№ 4347
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110174404 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.312 от ГПК, по насрочване на бързо
производство за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
406703/13.12.2024г. от ищец И. В. Н., ЕГН **********, чрез упълномощен за делото
адвокат, със съдебен адрес **********, срещу ответник С.Г.С.Б. ЕООД, ЕИК *********,
чрез упълномощен за делото адвокат, със съдебен адрес ********** -АС М. и партньори,
която удовлетворява изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки
допустими за разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС с правно основание
чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр.чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор/ОИМ/ от ответника по делото с вх.№
22213/22.1.2025г.
С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за изпълнение
на процедурата по чл.312 ГПК по насрочване на производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените
искания на страните, като се вземе предвид, че настоящото производство се развива по глава
25 на ГПК-Бързо производставо/чл.310-317 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се
проведе на 7.3.2025г. от 10,30 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис
от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилият писмен ОИМ
на ответник.
СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА по делото, в следния смисъл:
1
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ,
както следва :
1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед №
481/14.10.2024г., подписана от А.С.- Д. за С.Г.С.Б. ЕООД, с която ТПО е прекратено на
основание чл.187, т.1 и чл.188, т.3 във вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ и чл.330, ал.2, т.6 КТ –
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ - не се е явила на работа на 30.9.2024г.,
1.10.2024г. и на 2.10.2024г.;
2/ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Служител човешки
ресурси/ Консултант”, код по НКПД 4416 2002, в отдел 35078 в предприятието на ответника,
както и
3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа
след прекратяването на ТПО в размер на 14400,00 лева за шест месечен период считано от
14.10.2024г. до 14.4.2025г., ведно със законната лихва за забава считано от 13.12.2024г.-дата
на подаване на Им в съда до окончателно заплащане на задължението.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е било
прекратено от работодателя с оспорената заповед. Твърди се, че страните са били сключили
трудов договор/ТД/ № 12066/2.9.2024г. Твърди се, че по време на сключване на договора и
полагането на труд по него ищцата е била извън пределите на Р.България. Не се оспорва, че
са искани писмени обяснения от нея, но такива не са дадени, защото ищцата останала с
впечатление, след телефонен разговор, че става въпрос за недоразумение и всичко е било
изяснено по отношение на мястото й на работа и, че полага труд дистанционно, без да се
явява на конкретно място. Въпреки убеденост на ищцата, че отношенията й с работодателя
са изяснени, изненадващо за нея на 14.10.2024г. получава процесната Заповед.
Твърди се, че уволнението е незаконно, защото заповедта за уволнение, която се
оспорва е формална и не съдържа нужните законови реквизити, т.е. само на това основание,
следва да се отмени, защото е немотивирана – не става ясно къде следва да се яви на работа,
кой и как да разреши отсъствието й, кой е търсил по телефон и и-мейл.
Оспорва се, че г-жа С. - Д. не служител на ответник, още по-малко такъв, който може
да подпише оспорената заповед за работодател.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен ОИМ, застъпва становище за неоснователност
на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Оспорва всичко изложено в ИМ като
факти и ги опровергава с възраженията си. Поддържа, че уволнението е извършено при
съблюдаване на изискванията за законосъобразност. Твърди се, че на проведеното на
26.8.2024г. интервю за работа между ищец и интервюиращият я служител П.И., И. Н.
изрично е заявила, че към момента на интервюто се намира в гр.Солун, но „следващата
седмица се мести окончателно в гр.Ловеч“. Именно това обстоятелство е елин от факторите,
2
поради които И. Н. е одобрена за служител на С., но ако тя е била информирала
интервюиращия я служител, че ще изпълнява трудовите си задължения от гр.Солун или от
друго място извън територията на Р.България, то тя не би била назначена на позицията. От
една страна това би било в противоречие с Правилата за вътрешния трудов ред на ответник,
където не е посочена възможност да се работи извън България и трудовия договор, в който
изрично е посочен домашен адрес от който ще се полага труда, а от друга чисто технически -
системите, в които ищцата трябва да се впише не позволяват ла бъде извършена регистрация
от чужбина, поради което е невъзможно да работи от страна различна от България.
С Допълнително споразумение/ДС/ към трудовия договор, подписано на 9.9.2024г.,
страните са се съгласили служителката да изпълнява от разстояние задълженията си по ТПО
от адреса си обявила в гр.Ловеч.
На практика ищцата не е започнала да работи за ответник. При постъпването й на
9.9.2024г. е проведено 1 седмично дистанционно обучение. След приключването му ищцата
е следвало ла започне „същинската си работа“, което така и не се случва. Предвид
многократните й молби и е предоставен неплатен отпуск, който да използва, за да уреди
преместването си в България, което така и не се случва.
Съгласно сключеното ДС на 9.9.2024г. към ТД служителката-ищец е следвало да
изпълнява трудовите си задължения дистанционно, от адрес - **********. За целта, същата е
следвало в началото на работния ден да включва служебния си компютър и да се вписва в
системите на дружеството, след което да изпълнява служебните си задължения. Видно от
приложеното извлечение от системата IROZ, както на датите, посочени в констативния
протокол за извършено дисциплинарно нарушение, така и на следващите дати до
прекратяването на трудовото й правоотношение служителката не се е вписвала в системите
и не е ползвала служебната си техника, единствено чрез която може да изпълнява
служебните си задължения.
В тази връзка ищцата е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, а
именно не се е явила на работа на 30.9.2024г., 1.10.2024г. и на 2.10.2024г. (не включва
служебния си компютър и не се вписва в системите на дружеството, и не изпълнява
служебните си задължения, описани в трудовия договор и в длъжностната й
характеристика), без предупреждение или излагане на причини за отсъствието си. В резултат
на това, К.Б., служител в отдел „Човешки ресурси“ на С. е направил многократни
неуспешни опити в различни дни да се установи контакт с ищцата, както по телефон, така и
по и-мейл. Видно от извлечение от електронната система за отчитане на работното време на
С., /Доказателство №11/, служителката не се явила на работа и през следващите работни
дни.
В резултат на това на 3.10.2024г. е съставен Констативен протокол/КП/ за извършени
нарушения на трудовата дисциплина, въз основа на което е изпратено и искане по чл.193 КТ
/Доказателство №6 към ИМ/, което ищцата изрично е признала, че е получила на 3.10.2024г.
Ищцата не е предоставила каквито и да е обяснения във връзка с изпратеното искане
3
по чл.193 КТ, освен, че е поискала да бъде „удължен неплатеният й отпуск с още един
месец“/Доказателство №12/.
На 14.10.2024г., в резултат на проведеното дисциплинарно производство и на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл. 188, т.3 КТ във връзка с чл.190, ал.1 т.2 КТ във вр. чл.187,
ал.1, т.1 предложение 3 КТ и при спазване на реда по чл.193, ал.1 КТ и в съответствие с
чл.189, ал.1 КТ, С.-ответник издава оспорената Заповед № 481/14.10.2024г./Доказателство
№7/ с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение“, подписана от
служителя А.Е. С. - Д., която е надлежно упълномощена да налага дисциплинарни наказания
съгласно нотариално заверено пълномощно /Доказателство №10 („Заповедта“)/.
Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е изпратена на ищцата
чрез системата Евротръст. Видно от извлеченията от системата Евротръст/Доказателство
№8/, С. е изпратило Заповедта на 14.10.2024г. на ищцата, като същата се е запознала със
съдържанието й и е подписала документа в системата Евротръст. Ищцата изрично признава
получаването на Заповедта на 14.10.2024г.
На 14.10.2024г. след многократните опити да се свърже с ищцата, служителят К.Б.
