РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 16.10.2014 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 431 по описа за 2014 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М.А.Х., с ЕГН ********** *** 20, чрез адв. Т.Т. *** срещу  М.Н.Х., с ЕГН ********** ***, в която твърди,  че са сключили граждански брак на 14.10.1989 г. в гр. Червен бряг. От брака си имат родени две деца,които по настоящем са пълнолетни. Твърди, че в началото  съпружеските им отношения протичали сравнително прилично или поне така било неговото усещане. Твърди, че преди 12 години съпругата му решила да се разделят, тъй като имали сериозно несходство в характерите. Твърди, че е правил опити нещата да се оправят, но това не се случило и значително се отчуждили, както и за двамата е по –добре да са разделени. Твърди, че съпругата в момента се намира в чужбина, ту си идва, ту си отива. Твърди, че не се чуват и не поддържат никакви контакти, дори и по телефона.  Счита, че този брак е вече формален, лишен от съдържание заради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство  на брачните им отношения. Счита, бе липсва една от основните му предпоставки, а именно съвместно съжителства на съпрузите. Моли съда  да постанови решение с което да прекратите сключения между страните брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Не претендира лична издръжка. Нямат семейно жилище. Не възразява съпругата му да запаси фамилното си име Х. и след прекратяване на брака, освен ако тя не пожелае връщане на предбрачното си такова, тъй като смяната на фамилното име би й създало редица затруднения, касаещи документи за самоличност. Не желае да му бъдат присъдени съдебни разноски.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адвокат Т. Тодоровот ПлАК, който от името на доверителя си  поддържа молбата за развод. Не желае съдът да се произнася по въпроса за вината. Съпрузите нямат семейно жилище. Не претендира разноски. Не желае издръжка. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

           ОТВЕТНИЦАТА редовно призована в о.с.з. не се явява лично и не се представлява. Не е представила отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0114 от 14.10.1989 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 14.10.1989 г. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, около 12 години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и  процесуалното поведение на ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите, без съда да се произнася относно въпроса за вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите нямат придобито по време на брака семейно жилище. Такова са ползвали на свободен наем.

             По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата следва да продължи и след прекратяване на брака да носи фамилно име Х., като съпруга дава съгласието си за това.

            Относно разноските:

              Не следва съдът да се произнася относно разноските направени по делото, тъй като ищеца не желае да му бъдат присъждани такива. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса в размер на 15,00 лв.

            Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 14.10.1989 г.,  с акт № 0114 за граждански брак между М.А.Х., с ЕГН ********** *** 20 и М.Н.Х., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася относно въпроса за вината.

 ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи фамилното име Х., като съпруга дава съгласието си.

         ОСЪЖДА М.Н.Х., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15,00 /петнадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: