РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. С., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530105553 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 245, ал. 1 и 2 КТ.
Ищцата - твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на работник, и
ответникът, в качеството му на работодател, бил сключен трудов договор № 1/01.02.2020 г.,
по силата на който изпълнявала при него длъжността „агроном", с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 780 лева, на пълно, 8-часово работно време, с платен годишен
отпуск в размер на 20 дни. На - г., -, който бил - -, -. От този момент от страна на ответника
и в частност на управителя -, започнало да се проявява, без никаква причина, много
негативно отношение спрямо нея, описно подробно в исковата молба. През периода, в който
работела в дружеството, изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, но и до
момента работодателят не й бил изплатил част от дължимите й се нетни трудови
възнаграждения от февруари 2020 г. до май 2020 г., а именно: 560 лева за февруари 2020 г.,
560 лева за март 2020 г., 560 лева за април 2020 г. и 40 лева за май 2020 г. или общо 1720
лева. Съгласно сключения между тях трудов договор това възнаграждение се дължало до 20-
то число на следващия месец. Следователно. За всяко от неплатените й месечни
възнаграждения работодателят й дължал и обезщетение за неизпълнението му, в размер на
законната лихва, считано от падежа до предявяване на исковата молба, или ответникът й
дължал следните обезщетения от 155.25 лева за забавено изпълнение на трудовото
възнаграждение за февруари 2020 г., 150.43 лева за забавено изпълнение на трудово
възнаграждение за март 2020 г., 145.76 лева за забавено изпълнение на трудово
възнаграждение за април 2020 г. и 10.05 лева за забавено изпълнение на трудово
1
възнаграждение за май 2020 г. Поради това за нея възниквал правен интерес да предяви
против ответника осъдителен иск за заплащане на тези възнаграждения и обезщетения за
забава. След допуснатото по искане на ищцата увеличение в размера на предявените искове,
искането по същите е да се осъди ответника да й заплати сумата от 605.63 лева за главница
от неплатено й нетно трудово възнаграждение за февруари 2020 г., със 167.89 лева законна
лихва от 21.03.2020 г. до 12.12.2022 г., сумата от 605.63 лева за главница от неплатено й
нетно трудово възнаграждение за март 2020 г., със 162.68 лева законна лихва от 21.04.2020 г.
до 12.12.2022 г., сумата от 605.63 лева за главница от неплатено й нетно трудово
възнаграждение за април 2020 г., със 157.63 лева законна лихва от 21.05.2020 г. до
12.12.2022 г., сумата от 605.63 лева за главница от неплатено й нетно трудово
възнаграждение за май 2020 г., със 152.42 лева законна лихва от 21.06.2020 г. до 12.12.2022
г., и законна лихва върху главниците от 12.12.2022 г. до изплащането им, както и разноските
по делото, като на основание чл. 242, ал. 1 ГПК се допусне и предварително изпълнение на
решението.
Ответникът „Д.” оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като
неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи,
изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по
същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че на 01.02.2020 г. са сключили представения от ищцата в заверен
препис трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ (л. 10). По силата му
ответникът възложил, а ищцата приела да изпълнява при него длъжността „агроном“, с
основно месечно трудово възнаграждение от 780 лева. Няма данни по делото същият
договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене, тъй като няма данни да са
били връчени на ищцата издадените от ответника за прекратяването му предизвестие и
заповед по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, посочени в представеното писмо на ДИТ С. (л. 14). А
трудовият договор се прекратява само писмено (чл. 335, ал. 1 КТ).
От т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно - икономическа
експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства, се установява, че за февруари 2020 г. на ищцата се
дължи нетно трудово възнаграждение от 605.63 лева, за март 2020 г. на ищцата се дължи
нетно трудово възнаграждение от 605.63 лева, за април 2020 г. на ищцата се дължи нетно
трудово възнаграждение от 605.63 лева и за май 2020 г. на ищцата се дължи нетно трудово
възнаграждение от 605.63 лева (л. 56-57). Същите ответникът е следвало да заплати най-
късно на уговорения в трудовия договор падеж за плащането му – до 20-то число на
следващия месец (л. 10). При това положение дължимото се на ищцата за февруари 2020 г.
нетно трудово възнаграждение от 605.63 лева ответникът е следвало да заплати до
2
20.03.2020 г., дължимото й се за март 2020 г. нетно трудово възнаграждение от 605.63 лева е
следвало да заплати до 20.04.2020 г., дължимото й се за април 2020 г. нетно трудово
възнаграждение от 605.63 лева е следвало да заплати до 20.05.2020 г. и дължимото й се за
май 2020 г. нетно трудово възнаграждение от 605.63 лева.
От т. 3 на ЗСИЕ е видно още, че размера на дължимите се законни лихви за забава в
плащането на тези възнаграждения за посочените в исковата молба периоди е съответно
167.89 лева законна лихва за забава от 21.03.2020 г. до 12.12.2022 г. в плащането на нетното
трудово възнаграждение от 605.63 лева за февруари 2020 г., 162.68 лева законна лихва за
забава от 21.04.2020 г. до 12.12.2022 г. в плащането на нетното трудово възнаграждение от
605.63 лева за март 2020 г., 157.63 лева законна лихва за забава от 21.05.2020 г. до 12.12.2022
г. в плащането на нетното трудово възнаграждение от 605.63 лева за април 2020 г. и 152.42
лева законна лихва за забава от 21.06.2020 г. до 12.12.2022 г. в плащането на неплатеното
нетно трудово възнаграждение от 605.63 лева за май 2020 г. (л. 58).
