на достатъчно наличен доказателствен материал по делото,
а празнота в изложените съставомерни
факти и обстоятелства в акта и постановлението. Да се приеме противното,
означава да се стигне до евентуално
постановяване на съдебен акт, базиран на предположения и тълкувания, относно действителната
воля на наказващия орган.
Предвид
гореизложено, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление /НП/ №
482593-F-504124 от 06.12.2019г. на Директорa на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП - гр.Пловдив, с което на „Градски
археологически музей“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление –
гр.Хисаря, ул. „Ал. Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М., на основание
чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 265,82 /хиляда двеста шестдесет и пет лева
и 82 ст./ лева, за нарушение на чл. 180,
ал.2, вр. чл. 180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
незаконосъобразно.
При
този изход на спора право на разноски съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН има
жалбоподателят. В тази връзка е представена единствено фактура за заплащане на
защитника в общ размер от 700 лева за защита по 7 АНД с идентичен предмет, сред
които и настоящото, като в същата е отбелязано, че сумата е платена по банков
път. По делото, обаче, не са ангажирани доказателства /банково извлечение/ за
действително платена сума за адвокатско възнаграждение, поради което претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се явява неоснователна.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По горепосочените мотиви съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.