Р Е Ш Е Н И Е № 14
Гр.Елхово, 09.04.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
при
секретаря Н. З. като разгледа докладваното от съдията АНД № 246 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф.Т. /F. T./, гражданка
на Република Турция, депозирана чрез пълномощника й – адв.Д.Д. ***, против Наказателно постановление № 2751/2018г. от
15.05.2019г., издадено от В. С. И. – Зам.Директор на ТД Южна морска,
оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019г. на Министъра на финансите, с
което на основание чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева, както и на основание чл.20
ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – общо 30 000
евро, преизчислени в български лева, съответно – 58 674.90 лв. при курс за
митнически цели към 28.11.2018г.: 1 евро = 1.95583 лева, за извършено
административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите
регистри по чл.10а от ВЗ, за това, че на 28.11.2018г. около 21.30 часа, на Митнически пункт
„Лесово“ от Република България за Република Турция, на трасе за обработка на изходящи
леки автомобили, не е декларирала с валутна митническа декларация по образец,
утвърден от Министъра на финансите, пренасяната от нея валута – 30 000 евро, преизчислени в български лева,
съответно – 58 674.90 лв., при курс за митнически цели към 28.11.2018г. – 1 евро = 1.95583 лева.
В жалбата си жалбоподателката е
изложила съображенията си, с които атакува НП като незаконосъобразно издадено,
поради допуснати множество нарушения на процесуалния закон и поради несправедливост
на наложеното й адм.наказание. Изтъкват се доводи, че в хода на АНП е било нарушено
правото й на защита, тъй като жалбоподателката е чужд гражданин, която не владее
български език и не познава българското законодателство, като по време на
проверката и при предявяването на съставения АУАН, не й е била назначен
преводач. Проверката е била извършена без жалбоподателката да е разбрала какво
се случва, какви въпроси й се задават, какви документи й се предоставят за
подпис, какъв закон е нарушила, като същата не е упражнила правото си да впише
в АУАН своите обяснения и възражения, което според изнесеното в жалбата
представлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателката се позовава на
прокламираното и гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20.10.2010г., право на устен и писмен превод в наказателното
производство на заподозрените лица или на обвиняемите като гаранция за
осигуряване правото им на справедлив процес, което е прогласено и в чл.6 от
ЕКПЧ. В жалбата са изложени и аргументи, с които се оспорва жалбоподателката да
е извършила както от обективна, така и от субективна страна вмененото й с АУАН
и с НП адм.нарушение. Възвеждат се доводи, че на същата не й е разяснено
задължението да декларира пренасяните парични средства над законоустановения
размер от 10 000 евро или повече или тяхната равностойност, за да се приеме,
че е налице от нейна страна заявен отказ за деклариране. Предвид на това се
изтъква, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателката. Твърди се,
че при съставяне на АУАН, послужил за издаване на обжалваното НП, органът,
установил нарушението на 28.11.2018г. около 21:30 часа, не се е легитимирал със
заповед или документ, удостоверяващ правото му да извърши проверката, както и
дали е материално или местно компетентен за издаване на АУАН. В жалбата се
възвеждат и аргументи, че дори и съда да приеме, че жалбоподателката формално е
осъществила състава на описаното в НП нарушение, при постановяване на решението
следва да се вземе предвид Определение № 1086412 от 12.07.2018г. на Съда на
Европейския Съюз по дело С-707/17, съгласно което предвиденото в чл.18,
ал.1 от ВЗ административно наказание - глоба, в съчетание с предвидената
санкция в чл.20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед
на преследваните с Регламент № 1889/2005 цели, в противоречие с принципа за
пропорционалност на нарушението, респ. престъплението и наказанието. В този
смисъл се сочи, че е направено и преюдициално запитване от АС-Хасково по КАНД
№539/2018г. с Определение от 10.10.2018г. до СЕС. Предвид на тези си
съображения жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното НП, като алтернативно е направено искане за отмяна на НП в
частта, с която е постановено на основание чл.20 ал.1 от ВЗ отнемане в полза на
Държавата на паричните средства - предмет на адм.нарушение, а именно – 30 000
евро, които преизчислени в български лева възлизат на 58 674.90 лв.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, се явява и се представлява от пълномощника си – адв.Д.Д. ***,
който заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същите искания. Ангажират
се гласни доказателства в подкрепа на изложената в жалбата фактическа обстановка
по случилото се, която според жалбоподателката се разминава и не съответства на
изложената в АУАН и в НП.
