Р Е Ш Е Н И Е
гр.
К., 05.06.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 03.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа гражданско дело № 785 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание в чл. 143 и чл. 149 от СК.
В исковата молба ищцата сочи, че с ответника били разделени и до момента сама издържала детето им Е.С.С..
Сочи, че ответникът заминал да работи в чужбина, а тя живеела с детето при родителите си и се издържала с детските надбавки. През септември 2019 г. детето щяло да бъде ученик в 1-ви клас, а освен това имала и по-малко дете, на 3 г.
Твърди, че бащата на детето работел до скоро в А. и получавал около 1120 паунда на месец, но в момента същият бил в България и не й било известно дали работи.
Моли съда да постанови решение, с което да задължи бащата на детето да й заплаща ежемесечна издръжка за малолетния А.Е.С., считано от датата на завеждане на настоящия иск в размер на 200,00 лева, до настъпване на предвидените в закона основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на плащането й.
Предявява иск на осн. чл. 149 СК за издръжка за минало време, преди предявяване на иска в общ размер на 2400,00 лева за една година назад от 15.03.2018 г. до 1503.2019 г., представляваща сбора от месечните вноски от 200,00 лева издръжка за детето им за 12 месеца назад, ведно със законната лихва върху сумата от 2 400,00 лева до момента на изплащането й.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцата Н.А.А., се явява и открито съдебно заседание и поддържа молбата си чрез процесуалния си представител.
Ответникът Е.С.С., редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взима становище по депозираната молба.
Заинтересованата страна - АСП, Дирекция „ Социално подпомагане”, гр. К.- редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Изготвят социален доклад, приложен по делото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **********.2012 г. на Община К. е, че малолетния А.Е.С., ЕГН **********, е с родители Н.А.А. – майка и Е.С.С. – баща.
Видно от удостоверение изх.№ **********.2019 г .на ДСП-К., ищцата е получила 1 320.00 лева помощи на осн. чл.6, ал. 1 ЗСПД и на осн. чл. 7, ал. 1 ЗСПД за периода 03.2018 г. до 02.2019 г. В декларация, приложена по делото Н.А., декларира, че за периода 15.03.2018 г. до 15.03.2019 г. не е работила по трудово правоотношение.
Представена е служебна бележка изх. № *********.2019 г. от ОУ „***************“ гр. К., от която е видно че малолетният А. посещава подготвителна група в същото училище.
От уведомление изх.№ **********.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, е видно, че Е.С.С. няма регистриран трудов договор за периода от 15.03.2018 г. до 15.03.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетел А. М. А., баща на ищцата, желае да свидетелства, се установява, че страните били разделени от 2014 г. Били в Г., Е. се прибрал в България и след това нямали контакт с него. След година разбрали, че отишъл в А.. С дъщеря му не се виждали. Твърди, че не давал никакви пари за издръжката на детето си. От него знаел, че получавал по 300-350 паунда седмично, работил във фирма за дюнери.
От показанията на свидетел Н. Ю. А., майка на ищцата, желае да свидетелства, се установява, че страните били разделени от 4 години. Е. в момента бил в А.. Прибирал се в България 2 пъти в годината. Там работил на кебап и дюнер. Доходите му били добри, но не пращал пари за детето за изминалите 4 години. Не го търсил и да го види. Имало случай, когато детето било ударено от кола, обадили му се, но и тогава не отишъл да го види.
От приложения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К., е видно, че родителите са живели на съпружески начала и от 2015 г. били разделени. От тогава бащата не участвал финансово в издръжката на детето. Основни грижи за него полагала майката Н.А.А. с помощта на родителите й. Констатирали, че майката отговорно изпълнявала родителските си ангажименти и успяла да осигури на детето достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Били осигурени неговите базисни потребности, необходимите здравни грижи и сигурна среда. Било установено, че бащата г-н С. в момента бил в чужбина, но същият не участвал финансово в грижите за детето.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 143 вр. чл. 149 СК.
Съгласно чл.
143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно
чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е.
след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера
на минималната работна заплата. С Постановление № 320 от 20.12.2018 г. на Министерски съвет,
считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00
лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.
С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на малолетния А.Е.С., който към приключване на устните състезания е на навършени шест години, се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото не се установи малолетният да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е
човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да
пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Не са представени
доказателства за обстоятелството да има
друго дете, на което да дължи издръжка. От събраните по
делото гласни доказателства и от социалния доклад се установи, че ответникът от момента на раздялата с майката,
не е полагал грижи за детето и не е давал ежемесечна издръжка в натура или
пари.
По делото не се представиха
писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т. ч. за
месечните му доходи.
Вземайки
предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че бащата е в
трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият живее във В., страна с
по-висок жизнен стандарт от Република България, съдът приема, че претендираният с исковата
молба размер на 200,00 лв. е съобразен, както с нуждите на детето, така и с
възможностите на ответникът да я дава.
Съдът след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетния А., както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 200,00 лева, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката.
В петитума на исковата молба ищцата моли съда на осн. чл. 149 СК да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за минал период, считано от 15.03.2018г. в общ размер на 2400,00 лева за една година назад, преди предявяването на иска за издръжка. Не е постъпил отговор на исковата молба, ответникът не се яви и в първото открито съдебно заседание, не взе становище по молбата. Безспорно по делото се установи, че същият не е давал издръжка и не е полагал грижи за детето си, от момента на раздялата с ищцата – 2015 г. Във връзка с това направено искане, съдът намира, че е основателно и доказано и следва да го уважи изцяло.
Относно разноските в производството:
До приключване на устните състезания ищцовата страна е направила искане за присъждане разноски по делото, за които е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Претендираните разноски са в общ размер на 200,00 лв. за възнаграждение за адвокат за настоящото производство.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 288,00 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка и държавна такса в размер на 96,00 лева за присъдената издръжка за минало време по чл. 149 СК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН ********** *** да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 СК на детето А.Е.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Н.А.А., ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста лева и нула стотинки/, считано от 15.03.2019 г., до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до момента на плащането й.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 149 СК на А.Е.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Н.А.А., ЕГН ********** ***, за периода от 15.03.2018 г. до 14.03.2019 г. издръжка в размер на 200.00 лева месечно, или в общ размер на 2 400,00 лева /две хиляда и четиристотин лева и нула ст./, ведно със законната лихва.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. сумата от 384,00 лв. /триста осемдесет и четири лева и нула стотинки /окончателна държавна такса в производството.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** сумата от 200,00 лв. /двеста лева и нула стотинки/, представляващи сторените разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр. С. в двуседмичен срок, а в частта му относно допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Стара Загора в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: