РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Пловдив, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Д. Гражданско дело №
20215300101668 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД от С. Г. П., ЕГН **********, Г. Д. П., ЕГН
********** – н., действащ със съгласието на неговата м. С. Г. П., ЕГН
**********, М. Д. П., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез нейната
м. и законен представител С. Г. П., ЕГН ********** – тримата от
гр.***********, С. Д. П., ЕГН ********** от гр.*******, М. С. П., ЕГН
********** от гр.********* и Ж. С. П., ЕГН ********** от г**** ***“№****
против „Балнеоложки комплекс Хисар“АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Х., ул.“Генерал Гурко“№1.
Ищците твърдят, че са наследници на Д. С. П., както следва: С. П. е
негова с., С. П., Г. П. и М. П. са негови д., М. П. е негова м., а Ж. П. е негова с..
На *****г. Д. С. П. взел участие в семинар на зем. пр., организиран от
фирма „П.“, проведен в х. ***, стопанисван от ответното дружество и негова
собственост, като крило „Стандарт“ на х.а, където се състоял семинара, имало
сто стаи, разположени на четири етажа, а Д. П. бил настанен в самостоятелна
стая №***, на етаж втори. Влизането и излизането от стаите ставало с чип-
1
карта, с която се активирало и изключвало осветлението, а х. разполагал както
с асансьор, така и със стълбище към съответните етажи. След приключване на
организираната за участниците в семинара вечеря в ресторанта на х.а, около
24.00ч., по-голямата част от участниците в семинара, включително и Д. П., се
преместили в нощния бар на х.а, където Д. П. консумирал алкохол и между
него и друг участник в семинара, В. Н., възникнала разправия, при която на Д.
П. били нанесени няколко удара с юмрук в лицето и потекла кръв. Никой от
присъстващите не се намесил за предотвратяване на скандала и боя,
включително никой от персонала на х.а не реагирал според вътрешните
правила - да извика охрА.та или органите на МВР, или да предприемат други
дължими се според вътрешните правила на х.а действия, за да се опазят
живота и здравето на гостите на х.а и да се предотврати нарушаването на
обществения ред; не се намесила и охрА.та на бара, каквато тази вече
очевидно нямало, а намесата според ищците била наложителна и би
предотвратила последвалия фатален инцидент за Д. П.. Инцидентът започнал
в бара, продължил с участието и на И. М., и извън бара пред тоалетната на
заведението, но макар това да било известно на всички, никой не предприел
действия по прекратяване на боя. На това място, в 1.53ч, М. нанесъл няколко
удара с юмрук в областта на корема на Д. П., който, след 2.00ч., се насочил по
стълбите от бара към стаята си, защото всеизвестно било, че ударите в
областта на стомаха предизвикват повръщане/рефлукс и вероятно Д. П.
изпитал позиви за такова. Най-прекият път от бара до стаята на Д. П. бил този
на стълбището от бара, но вместо на втори етаж, на който била неговата стая,
Д. П. се качил на трети етаж, като объркването му било по вина на х.а, защото,
при вървене по стълбите от бара към х.ските стаи, на първия етаж, над
дървените врати, през които се влиза към коридора на х.ските стаи, има
поставена табела с обозначение етаж 1, а на следващия етаж, на който била
стаята на П., липсвало обозначение етаж 2. Именно липсата на каквато и да е
табела, надпис или друго обозначение, каквито задължително би следвало да
има в х.а, стА.ли причина Д. П., вместо да намери етажа и стаята, в която е
настанен, да продължи нагоре по стълбите и така да стигне до етаж 3, на който
също липсвала табела, а оттам и да излезе през врата, която била незаключена,
на необезопасено място - покрива на сградата. Този покрив, оформен като
плоска тераса, от своя стрА., нямал обезопасителен парапет и от него, където
се бил разхождал и повръщал, според намерените при следствието следи, в
2
един момент П. вероятно загубил равновесие, политнал и паднал от височина
8 м., като при падането получил травми, несъвместими с живота, довели до
смъртта му. Тялото било открито едва сутринта, когато гост на х.а го видял от
терасата си. При извършените следствени действия в кръвта на Д. П. била
установена концентрация на алкохол 2.51промила. За смъртта на Д. П.
отговорен според ищците е ответника, който стопанисва и е собственик на х.а,
тъй като: в бара на х.а е нямало жива охрА., каквато е задължително да има;
обслужващият персонал в бара /барман и сервитьори/, не се намесил да
предотврати сбИ.ията вътре и извън бара, въпреки че имат това задължение
по длъжностна характеристика и съгласно вътрешните правила на х.а; никой
от служителите не повикал полиция, за да преустанови инцидента и това
виновно бездействие по-късно довело до фаталния за Д. П. край с падането му
от покрива на х.а, тъй като, ако тези задължения бяха изпълнени, нямаше да се
стигне до него; не била заключена и не била обозначена по никакъв начин
вратата към покрива, а би следвало гостите на х.а да нямат достъп до нея в
никоя част от денонощието, тъй като това сериозно би застрашило тяхното
здраве и живот, като този пропуск на съответното лице от персонала и/или
неизпълнение на задължението му да заключи тази врата, създал
възможността за Д. П. безпрепятствено да премине през нея и да излезне на
покривното пространство; самият покрив не бил обезопасен с подходящ
парапет, като наличният такъв с височина от 20см се приема от строителните
норми за безопасност за необезопасен покрив, а ако всичко описано не беше
така, то и инцидентът не би се състоял т.е., инцидентът е изцяло вследствие
виновното бездействие на служители на ответника да изпълнят задълженията,
които са имали при или по повод изпълнение на възложената им от ответника
работа, предназначени за опазване живота и здравето на гостите на х.а. От
смъртта на Д. П. всеки един от ищците претърпял неимуществени вреди,
подробно описани в исковата молба, като ищцата Ж. П. твърди още и да е
имала изключително силна емоционална близост и привързаност към брат си
още от детството им, като близостта им била запазена във времето и винаги
прекарвали лични и семейни празници заедно, тя водела безвъзмездно
счетоводството на брат си, а той и помагал финансово и с труд, когато имала
нужда. След смъртта му положила много усилия да въведе в бизнеса му
неговият син С., който го поел, като пренебрегнала личното си време и
бизнес, за да спаси бизнеса на брат си. Освен това, след ранната смърт на баща
3
им, брат и бил приет негласно за главата на семейството и се грижел за
семейни празници, почивки и пътувания, а след смъртта му всичко това си
отишло и семейните събирания не носели вече радост на никой от
семейството.
По изложените в исковата молба подробни съображения ищците сезират
съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати
обезщетени за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. П., както следва: по
120 000,00 лева за С. Г. П., Г. Д. П., М. Д. П., С. Д. П. и по 60 000,00 лева за М.
С. П. и Ж. С. П..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил всички предявени срещу него искове по основание и
размер. Твърди, че липсва негова /на негови служители/ вина за настъпване
смъртта на Д. П., тъй като: както самите ищци са изтъкнали в исковата си
молба, в х.а действат вътрешни правила за пребиваване, оповестени както на
сайта му, така и изложени на рецепцията, които задължават гостите на х.а да
не нарушават общоприетите норми на поведение и да не злоупотребяват с
алкохол. Това задължение било нарушено от Д. П., който употребил
значително количество алкохол /2.51промила/, изпаднал в пияно съС.ие и
именно то стА.ло причина за неадекватното му поведение, довело и до
смъртта му; намесата на персонала не е била нито необходима, нито
задължителна, тъй като персоналът не е бил в непосредствена близост до
събитията на конфликта, в който е взел участие Д. П. и никой от неговите
колеги, включително самият Д. П., който е бил подвижен и не е бил в
състояние на физическа невъзможност, не е съобщил на персонала за
случващото се, нито е поискал помощ за неговото предотвратяване; самият х.
е имал охрА., противно на твърдяното в исковата молба, възложена към тази
дата на И. Д. Д., който бил и пиколо, но по длъжностна характеристика има
задължение да реагира при конфликти, ако идентифицира такива и да уведоми
полицията при наличие на информация за такива, но не и задължение да се
намесва в междуличностни отношения, каквито са били тези с участието на Д.