За
административно-наказващият орган, издал НП - ТД Южна
морска при Агенция „Митници“, в съдебно заседание се явяват процесуалните
му представители – юрисконсулт Любомир Димитров и юрисконсулт Красимира
Ташкова, ред.упълномощени, които изразяват становище за допустимост на жалбата,
но оспорват нейната основателност и доказване. Ангажират се доказателства в
подкрепа на законосъобразността на проведеното административно-наказателно
производство и за доказване на нарушението и авторството му. В пледоарията си
по делото, процесуалният представител на административно-наказващият орган –
юриск.Ташкова моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното
от жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно издадено, тъй като не са
налице процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаването на НП,
които да са основание за отмяна на НП. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, в законо- установените писмена форма и срок и съдържат
всички необходими реквизити. Изтъква се, че в хода на делото се установи по
безспорен начин както фактическата обстановка по нарушението, така и
авторството и вината на нарушителя - на жалбоподателката Ф.Т., която не е
декларирала по надлежния ред, а именно с декларация пренасяните от нея парични
средства в евро. В конкретния случай според пълномощника на АНО както акта,
така и всички съставени документи на български език, са били преведени от митническия
служител А. Р., който е с двойно
гражданство – българско и турско, на разбираем за лицата език, а именно турски.
Според юриск.Ташкова не би следвало да се кредитират показанията на свидетеля А.
Т., тъй като са крайно противоречиви. Изтъква се, че правилно и законосъобразно
при издаването на НП, АНО е наложил
минималното предвидено в закона наказание за извършеното валутно нарушение, а
именно - глоба в размер на 1 000 лева и на основание чл.20 от ВЗ е отнет
предмета на нарушението - 30 000 евро. В хода на устните прения е направено
алтернативно искане, в случай, че съдът при постановяване на решението си се съобрази
с акта на СЕС и приеме, че е налице несъразмерност на глобата и отнемането на
предметите на адм.нарушение, то атакуваното НП да бъде потвърдено по т.1 –
досежно наложеното адм.наказание - глоба. Заявено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РП-Ямбол-ТО-Елхово,
редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на доказателстваната съвкупност по делото –
приетите писмени доказателства, както и гласните такива - свидетелските
показания на С.Х.П. /на длъжност – „старши митнически инспектор“ в ГДМРР при
Агенция Митници, отдел „МРР“Южна морска с територия на действие - областите
Бургас, Сливен и Ямбол и актосъставител/, К.Д.К. /на длъжност – „старши
инспектор“ в ГДМРР при Агенция Митници, отдел „МРР“ Южна морска, сектор
„Оперативен контрол“ и свидетел по констатиране на нарушението и съставянето на
акта/ и К.С.С. /към момента на деянието - на длъжност „инспектор“ в ГДМРР при
Агенция Митници, отдел „МРР“ Южна морска, сектор „Оперативен контрол“ и свидетел
по констатиране на нарушението и съставянето на акта/, се установява, че на 28.11.2018г.
около 21.30 часа на МП “Лесово”, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“,
от Република България за Република Турция, е пристигнал лек автомобил марка „Mercedes-Benz“ модел „VITO 111 CDI“ с регистрационен
№22LC370, управляван
от турския гражданин – разпитаният по делото като свидетел А.Т. с 2-ма пътника,
германският гражданин Ерсин Ердоган и жалбоподателката Ф.Т., гражданка на Р
Турция.
Според
създадената инфраструктура и организация на МП”Лесово”, на трасетата за
влизане и излизане, има поставени указателни табели, на които на шест
различни езици, в т.ч. и на турски език, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или валута над определени
размери. Същите се намират в зоната преди пристъпване на митническия контрол.
При пристигане на посоченото по-горе процесно МПС в
зоната на митническия контрол, след като митническите инспектори - С.П., К.К. и
К.С., разпитани по делото като свидетели установили, че пътуващите в автомобила
с турска регистрация, са лица с различно гражданство, св.П. попитал на турски
език водача на МПС и спътниците му, дали имат стоки, валута или валутни
ценности, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на което и трите
лица от автомобила отговорили отрицателно. Предвид на това и на основание чл.16
ал.1 т.1 от ЗМ, тримата свидетели-митнически служители и техният колега – А. Р.,
извършващ превод от български на турски език и обратно, пристъпили към
извършване проверка на автомобила, който бил отклонен, както и към лични
прегледи на пътуващите в автомобила три лица и на багажа им. В хода на така
извършените проверки тримата митнически служители установили на различни места както
в проверявания автомобил, така и в багажа на пътуващите с него лица и при
личния преглед на пътниците, общо 155 000 евро, които действия са обективирани
в нарочен Протокол за извършена митническа проверка М3479/код на МУ BG001011 от 28.11.2018г., приложен на л.14 от
АНП. В хода на извършена проверка в дамската чанта на жалбоподателката Ф. Т., е
установено наличието на няколко плика, съдържащи евро банкноти с различни
номинали. Бил е извършен и личен преглед на жалбоподателката от служителка на
МП-Лесово, при който не са били установени други укрити вещи, парични средства
и бижута.
