О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1649/15.11.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 925/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по касационна жалба с вх. № 9486/13.11.2023г.,
подадена от И.П.С. срещу Определение № 1478/26.10.2023г., постановено по
настоящото дело.
В жалбата е направено искане за освобождаване от внасянето
на държавна такса, предоставянето на правна помощ и отвод по реда на чл.22 от ГПК.
По
делото е представена справка от Затвора-гр. Пазарджик с вх. № 8029/04.10.2023
г., от която е видно, че лицето е получило два превода в началото на годината
по лична сметка в затвора, един от който на стойност 400 лева, както и че са му
наложени запори на вземания от ЧСИ и ДСИ. Съобразно наличните данни по
преписката след налагане на запорите, близка на касационния жалбоподател е
инициирала депозиране на различни суми в общ размер от 2190 лева по сметките на
други лишени от свобода, които са от спалното помещение на жалбоподателя. В
преводите като основание е посочено “чрез Маргарита Стоянова“, т.е. чрез
майката на лишения от свобода. В съответствие с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Целта на освобождаването от такси и
разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури
достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на
лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично)
на разходите за съдебното производство. Съдът намира, че за лишения от свобода
не са налице кумулативно изискващите се обстоятелства, които да дават основание
да се приеме, че следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса по
делото, в незначителния размер от 30
лева, при наличието на данни, че същият е получавал парични преводи чрез други
лишени от свобода и липса на представена декларация по чл. 83 от ГПК.
Съгласно Закона за правната помощ (ЗПП), безплатна
правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая -
когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда
- в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ, се
предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните
компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството пред
Административен съд-гр. Пазарджик, законът не предвижда задължителна адвокатска
защита. В конкретната хипотеза съдът е сезиран с жалба, която е
достатъчно ясно формулирана, казусът не се характеризира с
фактическа и/или правна сложност, жалбоподателят е в състояние сам
посредством личното си участие да гарантира в пълна степен защита на своите
права и интереси, съответно и тези на правосъдието. Последното е предпоставка,
която е необходимо да бъде налична в условията на кумулативност с останалите
две, посочени по-горе. Отделно от това административното
производство се характеризира със засилено служебно начало, по който начин се
гарантира защитата на интересите на жалбоподателя. Изрично
трябва да бъде посочено, че в конкретния случай интересите на правосъдието по
аргумент от чл. 23, ал. 2 от
Закона за правната помощ не налагат за разрешаването
на правен казус от настоящия характер да се ползва системата за безплатна
правна помощ.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не са
представени безспорни доказателства, въз основа на които да бъдат уважени
исканията за освобождаване от държавна такса и предоставяне на безплатна правна
помощ.
В жалбата е инкорпорирано и искане за
отвод на основание чл.22 от ГПК, без да са изложени конкретни основания за това. Отделно от това
не е посочено дали то е насочено срещу
съдията-докладчик и/или състава на касационната инстанция, поради което същото
следва да бъде оставено без разглеждане.
Съдът
намира, че подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане
на основание чл. 212, ал.2, вр. чл.215, т.3 от АПК, поради следните
съображения: Видно от приложената по делото призовка, касационния жалбоподател
е получил препис от обжалваното Определение на 31.10.2023г., следователно срока
за подаване на жалба срещу него е изтекъл на 07.11.2023г. / работен ден/.
Съгласно отразеното на приложения пощенски плик, същият носи клеймо от
10.11.2023г., като същевременно на него е налице печат на Затвора – гр.
Пазарджик, от който е видно, че жалбата е входирана с изх. № М-4549/09.11.2023г. Сравнявайки датите,
отразени на пощенския плик с тази, на която И.С. е получил препис от
обжалваното Определение, е видно, че
касационната жалба е подадена извън законоустановения 7-мо дневен срок. В тази
връзка следва да се посочи, че за съдът не съществува задължение да указва на
жалбоподателя да представи доказателства за срочността на жалбата, доколкото
подобни правомощия не са му вменени в разпоредбите на чл. 213а, ал.1 от АПК.
Предвид това, касационната жалба, като просрочена, следва да бъде оставена без
разглеждане, на основание чл. 213а, ал.2, вр. чл. 215, т.3 от АПК.
Водим от горното, Административен
съд-гр.Пазарджик, ХIІІ-ти състав
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.П.С., за освобождаване от държавна такса по касационна
жалба вх. № 9486/13.11.2023г. / адм.дело 925/2023г. / по описа на
Административен съд-Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на И.П.С., за предоставяне
на правна помощ по касационна жалба вх. № 9486/13.11.2023г. / адм. дело
925/2023г. /по описа на Административен съд-Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от И.П.С.
вх. № 9486/13.11.2023г. / адм.дело № 925/2023г. /, по описа на Административен
съд-Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тези части подлежи на обжалване с частна жалба пред
тричленен състав на Административен съд-гр.Пазарджик, в 7-мо дневен срок от
съобщаването му.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на И.П.С. за отвод по реда на чл.22 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/