№ 465 /15.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П. Господинова к.а.н.дело №132 по описа на съда
за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от директора
на ОД на МВР Хасково срещу Решение №376 от 21.12.2022г., постановено по анд №763
по описа за 2022г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че при постановяване на решението
е неправилно приложен закона, а изводите на съда за липса на доказателства за
виновно извършване на деянието и за несъставомерност на нарушението поради
липса на субективната му страна били погрешни. Тези факти били без значение за
наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. От изложеното в
обжалваното съдебно решение ставало ясно, че били налице всички елементи от
обективна страна на нарушението и напълно погрешно съдът приел, че били необходими
доказателства, от които да можело да се направи несъмнен извод, че нарушителят
бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил бил с
прекратена регистрация. Иска се отмяна на решението на въззивния съд и
потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление, като се претендира
юрк.възнаграждение.
Ответната страна – Д.С.Г., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
жалбата е неоснователна, а решението на РС Хасково е правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково
е отменил Наказателно постановление №21-1253-002855 от 20.12.2021г. на Началник
сектор Пътна полиция при ОДМВР Хасково, с което на Д.С.Г. за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца. Въззивният съд констатирал, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
неясно описание на деянието. В обстоятелствената част на НП наказващият орган посочил
единствено, че управляваният от жалбоподателя автомобил, негова собственост, не
бил регистриран по надлежния ред, като МПС било със служебно прекратена
регистрация на 04.05.2021г. Не изложил обаче фактически твърдения относно установяване
на основанието за прекратяване регистрацията на автомобила. Данни за това се
съдържали единствено в приложените към административнонаказателната преписка
доказателства. Наличието на този порок накърнявало правото на защита на
жалбоподателя и препятствало възможността за съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания акт. На следващо място съдът установил,
че липсват доказателства за уведомяване
на водача за прекратяването на регистрацията на управляваното от него МПС.
Поради това нямало как да се приеме, че от субективна страна бил осъществен
съставът на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Липсата на този признак от
състава обосновавала извод за несъставомерност на извършеното. Отбелязал, че
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП било формално, на просто извършване, и като
такова можело да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк
умисъл. Прекият умисъл предполагал деецът да съзнавал всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението, което в случая не било налице,
тъй като обстоятелството за прекратена регистрация на МПС не било известно на
санкционирания водач.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства
При
правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно
издадено.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд относно
безспорно установеното от обективна страна, че жалбоподателят,
като водач е управлявал МПС - лек автомобил Мерцедес 180 С, рег.№ Х ******. С
допълнително събраните по делото доказателства се установява и че собственик на
автомобила към датата на соченото нарушение – 23.06.2021г., е С. Д. Г., а не
както е посочено в обстоятелствената част на НП и АУАН, че собственик е водачът
Д.С.Г.. Така са правилни изводите на въззивния съд, че водачът, който
не собственик или бивш собственик на автомобила, не е доказано да е знаел за
служебно прекратена регистрация, а в този смисъл и че липсва виновно поведение
от негова страна. При положение, че автомобилът е с регистрационни табели,
жалбоподателят не е имал основание да предполага, че регистрацията на
управлявания от него автомобил е прекратена, както и е нямал основание да
проверява това. Няма нито установени факти, нито пък ангажирани доказателства,
относно знание у водача, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
прекратена. Още повече, че по делото не е изяснено на какво основание
административнонаказващият орган е приел, че е прекратена регистрацията. Видно
от допълнително представената справка след проверка в регистрациите /л.23 от
делото пред ХРС/ на 06.05.2021г. автоматично в АИС КАТ е прекратена регистрация
на МПС рег.№*******, но това е автомобил с друг регистрационен номер, а и
датата не съвпада с посочената дата на дерегистрация в АУАН и НП – 04.05.2021г.
Относно процесния автомобил - рег.№ Х ******, в същата справка се сочи автоматично
прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на
24.05.2022г., което пък се явява дата дори след издаването на наказателното
постановление. При тези установени факти от обективна страна въззивният съд
правилно е приел, че липсва съставомерно поведение на жалбоподателя и че нарушението не е
доказано от субективна страна.
Наред с това следва да се има предвид че е
правилен изводът на съда, че описаната фактическа обстановка не изяснява в
пълнота фактите в конкретния случай, тъй като не се сочи основанието, на което от
АНО се приема, че е прекратена регистрацията на автомобила, доколкото са
възможни различни хипотези на прекратяване на регистрацията. Действително
страните не спорят, че МПС е управлявано от водача към датата на проверката от
органите на ОД МВР – 23.06.2021г., а от свидетелските показания се установява
възприятия за прекратена регистрация след извършена промяна на собствеността на
МПС – чл.143, ал.15 от ЗДвП, което пък не се подкрепя от писмените
доказателства сочещи на основание по чл.143, ал.10 от ЗДвП – липса на
застраховка ГО. Фактите относно основанието и датата на дерегистрация не са
установени от АНО в съставените АУАН и НП, както е не са безспорни, но пък са
пряко относими към субективната страна на извършеното от водача, и ако са били
установени безпротиворечиво и обсъдени, то е могло да има различен извод
относно съставомерността на нарушението.
Настоящият състав изцяло се солидаризира с
мотивите на РС
Хасково, като на основание чл.221, ал.1 от АПК счита
съображенията за правилни и не е необходимо да ги преповтаря, а препраща към
тях.
Като е отменил наказателното
постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на
закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по
смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №376 от
21.12.2022г., постановено по анд №763 по описа за 2022г. на Районен съд Хасково, с което е отменено
Наказателно постановление №21-1253-002855 от 20.12.2021г. на Началник сектор
Пътна полиция при ОДМВР Хасково, с което на Д.С.Г. за нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.