След преброяването, извършено от свидетелите П., К. и С.,
извършено в присъствието на тримата пътуващи в проверявания автомобила и митн.служител
А. Р. като преводач, се е оказало, че откритите в дамската чанта на
жалбоподателката недекларирани банкноти евро възлизат на сумата от общо 30 000
евро. Във водачът на автомобила – разпитаният по делото като свидетел А. Т.
/съпруг на жалбоподателката/ са открити общо 70 000 евро, за което деяние
същият посочи, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт, а в третото лице
пътуващо в автомобила - Ерсин Ердоган са
били открити 55 000 евро, за което деяние също е било образувано ДП.
В съставеният Протокол за извършена митническа
проверка, посочен по-горе, е вписано на турски език, че проверените три лица
нямат възражения, което е удостоверено с подписите им, както и с тези на
тримата извършили проверката свидетели - П., К. и С., както и от митн.служител
А. Р., като извършил превода на документа на турски език на проверените лица, в
т.ч. и на жалбоподателката.
Поради това, че процесната валута – 30 000 евро
била открита в дамската чанта на жалбоподателката, проверяващите митнически
служители са поискали на основание чл.16 ал.1 т.5 от ЗМ писмени обяснения от
жалб.Фатме Т., приложени на л.19 и в легализиран писмен превод от турски на
български език на л.20 от АНП, които поради това, че същата съгласно
показанията на св.Т. не може да пише на родния си език – на турски, но може да
чете, били изложени собственоръчно от съпруга й – св.Т., а подписани от
жалбоподателката. В същите е отразено, че откритата процесна сума от
30 000 евро са част от общата сума от 100 000 евро - пари на фирмата,
които е изтеглила лично от „Гаранти“ Банка в брой с фиш, тъй като е собственик
на фирмата като парите са били предназначени за плащания за материали и др. Малка част от тях жалб.Т. е изхарчила
за материали и тъй като е станало късно и е започнало да вали сняг, се е
наложило да се върнат обратно в Турция. Половината от парите жалбоподателката е
посочила, че е дала на съпруга си.
С разписка №00375 от 28.11.2018г., подписана от жалбоподателката,
откритите в дамската й чанта парични
средства – 30 000 евро, включваща 200
броя банкноти от по 50 евро и 200 броя банкноти от по 100 евро, били
задържани и сканирани.
За така констатираното нарушение, на 29.11.2018г., св.С.Х.П.,
в офиса на МП-Лесово, съставил против Ф.Т. /F. T./ в присъствието на разпитаните по
делото като свидетели митнически служители – К.Д.К. и К.С.С. /свидетели по
чл.40 ал.1 от ЗАНН - по констатиране на нарушението и по съставянето на акта/ и
на самата жалбоподателка, Акт за установяване на административно нарушение № 2440/29.11.2018г.,
за това, че на 28.11.2018г. около
21.30 часа, на Митнически пункт „Лесово“ от Република България за Република Турция,
на трасе за обработка на „Изходящи леки автомобили и автобуси“, е пристигнал
лек автомобил марка „Mercedes-Benz“ модел „VITO 111 CDI“ с регистрационен №22LC370, с което
МПС жалб.Ф.Т., гражданка на Р Турция, като пътник не е изпълнила задължението
си да декларира с валутна митническа декларация по образец, утвърден от
Министъра на финансите, пренасяната от нея валута – 30 000 евро в банкноти /купюри/ както следва: 200 броя банкноти
от по 50 евро и 200 броя банкноти от по 100 евро - нарушение, квалифицирано от
актосъставителя по чл.18 вр.с чл.11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 2 ал.1 и чл.9 ал.1
и ал.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ.
Така съставеният акт е бил
подписан от актосъставителя, свидетелите и от жалбоподателката без възражения, след като
съдържанието на АУАН е било преведено от митническия служител Ахмед Реджеб. След
това препис от акта бил връчен на жалб.Ф.Т., което е удостоверено с подписа й върху самия
акт.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Ф.Т. не е депозирала писмени възражения
пред административно-наказващият орган.
