Р
Е Ш Е
Н И Е
София,
02.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г
с-в,
в публичното заседание на тридесети март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
М.
при секретаря Д.Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7200 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 19.11.2018 г. СРС, 31 с-в, по гр.д.№ 48845/2013 г. е отхвърлил
предявените от М.Л.Н. срещу Х. З. П., починал в хода на процеса и заместен на
основание чл.227 ГПК от Л.Б.П., Б.Х.З., С.Х.Р., К.В.З., И.Е.М., Е.Е.П., И.Н.С.,
А.Н.П., Т.П.А., К.П.Ц. и М.Г.П. искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 16.06.2012 г., сключен
между М.Л.Н. и П.К.Д.за покупко-продажба на недвижим имот: сутеренно жилище,
находящо се в гр.Банкя, кв.Г., ул. „********, в северозападния ъгъл на
сутеренния етаж на жилищна сграда-близнак, със застроена площ от 37 кв.м.,
състоящо се от стая с кухненски бокс и коридорче с ниша при граници: двор,
стълбище, коридор заедно с таванско помещение със застроена площ от около 37
кв.м., находящо се в северозападния ъгъл на таванския етаж на жилищната
сграда-близнак, състоящо се от стая с кухненски бокс и коридорче с ниша при
граници: от две страни двор, стълбище, коридор, заедно с тоалетна в двора и
заедно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж, както и с
80/1000 ид.части от урегулирания поземлен имот, в който е построена
сградата-близнак, целият с площ от 1000 кв.м., съставляващ № III-123 по плана на гр.Банкя, кв. Г. при
граници: ул. „Цар Симеон“, ул. „Кокиче“, имот на ул. „********а, имот на ул. „********и
имот на ул. „Кокиче“ и при съседи по скица: улица, УПИ IV-122, УПИ VIII-122 и УПИ II-124.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата- М.Л.Н. с
оплаквания, че същото е неправилно, недопустимо и постановено при нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения.Излага доводи, че съдът не
е поставил конкретно запитване към ответниците дали са приели наследството с
оглед правилното конституиране на страните в процеса и е допуснал неправилно
разпределение на доказателствената тежест в процеса.Твърди, че съдът се е
произнесъл по въпроси, които не са въведени в предмета на делото и не е обсъдил
доказателствата в тяхната взаимна връзка.Оспорва извода на първоинстанционния
съд, че не е платена изцяло продажната цена по договора.Излага оплаквания, че е
отхвърлен иска и спрямо страни, които са признали иска.Моли съда да обезсили
обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд или да го отмени и да уважи иска, като обяви предварителния договор за
покупко-продажба на имот за окончателен.
Ответниците
по въззивната жалба- Л.Б.П., Б.Х.З., С.Х.Р. и К.В.З. оспорват същата.Излагат
доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Твърдят, че
доказателствената тежест е разпределена правилно между страните.Молят съда да
потвърди решението.
Останалите
въззиваеми- И.Е.М., Е.Е.П., И.Н.С., А.Н.П., Т.П.А., К.П.Ц. и М.Г.П. не вземат
становище по въззивната жалба.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран със субективно предявени искове с правно основание чл.19,
ал.3 ЗЗД.Ищцата-М.Л.Н. твърди, че на 16.06.2012 г. е сключила предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с П.К.Д., с който живее от 1999 г.
във фактическо съжителство.По силата на сключения договор П.Д.се е задължил да
сключи с нея окончателен договор до 16.06.2014 г. за покупко-продажба на
следния имот: сутеренно жилище, находящо се в гр.Банкя, кв.Г., ул. „********, в
северозападния ъгъл на сутеренния етаж на жилищна сграда-близнак, със застроена
площ от 37 кв.м., състоящо се от стая с кухненски бокс и коридорче с ниша при
граници: двор, стълбище, коридор заедно с таванско помещение със застроена площ
от около 37 кв.м., находящо се в северозападния ъгъл на таванския етаж на
жилищната сграда-близнак, състоящо се от стая с кухненски бокс и коридорче с
ниша при граници: от две страни двор, стълбище, коридор, заедно с тоалетна в
двора и заедно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж,
както и с 80/1000 ид.части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата-близнак,
целият с площ от 1000 кв.м., съставляващ № III-123 по плана на гр.Банкя, кв. Г. при
граници: ул. „Цар Симеон“, ул. „Кокиче“, имот на ул. „********а, имот на ул. „********и
имот на ул. „Кокиче“ и при съседи по скица: улица, УПИ IV-122, УПИ VIII-122 и УПИ II-124.Твърди, че владението на описания
имот й е било предадено на 16.06.2012 г., и че на тази дата е платила изцяло
сумата от 10 000 евро в брой, представляваща продажната цена, което
обстоятелство е отразено в договора.На 16.06.2013 г. П.Д.е починал, а
наследниците му-ответниците по иска, отказват да изпълнят задълженията си по
предварителния договор и да сключат с нея окончателен договор в уговорения
срок.Моли съда да постанови решение, с което да обяви предварителния договор,
сключен на 16.06.2012 г. за покупко-продажба на описания имот за окончателен.
