№ 10086
гр. София , 06.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110146010 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ от г.
град СОФИЯ
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
-ва
Като разгледа гражданско дело № 46010 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129 ГПК. Образувано е въз основа на Искова
молба, вх. № 9005638/15.09.2020г. на СРС, подадена от М. М. Н. срещу Столичната
община, по която първоначално е образувано гр.д. № 44447/2020г. на СРС, а, след
произнасяне по спор за подсъдност между СРС и АССГ, делото е върнато на СРС и
образувано под нов номер – 46010/2021г.
Съдът намира, че предявените искове за признаване недължимостта на
акцесорните вземания за разноски (143,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (24,00 лева) по
1
изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1
ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на което е
образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното
производство не са част от това вземане. Ако същите са
неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е
друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е
и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се
основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене,
т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното
производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се
определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на
оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне
внимание на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на
взискателя - ответник в настоящото производство. Поради това исковата молба в
тази си част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
На основание чл. 130 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 9005638/15.09.2020г. на СРС, в частта
, с която се иска установяване между страните на недължимостта на
акцесорните вземания за разноски (143,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (24,00
лева) по изпълнителното дело № 20208490400873 на ЧСИ № 849 – Ангел
Петров.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 46010/2021г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца
чрез адв. Александър Пинджаров – АК-София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2