На 22.02.2019г. е входирана пред АНО молба от жалб.Ф.Т.,
депозирана от нея и адв.Д.Д. ***, с която е направено искане за снабдяването й
с копие от АУАН и НП и връчването им на посочен адрес на кантората на адв.Д. ***.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него
писмени материали – Протокол за извършена митническа проверка М3479/код на МУ BG001011 от 28.11.2018г., писмени обяснения от
нарушителя на турски език ведно с превод на български език, разписка за
задържане №00375 от 28.11.2018г., ксерокопие от документите на жалбоподателката
– от турски паспорт, както и от свидетелство за регистрация на автомобила, е
издадено атакуваното Наказателно постановление № 2751/2018г. от 15.05.2019г. от
подписаният Васил С. Инджов – Зам. Директор на ТД Южна морска, оправомощен
съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019г. на Министъра на финансите, с което на
основание чл.18 ал.1 във вр.с чл.11а
ал.1 от Валутния закон на Ф.Т., е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1 000 лева и на основание чл.20 ал.1 от Валутния закон са
отнети в полза на държавата като предмет на нарушението – 30 000 евро, преизчислени в български лева, съответно – 58 674.90
лв., при курс
за митнически цели към 28.11.2018г. – 1 евро = 1.95583 лева, за извършено административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба №Н-1 от
01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл.10а от ВЗ, за това, че на 28.11.2018г. около 21.30 часа, на Митнически пункт
„Лесово“ от Република България за Република Турция на трасе за обработка на „Изходящи
леки автомобили и автобуси“, жалбоп.Ф.Т. не е декларирала с декларация за
парични средства пренасяната валута –
30 000 евро.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката
чрез адв.Д. *** адрес на 23.05.2019г.,
видно от приложената към преписката разписка - известие за доставяне. Жалбата е
депозирана пред административно-наказващия орган по пощата с пощ.клеймо от 29.05.2019
год.
Представеното по делото заверено копие от Заповед
№ЗМФ-110 от 04.02.2019г. на Министъра на финансите, доказва материалната
компетентност на административно-наказващият орган – В. С. И. – Зам. Директор
на ТД Южна морска, да издава НП въз основа на съставените по чл.18а ал.1 и ал.5
от ВЗ от оправомощените митнически служители актове за установяване на
административни нарушения.
От справка – извлечение от Търговския регистър се
установява, че Ф. Т. е вписана като Управител на „GNT BAU“Ltd със седалище и адрес на управление –
гр.Шумен, обл.Шумен, ул.”Софроний Врачански” №2, с предмет на дейност – строително
предприемачество, работа с арматура, къртене, иззиждане, покупка на стоки или
др.вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и др.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ.
в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и
гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се
кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители – С.П. /актосъставител, извършил митническата
проверка/, К.К. и К.С. /и двамата свидетели по констатиране на нарушението и по
съставяне на АУАН, извършили митническата проверка/, са безпротиворечиви
по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателката, като
съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на
приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични
и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност,
безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им,
така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Същите,
възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при
констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената
комуникация между тях и нарушителката и спътниците й, говоримия език от жалбоподателката,
поведението й, както и относно изпълнената административна процедура,
включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни
доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.
Показанията на свидетелите-митнически служители, не
бяха оборени от показанията на ангажирания от жалбоподателката свидетел – А. Т.
– съпруг на жалб.Т., който като такъв от една страна се явява заинтересован от изхода
на делото свидетел, а от друга страна съдът констатира, че изложените от него
показания са вътрешно противоречиви, непоследователни и логически неиздържани,
поради което се възприеха за неправдиви. Макар и свидетелят да заяви по
категоричен начин, че както парите, открити в дамската чанта на съпругата му,
така и тези, които са били намерени у него, общо 100 000 евро, са били
пари на фирмата на съпругата му и са били предназначени за изплащане на работни
заплати, то подозрение в твърденията му възбуди, че същият не успя да посочи
наименованието на фирмата. Съдът констатира непоследователност и вътрешно
противоречие в заявеното от св.Т. каква точно дейност извършва търговското
дружество на съпругата му и къде се извършва производствения му цикъл. След
като в началото на показанията си този свидетел заяви, че в Германия фирмата
извършва „почистване”, а в България се „произвежда ПВЦ дограма”, то
впоследствие обратно на това, същият изложи, че „работниците във фирмата са
около 30-40 човека. ...Те са български граждани, но работят в Германия. Има в
България офис и счеводство, а производство няма. Няма работници тук.”. Нелогично
се явява и обяснението на свидетеля Т., че макар и заплатите на работниците да
се изплащат от счетоводството в гр.Шумен, то е предпочетено парите,
предназначени за това, да не се оставят в счетоводството в гр.Шумен, както и да
не се пренощува в хотел под страх, че сумата е голяма, а да се пренесат през
държавната граница на страната ни към Р Турция. Неправдоподобно е да се твърди,
че както жалбоподателката, така и другите двама пътуващи в проверения процесен
автомобил, не са били наясно с необходимостта от деклариране на пренасяната
валута при установеното, че фирмата на жалбоподателката Т. функционира от
2016г. и развива дейност на територията на две държави-членки в ЕС, както и
това, че във връзка с дейността на фирмата и местоживеенето на жалб.Т. и на съпруга
й на територията на Р Турция, се е налагало често да преминават през
ГКПП-Лесово.
