РЕШЕНИЕ
№ 3971
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330106137 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът В. Б. Я., чрез адв. Д. М., е предявил против „Ай Ти Еф Груп“
АД иск за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че клаузата за неустойка, уговорена в Договор за кредит „Гет кеш“ № **** от **** г.,
е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие
с чл. 19, ал. 4 ЗПК, и поради противоречието й с чл.143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от
9, 70 лв. /след прието с определение от **** г. изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК
чрез намаляване на неговия размер/, представляваща недължимо платена по клауза за
неустойка по договор за кредит „Гет кеш“ № **** от ****г., поради нищожност на клаузата
за заплащане на неустойка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит „Гет кеш“ № **** от
**** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател била предоставена сумата
в размер на 200 лв. Последният следвало да върне на ответника кредитодател сумата от
общо 269, 64 лв., от която 200 лв. – главница, 10, 24 лв. – лихва и 59, 40 лв. – неустойка, като
ГПР бил 48, 87 %. В клаузата на чл. 6 от договора било установено задължение за
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство или банкова
гаранция, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на
непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати
неустойка в общ размер на 59, 40 лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената
възнаградителна лихва съгласно погасителния план. Ищецът твърди, че е заплатил цялата
сума по кредита, но счита, че не дължи плащания за неустойка, като акцентира върху
обстоятелството, че същата противоречи на добрите нрави, неравноправна е, както и че с
нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като развива подробни съображения.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“
1
АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Възразява срещу твърденията на ищеца, че процесната неустойка е
недействителна на посочените основания, като твърди, че същата е законосъобразна. Сочи,
че неустойката е адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезщетение, както и че не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, че клаузата е
индивидуално договорена между страните по договора, в който смисъл е и равноправна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е
безспорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №
***** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 200 лв. Установен
е фиксиран лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48, 87 %.
В разпоредбата на чл. 6.1. от Договора страните са установили, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят
следва да учреди обезпечение чрез осигуряване на поръчителство на две физически лица,
които да отговарят на условията по чл. 6.3 от Договора или банкова гаранция в размер на
210, 24 лв. със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички
задължения по договора. С клаузата на чл. 6.3. от Договора е предвидено, че по своя
преценка кредитодателят може да изиска учредяване на поръчителство от повече от двама
поръчители.
В чл. 6.6. от Договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение в срок, последният дължи неустойка за всеки
период, за който не е представено обезпечение, чийто размер е посочен в погасителния план
към съответния транш по кредита.
По делото е приложен погасителен план, в който е установено, че размерът на всяка
погасителна вноска е от 17, 52 лв., с предвидено оскъпяване от 4, 95 лв. или общ размер на
вноската от 22, 47 лв. Установен е падеж на първата погасителна вноска на 02.09.2020 г. и
на последната погасителна вноска на 18.11.2020 г.
От представената от ответника справка за извършени плащания от страна на
потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил дължимата сума по
кредита от общо 219 лв., от които сумата от 200 лв. – главница; сумата от 10, 24 лв. –
възнаградителна лихва и сумата от 9, 70 лв. – неустойка.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност.
Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително
определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна
клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
2
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане
на главното задължение по установения от заемодателя начин. Следователно задължението
за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в
договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на
кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното
възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза,
доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на
задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната
обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен
характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под
формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено
това задължение, тъй като в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане
на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на
допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за установяване
недействителността на клаузата на чл. 6.6 от Договора, поради установяването й в
противоречие с добрите нрави е основателен, поради което не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази
клауза.
Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните, поради което
сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени
в тази разпоредба, са били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при
начална липса на основание. Оттук следва и че кумулативно съединеният иск по чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД е основателен.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на 50 лв. за заплатена
държавна такса.
В производството по делото ищецът е представляван на основание чл. 38, ал. 2, т. 1
ЗАдв. В полза на упълномощения адвокат се следва възнаграждение, което съдът определи в
размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като
при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Така определеното възнаграждение следва да се присъди с оглед
материалния интерес, или като за един иск, макар да са предявени два кумулативно
3
съединени иска. Това е така доколкото основанието, от което произтичат предявените
искове е сключения между страните договор за паричен заем и твърдяната недействителност
на клаузата за неустойка, поради което се претендира прогласяването на недействителността
й и връщане на платеното по тази клауза. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 2, ал.
5 от Наредбата не следва да се съотнася с определянето на вида и броя на предявените
искове, съобразно правилата, установени в процесуалния закон, а с осъществените действия
от страна на процесуалния представител във връзка с основанието, от което произтича
твърдяното спорно право.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. “Сребърна”
№ 16, ет. 8, по предявения от В. Б. Я., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № **, ет. *,
ап. *, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 6.6 от Договор за кредит №
**** г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. Б. Я., ЕГН
********** на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 9, 70 лв., представляваща недължимо
заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за
неустойка по договор за крдит № **** г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – *** г. до окончателното изпълнение на
задължението.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на В. Б. Я., ЕГН **********, сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски в
производството по гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – П.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Д. М., с адрес гр. П., бул. “П.ш.” № **, ет. *, ап. *
сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. №**** г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
4