Страните не спорят, а се установява и от представените от пълномощника на
ответника с отговора и в съдебно заседание две потвърждения за плащане съответно от
13.03.2023 г. и от 14.02.2023 г., и т. 2 ЗСИЕ, че в хода на делото ответникът е платил на
13.03.2023 г. посочената в ЗСИЕ част, а на 14.02.2023 г. и останалата част от дължимите се
на ищцата горепосочени нетни трудови възнаграждения за исковите месеци, с дължимите й
се горепосочени законни лихви за забава в плащането им до окончателното им изплащане
на 14.02.2023 г. в хода на делото (л. 35, 57 и 61). Други релевантни доказателства не са
представи по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове
по чл. 245, ал. 1 и 2 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят, защото, макар и в хода на
делото, ответникът е платил окончателно на 14.02.2023 г. петендираните с тях, и дължими се
на ищцата, горепосочени нетни трудови възнаграждения за исковите месеци, заедно със
законните лихви за забава в плащането им до окончателното им изплащане на 14.02.2023 г.,
с което им плащане същите вземания са погасени, който факт поради това съдът следва да
вземе предвид, независимо, че е настъпил в хода на делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това
и предявените от ищцата по делото искове за осъждането на ответника да й плати същите
погасени окончателно на 14.02.2023 г. процесни нейни вземания за нетни трудови
възнаграждения за исковите месеци, със законни лихви за забава в плащането им, следва да
се отхвърлят, като неоснователни, заедно с акцесорната претенция за допускане на
предварително изпълнение на решението по чл. 242, ал. 1 ГПК.
По отношение на разноските, съдът намери от една страна, че ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), а от
друга страна, че независимо, че предявените от същата искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни, поради плащане в хода на делото от ответника на претедираните с тях
вземания, дължимата се за същите държавна такса от 122.53 лева и платено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице от 150 лева, следва да се възложат в тежест на
ответника съгласно чл. 78, ал. 6, във вр. с ал. 2 ГПК, като на ответника следва да се възложат
3
и сторените от ищцата разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, защото
претендираните с исковете й вземания са погасени чрез плащане от ответника едва в хода на
настоящото дело, при положение, че падежите за плащането им са настъпили преди
образуването му, при което същият е дал повод за завеждането на делото, и по аргумент от
чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника му,
дължи, както дължимата държавна такса и разноски за заплатено от бюджета
възнаграждение на вещото лице, така и на ищцата всички сторени от нея по делото разноски
в размер на заплатеното от същата адвокатско възнаграждение от 3200 лева (Р 124-1957-IV
г.о., Опр. 605-2002–II г.о. и Опр. 475-2005-II т.о.). Неоснователно е възражението на
пълномощника на ответника за прекомерност на същото възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал.
5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.), за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на
съединяване на исковете. Конкретният минимален размер на това възнаграждение следва да
бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба. По делото са предявени
осем обективно съединени иска за неплатени нетни трудови възнаграждения със законни
лихви за забава в плащането им по чл. 245 КТ, дължимото се всеки от които минимално
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е 400 лева. Следователно
общото минимално адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото е именно
3200 лева (8 иска х 400 лева), под който му минимален размер съдът не може да го намалява
поради прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК (в този смисъл и Опр. № 60262-2021-IV г.о.
на ВКС). При този изход на делото ответникът няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). В
заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото
на 02.03.2023 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от -, с ЕГН **********, с адрес -,
искове по чл. 245 КТ за осъждането на „Д.” , с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
да заплати по банкова сметка с -: -, сумата от 605.63 лева за главница от неплатено й нетно
трудово възнаграждение за февруари 2020 г., със 167.89 лева законна лихва от 21.03.2020 г.
до 12.12.2022 г., сумата от 605.63 лева за главница от неплатено й нетно трудово
възнаграждение за март 2020 г., със 162.68 лева законна лихва от 21.04.2020 г. до 12.12.2022
г., сумата от 605.63 лева за главница от неплатено й нетно трудово възнаграждение за април
2020 г., със 157.63 лева законна лихва от 21.05.2020 г. до 12.12.2022 г., сумата от 605.63 лева
за главница от неплатено й нетно трудово възнаграждение за май 2020 г., със 152.42 лева
законна лихва от 21.06.2020 г. до 12.12.2022 г., и законна лихва върху главниците от
12.12.2022 г. до изплащането им на 14.02.2023 г., както и искането за допускане, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, на предварително изпълнение на решението.
4
ОСЪЖДА Д. с п.а., да заплати на - с п.с., сумата от 3200 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд, сумата от 122.53 лева за дължима се за производството
държавна такса и сумата от 150 лева за разноски по делото за заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от 02.03.2023 г.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5