От така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление - чрез адв.Д. на
23.05.2019г. и от датата на депозиране на жалбата пред
административно-наказващият орган – по пощата с пощ.клеймо от 29.05.2019 год./,
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на атакуваното НП от
процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18 ал.10 от ВЗ. Съгласно чл.18, ал.10 от ВЗ в
редакцията му към момента на деянието /към момента ал.12 на чл.18 от ВЗ съгл. изм. и доп. ДВ. бр.14 от
18 Февруари 2020г./ актовете за
установяване на нарушенията по чл.18, ал. 1 - 6 се съставят от оправомощени от
Министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се
издават от Министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната компетентност съгласно
цитирания чл.18 ал.10 от ВЗ на актосъставителя -св.С.П. – на длъжност „старши митнически
инспектор“ в Агенция Митници и на
издалия атакуваното НП – В. С. И. – Зам.Директор
на ТД Южна морска, в случая произтича от приобщената по делото Заповед №ЗМФ-110
от 04.02.2019г. на Министъра на финансите.
Съдът не споделя направеното
с жалбата възражение, че в случая липсва обезпечено право на жалбоподателката
за активно участие в административно-наказателното производство. В потвърждение на това са показанията на разпитаните по делото свидетели -
П., К., С. и Атъф Т., от които се установява, че при пристигането на МП–Лесово
комуникацията между митническите служители и жалбоподателката и спътниците й от
процесния автомобил, е била осъществявана на турски език. На зададения на
пътуващите в автомобила лица, въпрос от св.П. /владеещ говоримо турски език/
дали имат нещо за деклариране на турски език, жалбоподателката и другите две
лица от автомобила, са отговорили отрицателно на турски език. За неоснователен
се преценя доводът за допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с предявяването на АУАН /чл.43, ал.1 ЗАНН/, поради липса на назначен преводач при извършване на проверката и при
неговото предявяване, в резултат на което последното не е надлежно извършено,
доколкото съдържанието на акта не било разяснено в достатъчна степен на
жалбоподателката Ф. Гюркай. Тъй като лицето, срещу което е съставен АУАН – Ф.Т. не
е български гражданин и не владее български език, съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.2 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН, съставеният й в нейно
присъствие на български език АУАН, е бил преведен на турски език от митническия
служител – А. Р., за който се установи, че владее писзмено и устно турски език.
Или административно-наказателното обвинение е било разяснено от служител на МП-Лесово на
турски език, който Фатме Т. разбирала, като нарушителят
не е възразил в тази фаза на административно-наказателното производство, че правото му на защита е нарушено, тъй като не му е назначен
преводач и не е разбрал защо е санкциониран. Следователно лицето е било запознато с фактическите и правни рамки на
административно-наказателното обвинение срещу него с оглед
реализирането на правата по чл.6, §3,
б.”а”,”б” и „с” от ЕКПЧ. В тази връзка
следва да се има предвид и чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС на
Европейския Парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е
настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството
по обжалване пред този съд. Ето защо съдът приема, че след като съставеният АУАН
е бил преведен на разбираем за нарушителката език – в случая от български на турски
език, е налице и валидно предявяване на акта на нарушителя – жалб.Т., за да се
запознае със съдържанието му. Ф.Т. е подписала АУАН и е получила препис от
същия, което обстоятелство е удостоверено по надлежния ред с нейния подпис и е
депозирала на 22.02.2019г. молба чрез пълномощника си по делото – адв.Д., с
която е поискала копия от АУАН и НП, уведомявайки АНО за съдебния си адрес, на
който да й се връчат книжата. Именно съдържанието на така депозираната молба-искане от страна на
жалбоподателката
е индиция, че същата е била наясно и е разбрала още в тази начална
фаза на административно – наказателното производство, какво нарушение й е било вменено
със съставения акт.
Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени
средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са
обяснени на жалбоподателката, на същата е разяснено и съдържанието на акта – на
език и по начин достатъчен, за да гарантира правата й. С това е удовлетворено
законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно
и редовно предявяване. С
оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме,
че е било нарушено правото на защита на жалбоподателката, поради което не се приема
за основателно направеното от процесуалния представител на Ф.Т. възражение в
тази насока, а именно, че тя не е разбрала на разбираем за нея език какво
адм.деяние й е вменено.
Обстоятелството, че в адм.наказателното производство липсва нарочен акт за
назначаване на заклет преводач, не опорочава процедурата по предявяване и
връчване на АУАН, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава
административният орган да издаде такъв акт. Същевременно каква е степента
на владеене на турски език от извършилия превода на АУАН и от самия нарушител,
са обстоятелства, които са извън правомощията, респ.задълженията на
митническите служители и са ирелевантни досежно осъществената митническа
проверка. Предвид на
това съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на жалбоподателката, което право тя е реализирала в пълен
обем, включително и чрез жалба до съда.
