Решение по дело №309/2021 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли 05.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  осемнадесети юни  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявен е осъдителен иск  с правно основание по чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД.

Подадена е искова молба oт М.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В.Х. против „Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК ********* със седалище в гр. Пловдив с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба  ищецът твърди, ответникът е доставчик на електрическа енергия, а ищцата е потребител на такава. Ищцата получила писмо изх.№9085365/10.02.2021 г. от ответника, с което я уведомили, че при извършена проверка на 29.12.2020г. на замерването на потребената от него електрическа енергия от измервателна точка ИТН 1627941 в гр.Харманли, на ул.*** на клиент с клиентски номер ********** било констатирано, че електромера не отчита електрическата енергия. Това се дължало на манипулирана, променена схема на свързване. Тази електроенергия не била измерена и съответно не била заплатена. На основание чл.50, ал.2 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия сметката на ел. енергия следвало да бъде коригирана за 89 дни за периода 01.10.2020г.- 29.12.2020г. Допълнително е начислена дължима сума на стойност 621,84 лева, както и е издадена фактура №**********/ 10.02.2021 г. на посочената стойност, съгласно която при неплащане на падежа електричеството може да бъде прекъснато. Приложена била фактура №**********/10.02.2021г., констативен протокол №619984/ 29.12.2020г. и справка за коригиране на сметката за електроенергия.

С оглед вероятността от прекъсване на електричеството на 16.02.2021 г. ищцата  заплатила посочената по-горе сума.

Ищцата счита, че не дължи посочената сума, тъй като не е потребила  посочената електроенергия, не е присъствала при извършването на проверка от страна на ответника, нито била запозната с констатациите. Счита, че не може да носи отговорност за неизмерването на ел. енергията, тъй като средствата за търговско измерване били собственост да доставчика, т.е. на ответника, както и че ответника не можел да извършва едностранна корекция на доставена електроенергия. Поради изложеното платената на 16.02.2021 г. сума на ответника се явявала платена без наличието на основание за това при първоначална липса на такова, и затова следва да бъде върната.Моли съда да осъди ответника да плати на ищеца сумата 621,84 лева, представляваща платена без основание допълнително начислена електроенергия периода 01.10.2020г.-29.12.2020г. за 89 дни, за място на потребление - гр.Харманли, ул.***, ИТН 1627941, клиентски номер: **********, съгласно писмо изх.№9085365/10.02.2021 г. и Фактура №**********/ 10.02.2021 г. на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД - Пловдив, заедно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника от "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК 1 15552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, ул. „Хр.Г. Д." № *.

На 29.12.2020 г. служители на електроразпределителното дружество  извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставяната електрическа енергия в Обекта (вж. чл. 46 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 2009 г.) или ПИКЕЕ). В хода на проверката било констатирано, че „един от изходящите проводници е свързан към първа клема на лекетромера". Предвид естеството на самата манипулация електромерът не е бил демонтиран за метрологична експертиза в БИМ. (вж. чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ). Възстановена била правилната схема на свързване на електромера. За тези действия, извършилите проверката лица са съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №619984/29.12.2020 г. (Констативния протокол). Констативният протокол е съставен от двама наши представители, в присъствието на полицейски служител - М.П.М. - РПУ Харманли, като съответно е и подписан от тези лица (вж.чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ).

С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките, описани в чл.50, ал. 2 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По-конкретно - допълнително начисленото количество електрическа енергия в случая е в размер от 3095 kWh, като стойността на това допълнително количество електрическа енергия, изчислено по определената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за период от 90 дни (вж. чл. 54, ал. 1 . вр. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) е 621,84 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията е 90 дни, като първата дата - 01.10.2020 г. - началото на корекционния период е датата на предходната проверка на електромера съгласно електронното досие на измервателната система (виж чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ), а последната дата е датата на извършената последваща техническа проверка - 29.12.2020 г. Също така - електромерът е регистрирал отваряне на клемен капак от дата 02.02.2020 в 05:00 часа. Поради това, че е манипулирана едната измервателна система, е извършено начисление по пропусквателна способност на проводниците на една система.

За горепосочената сума била издадена процесната фактура № **********/10.02.2021 г., която била изпратена на ищеца (вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Писмото, съдържащо фактурата било изпратено на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка, като същото е получено от клиента, както се признава в исковата молба. КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 , вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката или ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ, като раздел IX от тях „Ред и начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия" е уредил случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на електрически мрежи.

В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума пък е изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ), ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото (вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ).

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на количеството електрическа енергия, доставена на клиента пред процесния период, като практиката на Върховния касационен съд (ВКС) в тази връзка е еднозначна (вж. Решение № 115/20.5.2015 г. по т.д. 4907/2014 ВКС; Решение № 166/11.5.2016 г. по т.д. 1797/2014 ВКС; Решение № 21/01.3.2017 г. по т.д. 50417/2016 ВКС; Решение № 118/18.9.2017 г. по т.д. 961/2016 ВКС; Решение № 115/20.9.2017 г. по т.д. 1156/2016 ВКС и др.).

ЕР ЮГ нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца.

Ответникът счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранна корекция, бил да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция.

Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Този въпрос, също както въпросът с основанието за извършване на корекция на количеството доставена електрическа енергия бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемането на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), като съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал възможност за извършване на едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. съдебната практика, цитирана по-горе в част И-А)

Считано от 04.5.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ според които преизчислението на количеството електрическа енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи.

В изпълнение на правомощията си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. б ЗЕ, КЕВР приел нови ПИКЕЕ, които били обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.. С тях се дала нова регламентация на обществените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на количествата електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измерва точно или изобщо не измерва доставените количества електрическа енергия. С новия подзаконов нормативен акт се детайлизирала уредбата на тези специфични обществени отношения, като най- същественото изменение, което би следвало да рефлектира и върху съдебната практика по тези правни спорове, е изключването от процеса по коригиране на количествата електрическа енергия на крайните снабдители (вж. § 1, т. 28а, б. „а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ) - в случая „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД (ЕВН ЕС). В тази връзка, считано от 04.5.2019 г. ЕВН ЕС не издава фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия, така, както това се правеше по реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019 г.).

Към настоящия момент, както преизчислението на количествата електрическа енергия, така и фактурирането им се извършвали от оператора на съответната електрическа мрежа, към която е присъединен конкретния обект на клиент (вж. § 1, т. 346, б. „а" ДР на ЗЕ) - в случая ЕР Юг - ответник в това производство.

Ответникът сочи, че искът бил изцяло неоснователен и като такъв, моли съдът  да го отхвърли, като присъди на ответника сторените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

Не е спорно по делото, че ищецът М.Х.Ч., ЕГН ********** е потребител на ел.енергия за обект, находящ се гр. Харманли, ул. *** с измервателна точка ИТН 1627941 и клиентски номер 1*********.

На 29.12.2020г. е била извършена проверка от служители на ответното дру-жество : К.А.К. и Х.А.К., на електромера на горепосочения обект от представители на „Електро-разпределение Юг” ЕАД, за което е съставен и приобщения  като доказателство по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 619984 от 29.12. 2020г., в който е отразено, че : „ Един от изходящите проводници е свързан към първа клема на електромер № *********” .Протоколът е съставен в присъствието на свидетел М.П.М. , подписал същия.

Издадена е фактура № **********/10.02.2021г., за допълнително начислената сума в размер на 621,84 лв., вследствие на установено неизмерване, непълно или не-точно измерване на количеството ел.енергия за електромер № *********,за период: 01.10.2020г.-29.12.2020г. за 89 дни, с падеж 22.02.2021г.

Ищецът е уведомен за дължимата сума за корекция на сметката му с писмо изх.№9085365/10.02.2021 г. , приложено като доказателство към исковата молба.

 Представена по делото е и справка за коригиране сметката за ел.енергия, съгласно която е начислена допълнително сума в размер на 621,84лв., за общо 3095 kWh.

От заключенията  на вещото лице по  назначените и изслушани в съдебно за-седание съдебно техническа и допълнителна съдебно технически експертизи, които съдът възприема като обективно изготвени и от компетентно вещо лице, се установява, че процесният обект с ИТН 1627941, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество  за процесния период 01.10.2020г.-29.12.2020г., като са били предоставени мрежови услуги и ел. енергия. Според вещото лице описаните констатации в КП № 619984/ 29.12.2020г. на „ЕРЮГ" въздействат върху измерването на ел. енергия в ИТН 1627941, като СТИ не отчита цялото количество ел. енергия консумирано от обекта.Това техническо състояние води до частично измерване на ел. енергия и неизмерване на цялото количество ел. енергия консумирано в ИТН 1627941. Правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия така, както е заложена в чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ. Правилно е остойностено това неизмерено количество, съгласно чл.5б, ал. 3 от ПИКЕЕ.Началния момент на частично неизмерване на ел. енергия е след 30 септември.2020г. Освен извършената на 29.12.2020г. проверка (КП № 619984 на „ЕР ЮГ") на електромер № *********, на 30.09.2020г. е извършена друга предходна проверка.Процесния електромер с електромер с фабр. № *********, като се има предвид класификацията, дадена в Списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед № А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. попада в групата на електромери трифазни - ред 28 от Заповедта. Върху електромера изискуемите знаци за премината първоначална проверка М18. Сроковете по Заповед № А- 616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018 г. са спразени.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от Закона за задълженията и договорите предвиждащ, че, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В настоящия случай се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца посочената в исковата молба сума, за която се твърди, че е недължимо платена на дружеството по издадената от ответника фактура на 10.02.2021г. Съдът намира така предявения иск за допустим, а разгледан по същество същия се явява и основателен.

Основния въпрос, обоснован от предмета на заявения пред съда спор, е действителната дължимост на очертаната в документа стойност в представената от ответника на ищеца фактура № **********/ 10.02.2021 г. за плащане.

Към момента на проверката на СТИ – 29.12.2020 г. действат Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел. енергия- чл. 104А ал. 2 т. 5 и чл. 98А ал. 2 т. 6 от ЗЕ. Чл. 50 от ПИКЕЕ, обосновал твърдяното задължение по процесната фактура, е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов нормативен акт. Следва да се има предвид, че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект, а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел. енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция, като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения. Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл. 104А ал. 2 т. 5 и чл. 98А ал. 2 т. 6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна отговорност.

В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на потребената ел. енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел. енергия в тази насока. Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, обосновала твърдяното задължение по фактурата, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ вр. с чл. чл. 104А ал. 2 т. 5 и чл. 98А ал. 2 т. 6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния му обхват, поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт, който излиза извън законовата делегация на такъв от по-висок ранг, съобразно чл. 15 от Закона за нормативните актове.

Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред – чл. 82 от ЗЗД, тъй-като отношенията между страните са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност, каквато на практика въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел. енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи, че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство. Само виновното поведение в режима на чл. 82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел. енергия от въззиваемата страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел. енергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин. В тази насока е изрично и чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО/05. ІV. 2006 г.

Още повече, че съобразно чл.89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване на ел. енергията е собственост на електроразпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно на дружеството, без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора по отношение на техническата инфраструктура на ел. мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството, което е длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел. енергия, и да вземе мерки както при по-ниско отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл. 50 от ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на оператора. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече, че само дружеството има достъп до измерващото устройство.

От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми противоречат на договорната същност на отношенията между страните и необосновано я модифицират в полза на ответника. Същите не са и част от самия договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. Тази разпоредба от ПИКЕЕ директно противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ, който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.енергия, както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в  чл.2 ал. 2 от ЗЕ  и §1т.3Б т.27 Г вр. с  §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг субект. Този статут им гарантира и съответните права, които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.

Ето защо подзаконовите правила, обосновали издаването на процесната фактура за коригиране на сметката за електроенергия, нарушават равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на купувача на ел.енергия,като потребител, тъй-като дават възможност едностранно и произволно оператора да определя заплащането на суми от потребителя, срещу които не е доставил ел.енергия, водят до ограничаване законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения,поставят изпълнението на задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на ел.енергия да заплати високо обезщетение,водят до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения,дори и при неизпълнение на съответните от страна на оператора,налага се на купувача на ел.енергия необосновано ограничаване на средствата за доказване,както и тежест на доказване,която съобразно действащото законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за потребителя, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност, на принципа по чл.2 ал. 2 от ЗЕ,водят до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни правила,превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат,предвид и задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.

Въпросното задължение, обективирано в приложената фактура, е резултат на извършената проверка на 29.12.2020 г. на СТИ от дл. лица на дружеството. За тази проверка е съставен протокол по чл.49 от ПИКЕЕ, който касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат  общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по чл.49 от ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката,без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения или увреждащи действия от страна на купувача на ел.енергия, довели до техническа неизправност. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по-делото.

Върху главницата следва да се присъди и законната лихва считано от предявяването на иска 09.03.2021г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски общо в размер на 350.00 лв., от които 50.00 лв. - държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Хр.Г. Д." № * да заплати на М.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 621,84 лева, платена без правно основание допълнително начислена електрическа енергия за периода от 01.10.2020г. до 29.12.2020 г., определена с фактура №**********/10.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Хр.Г. Д." № * да заплати на М.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 350,00лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: