Решение по дело №24/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260834
Дата: 22 юни 2021 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20215300500024
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260834

                                                      гр.Пловдив 22.06.2021г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№24/2021г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

 

                         Обжалвано е решение №260036/14.10.2020г. по гр.д.№2633/2019г. по описа на РС-Асеновград,II гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на „БЛУРЕД“ ООД/правоприемник на „БЛУРЕД“ ЕООД/,че същият му дължи сумата от 7321,36лв.,представляващи общата остатъчна сума до пълните дължими продажни цени по фактура №**********/24.02.2014г.-1895лв. и по фактура №**********/30.06.2014г.-5426,36лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда.Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразнои моли същото да се отмени.Претендира за разноски. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Жалбоподателят е инициирал производство пред РС-Асеновград по издаване на заповед за изпълнение от 20.09.2014г.В срока е постъпило възражение от въззиваемата страна,поради което се води настоящото производство.

                         От представените и приети в първоинстанционното производство доказателства е видно,че между страните е налице валидно облигационно правоотношение,при което ищеца е продал на ответника тениски,изработка на печат и сита на стойност 4074лв. без ДДС без падеж за плащане и по втората фактура тениски,изработка на печат и сита на обща стойност 10 965,36лв. с ДДС без падеж за плащане.

                         В първоинстанцинното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение се установява,че фактурите са осчетоводени и в двете фирми,като е ползван и данъчен кредит и останалата неплатена част е в размер на 5426,36лв.,като междувременно е имало частични плащания от страна на ответника спрямо ищеца

                          Става ясно,че между страните съществуват облигационни отношения,като ищецът е продал,а ответникът закупил стоки.Задължение на ищеца е да докаже претенцията си,че е доставил стоките,а ответника,че е закупил същите.По делото е направено възражение от страна на ответника,че е изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца за процесната сума.

                          Видно от приложените фактури става ясно,че първата е издадена на 24.02.2014г.,а втората на 30.06.2014г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 20.09.2019г. или след изтичане на петгодишния давностен срок.В издадените фактури не е посочен падеж на плащането,поради което същия следва да се приеме,че изтича четиринадесет дни след издаването на фактурите.Има направени частични плащания по фактурите,но те не представляват признание на дълга по смисъла на чл.116 от ЗЗД.Следователно погасителната давност е изтекла и независимо от факта,че сумата е дължима,то исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава правилно е отхвърлена от РС-Асеновград.

                          При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и следва да го потвърди изцяло.

                          Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

                                                                Р     Е     Ш     И:

 

                 ОСТАВЯ В СИЛА решение №260036/14.10.2020г. по гр.д.№2633/2019г. по описа на РС-Асеновград,II гр.с-в.

                      ОСЪЖДА „ЕМПЕКА“ ООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Средец“ №93,ет.1,ап.3,представлявано от управителя В. М. да заплати на „БЛУРЕД“ ООД/правоприемник на „БЛУРЕД“ ЕООД/ с ЕИК-********* със седалище и адрес:с.***,ул.“***,община Асеновград,представлявано от управителя Д. Ц. направените от дружеството разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 300лв. /триста  лв./за адвокатско възнаграждение.

                        РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

 

                            Председател:                                                Членове: