№ 19254
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110174074 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу В. Н. К.
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 502,84 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Смолянска“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 27, за
периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.12.2020г. до
окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 106,49 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 502,84 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 15.12.2020г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 25,39 лв. – представляващо
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Смолянска“ № 18, вх. Б,
ет. 3, ап. 27, за периода 01.11.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.12.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,63 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 25,39
лв. за периода 31.12.2017г. – 15.12.2020г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
1
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, общ. „Красно село“, ул.
„Смолянска“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 27, тъй като ответникът се явява съсобственик на имота
за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща
цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника В. Н. К. чрез адв. Д. Ч., с
който оспорва исковете по основание и размер. Настоява да не бъдат назначавани
експертизи, тъй като не оспорва исковете от фактическа страна. Навежда твърдения за
изтекла погасителна давност за част от вземанията. Оспорва качеството на ответника на
потребител на топлинна енергия. Оспорва дължимостта на вземанията за дялово
разпределение и лихви по подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото нотариален акт за продажба на право на строеж № 112 от
03.102.1997г. е видно, че дружеството „ЕЛНА 5“ ЕООД е продало на В. Н. К. правото на
2
строеж за апартамент № 27, вх. Б, ет. 3, находящ се в предвидена за построяване сграда в
дворно място в гр. София, съставляващо парцел I- 84,87,88,89 и 90 от квартал 1020Б, м.
„Лагера“ при съседи ул. „Смолянска“ и ул. „Троянски проход“. Установява се от
удостоверение от ГИС, че така описаният имот е идентичен с настоящ адрес: ул.
„Смолянска“ № 18, с входове А и Б, където се намира топлоснабдения имот. Констатира се
от приложено по делото разрешение за ползване № 241/29.07.1999г., че към тази дата
сградата е била построена, съответно въведена в експлоатация. От този момент правото на
строеж върху обекта, описан в горепосочения НА, се е трансформирало в право на
собственост върху имота, носител на което е В. Н. К.. Няма данни ответника да е
прехвърлил собствеността върху имота след придобиването ѝ.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответника В. Н. К. е имал
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се гр.
София, общ. „Красно село“, ул. „Смолянска“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 27.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
3
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с
доклада по делото бяха изведени обстоятелствата, че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г.
възлиза на сумата от 502,84 лв., че услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е
била осъществявана от "Техем сървисис" ЕООД и същата възлиза на сумата от 25,39 лв. за
периода 01.11.2017г. – 30.04.2019г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 30.12.2020 г., поради което в този момент е прекъснато
4
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземания за топлинна
енергия в общ размер на 77,52 лв. за периода от м.5.2017г. до м.10.2017г. Следователно за
процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. остава дължима сумата от 425,32 лв., до
която следва да се уважи иска.
Няма данни сумите, дължими за дялово разпределение да са погасени по давност.
Съгласно чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г. клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Тоест, възражението, че сумата дължима за услугата “дялово разпределение” се дължи на
ФДР, а не на топлопреносното дружество е неоснователно.
С оглед горното съдът намира, че следва да уважи иска, с който се претендира сума в
размер на 25,39 лв., представляваща възнаграждение за предоставена услуга “дялово
разпределение” в етажна собственост, където се намира топлоснабденият имот.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период следва да се
намали със сумата от 17,72 лв. – погасена по давност част, следователно ще остане дължима
5
сумата от 88,77 лв., до която следва да се уважи иска.
Размерът на лихвата върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ не
подлежи на намаляване и следва да се присъди в пълен размер от 5,63 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 640,35 лв., Уважена част: 545,11 лв.; Отхвърлена част – 95,24 лв.
Разноски на ищеца: такса за СУ- 5 лв., ДТ в исково и заповедно производство – 200
лв.; Депозити за експертизи – 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и
заповедно производство определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 505 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер
на исковете, се дължат разноски от ответникът в размер на 429,89 лв.
Не подлежи на възстановяване сумата от 150 лв., внесена като депозит за изготвяне
на ССчЕ, независимо че е било разпоредено същата да бъде депозирана от ответната страна.
Когато възнаграждението на вещото лице е заплатено от погрешно весен от страната
депозит преди отправяне искането за възстановяване, сумата не може да бъде възстановена,
а следва да се разпредели като направени от страната разноски, както е сторено по-горе.
Разноски на ответника: Към подаденото възражение е приложен договор за безплатна
правна помощ, предоставена от адв. Д. Й. Ч. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На осн. чл. 38, ал. 2
ЗА съдът определя възнаграждение за изготвяне на книжа и/или други молби, съгласно чл.
6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ в размер на 200 лв., платими на адвоката, осъществил
безплатна правна помощ.
Към отговора на исковата молба е приложен договор за безплатна правна помощ,
предоставена от адв. Д. Й. Ч. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА съдът
определя възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба МРАВ в размер на 400 лв., платими
на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, или общо в размер на 600 лв.
Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи по действащата към
датата на приключване на съдебните прения редакция на Наредба № 1 МРАВ, а не към
датата на сключване на договора за правна помощ между страните. Така съгласно
Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2938/2020 г., III г. о., ГК;
Определение по ч. т. д. № 3805/2014 г. на ІІ т. о.; Определение № 555 от 6.11.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2568/2017 г., I т. о., ТК; Определение № 71 от 9.04.2020 г. на ВКС по т. д. №
1427/2017 г., II т. о., ТК и др.
С оглед отхвърления размер на исковете, се дължат разноски от ищеца в размер на
89,24 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че В. Н. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Смолянска“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап.
27, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2021г. по ч.гр.д. №
65382/2020г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 425,32 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Смолянска“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 27, за периода от
01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.12.2020г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 425,32 лв. до пълния предявен размер
от 502,84 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 88,77 лв.– представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 425,32 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2018г. – 15.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 88,77 лв. до пълния
предявен размер от 106,49 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 25,39 лв. – представляващо възнагражедние за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, общ. „Красно село“, ул. „Смолянска“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 27, за
периода 01.11.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.12.2020г. до
окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 5,63 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 25,39 лв. в размер на законната лихва за периода
31.12.2017г. – 15.12.2020г.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „Красно село“, ул.
„Смолянска“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 27, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
7
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. „Ястребец“ №23 Б, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 429,89 лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Д. Й. Ч. с ЕГН: **********, регистрирана в САК с личен № **********, с адрес на
упражняване на дейност: гр. София, ул. „Владайска“ №19, партер- адвокатска кантора, на
основание чл.38 ал.2 ЗА сумата от 89,24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8