№ 82
гр. Добрич, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Г. СТАМАТОВА
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200981 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Н. К., ЕГН **********, с адрес: *****,
срещу наказателно постановление № 1717а-86/02.08.2022 г., издадено от
Началника на Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на П. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: ***** за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 (четиристотин) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
1
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 17.07.2022 г. с акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 311652, Серия АД. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото
си на обяснения и възражения, като е изписал: „Имам необходимите
документи и разрешителни. Полицаите не знам как установиха без уред за
измерване колко е силна музиката в обекта“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление
№ 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
2
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 17.07.2022 г., около 04:00 часа, служителите на Първо РУ на МВР -
Добрич – свидетелите М. Л. Ц. и В. Й. Г., във връзка с получен сигнал на
Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112, извършили
проверка в обект бар - клуб „*****“, находящ се в град Добрич, ул. „*****.
Сигналът съдържал данни за нарушаване на нощната тишина в ж.к. „*****“.
При проверката, полицейските служители установили, че П. Н. К., в
качеството си на барман - заместник управител, не изпълнява писмено
разпореждане от 06.06.2022 г. с рег. № 1717р-8474 от 07.06.2022 г. да спазва
чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда, а именно – да
прекрати озвучаването на открити площи на обект бар - клуб „*****“,
находящ се на територията на град Добрич, ул. „*****, за времето от 14:00
часа до 16:00 часа и от 23:00 до 08:00 часа.
При така установената фактическа обстановка, както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че П. Н. К., на 17.07.2022 г., около 04:00
часа, в обект бар – клуб „*****“, находящ се в град Добрич, ул. „*****, не
изпълнява писмено разпореждане от 06.06.2022г. с рег. № 1717р-8474 от
07.06.2022 г. да спазва чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната
среда, а именно – да прекрати озвучаването на открити площи на обект бар -
клуб „*****“, находящ се на територията на град Добрич, ул. „*****, за
времето от 14:00 часа до 16:00 часа и от 23:00 до 08:00 часа – нарушение по
чл. 64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като
на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР й е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 (четиристотин) лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите М. Л. Ц. и В. Й. Г., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се
дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: заповед
№ 644/17.05.2021 г. на Кмета на Община град Добрич, разпореждане от
06.06.2022г. с рег. № 1717р-8474 от 07.06.2022 г. и справка актуално
състояние на всички трудови договори за П. Н. К..
3
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя се изразява в неизпълнение на разпореждане, дадено от
орган на МВР. Дадените полицейски разпореждания, независимо от тяхната
форма – писмена, устна или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за
лицата, за които се отнасят, са задължителни за адресатите си по силата на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Съгласно нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане
на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
В случая адресат на разпореждането е именно П. Н. К., поради което
същата се явява субект на нарушението, за което е наказана (В тази връзка
виж Решение № 190 от 13.05.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 180/2022
г., постановено по идентичен случай между същите страни).
Съдебният състав намира обаче, че вмененото на П. Н. К. нарушение не
е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на
чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни
съмнения в обвинителната теза по следните съображения:
В разпореждането с дата 06.06.2022 г., което е било заведено с рег. №
1717р-8474 от 07.06.2022 г., е посочено законовото основание за неговото
издаване. В самото разпореждане точно и недвусмислено е посочено, че П. Н.
К., в качеството си на барман в бар-клуб „*****“, следва да спазва чл. 16а, ал.
2 от Закона за защита от шума в околната среда, а именно-да прекрати
озвучаването на открити площи на обект бар - клуб „*****“, находящ се на
територията на град Добрич, ул. „*****, за времето от 14:00 часа до 16:00
часа и от 23:00 до 08:00 часа.
По своята правна същност, разпореждането има белезите и характера на
принудителна административна мярка, която подлежи на самостоятелен
контрол за законосъобразност.
Така например, видно от съдържанието на самото разпореждане,
същото може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) в 14-дневен срок от връчването му пред непосредствено по-
горестоящия административен орган или пред Административен съд Добрич.
Също така, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК било допуснато предварително
изпълнение на разпореждането, което предварително изпълнение може да се
4
обжалва по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК пред Административен съд Добрич в
3-дневен срок от съобщаването му.
По делото обаче липсват доказателства на коя дата разпореждането е
било връчено на жалбоподателя. В разписката към разпореждането,
удостоверяваща връчването му, липсва дата на връчването, поради което не
може да се приеме, че разпореждането е влязло в сила и подлежи на
изпълнение. Нещо повече – липсват доказателства, че към датата на
вмененото на К. нарушение - 17.07.2022 г., разпореждането въобще й е било
връчено, поради което не може да й бъде вменено във вина неизпълнение на
разпореждане, което не е било сведено до нейното знание.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, като е наложил административно наказание, без да е установил по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение.
Ето защо съдът намира, че вмененото на П. Н. К. нарушение не е
доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на
чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, внасящи основателни
съмнения в обвинителната теза, описани по-горе. Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до
единствения логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Жалбоподателят не претендира направени по делото разноски. Липсват
и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от изхода на
спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 2,
т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1717а-86/02.08.2022 г.,
издадено от Началника на Първо РУ към ОДМВР - Добрич, с което на П. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: ***** за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на
5
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 (четиристотин) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6