№ 18652
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110171933 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. ****** г. на П. А. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, *****, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, с която е
предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 4 961,32 лева – главница по договор за кредитна
карта от 21.05.2008 г., за която е издаден изпълнителен лист от **** г. по ч. гр. д. №
17977/2013 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в полза на „УниКредит Булбанк“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на „Макроадванс“ АД по силата на договор за цесия от
22.06.2015 г., във връзка с чието принудително събиране е образувано ИД №
20218440402608 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.05.2008 г. е бил сключен договор за
издаване и ползване на кредитна карта между „УниКредит Булбанк АД – кредитор, и П. А.
К. – кредитополучател. Във връзка с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя
по така сключения договор, на 24.04.2013 г. „УниКредит Булбанк“ АД е инициирал
производството по частно гражданско дело № 17977/2013 г. по описа на СРС, ГО 65 състав,
по което на **** г. в полза на Банката са били издадени заповед за изпълнение,
разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на издадения
изпълнителен лист, по молба на Банката от 18.05.2013 г., е било образувано ИД №
20138440402243 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 при КЧСИ. С договор за
цесия от 22.06.2015 г. „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлило на „Макроадванс“ АД всички
вземания по издадения на **** г. изпълнителен лист. С молба от 08.09.2015 г.
„Макроадванс“ АД е направило искане да бъде конституиран като взискател по ИД №
20138440402243 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 при КЧСИ. С разпореждане
от 18.11.2021 г., влязло в сила на 06.12.2021 г., производство по ИД е било прекратено. По
молба от 10.12.2021 г. е било образувано второ по ред ИД за събиране на вземанията по
1
изпълнителния лист от **** г. – ИД № 20218440402608 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с
рег. № 844 на КЧСИ. Ищецът поддържа, че с влизането в сила на постановлението на ЧСИ
Стоян Якимов за прекратяване на ИД № 20138440402243 от 18.11.2021 г., влязло в сила на
06.12.2021 г., са обезсилени с обратна сила всички принудителни изпълнителни действия,
предприети спрямо него за принудително събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист. Поддържа, че сумите по посочения изпълнителен лист са погасени по
давност най-късно на 26.06.2020 г. /5 години след постановяване на ТР № 2/26.05.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Моли за уважаване на иска.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен. Поддържа, че вземанията по процесния изпълнителен
лист не са погасени по давност, тъй като по инициираните за принудителното му събиране
изпълнителни дела са били предприети множество изпълнителни действия, препятствали
изтичането на приложимия давностен срок. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по
изпълнително дело № 20138440402243 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на
КЧСИ, и изпълнително дело № 20218440402608 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег.
№ 844 на КЧСИ.
Въз основа на материалите по изпълнително дело № 20138440402243 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, съдът установи следните обстоятелства:
По изпълнителното дело е приложен Изпълнителен лист от **** г., издаден на
основание чл. 417 и 418 и чл. 404 – 409 ГПК по гр. д. № 17977/2013 г. по описа на СРС, 65
състав (л. 2), с който длъжникът П. А. К. е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД
сумата от 4 961,32 лева – главница по договор за кредитна карта от 21.05.2008 г., ведно със
законна лихва за периода от 24.04.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 1 736,12 лева за периода от 23.07.2011 г. до 23.04.2013 г. и 304,41 лева – разноски
по делото, а именно: 133,95 лева държавна такса и 170,46 лева възнаграждение за адвокат.
Въз основа на процесния изпълнителен лист от **** г., с молба от 18.05.2013 г.
„УниКредит Булбанк“ АД е поискало образуването на изпълнително дело срещу П. А. К.
пред ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ. В молбата се съдържат искания от
взискателя за извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника и за
насочване на принудителното изпълнение върху установеното имущество, в т. ч. прилагане
на изпълнителните способи „запор“ и възбрана“.
С разпореждане от 18.05.2013 г. (л. 12) ЧСИ Стоян Якимов е образувал ИД №
20138440402243 и е разпоредил до длъжника да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/, да се уведоми НАП за започнатото изпълнение, на основание чл. 458
ГПК, и да се извършат справки за имущественото състояние на длъжника.
На 29.01.2014 г. (л. 113) съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запор върху
вземания на длъжника в „Прокредит Банк“ АД и налагане на възбрана на недвижим имот на
длъжника, находящ се в гр. София, ул. „Пиротска“ № 95.
