РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Добрич , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20203230102354 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240
и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на М. П. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
бул.***, представляван от процесуалния представител адвокат И.С. с адрес за
призоваване гр. Добрич, ул.***, срещу Ж. Д. В. с ЕГН ********** от гр.
Добрич, ул.“*** ет.1, ап.1 по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.240 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите за признаването за
установена дължимостта на следните суми: 1) 3000 (три хиляди) лева,
представляваща невърната сума по договор за временна финансова помощ от
26.02.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК (09.03.2020 г.) до окончателното плащане. 2)
1173.50 лева (хиляда сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки),
представляваща мораторна неустойка в размер на законната лихва за периода
от 11.04.2016 г. до 17.02.2020 г., а също и за направените в настоящото и
заповедното производство разноски. В исковата си молба ищецът сочи, че на
1
26.02.2016 г. е предоставил заем на ответника в размер на 3000 лева, който е
следвало да бъде върнат в срок до 10.04.2016 г.; съгласно чл.6 от договора
при забава заемателят дължи неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума
за всеки просрочен ден, но не повече от 50 % от заемната сума; договорът е
сключен в писмена форма, като до настоящия момент ответникът не е
изплатил задълженията си; М. П. И. е подал заявление по чл.410 от ГПК, като
е издадена заповед за изпълнение за процесните суми; понеже длъжникът не е
бил открит на неговите адреси и по местоработата му, то заповедният съд е
дал указания за предявяването на исковете, което е обусловило правния
интерес от воденето на настоящото установително производство; настоява за
уважаването на всички искове и присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът чрез особения представител е посочил,
че оспорва предявените искове по основание и размер; не са представени
доказателства за получаването на процесната сума от Ж. Д. В.; оспорва
истинността на съдържанието на договора и положения подпис, както и
достоверността на датата на същия; оспорва претенцията за мораторна
неустойка, защото такава не е била уговорена; ищецът не е представил
своевременно нужните доказателства, които да обосновават основателността
на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът чрез своя процесуален представител е
заявил, че исковете са доказани по основание и по размер от представените
писмени доказателства; неустойката е уговорена писмено в договора за
временна финансова помощ, а нейният размер следва да се определи така,
както заповедният съд е посочил - до размера на законната лихва за
посочените периоди; не оспорва начина на изчисляването на нейния размер
чрез калкулатора на НАП; настоява за присъждането на разноските за
държавна такса по заповедта за изпълнение и внесените държавна такса и
депозит за особения представител по настоящото производство; не
претендира адвокатски хонорар.
В съдебното заседание ответникът чрез назначения особен представител е
посочил, че не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза
и съдебно – графическа експертиза с оглед на представения разходен касов
2
ордер и спестяването на допълнителни разноски; не поддържа възражението
си за това, че ответникът не е подписал договора за временна финансова
помощ, тъй като е представен разходен касов ордер за предаването на парите,
също подписан от него; оспорва искането за заплащането на мораторна лихва,
защото такава не е уговорена в самия договор и не е конкретизирана точно за
какво е; не оспорва начина на изчисляването на нейния размер чрез
калкулатора на НАП; настоява за постановяването на съдебно решение въз
основа на събраните по делото доказателства; следва да бъдат присъдени
разноските само по настоящото дело.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Според намиращия се на лист 54 - 55 от делото договор за временна
финансова помощ от 26.02.2016 г. (в оригинал) ищецът е предоставил заем на
ответника в размер на 3000 лева, като същият се е задължил да му го върне в
срок до 10.04.2016 г.; договорът е в писмена форма и е подписан
собственоръчно от страните по делото. С отговора на исковата молба
особеният представител на ответника е оспорил, че няма доказателства за
предаването на процесната сума при сключването на договора. В съдебното
заседание М. П. И. чрез своя пълномощник е представил разходен касов
ордер №22/26.02.2016 г., подписан от страните, според който е той е предал, а
ответникът Ж. Д. В. е получил сумата по договора в брой. Тези доказателства
не са били оспорени и са надлежно приобщени по делото. Доказателства за
каквито и да е направени плащания ответникът не е представил. Затова
предявеният иск за установяването на дължимостта на сумата от 3000 лева,
представляваща невърната сума по договор за временна финансова помощ от
26.02.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК (09.03.2020 г.) до окончателното плащане, е
основателен и трябва да бъде уважен.
Предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.92
3
от Закона за задълженията и договорите също е основателен. С оглед на
неплащането на дължимата сума по договора в уговорения срок до 10.04.2016
г. и съгласно чл.6 от договора ответникът дължи заплащането на неустойка в
размер на 0.5 % от дължимата сума, но не повече от 50 % от заемната сума.
Забавата безспорно е продължила много повече от 100 дни и затова според
договора дължима е 50 % от заемната сума, т.е. 1500 лева. Заповедният съд е
присъдил мораторната неустойка до по-ниския размер на законната лихва
през процесния период, т.е. сумата от 1173.50 лева. В съдебното заседание
страните чрез своите процесуални представители с оглед на спестяването на
разноски са пожелали съдебният състав да извърши изчисляването на точните
размери на законната лихва с помощта на лихвения калкулатор за
изчисляване на законни лихви, намиращ се на интернет – сайта на
Националната агенция по приходите. Според този калкулатор дължимата
законна лихва върху сумата от 3000 лева за периода от 11.04.2016 г. до
17.02.2020 г. е в размер на 1173.50 лева. Следователно предявеният иск за
установяването на дължимостта на сумата от 1173.50 лева, представляваща
мораторна неустойка в размер на законната лихва за периода от 11.04.2016 г.
до 17.02.2020 г. по сключения между страните договор за временна
финансова помощ от 26.02.2016 г., е изцяло основателен и трябва да бъде
уважен.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски по гр. дело №2354/2020 г. по описа на ДРС в размер на
613.68 лева (в това число 91.53 лева (включително 5 лева такса за банковия
превод) заплатена държавна такса и 522.15 лева внесен депозит за особения
представител). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014
г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските по частно гр. дело №721/2020 г. по описа на ДРС в размер на 83.47
лева.
Водим от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.240 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият
районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че Ж. Д. В. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.*** има следните
неплатени парични задължения към М. П. И. с ЕГН ********** от гр.
Добрич, бул.*** (за което е издадена Заповед за изпълнение №314/11.03.2020
г. по частно гр. дело №721/2020 г. по описа на ДРС): 1) 3000 (три хиляди)
лева, представляваща невърната сума по договор за временна финансова
помощ от 26.02.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (09.03.2020 г.) до окончателното
плащане. 2) 1173.50 лева (хиляда сто седемдесет и три лева и петдесет
стотинки), представляваща мораторна неустойка в размер на законната лихва
за периода от 11.04.2016 г. до 17.02.2020 г.
ОСЪЖДА Ж. Д. В. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.*** да заплати на
М. П. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул.*** направените разноски по
гр. дело №2354/2020 г. по описа на ДРС в размер на 613.68 лева (шестстотин
и тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки), както и разноските по частно
гр. дело №721/2020 г. по описа на ДРС в размер на 83.47 лева (осемдесет и
три лева и четиридесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5