Що се касае до позоваване на приложението на
цитираната в жалбата Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство, съдът намира, че
прокламираното и гарантирано с нея право на заподозрените лица или обвиняемите
на устен и писмен превод в наказателното производство с оглед осигуряване
правото им на справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е
несъотносимо към процесното адм.нарушение. В тази насока е визираното в текста
на /16/ от цитираната Директива, „Когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган,
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено
право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата
директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред
този съд.”.
Съдът прие, че са
спазени всички изисквания и правила от съставянето на акта до приключването на
административно-наказателната процедура с издаването на атакуваното НП. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателката Ф.Т. и да са основания за незаконосъобразност
и отмяна на атакуваното НП. В случая в обстоятелствената част на приложения към
АНП акт за установяване на административно нарушение, се съдържа описание на действията на
митническите органи по повод на митническата проверка, извършена на 28.11.2018г. и резултатът от същата - открита в дамската чанта на жалбоподателката
Ф.Т., недекларирана валута
на обща
стойност 30 000 евро, включваща: - 200 броя банкноти в купюри по 50 евро и 200
броя банкноти в купюри по 100 евро, които парични
средства са били надлежно описани по вид, количество и
купюри в АУАН след надлежно
преброяване. Посочено е, че
жалбоподателката Ф.Т.
е осъществила състава на валутно нарушение по
чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от
ВЗ, като изрично са цитирани и нормите на чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1
и ал.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за
износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ и
чл.10а ал.3 от ВЗ, които са относими към изпълнителното деяние “пренасяне
на недекларирани пред митническите органи парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута
през границата
на страната или от трета страна“. Изнесените по този начин в АУАН факти, задоволяват законовото изискване за
пълно, точно и ясно описание на нарушението. В случая освен
изчерпателното и подробно изложение, направено от актосъставителя в АУАН, в
който се съдържа и хронология на събитията, въз основа на които е било констатирано
процесното нарушение, към съставения акт са приложени и писмени материали,
които представляват неразделна част от същия – Протокол за извършена митническа проверка М3479/код на
МУ BG001011 от 28.11.2018г., писмени обяснения от
нарушителя на турски език ведно с превод на български език, разписка за
задържане №00375 от 28.11.2018г., ксерокопие от документите на жалбоподателката
– от турски паспорт, както и от свидетелство за регистрация на автомобила.
В следващата фаза на
административно-наказателното производство – при издаването на НП, съдът
също не констатира нередовности. При издаването на НП административно-наказващият орган съобразно изискванията на възведената под нормата на чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г.
за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, правна
квалификация на вмененото на жалбоподателката адм.нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното
НП след проследявяне на изложената от
актосъставителя в АУАН хронология на действията, предприети от страна на
митническите служители по констатиране на процесното нарушение, обективирани в
приложените към АУАН писмени документи, и на приложимите норми на националното
законодателство, е възпроизвел по прецизен начин текстовото описание на
адм.деяние съобразно обективните признаци на нарушените в съвкупност норми,
като съобразно изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението и релевантните обстоятелства, е посочил датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
Налице е и единство между съставомерните признаци на инкриминираното
адм.нарушение, възведени както от актосъставителя, така и от АНО, като
последният си е позволил пространствено и задълбочено да изложи както
действията на митническите служители, така и да коментира документите,
обективиращи констатираното при извършените проверки – митническа проверка и
личен преглед, както и да формулира въз основа на възприетата фактология мотиви
и извод за осъщественото от Ф.Т. нарушение, прецизирайки текстово изпълнителното деяние като пренасяне
на 28.11.2018г. при излизане от Р България към трета страна – Р Турция, на
чуждестранна валута в размер на 30 000 евро, които преизчислени в български
лева по курса за митнически цели към 28.11.2018г., се равняват на 58 674.90
лева, без да е изпълнила задължението си за писменото й деклариране по
установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа
декларация по образец.
Досежно
материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.11а, ал.1 от ВЗ в редакцията й както към
момента на деянието, така и към настоящия момент, пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи. Редът, по който следва да стане това,
е регламентиран в чл.9 на Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ,
в който е предвидено, че лицата задължително попълват и представят пред
митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл.2, ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели П., К. и С. /очевидци на
нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да
се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателката е нарушила действащия валутен
режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 28.11.2018г.
около 21.30 часа е пренесла при излизане от Р България към трета страна - Р
Турция, т.е. на излизане от Общността, чуждестранна валута в наличност в размер
на 30 000 евро, които преизчислени в български лева
по курса за митнически цели към 28.11.2018г., се равняват на 58 674.90
лева, без да е изпълнила задължението си за писменото й деклариране по
установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си, вменено й с нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, поради което и правилно
административно - наказващия орган е ангажирал административно - наказателната й отговорност. В случая, с
бездействието си Ф.Т. е нарушила посочените разпоредби. Митническите
служители нямат задължението да запознават и разясняват на преминаващите през
ГКПП-Лесово лица за необходимостта да декларират подлежащите на деклариране
стоки, валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят
съответната декларация за попълване след като самото лице не е обявило
пренасяното от него, подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на
разпитаните митнически служители бе установено, че митническите изисквания към
пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ
начин, на видно място и то непосредствено преди пристъпване към митническия
контрол, на шест езика, в т.ч. и на турски език, ползван от жалбоподателката,
така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза от Общността /какъвто е
процесният случай/ и носи пари в брой на
стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази
сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза
от Общността, в съответствие с настоящия регламент.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
От субективна страна Ф.Т., гражданка
на Р Турция, за която въз основа на справка от Търговския регистър и на
показанията на съпруга й – А. Т., ангажиран от нейна страна като свидетел, се
установи, че е Управител на „GNT BAU“Ltd със седалище и адрес на управление –
гр.Шумен, обл.Шумен, ул.”Софроний Врачански” №2, което Дружество развива от 2016г. търговска дейност както на
територията на страната ни, така и по твърдения на св.Т. и на територията на Р
Германия. Не без значение е и потвърденото от съпруга на жалбоподателката, че и
преди често са преминавали през ГКПП-Лесово както в направление – Р България
към Р Турция така и обратно, тъй като се установи, че местоживеенето на семейство Т. ***. Всичко
това навява на извод, че жалб.Т. е била наясно с действащия в страната ни
валутен режим и с митническите изисквания към излизащите от територията на
страната лица или ако не са й били известни, следвало
е да ги знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Установи
се, че като пътник в процесния автомобил жалбоподателката, както и останалите
двама пътуващи, при преминаването им през ГКПП- Лесово, са били запитани
изрично за налични пари, стоки и ценности за деклариране от митнически
служител, въпреки наличните указателни табели, разясняващи задължението за
деклариране, предшестващи извършения митнически контрол от служителите на
МП-Лесово, но въпреки това Ф.Т. не е декларирала намиращите се в дамската й
чанта 30 000 евро. Поради това съдът приема, че жалб.Ф.Т. е действала виновно, доколкото е бил длъжна и е могла да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на
парични средства в размер на повече от 10 000 евро
или тяхната равностойност в левове или друга валута към трета страна, каквото се явява Р Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е
и обстоятелството, че въпросната чуждестранна валута е била открита в хода на
извършения физически преглед на личния багаж на жалбоподателката, а именно – в
дамската й чанта. Предвид на това съдът приема, че деянието е извършено от Ф.Т.
умишлено, тъй като жалбоподателката е имала
яснота каква по вид и количество чуждестранна валута се намира в дамската й
чанта, като без значение за съставомерността на адм.деяние е
за каква нужда е била пренасяна чуждестранната валута, както и какъв е
произхода на паричните средства и чия собственост са същите. Изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателката нарушение е пренасяне на
недекларирана валута през границата на страната ни, каквото действие по
несъмнен начин се установи, че Ф.Т. е осъществила.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че Ф.Т. е осъществила от обективна и
субективна страна вмененото й административно нарушение, поради което правилно
е ангажирана административно-наказателната й отговорност.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл.18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката Ф.Т. е била наложена глоба в минимален размер от 1000
лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за по-благоприятно от предвиденото в нормата на чл. 18, ал.2 от ВЗ, действаща
към настоящия момент след измененията на Валутния закона от м. февруари 2020г.,
както и за целесъобразно по смисъла на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Предвид на
това обжалваното НП в частта, с която е
наложено административно наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено в тази му част /по т.1/.
Съдът намира НП за
незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка - “отнемане в
полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно недекларираната парична
сума, в размер 30 000 евро, визирана в пункт 2-ри от санкционната част на
атакуваното НП, по следните съображения: Действително това разпореждане е
изрично предвидено в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ВЗ, в случаите на
осъществено нарушение по чл.18 от с.закон, която радпоредба е била в сила към момента на
извършване на нарушението и издаване на атакуваното НП, а сега е отменена / съгл. изм. и доп. ДВ. бр.14 от
18 Февруари 2020г./. Налагането на санкция отнемане на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна
мярка единствено заради неизпълнение на задължението за деклариране.
С Определение от
03.10.2019г. на Съда на Европейския Съюз по Дело С-652/18, , постановено по
отправено на основание чл.267 от ДФЕС преюдициално запитване от Административен
съд-Хасково с акт от 10.10.2018г., е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г.
относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като
разглежданата в настоящото производство – тази по чл.20, ал.1 от ВЗ, която като
санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за
деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда и
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС обжалваното НП, в частта за
отнемане на вещите в полза на държавата, следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС, а и съобразно измененията на ВЗ, публ. в ДВ бр.14 от
18.02.2020г., с които разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е отменена.