На 30.01.2014 г. взискателят е депозирал молба пред съдебния изпълнител (л. 129) с
искане за извършване на актуална справка в НАП за месторабота на длъжника, насрочване
на опис и оценка на движимото му имущество.
На 30.01.2014 г. съдебният изпълнител е насрочил дата за опис и оценка на
движимото имущество на длъжника (л. 129).
На 05.02.2014 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Прокредит
2
Банк“ АД, получено на 10.02.2014 г. (л. 152).
На 17.02.2014 г. в кантората на ЧСИ Стоян Якимов лично се е явил длъжникът П. А.
К., като на същия е връчен препис от поканата за доброволно изпълнение и е предоставена
възможност да се запознае с материалите по ИД, за което е съставен нарочен протокол (л.
156). По делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства в
законоустановения двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение /в
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ да е
постъпило възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Поради това и по
аргумент от чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на
05.03.2014 г.
На 13.03.2014 г. по ИД е депозирана молба от длъжника (л 195) с искане за отсрочване
на опис на недвижим имот. В молбата се посочва, че отсрочката е нужна предвид влошеното
имуществено състояние на длъжника и желанието му за сключване на споразумение за
разсрочване на задължението.
С разпореждане от 13.03.2014 г. (л. 196) съдебният изпълнител е пренасрочил описа
на недвижим имот за дата 04.04.2014 г.
На 18.07.2014 г. по ИД е депозирана молба от взискателя (л. 239) с искане за
извършване на актуална справка за действащи трудови договори на длъжника и насочване
на изпълнението върху получаваното от него трудово възнаграждение.
На 15.08.2014 г. съдебният изпълнител е разпоредил извършване на справка в НАП и
е насрочил нови опис и оценка на възбранения имот на длъжника (л. 239).
На 08.09.2015 г. по ИД е депозирана молба от „Макроадванс“ АД (л. 280) с искане за
конституиране като взискател по делото въз основа на представен договор за цесия от
22.06.2015 г. между цедента „УниКредит Булбанк“ АД и цесионера „Макроадванс“ АД.
С разпореждане от 08.09.2015 г. (л. 293) съдебният изпълнител е конституирал
„Макроадванс“ АД като взискател по делото на мястото на „УниКредит Булбанк“ АД.
На 17.11.2016 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД (л. 312), в
която се съдържа искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови
сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД.
С разпореждане от 22.11.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД.
На 29.11.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка
ДСК“ ЕАД, получено на 07.12.2016 г. (л. 320).
На 04.09.2017 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД (л. 328), в
която се съдържа искане за налагане на възбрана върху вещни права върху недвижим имот
на длъжника. С разпореждане от 04.09.2017 г. (л. 331), съдебният изпълнител е указал на
взискателя, че така поисканото действие е извършено още през 2013 г., но е констатирано, че
имотът не е собствен на длъжника.
На 28.11.2017 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД (л. 332), в
която се съдържа искане за извършване на справка за банкови сметки на името на длъжника
и налагане на запор върху вземанията по тях.
С разпореждане от 08.01.2018 г. (л. 334) съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника по банковите сметки, посочени в справка от БНБ.
На 11.01.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до търговските
банки, посочени в справката от БНБ (л. 336 и сл.).
С постановление от 18.11.2021 г., ЧСИ Стоян Якимов е прекратил производството по
ИД № 20138440402243, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (л. 351).
3
С молба от 22.11.2021 г. „Макроадванс“ АД е направило искане за връщане на
оригинала на изпълнителен лист.
Въз основа на материалите по изпълнително дело № 20218440402608 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ, съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на процесния изпълнителен лист от **** г. и договор за цесия от
22.06.2015 г., с молба от 10.12.2021 г. „Макроадванс“ АД е поискало образуването на
изпълнително дело срещу П. А. К. пред ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ. В молбата
се съдържат искания от взискателя за извършване на справки относно имущественото
състояние на длъжника и за насочване на принудителното изпълнение върху установеното
имущество, в т. ч. прилагане на изпълнителните способи „запор“ върху вземания по банкови
сметки и върху трудово възнаграждение.
С разпореждане от 10.12.2021 г. (л. 12) ЧСИ Стоян Якимов е образувал ИД №
20218440402608 и е разпоредил да се извършат справки за имущественото състояние на
длъжника.
На 12.01.2022 г. (л. 34) съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
„Първа Инвестиционна Банка“ АД.
На 12.01.2022 г. (л. 36) съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
работодателя „ЯВАШ-2018“ ООД.