успява да установи контакт с ищцата, чрез комуникационната платформа „Vibet, видно от
извлеченията от платформата /Доказателство №9/. Ищцата потвърждава, че е получила
Заповед № 481/14.10.2024г, че е подписала същата в системата Евротръст и че се е запознала
със съдържанието й.
Оспорва се иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, като се посочва, че с и-мейл от
14.10.2024г./Доказателство№12/ И. Н. изпраща на С. предизвестие за прекратяване на
Трудов договор № 12066/2.9.2024г. по реда на чл.326 КТ, с което информира дружеството, не
прекратява трудовото си правоотношение с незабавен ефект. Макар не предвиденото
съгласно чл.18, ал.2 от ТД предизвестие е със срок 60 (шестдесет) дни, то С. би приело
отправеното предложение за прекратяване на трудовия договор от датата на получаването
му. Предвид това, дори и да приемем, че прекратяването на трудовото правоотношение не е
валидно извършено с оспорената Заповед от 14.10.2024г. то за ответник същото е прекратено
с извършването на волеизявлението по чл.326 КТ на 14.10.2024, евентуално с изтичането на
периода на предизвестието от 60 дни на 14.12.2024г./в този смисъл е Решение №
136/24.10.2018г. по гр.д. 5070/2017г. на ВКС, съгласно което „Подобно на приетото за иска
по чл.344, ал.1,т.2 КТ искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ също не може да бъде уважен за периода
след изтичане на срока за предизвестието, защото трудовото правоотношение е прекратено с
него, а не поради незаконното уволнение и оставането на работника без работа в този период
не е в причинна връзка с незаконното уволнение“.
Предвид горното се оспорва иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ и се моли да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан както поради гореизложените обстоятелства, така и поради
обстоятелството, че С. е вписал датата 14.10.2024г. като дата за прекратяването на трудовото
правоотношение въз основа на Заповедта и респективно тази дата е посочена и в системата
на НАП.
4
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове и да се присъдят
сторените по делото разноски.
БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово
правоотношение, което е прекратено със заповед на ответника с налагане на дисциплинарно
наказание уволнение на ищеца, което е оспорено в настоящото производство. Искани са
писмени обяснения по чл.193 КТ, като такива не са дадени. Запознаването с оспорената
Заповед от ищеца е извършено чрез системата Евротръст, като самата ищца не оспорва, че е
подписала посочената Заповед с тази електронна платформа. Няма спор, че на 14.10.2024г.
ищцата е изпратила и-мейл до ответник като е посочила, че прекратява ТПО по реда на
чл.326 КТ, като няма да спази 60 дневното предизвестие.
СПОРНИТЕ ФАКТИ са дали е законосъобразно уволнението наложено от ответник с
оспорената Заповед № 481/14.10.2024г.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 ГПК, указва на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че с ответника са се намирали във валидни трудови
правоотношения, както и че е останал без работа след уволнението за шест месечен период
във връзка с претенцията за изплащане на обезщетение, като представи надлежни документи
за това от НАП или Бюро по труда.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи законосъобразността на
предприетите от него действия по уволнение на ищеца.
УКАЗВА НА страните, че не са ангажирали доказателства за следните обстоятелства
изложени от тях:
ИЩЕЦ – оставане без работа след уволнението, което може да се удостовери с
удостоверения издадени от НАП и/или Бюро по труда.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба и от ответника с отговора писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по реда на чл.190 ГПК, да се задължи
ответник да представи поканата по чл.193 ГПК, защото този факт не е спорен между
страните.
ОТЛАГА произнасянето на съда по искането на ответник за ангажиране на 3-ма
свидетели и по назначаване на СТЕ за установяване на факти налични в компютърни
системи и приложения за о.с.з. след становище на ищец и след установяване на това, кое от
изложеното в ОИМ оспорва.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
5
УКАЗВА на страните, че имат възможност в едноседмичен срок от получаването на
призовката за о.с.з. да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в посочения по-горе едноседмичен срок не изпълнят
указанията на съда губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6