С Определение № 15615/13.12.2018г.
по адм.дело 14291/2018г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 от ЗАНН е
предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс
относно изземването на вещи в административно-наказателното производство, като
в чл.301, ал.1, т.11 от НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата
да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено
е, че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а
отмяната на НП няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за
отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постанови и
тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка за
задържане №00375 от 28.11.2018г. към протокол за извършена митническа проверка М3479/код
на МУ BG001011 от 28.11.2018г., на лицето, от което
са иззети – Ф.Т..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по чл.11а
ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за този вид адм.деяния са
във висок размер. Независимо, че от нарушението на Ф.Т. не са настъпили вредни последици, както и че обществената
опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от
този вид, то с оглед на формалния характер на състава на отговорността по
чл.11а ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не се отличава от
останалите нарушения от своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената
му опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият
състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което
по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно - наказателна отговорност. По посочените съображения
наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Съдът намира за основателно направеното от
АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Ташкова искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случая съдът приема, че
жалбоподателкатая е извършила виновно соченото адм. нарушение и следва да
понесе адм. наказание, предвидено по ВЗ. Отмяната на допълнително предвиденото
в чл.20 от ВЗ отнемане предмета на нарушението, не води до извода, че случая
касае отмяна на обжалваното НП, при който АНО да няма право на разноски по
делото. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Доколкото в нормата на чл.143,
ал.4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл.
144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимите разноски следва да бъдат определени в размер на
100.00 лева.
Направените по делото разноски за назначения на
жалбоподателката и на разпитаният ангажиран от нея свидетел А. Т., ползван в
настоящото съдебно производство преводач от български език на турски език и
обратно в размер на 25.00 лева, по смисъла на чл.84 от ЗАНН вр.с чл.189 ал.2 от НПК остават за сметка на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 2751/2018г. от 15.05.2019г., издадено от Васил С.
Инджов – Зам.Директор
на ТД Южна морска, оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019г. на
Министъра на финансите, в ЧАСТТА МУ,
с която на Ф.Т. /F. T./, гражданка на Република Турция, родена на ***г., персонален номер
56080500510, притежаваща паспорт №U12149584, с адрес: Р. Турция, гр.Одрин,
***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения – гр.Шумен, ***,
чрез пълномощника - адв.Д.Д. ***, на основание чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и чл.21 от ВЗ вр.с чл.53 от ЗАНН й е
наложено административно наказание – глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено
административно нарушение по чл.18 ал.1 вр.с чл.11а ал.1 от ВЗ във вр.с чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба №Н-1
от 01.02.2012г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл.10а от ВЗ.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2751/2018г. от
15.05.2019г., издадено от Васил С. Инджов – Зам.Директор на ТД Южна морска,
оправомощен съгласно Заповед №ЗМФ-110/04.02.2019г. на Министъра на финансите, в ЧАСТТА МУ, с която на Ф.Т.
/F. T./, гражданка на Република Турция, родена
на ***г., персонален номер 56080500510, притежаваща паспорт №U12149584, с
адрес: Р. Турция, гр.Одрин, ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на
съобщения – гр.Шумен, ***, чрез пълномощника - адв.Д.Д. ***, за нарушение на
чл.18,ал.1 във вр с чл.11а, ал.1 от Валутния закон във вр.с чл.2, ал.1 и чл.9 ал.1
от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на
парични средства,благородни метали, скъпоцени камъни и изделия със тях и водене
но митнически регистри по чл.10а от ВЗ, на
основание чл.20 ал.1 от ВЗ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА като предмет на нарушението – общо 30 000 евро, преизчислени в български лева, съответно – 58 674.90 лева.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Ф.Т. /F. T./, гражданка на Република Турция, родена на ***г., персонален номер
56080500510, притежаваща паспорт №U12149584, с адрес: Р. Турция,
гр.Одрин, ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения – гр.Шумен,
***, чрез пълномощника - адв.Д.Д. ***,
отнетите в полза на държавата като
предмет на нарушението, задържани с Разписка за задържане
№00375 от 28.11.2018г. към протокол за извършена митническа проверка М3479/код
на МУ BG001011 от 28.11.2018г., а именно – 30 000 евро, преизчислени в български лева, съответно – 58 674.90 лева.
ОСЪЖДА Ф.Т. /F. T./, гражданка на Република Турция, родена на ***г., персонален номер
56080500510, притежаваща паспорт №U12149584, с адрес: Р. Турция,
гр.Одрин, ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения – гр.Шумен,
***, чрез пълномощника - адв.Д.Д. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“ – ТД „Южна морска“
направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер
на 100.00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/