На 11.05.2023 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД, в която се
съдържат искания за извършване на справка за действащи трудови договори и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор върху вземанията му по
банкови сметки.
На 04.07.2024 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД (л. 63), в
която се съдържа искания за извършване на справка за действащи трудови договори и
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С разпореждане от 16.07.2024 г. (л. 66) съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и по банкови сметки.
На 17.07.2024 г. (л. 73) съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
„Банка ДСК“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната сума,
представляваща главница по изпълнителен лист от **** г., издаден на основание чл. 417 и
418 и чл. 404 – 409 ГПК по гр. д. № 17977/2013 г. по описа на СРС, 65 състав, поради
погасяването й по давност.
В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в
настоящия съдебен процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в
сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 17977/2013 г. по
описа на СРС, 65 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от **** г.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
4
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254
ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. приложима в процесната
хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност.
В разглеждания случай, препис от заповедта за незабавно изпълнение, ведно с покана
за доброволно изпълнение, са лично връчени на длъжника П. А. К. на 17.02.2014 г. в
кантората на ЧСИ Стоян Якимов. По делото не се твърди и не се установява от събраните
доказателства в законоустановения двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно
изпълнение /в приложимата редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК – ДВ, бр.
59/20.07.2007 г./ да е постъпило възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.
Поради това и по аргумент от чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за незабавно изпълнение е влязла
в сила спрямо длъжника на 05.03.2014 г. Считано от тази дата, с оглед на разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД, е започнала да тече нова 5 - годишна погасителна давност.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
5
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС,
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
(ППВС). Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди
това. Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в горепосочените
съдебни решения.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че процесното вземане не е погасено
по давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 10.03.2013 г.
6
и за принудително събиране на вземанията по него са били образувани 2 броя изпълнителни
дела – изпълнително дело № 20138440402243 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на
КЧСИ, и изпълнително дело № 20218440402608 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. №
844 на КЧСИ.
Първото по време изпълнително дело – ИД № 20138440402243 по описа на ЧСИ
Стоян Якимов, е било образувано на 18.05.2013 г., т. е. при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), и с оглед на правните разрешения, приети в
горецитираната съдебна практика, считано от датата на образуването му приложимата
петгодишна погасителна давност е прекъсната и същата не е текла в хода на висящия
изпълнителен процес. При това положение, съдът следва да извърши преценка дали в хода
на ИД 20138440402243 не са настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
неговото прекратяване поради „перемпция“ преди датата на постановеното в този смисъл
постановление на съдебния изпълнител от 18.11.2021 г. Тази преценка е необходима, тъй
като, както се изясни по-горе, извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие за вбъдеще, като даденото с т. 10 от ТР разрешение се прилага само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и за тези, които са
приключили преди това. Следователно, при перемиране на изпълнителното дело преди
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, то новата
погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист ще започне да тече от
датата на настъпване на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от 26.06.2015 г.
Преди съдът да извърши анализ на конкретно извършените в хода на ИД
изпълнителни действия, и във връзка с доводите на ищцовата страна следва да се посочи, че
съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение
№ 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК, ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. В мотивите на посоченото ТР е възприето становището, че перемпцията и
давността са различни правни институти с различни правни последици, като кредиторът по
изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се
лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни
действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго – той губи възможност да събере от
имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на
дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител.
7
В контекста на гореизложените принципни правни положения и при извършения
анализ на материалите по ИД № 20138440402243 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, съдът не
установи наличие на период от 2 години, считано от датата на образуването му, до датата на
обявяване на ТР 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, в който не са
извършвани валидни изпълнителни действия, респ. не се установява по делото
осъществяване на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в момент, предходждащ
обявяването на ТР 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че по ИД № 20138440402243 са били предприети следните
изпълнителни действия /неизчерпателно изброени/, извършени след стабилизиране на
заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, които са препятствали неговото
перемиране: 1./ на 18.07.2014 г. по ИД е депозирана молба от взискателя с искане за
извършване на актуална справка за действащи трудови договори на длъжника и насочване
на изпълнението върху получаваното от него трудово възнаграждение; 2./ на 15.08.2014 г.
съдебният изпълнител е разпоредил извършване на справка в НАП и е насрочил нови опис и
оценка на възбранения имот на длъжника; 3./ на 08.09.2015 г. по ИД е депозирана молба от
„Макроадванс“ АД с искане за конституиране като взискател по делото; 4./ с разпореждане
от 08.09.2015 г. съдебният изпълнител е конституирал „Макроадванс“ АД като взискател по
делото на мястото на „УниКредит Булбанк“ АД; 5./ на 17.11.2016 г. по ИД е входирана молба
от взискателя „Макроадванс“ АД, в която се съдържа искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД; 6./ с
разпореждане от 22.11.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД; 7./ на 29.11.2016 г. съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, получено на 07.12.2016 г.;
8./ на 28.11.2017 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД, в която се
съдържа искане за извършване на справка за банкови сметки на името на длъжника и
налагане на запор върху вземанията по тях; 9./ с разпореждане от 08.01.2018 г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника по банковите сметки, посочени
в справка от БНБ; 10./ на 11.01.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения
до различни търговските банки в страната. Видно от материалите по ИД № 20138440402243
е, че след дата 11.01.2018 г. в продължение на период от повече от 2 години не са
извършвани каквито и да е валидни изпълнителни действия, които да са поддържали
висящността на изпълнителния процес. Ето защо, съдът приема, че към дата 12.01.2020 г. са
настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството по
посоченото ИД, без значение, че съдебният изпълнител не е постановил към тази дата
нарочен акт за неговото прекратяване, тъй този акт има единствено декларативен, но не и
конститутивен характер. Следователно ИД № 20138440402243 е било висящо към момента
на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, и постановките именно на последното са приложими в разглеждания казус.
Съобразно тях, считано от датата на последното валидно извършено изпълнително действие
по ИД № 20138440402243 по описа на ЧСИ Стоян Якимов – 11.01.2018 г., е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност за вземанията по процесния изпълнителен лист.
В този нов петгодишен срок съдът установи, че взискателят – ответник в настоящото
производство е предприел валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
Така, с молба от 10.12.2021 г. „Макроадванс“ АД е поискало образуването на ново
изпълнително дело срещу П. А. К. пред ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, като в
молбата за образуване на ИД се съдържат искания от взискателя за насочване на
принудителното изпълнение върху установеното имущество, чрез запор върху вземания по
банкови сметки и върху трудово възнаграждение; на 12.01.2022 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „ЯВАШ-2018“ ООД;
на 11.05.2023 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД, в която се
съдържат искания за извършване на справка за действащи трудови договори и налагане на
8
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор върху вземанията му по
банкови сметки; на 04.07.2024 г. по ИД е входирана молба от взискателя „Макроадванс“ АД,
в която се съдържа искания за извършване на справка за действащи трудови договори и
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; с разпореждане от
16.07.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника за
трудово възнаграждение и по банкови сметки; на 17.07.2024 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД. Следва да се отбележи, че при преценка
изтекла ли е приложимата 5 - годишна погасителна давност в разглеждания период следва да
се съобрази и спирането на теченето на давността поради обявеното извънредно положение
в Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения
закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
защо, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и
продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на спиране
на основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8 дни. Всяко едно от изброените изпълнителни
действия, предприети по изпълнително дело № 20218440402608 по описа на ЧСИ Стоян
Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ, е прекъснало петгодишната погасителна давност, като
считано от 11.01.2018 г. давността регулярно е била прекъсвана с предприетите през 2021 г.,
2022 г., 2023 г. и 2024 г. действия на взискателя и съдебния изпълнител. При така проявеното
от взискателя процесуално поведение по инициираните два броя изпълнителни дела и с
оглед на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът приема, че новата петгодишна давност за
вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие – т. е. от 17.07.2024 г. При това положение и доколкото от тази дата до сезирането
на съда – 05.12.2024 г. обективно не е възможно изтичането на приложимата погасителна
давност, съдът приема, че процесното вземане не е погасено по давност, което обосновава
извод за неоснователност на предявения установителен иск по чл. 439 ГПК.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът по делото. В полза на
същия следва да се присъди сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на конкретната фактическа и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, *****, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност
9
вземането за сумата от 4 961,32 лева – главница по договор за кредитна карта от 21.05.2008
г., за която сума е издаден изпълнителен лист от **** г. по ч. гр. д. № 17977/2013 г. по описа
на СРС, ГО, 65 състав, в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на „Макроадванс“ АД по силата на договор за цесия от 22.06.2015 г., във
връзка с чието принудително събиране е образувано ИД № 20218440402608 по описа на
ЧСИ Стоян Якимов, с рег. № 844 на КЧСИ.
ОСЪЖДА П. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, *****, да
заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на
100,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. д. №
71933/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10