П.. Освен това, х. има осигурено видеонаблюдение чрез камери, като средство
за възпрепятстване на противообществено поведение, като заснетите в случая
кадри са били приобщени към ДП №162/20г. по описа на КП при ОД на МВР-
Пловдив и по същото не се е достигнало до повдигане на обвинение на
лицата, нанесли побой над пострадалия. По отношение твърдяното от ищците
4
объркване на Д. П., поради липсата и/или неправилната маркировка на
етажите се твърди, че стълбището, по което тръгнал Д. П. след посещението
си в бара е странично, допълнително стълбище, което обслужва само двата
басейна и нощния бар и обхваща само тези три етажа, докато централното
стълбище на х.а, по което гостите му се насочват и ориентират за
местонахождението на стаите им, е съвсем различно и е в основния корпус на
х.а, и че в случая трудността да откриеш кой от три етажа е вторият, не би
могла да се дължи на надписите, за които ищците пишат в исковата молба, тъй
като самите цифри на стаите сочат и етажа, като всяка стая започва с цифрата
на етажа; в случая П. е стигнал до втория етаж, но вместо да продължи по него
към стаята си в дъното му, като вратите на стаите са дървени, кафяви и
масивни, е отворил бялата алуминиевата врата, намираща се в началото на
коридора на този етаж, а после е поел по друго, тясно и съвсем различно
изглеждащо служебно стълбище /въпреки забрА.та по правилника за
пребиваване в х.а да се влиза в служебни помещения и да се ползват служебни
входове и изходи/, изкачващо се още етаж и половина нагоре в малък тесен
коридор, за да достигне там до още една широка алуминиева остъклена врата
за покрива, т.е става пределно ясно, че на това място не би попаднал човек,
който търси х.ската си стая. После, излизайки на терасата, П. е изминал повече
от 100м. в открито пространство, преди да стигне до края и, като всичко това
говори, че действията му са били напълно неадекватни, вследствие на
опиянението, и именно това е причинно-следствената връзка, довела до
падането му от терасата/покрива на този етаж.
Според ответника хотелът и нощният бар, находящ се на негова
територия, са две различни заведения. Цитираните от ищците в исковата
молба нарушения, основани на Закона за безопасните условия на труд, нямат
никакво отношение към случая, тъй като този закон има съвсем различно
приложно поле. Повдигнал е възражение за погасяване на претендираните от
ищците вземания по давност, като сочи, че преди завеждане на исковете им е
изтекла тригодишната давност. Затова моли исковете да се отхвърлят, като му
се присъдят разноските в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Представените по делото удостоверение за наследници и удостоверение
5
за родствени връзка сочат на съществуващи родствени връзки на ищците с Д.
С. П., починал на *****г. в гр.Х., така, както се съобщава в исковата молба.
Не са спорни обстоятелствата, че Д. С. П. е бил гост на стопанисвания от
ответника х. *** на ****г. и участник в проведения семинар на тази дата. След
вечерята в ресторанта участници в семинара, включително Д. П. се
преместили в нощния бар. Там П. консумирал алкохол /съгласно данните от
приложеното ДП №182/2020г. и от Постановление за прекратяване на
досъдебното производство от 10.02.2023г., които не се отричат от ищците в
настоящото производство, извършената химическа експертиза е установила,
че концентрацията на алкохол в кръвта на П. е била 2.51 промила/. За
нестабилната походка и залитания на П. в резултат на изпития алкохол в
нощта на 12 срещу 13 юли показателни са и снетите на магнитни носители
записи от видеокамерите в х.а, на които е направен оглед в съдебно заседание
на 18.04.2023г.
От показанията на свидетелите В. Н. и И. М. се установява, че в нощния
бар П. се е държал непристойно, предизвикал е конфликти с други гости на
х.а, отправял е закани и правил опити за физическа саморазправа. Свидетелят
Н. му се противопоставил, като го бутнал, той паднал на земята и след това
видели кръв по лицето му. След това П. излязъл от бара, пред вратата
продължил да заплашва свидетеля М., който го ударил в корема. Няма данни
някой от персонала на х.а да се е намесил, за да предотврати свадата или да
извика полиция.
От събрания доказателствен материал става ясно, че малко след два часа
на *****г. Д. П. се е изкачил по стълбите, които започват от нощния бар и
водят до първи и втори етаж, на които се намират стаите за гости. Вместо да се
отклони по коридора на втория етаж, като премине през двойната врата с
дървен фурнир, за да стигне до стая №***, в която е бил настанен, той
продължил да се изкачва нагоре, като на следващата площадка преминал през
бяла остъклена врата от PVC, на която има надпис „служебен вход“. Според
приетите технически експертизи, тази врата не е била предвидена по проект,
но е изпълнена вероятно по искане на управата на х.а.
Както се установява от експертизите на вещите лица Х. и Д. и от
обясненията им в съдебно заседание, непосредствено след вратата с надпис
„служебен вход“ започва стълбище, състоящо се от още три стълбищни
6
рамена /етаж и половина/, което води до т.н. технически или междинен етаж за
персонала на х.а. На този етаж се намира последната площадка, на която има
две врати – една дървена кафява и една двойна остъклена витрина с общи
размери 160/200 см, през която се излиза на плосък покрив с бетонов борд с
височина около 40 см, а на места и по-малко, заради положени
хидроизолационни материали. В нощта на инцидента, след като преминал
през вратата с надпис „служебен вход“, Д. П. изкачил всички стълби, излязъл
на покрива и със скорост около 9 км/ч, установена от в.л. Р. /за сравнение
експертът посочва, че средната скорост на ходещ човек е 4-5 км/ч/ паднал от
ръба на покрива върху намиращата се долу площадка. Получената при
падането съчетана тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма е
причинила смъртта му, според в.л. Б..
Съдът намира за неоснователни доводите на ищците, че ако за
разрешаване на конфликта в нощния бар служителите на ответника бяха се
намесили или бяха извикали полиция, не би се стигнало до трагичния
инцидент. Няма никакво основание и доказателства, въз основа на които да се
приеме, че поведението на пострадалия след като е напуснал за последно
нощния бар има връзка с конфликтите с други гости на х.а. След излизането
му от там, той по своя воля е взел поредица от решения в нарушение на
установените за гостите забрани /съгласно Правила за пребиваване в х.а,
публикувани на сайта му и достъпни за всички гости, в т.7 от раздел III –
„Осигуряване на ред и безопасност в х.а“, е забранено „влизането в служебни
помещения и ползването на служебни входове и изходи“/, които решения са
довели до фаталния му край – на първо място е избрал да тръгне към стаята си
по стълбите, които са в непосредствена близост до нощния бар, въпреки, че
достъп до стаите на втория етаж има и от централното стълбище, намиращо се
до рецепцията; след това е подминал втория етаж. Дори над вратата към
стаите за гости на втори етаж към този момент да е липсвала цифрата 2, в
каквато насока са показанията на свидетеля Г.Ч., /макар че от снимковия
материал към назначените експертизи се вижда такова обозначение/, П. е имал
възможност да се ориентира от номерата на всяка стая, която се намира зад
тази врата и така да намери своята стая. Той обаче не е търсил стаята или е бил
в такова състояние, което не му е позволило да се ориентира и е продължил да
се изкачва по стълбите нагоре. Не го е разколебал и надписа на бялата врата
„служебен вход“ и след като е преминал през нея продължил да се изкачва по
7
още цели три стълбищни рамена и през последната PVC врата излязъл на
покрива. Там са били намерени мобилният му телефон и едната му обувка.
Предвид така установеното няма данни за нарушение на цитирА.та от
ищците Наредба №8121з-611/11.06.2018г., което нарушение да е в пряка
причинно-следствена връзка със смъртта на Д. П.. Наличието на охрана или
отсъствието на такава в нощния бар не е в причинна връзка с настъпилата
смърт и понесените от ищците неимуществени вреди.
Според в. л. по приетите технически експертизи вратата, след която се
излиза на въпросния покрив е заключваща се. Не се установи по категоричен
начин в нощта на *****г. вратата дали е била отключена или заключена.
Единствените данни са от показанията на свидетеля П.Д., който към тази дата
работел като завеждащ техническа служба при ответника и който обяснява, че
сутринта той и един от полицаите се качили първи до тази врата, като преди
това минал през рецепцията да вземе ключа, за да отключи. На място обаче
установил, че вратата е отворена, но бравата е с изнесен навън „език“, т.е.
заключващия механизъм бил задействан и излизал извън бравата в положение
„заключено“. Следобед на същия ден, след приключване на оперативно-
следствените действия, свидетелят се качил отново с ключовете, с помощта на
които прибрал „езика“ на бравата, затворил вратата и я заключил. Свидетелят
не може да си обясни как бравата е била в положение „заключено“, а вратата –
отворена, не може да прецени дали е било възможно да се отвори със сила.
Установен по делото факт е, че достъпът до стълбите след втория етаж
със стаи за гости е бил видимо отделен с различна по вид и цвят врата, че на
същата е бил поставен надпис, указващ, че на гостите на х.а е забранено да
преминават през нея и че тя е само за служебно ползване. С други думи
стълбите, водещи до въпросния покрив са били отделени от останалата
общодостъпна за гостите част от х.а по такъв начин, че всеки гост да може да
се ориентира. В този смисъл заключването на вратата не е единственият
начин, по който е било възможно и е трябвало да бъде ограничен достъпа на
гостите до покрива, но така или иначе ищците не доказват по несъмнен начин,
че вратата е била отключена и с оглед казаното от свидетеля Д. остава
съмнението за отварянето й със сила от страна на пострадалия. Колкото до
оплакването, че на тази врата не е била поставена табела, следва да се има
предвид, че на първата врата, през която се минава, за да се стигне до покрива,
8
е била поставена табела с надпис „служебен вход“ и при това положение няма
необходимост и на втората врата, след която се излиза на покрива, да има
същия надпис, защото се предполага, че със забраната да се преминава през
първата врата, ще се препятства достъпа на гостите до служебните помещения
и до покрива.
Ето защо няма основание да се приеме, че е налице нарушение на т.I.1 и
I.2 от раздел IV.3 от действащата към *****г. Наредба за изискванията към
местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията. Неотносимо е и оплакването за нарушение на
чл.30 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, съгласно който „входовете за
подпокривните пространства на сградите с покриви, изпълнени от строителни
продукти с класове по реакция на огън В до F, се държат заключени, когато в
тях не пребивават хора“, доколкото се касае за покривно, а не за подпокривно
пространство. Не се констатира и нарушение от страна на работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите и на
остА.лите лица, които се намират в близост до работните помещения,
площадки или места, съгласно цитираните в исковата молба текстове от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба №рд-07-2/16.12.2009г.
По въпроса дали ответникът е бил длъжен да обезопаси въпросния
покрив, съдът взема предвид констатациите на в. л. Х. и Д., според които по
проект предпазен парапет на този покрив не е предвиден. Предвиден и
изпълнен е само покривен борд, какъвто е обичайно предвиждан за такъв вид
покривни конструкции, предназначени за „предпазване на сградата от
атмосферни влияния“ и представлвяващи „функционално и естетично
решение за завършване на сградната конструкция“. След като този покрив не е
предвиден и използван като тераса, която да е достъпна за гостите на х.а, а
предназначението му се изчерпва с необходимостта да изолира помещението
под него и да завърши конструкцията на сградата, не може да се вмени във
вина на ответника, респективно на неговите служители липсата на действия за
обезопасяване /ограждане/ на покрива.
Така събраните по делото доказателства не установяват по безспорен
начин и при условия на пълно и главно доказване, че претърпените от ищците
9
неимуществени вреди от смъртта на техния близък са в пряка причинно-
следствена връзка с действия или бездействия от стрА. на работниците в х.а на
ответника. Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В настоящия случай не се доказа наличието на
противоправно действие/бездействие от стрА. на работниците, на които
ответното дружество е възложило работа по обслужване на гостите и
поддържане на въпросния обект в гр.Х. Не се установи наличие на причинна
връзка между такова поведение и претърпените от ищците вреди, описани в
исковата молба, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционно обезпечителната отговорност на ответника като възложител на
работата, на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Ето защо исковете следва да
се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците общо следва да заплатят на
ответника направените по делото разноски, които се констатират в размер на
1670,00 лева, от които: 1200,00 лева – платено адвокатско възнаграждение,
300,00 лева – възнаграждение за вещи лица, 170,00 лева – разноски за
свидетели.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. П., ЕГН **********, Г. Д. П., ЕГН
********** – н., действащ със съгласието на неговата м. С. Г. П., ЕГН
**********, М. Д. П., ЕГН ********** – м., действаща чрез нейната м. и
законен представител С. Г. П., ЕГН ********** – тримата от гр.***********,
С. Д. П., ЕГН ********** от гр.*******, М. С. П., ЕГН ********** от
гр.********* и Ж. С. П., ЕГН ********** от г**** ***“№**** против
„Балнеоложки комплекс Хисар“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Х., ул.“Генерал Гурко“№1 искове с правна квалификация чл.49
във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на „Балнеоложки комплекс Хисар“АД да
заплати сумите: по 120 000,00 лева на С. Г. П., Г. Д. П., М. Д. П. и на С. Д. П. и
по 60 000,00 лева на М. С. П. и на Ж. С. П., които суми се претендират като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С. П., настъпила на
10
*****г. в х. ***.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, Г. Д. П., ЕГН ********** – н.,
действащ със съгласието на неговата м. С. Г. П., ЕГН **********, М. Д. П.,
ЕГН ********** – м., действаща чрез нейната м. и законен представител С. Г.
П., ЕГН ********** – тримата от гр.***********, С. Д. П., ЕГН **********
от гр.*******, М. С. П., ЕГН ********** от гр.********* и Ж. С. П., ЕГН
********** от г**** ***“№**** всички общо да заплатят на „Балнеоложки
комплекс Хисар“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Х., ул.“Генерал Гурко“№1 сумата 1670,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11