№ 81
гр. Т., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20223250100081 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№537 от 24.03.2022г.
от М. Е. А. с ЕГН:********** с постоянен адрес с************, чрез адв.К.
П. Д. от АК-Силистра, със съдебен адрес ********** срещу ТП на НОИ
гр.Добрич с адрес гр.Добрич, ул.„Даме Груев“ №2, представлявано от П. П.-
Директор на ТП на НОИ гр.Добрич, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
и вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, за постановяване на решение, по силата на
което да бъде признато за установено по отношение на ТП на НОИ-Добрич
съществуването на претендираният от ищеца трудов стаж при работодател
АПК „Георги Димитров“ гр.Т., обл.Добрич за периода 15.01.1976г. -
31.12.1977г., при осемчасов работен ден, което време следва да се зачита за
трудов стаж, включително и трудов стаж при пенсиониране на основание чл.
чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
В исковата молба се твърди, че ищецът е започнал работа в АПК
„Г.Димитров“ в гр. Т. на 15.01.1976г. на длъжност шофьор, където е работил
до 31.12.1988г. или 12г., 11м. и 16 дни. След като е подал заявление за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на същия му бил постановен отказ.
Установило се, че трудовият му стаж не е оформен съгласно Наредбата за
трудовите книжки и трудовия стаж и същият не може да бъде зачетен като
такъв. Ищецът сочи, че за периода от 01.01.1978г-31.12.1988г. има съхранени
разплащателни ведомости, за който период му е издадено и удостоверение
обр.УП-13, но за периода от 15.01.1976г. до 31.12.1977г. не са съхранени
никакви разплащателни документи и този период остава непокрит с
необходимото удостоверение.
Ищецът потърсил начин да установи стажа си от компетентните органи,
но оттам нямали данни за положен от него труд за периода от 01.01.1976г. до
31.12.1977, за което се снабдил се с удостоверение от НОИ-Силистра за тази
липса на данни. Сочи, че по това време е работил с Д.И.М. и В.И.В. заедно на
1
едно и също работно място.
С разпореждане по чл.131 от ГПК Т.ски районен съд е изпратил на
ответника ТП на НОИ – Добрич препис от исковата молба и от
доказателствата към нея.
В законоустановения едномесечен срок не е бил получен писмен отговор
по отношение на исковата молба от ответника ТП на НОИ – Добрич по
отношение на исковата молба, същият не е взел становище, не е направил
възражения, не е оспорил истинността на представен документ, както и не е
представил писмени такива. Ответника също така не е упражнил правата си
по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК в следствие на което губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител адв.К.Д.
поддържа предявения иск, моли за уважаването му, а ответникът, редовно
призован, не изпраща представител.
Искът като предявен от лице разполагащо с активна процесуална
легитимация пред надлежния съд се явява допустим.
По делото са приети представените от ищцовата страна писмени доказателства: 3бр.
заверени копия на извлечения от трудови книжки, декларация по чл.8 от ЗУТОССР,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, заверено копие на удостоверение
изх.№5510-18-1/28.02.2022г.
По делото бяха допуснати и изслушани свидетелите Д.И.М. и В.И.В., без роднинска
връзка с ищеца по делото. Свид. Д.И.М. и В.И.В. твърдят, че през процесния период са
работили заедно в АПК „Г.Димитров“ гр.Т.. Твърдят, че ищецът е бил шофьор на
началниците в АПК и не е напускал през това време работа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
обективни и непротиворечиви на представените писмени доказателства.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност
и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа
и правна страна:
Съгласно чл. 1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР по реда на този закон може да се
установява: времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби. Съгласно ал. 3 по реда на този закон не може да се
установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход.
Ищецът претендира установяване на наличие на трудово
правоотношение между него и АПК „Г.Димитров“ гр.Т.. Доколкото
работодателят АПК „Г.Димитров“ гр.Т. е прекратил дейността си и няма
правоприемник, съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗУТОССР, искът е предявен само
срещу съответното на работодателя териториално поделение на Националния
осигурителен институт в случая ТП на НОИ гр.Добрич.
Въз основа на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства съдът намира, че искът се явява основателен.
Видно от представеното удостоверение №5510-18-1/28.02.2022 г. на ТП
на НОИ гр.Силистра е, че липсват данни за положен труд от лицето М. Е. А. с
ЕГН ********** за периода 01.01.1976 г. - 31.12.1977г.
От свидетелските показания става ясно, че свидетелите познават лично
ищеца и се установява, че ищеца е работил като шофьор в АПК
2
„Г.Димитров“ гр.Т. за периода 15.01.1976 г. - 31.12.1977г.
От представеното писмено доказателство заверено копие от трудовата
книжка на ищеца е видно, че в нея е нанесен трудовият му стаж за този
период 15.01.1976 г - 01.01.1978 г., налице е подпис и печат. Тъй като
трудовата книжка няма прекъсване в записите и след този стаж на ищеца е
нанесен следващият му такъв в при същия работодател на същата длъжност
от дата 01.01.1978 г. съдът намира, че липсата на разплащателни ведомости за
този период се дължи на изгубване им или унищожаване им, и лицето не
следва да понася неблагоприятни за него последици от това.
От събраните в хода на процеса доказателства писмени и гласни
еднозначно се установява, че ищеца е полагал труд, от една година,
единадесет месеца и петнадесет дни /1г.11м.15дни/ за периода 15.01.1976г. -
31.12.1977г., при пълен работен ден от 8 часа, 6 дни седмично на длъжността
„Шофьор“, при заплащане ежемесечно сума в размер на 125,00 лева /заплата/,
както и осигурителен такъв при внасяни от страна на работодателя
осигурителни вноски за периода, което и следва да бъде установено със сила
на пресъдено нещо в настоящото производство.
По разноските:
Според тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015
г., на ОСГК на ВКС в производството по чл.1,ал.1,т.3 от ЗУТОССР са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Това
решение е задължителна за съдилищата относно установената в него съдебна
практика, поради което съдът, с оглед изхода на делото на основание чл.78
ал.1 от ГПК следва да възложи на ответника ТП на НОИ – Добрич, сторените
от ищеца разноски а именно сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1 т.3
ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ – Добрич, че М. Е. А. с
ЕГН:********** с постоянен адрес с************ е работил при пълен
работен ден от 8 часа, 6 дни седмично на длъжността „Шофьор“, в АПК
„Г.Димитров“ гр.Т., обл. Добрич за периода от 15.01.1976г. - 31.12.1977г.
включително, или общо една година, единадесет месеца и петнадесет дни
/1г.11м.15дни/, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на М. Е. А. с
ЕГН:********** с постоянен адрес с************ сумата от
500,00(Петстотин) лева представляваща разноски по делото - адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
3