По
делото е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от
16.06.2012 г. със страни-П.К.Д.-продавач и М.Л.Н.-купувач, с който страните са
се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот: сутеренно жилище, находящо се в гр.Банкя, кв.Г., ул. „********,
в северозападния ъгъл на сутеренния етаж на жилищна сграда-близнак, със
застроена площ от 37 кв.м., състоящо се от стая с кухненски бокс и коридорче с
ниша при граници: двор, стълбище, коридор заедно с таванско помещение със
застроена площ от около 37 кв.м., находящо се в северозападния ъгъл на таванския
етаж на жилищната сграда-близнак, състоящо се от стая с кухненски бокс и
коридорче с ниша при граници: от две страни двор, стълбище, коридор, заедно с
тоалетна в двора и заедно със съответните идеални части от сградата и правото
на строеж, както и с 80/1000 ид.части от урегулирания поземлен имот, в който е
построена сградата-близнак, целият с площ от 1000 кв.м., съставляващ № III-123 по плана на гр.Банкя, кв. Г. при
граници: ул. „Цар Симеон“, ул. „Кокиче“, имот на ул. „********а, имот на ул. „********и
имот на ул. „Кокиче“ и при съседи по скица: улица, УПИ IV-122, УПИ VIII-122 и УПИ II-124 при цена от 10 000 евро,
която купувачът е изплатил на датата на сключване на договора, който има сила и
на разписка за получената сума.Срокът за сключване на окончателния договор е
16.06.2014 г.В р-л IV
e посочено,
че продавачът се задължава в уговорения срок да прехвърли собствеността върху
описания недвижим имот.В графата за подписи е посочено, че поради заболяване на
продавача е положен отпечатък от палеца на дясната му ръка.
Видно
от нотариален акт № 173/06.12.2011 г. П.К.Д.е признат за собственик по давност
на описания по-горе недвижим имот.
Представено
е и пълномощно, заверено на 29.07.2011 г. с рег.№ 11985 от М.Д.-С.-помощник
нотариус при нотариус Ц.С.за упълномощаване на М.Л.Н. от П.К.Д., като
упълномощителят вместо подпис е положил отпечатък от палеца поради заболяване.
От
представеното удостоверение за наследници изх.№ КО 11 00-11/26.08.2014 г. на
СО-р-н „Банкя“ е установено, че П.К.Д.е починал на 17.06.2013 г. и е оставил за
наследници по закон: Х. З. П., И.Н.С., А.Н.П., К.П.Ц., Т.П.А., К.В.З., М.Г.П., Е.Е.П.
и И.Е.М..
Видно
от удостоверение за наследници изх. № РБН16-ГР94-2236/13.09.2016 г. на СО-р-н „Банкя“ Х. З. П. е починал на 07.09.2016
г. и е оставил за наследници по закон Л.Б.П., Б.Х.З. и С.Х.Р..
На
основание чл.193, ал.2 ГПК е открито производство по проверка оспорване
автентичността на предварителния договор за продажба на недвижим имот от
16.06.2012 г. от относно подписа на П.Д..
От
приетото пред СРС заключение на дактилоскопната експертиза, изготвена от вещото
лице Г.М. е установено, че дактилоскопният отпечатък от десен палец в
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.06.2012 г. е
негоден за идентификация, но има групово сходство със сравнителния
образец.Изображението съдържа два устойчиви частни признака и още 1-2
неустойчиви /несигурни/ такива, които не са в една област и не може да се
определи точното им местоположение /бройни линии и съчетания/ спрямо другите
частни признаци.Вещото лице пояснява, че стандартът при съвпадащите
индивидуални признаци, необходими за
даване на положително заключение е минимум осем броя съвпадащи сигурни частни
признаци.Негодността на отпечатъка не се дължи на здравословно състояние или на
умишлено заличаване на папиларите, а е следствие от неправилно снемане на
отпечатъка, който е снет с помощта на тампонно мастило, като е упражнен много
силен натиск на пръста върху тампона, при което изображението се е изгубило и
мастилото е усвоено върху хартията, без да се открият необходимите
идентификационни признаци.При извършване на изследването вещото лице е
използвало дактилоскопни лупи.
От
заключението на приетата техническа експертиза на вещото лице Л.Главчева е
установено, че сутеренът и първият етаж от процесната сграда са били изградени
към 1978 г., вторият етаж е бил реално изграден след 2015 г.Пространствата в
сутерена не са могли да се обособят като самостоятелни жилищни обекти, а са
имали обслужваща функция, т.е. изба, както е записано в проекта.Към датата на съставяне
на нотариален акт № 173, н.д.№ 153/06.11.2011 г. и на сключване на
предварителния договор за покупко-продажба на имот от 16.06.2012 г. не е имало
обекти като процесните-сутеренно жилище в северозападния ъгъл и таванско
помещение в северозападния ъгъл.В в северозападния ъгъл на сутерена е било
налично обслужващо зимнично помещение.Сградата в сегашния си вид е била
довършена след 2015 г. и към момента на изготвяне на посочените документи
изобщо не е съществувало таванското пространство в сградата, като такова липсва
и понастоящем.
По
делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от
вещото лице Р.И., от което е установено, че към момента на подписване на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот-16.06.2012 г.
поради своето заболяване не е могъл да движи свободно пръстите на дясната си
ръка.От наличната по делото медицинска документация не може да се прецени до
каква степен е било затруднено движението на пръстите и дали е могъл да си
служи с тях като държи химикалка и да пише и да полага подпис с дясната си
ръка.Лицето е можело да си движи пръстите на лявата ръка и да си служи с тях като
държи химикалка и да полага подпис.Вещото лице не може да отговори на въпроса
дали здравословното състояние на ищеца е налагало полагане на палец на дясната
ръка поради затруднение да пише и борави с ръката си, тъй като въпросът не е от
неговата компетентност.
Разпитаната
по делото свидетелка С.М.твърди, че М. е била приятелка на П.Д.и е идвала при
него от време на време, като понякога е оставала по един-два дни, друг път-само
часове.П.не е бил много добре, получил е инсулт, но не е бил лежащо болен,
излизал е с инвалидна количка, през последните 2-3 месеца не е можел да говори.Свидетелката
твърди, че той е можел да движи ръцете си и да пише, подписвал се е с химикалка
пред нея, когато е получавал пенсията на майка му.Виждала е да идва линейка от
Спешна помощ за П., но без да го взима в болнично заведение.Материалното
състояние на П.не е било добро, живял е в мазе, което е било в много окаяно
състояние без вода и канализация и без ток, с М. често са се карали за пари.
Свидетелят
П.М. твърди, че е бил съсед на П.Д..М.Н. е била негова приятелка от около
2008-2009 г.В началото го е посещавала рядко, но когато е получил инсулт тя е
започнала да идва по-често при него.След инсулта П.е изгубил говора си за 2-3
месеца, преди това е имал проблеми с алкохола и не е могъл да възстанови
двигателната сила на краката си, придвижвал се е с инвалидна количка, но е
могъл да движи ръцете си.П.е живял в едно мазе в пълна мизерия.Свидетелят е
чувал кавги между П.и М.Н., той я е гонел непрекъснато.Не му е известно М. да
му е давала пари.Имало е случай да идва линейка, но П.е бил самостоятелен и сам
се е грижел за себе си.
