Решение по дело №243/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 873
Дата: 28 май 2020 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20207180700243
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

873

 

гр. Пловдив, 28 май 2020 г.

 

В       ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи касационен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЯВОР КОЛЕВ

                          ЧЛЕНОВЕ :     ЯНКО А.

           В ЕЛИЧКА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 243 от 2020 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Трето РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д.Д.-П., адрес: *** против решение № 2187 от 26.11.2019 г.,  постановено по а.н.д. 5922/2019 по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №19-0438-000293 от 04.09.2019 г., издадено от Началник Трето РУ при ОД на МВР-Пловдив,  с което на А.П.Б.Х.Ш., ЕГН ********** за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Недоволен от решението е останал касационният жалбоподател Трето РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, който чрез своя представител гл. юрисконсулт Д.Д.-П. оспорва решението на районния съд, с което е отменено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че нарушението е извършено от Ш., като се сочи, че наказващият орган е дал пълно и точно описание на извършеното административно нарушение, както и на обстоятелствата при които то е извършено. Иска се отмяна на решението, както и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касацията – А.П.Б.Х.Ш., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.Й. изразява становище за основателността на жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за основателна, като моли същата да бъде уважена.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на 20.08.2019 г. вечерта А.П.Б.Х.Ш. и негов приятел Д. Г., се прибирали от футболното игрище, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Филипово“. Двамата се намирали в лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, собственост на Х.Ш.. Лекият автомобил се предвижил от ул. „Филипово“ надясно по ул. „Райна княгиня“, след което по ул. „Стоян Заимов“. След като завили към ул. „Стоян Заимов“, свидетелят Г. видял полицейски патрул. Автомобилът, управляван от Ш., продължил направо, като преминал покрай полицейския патрул. След това водачът насочил автомобила вдясно по ул. „Вук Караджич“ и впоследствие към ул. „Иван Дарсов“, където го паркирал. Непосредствено зад управлявания от жалбоподателя лек автомобил пристигнал полицейския патрул, състоящ се от полицейските служители Б.Д. и Т.М.. Полицейските служители поискали от А.П.Б.Х.Ш. и Д. Г. документи за проверка, след което ги помолили да ги придружат до 03 РПУ при ОДМВР Пловдив, като последните се съгласили. След като пристигнали в районното управление, водачът Ш. бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества или техните аналози, като пробите били отрицателни. След извършената проверка, В.Л. ги информирал, че водачът на лекия автомобил не е спазил полицейско разпореждане, като не е спрял на стоп палка. Поради тази причина Л. съставил на Ш. АУАН бл. № 899299/20.08.2019 г., с който му вменил нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Въз основа на който било издадено НП.

Издадено е наказателно постановление №19-0438-000293 от 04.09.2019 г., с което на А.П.Б.Х.Ш. е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗдвП.

Наказателно постановление било издадено въз основа на АУАН от 20.08.2019г., съставен от В.Л., на длъжност младши полицейски инспектор към Трето РУ при ОДМВР Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по аналогичен начин, тази описана в АУАН.

ПРС е приел в решението си, че от показанията на свидетелят Г., в които изчерпателно се посочва целият маршрут, по който са преминали заедно с Ш., не се установява лекия автомобил да е преминавал по бул. „Дунав“ № 13а, което е мястото на описаното нарушение в АУАН и НП. Поради изложеното съдът намира, че на първо място в АУАН и НП е посоченото погрешно място на установяване на нарушение. Както и, че от събраните по делото доказателства, не се установява по несъмнен начин водачът да е възприел знак от полицейския патрул и съзнателно да не го е изпълнил.

За да отмени НП ПРС е приел, че  в момента на извършването на проверката от полицейските служители, Ш. е оказал пълно съдействие, като доброволно е посетил 03 РПУ и е предоставил проби за наличие на алкохол и наркотични вещества и техните аналози. Това поведение на Ш. ПРС възприема като проявена добросъвестност от неговата страна, което води до извод, че последният не е извършил вмененото му административно нарушение.

Настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за правилни.

След преценка на събраните доказателства съдът е приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред съда доказателства, извършеното от Ш. нарушение не е безспорно установено. Съдът е кредитирал свидетелските показания на Д. Г. и В.Л. като логични и непротиворечиви, така също и  приобщеното по делото писмено доказателство - АУАН бл. № 899299/20.08.2019 г.

Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата пред него възражения, като е приел, че не се установява по безспорен начин, че с действията си соченото за нарушител лице да е осъществило от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, на посоченото в АУАН място, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях не безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от Ш..

Безспорно е, че Ш. като водач на МПС, е оказал пълно съдействие на органите на МВР при извършената проверка, както и не е доказано автомобилът да се е движил по бул. „Дунав“ № 13а, което е мястото на описаното нарушение в АУАН и НП.

Не се споделят направените с касационната жалба твърдения относно обстоятелството, че в производството пред ПРС са останали неизяснени спорни по делото факти.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 ЗАНН, във връзка с чл.228 АПК, вр. с чл.143,ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се следват разноски за настоящата инстанция. Доказателства за направени разноски са представени и са в размер на 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2187 от 26.11.2019г., постановено по а.н.д. № 5922/2018г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А.П.Б.Х.Ш., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева разноски за настоящата инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 ЧЛЕНОВЕ :