Свидетелката
П.К.-дъщеря на ищцата твърди, че П.е искал да продаде процесния имот на майка
й. Тя и приятелят й са закарали П.при нотариуса, където той е сложил отпечатък
върху документите, тъй като ръцете му не са функционирали след прекаран инсулт.Твърди,
че майка й постоянно е била в гр.Банкя.Свидетелката знае, че майка й е платила
10 000 евро на П., като от тях 4 000 лв. е дала ищцата, за останалите
майка й е изтеглила кредит, но не може да посочи от коя банка.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелката П.К. с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като същите
са дадени от заинтересовано от изхода на спора лице и не кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката
М.Д. твърди, че през периода 2009- 2012 г. е работила при нотариус Ц.С.като
помощник-нотариус и няма спомен да е заверявала пълномощно извън кантората на
лице, което не може да се подпише.След предявяване на представеното по делото
пълномощно на стр.250 от делото свидетелката заявява, че подписът изглежда като
нейния, но няма спомен за конкретното действие.Практиката в кантората е била
когато лицето не може да се подпише и да
изпише трите си имена да постави отпечатък от палеца на дясната ръка и това
обстоятелство да се отбележи върху документа, без да се изисква медицинска
документация.
Пред
въззивната инстанция е приет втори екземпляр от предварителния договор от
16.06.2012 г., сключен между П.Д.и М.Н. и е допусната допълнителна дактилоскопна
експертиза, изготвена от вещото лице Г.М., от която е установено, че и
дактилоскопският отпечатък на този екземпляр от предварителния договор е
негоден за сравнително изследване и идентификация.Изследваният отпечатък не е
пренесен с техническо средство, а е снет с помощта на тампонно мастило и натиск
на пръста върху хартията на договора.В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че мастилото, с което е омастилен пръста, е много рядко и е
проникнало дълбоко между папиларните линии, при което вследствие на силния
натиск всички папиларни линии са заличени, т.е. неправилно е снет отпечатъка.
Заключението
и на повторната дактилоскопна експертиза, изготвена от вещото лице Л.Г. е, че
дактилоскопният отпечатък, положен върху втория екземпляр вместо подпис за
„продавач“ в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.06.2012 г., е напълно негоден за сравнително изследване и идентификация на
лицето, от което е оставен, поради което не може да се каже дали е идентичен с
отпечатъците от палеца на дясната ръка на П.К.Д., които са представени като
сравнителни образци.В дактилоскопния отпечатък не се съдържат достатъчно на
брой частни идентификационни признаци, разстоянията между папиларните линии са
запълнени с багрилно вещество, което препятства да се видят характерни частни
признаци като вилки, вложки, делти, прекъсвания и др., които са на основата за
идентификационно изследване.Това може да се дължи на използването на по-гъсто и
повече по обем от необходимото багрилно вещество.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД всяка от страните по
предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния
договор.Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор,
за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се
сключи в писмена форма /ал.1/.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е
установено сключването на предварителен договор по чл.19, ал.1 ЗЗД в
изискуемата от закона форма за действителност.
Неоснователни са доводите на
въззивницата за недопустимост на обжалваното решение с оплаквания, че съдът се е произнесъл по въпроси, които не
са въведени в предмета на делото.Решението е допустимо, тъй като е постановено в
рамките на заявения петитум и по спора, с който съдът е бил сезиран.Обсъждането
в мотивите на решението на въпроса дали е налице приемане на наследството на
продавача по предварителния договор не е основание за обезсилване на решението.
Настоящият съдебен състав също счита, че ищцата не е провела пълно
доказване на твърденията, че е налице валидно сключен предварителен договор за
покупко-продажба на процесните имоти.Представеният от нея предварителен договор
от 16.06.2012 г. е оспорен по отношение на авторството на поставения отпечатък
от пръст за продавач.По делото са приети три дактилоскопни експертизи, които са
единодушни, че отпечатъкът под процесния договор е напълно негоден за
идентификация, тъй като не съдържа достатъчно на брой идентификационни признаци.При
това положение не може да се приеме, че е налице сключен предварителен договор
между ищцата и наследодателя на ответниците, който да може да бъде обявен за
окончателен. Следва да се
добави, че от приетата по делото техническа експертиза се установи, че имотите,
предмет на процесния предварителен договор, не са съществували към момента на
сключването му, поради което липсва и предмет на същия.
Поради изложеното предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, без да се разглеждат оплакванията на възизвницата, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е платена цената по договора.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Въззиваемите не претендират разноски
за настоящата инстанция, поради което такива не следва да им се присъждат.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.11.2018 г. на СРС, 31 с-в, по
гр.д.№ 48845/2013 г.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.