О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………, гр.Бургас, 02.10.2020 год.
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Пепеляшев
ЧЛЕНОВЕ: 1.Георги Иванов
2.Диана Асеникова
сложи за
разглеждане ВЧН дело № 1029/2020г. по описа на БОС, докладвано от
съдията-докладчик Георги Иванов и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е
по жалба на И.В.Д., ЕГН:**********
от гр.Б. против Определение от 18.08.2020 год. по НЧД №3031/2020г.
на РС-гр.Бургас, с което е изменено Постановление на РП-гр.Бургас от 17.07.2020
год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №431 ЗМ-116/2017 год. по описа на 1 РУ
на ОД МВР-гр.Бургас, водено за престъпление по чл. 129 ал.1 от НК, в частта
относно основанието за прекратяване на наказателното производство.
В жалбата се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
определението, постановено от РС-Бургас. Твърди се, че оспорения съдебен акт е
постановен при превратно тълкуване на закона и в противоречие с фактическата
обстановка. Прави се оплакване, че в изводите си по фактите съдът погрешно
приел, че установената средна телесна повреда на Д. е причинена при условията
на неизбежна отбрана. Твърди се, че съдът не е изследвал всички предпоставки за
приложението на института на чл.12, ал.1 НК, както и че жалбоподателят не е
предизвикал конфликтната ситуация. На следващо място, в жалбата се оспорват
правните и фактическите изводи на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, като се преповтарят част от аргументите от жалбата пред РС Бургас.
Моли се за отмяна на атакуваното съдебно определение и на постановлението на
БРП и за връщане на делото на прокурора.
Бургаският окръжен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността
на атакуваното определение, във връзка с изложените в жалбата доводи, намира
следното :
Жалбата и изложените в нея оплаквания са неоснователни.
Досъдебното производство № 431 ЗМ-116/2017 г по описа на
Първо РУ при ОДМВР град Бургас, вх. № 13166/2016 г, пор.№ 271/2017 г по описа
на Районна прокуратура - град Бургас, е било образувано на 30.01.2017 г. и
водено срещу ВИНОВНО ЛИЦЕ на основание чл. 212, ал. 1 НПК за това, че на
26.11.2016г. в гр. Бургас причинил на И.Д. средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на 2-ра дланна
кост на лявата ръка, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен
крайник- престъпление по чл. 129 ал.1 НК.
В хода на воденото разследване не са конституирани обвиняеми лица по реда на чл. 219 от НПК. Извършени са
множество действия по разследването – проведени са множество разпити на всички свидетели-очевидци,
както и на други свидетели, възприели важни обстоятелства след инцидента. За
установяване на характера и механизма на уврежданията на Д. са назначени и
изготвени 4 съдебно - медицински експертизи, приобщени са писмени и веществени
доказателства.
С Постановление от 17.07.2020год. РП-Бургас е прекратила наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-116/2017 год. по описа на 1 РУ на ОД
МВР-гр.Бургас, водено за престъпление по чл. 129 ал.1 от НК. Наблюдаващият
прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно,
като е приел, че се касае за липса на осъществен престъпен състав, както и за
настъпила давност за част от по-леките увреждания.
Постановлението на прокурора е било обжалвано от
пострадалия И.Д. пред първоинстанционния съд, който в пределите на
правомощията си по чл. 243 ал.4 от НПК е постановил определение, с което е изменил
атакувания прокурорски акт в частта, относно основанието за прекратяване на
производството. Обсъждайки фактическите и правни рамки на прекратителното
постановление във връзка с доказателствената съвкупност по делото, районният
съд се е солидаризирал с изводите на прокурора относно фактическата обстановка.
От правна страна е приел, че всички телесни увреждания, които са били причинени на Д.
са били причинени при условията на чл. 12, ал. 1 от НК - неизбежна отбрана. В тази връзка съдът е счел, че правното основание за
прекратяване на наказателното производство не е посочения от прокурора текст на
чл. 21 ал.1 т.3 от НПК, а следва да бъде – чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, в какъвто
смисъл и е изменил постановлението.
Настоящият състав на въззивната
инстанция след като са запозна с ДП № 431 ЗМ-116/2017 год. по описа на 1 РУ на
ОД МВР-гр.Бургас напълно споделя изложените от районния съд съображения както
по фактите, така и по правото.
Обсъждайки детайлно доказателствата по делото, районният
съд обосновано е приел следната фактическа обстановка: на 26.11.2016г., в хода на възникнал между съседски
конфликт относно извършван ремонт, Д. насочил газ- сигнален пистолет срещу св.Т.Н.. Свидетелите Н., Н.Г., П., В. Г., З. Г., се опитвали да му вземат пистолета при което Д. оказал съпротива като
произвел и няколко изстрела с пистолета по време на борбата си със св. З.Г. и св. П.. Двамата, в опита си да обезоръжат св. Д., паднали
заедно с него по стълбите. Междувременно св. Н. Г. се
обадила на тел. 112. Св. Н. успял да отнеме пистолета на св.Д..
Последният бил здраво държан от свидетелите докато пристигнат служителите на
МВР. Впоследствие Д. бил арестуван и отведен в Отделение за спешна медицинска
помощ при УМБАЛ Бургас. При преглед му били констатирани оток и хематом на
лицето и на лявата длан. При палпация на областите
била констатирана болка. На 28.11.2016г. св. Д. се подложил на ренгенография
на китка. Изследването било заведено под № 5439 от 28.11.2016г. От ренгенографията се виждала коса фрактура на II-ра дланна кост на лявата ръка.
Назначените 4 СМЕ са достигнали до различни изводи за механизма на увреждането.
Според настоящия състав, правилно БРС е
кредитирал заключението на комплексната СМЕ. В нея е посочен категорично механизма на получаване на
конкретната травма на Д., а именно - чрез нанасяне на удар със съответната
ръка. Това заключение в най-пълна степен кореспондира на показанията на свидетелите Н. Г.,
Ж. П., Д. Н., В. Г., Зл. Г., Д. Г., Т. Н. относно
обстоятелствата по отнемането на пистолета от Д.. Съпоставяйки гласните доказателства и извършените
съдебно-медицински експертизи, съвсем обосновано първоинстанционния съд е
кредитирал показанията на свидетелите Г., Ж. П., Д. Н., В. Г., З. Г., Д. Г., Т. Н., Т. Д. и М. Д. и комплексната съдебномедицинска експертиза и е достигнал
до заключението, че именно по време на борбата за отнемане на оръжието, Д. е ударил
ръката си в твърд предмет, при което е настъпила фрактура. Според БОС, първоинстанционния съд правилно е преценил
да не дава вяра на показанията на Д. и на свидетелите С. и
И., които не са били очевидци и само преразказват това,
което им е било съобщено от жалбоподателя Д..
Анализирайки горните обстоятелства, правилен и законосъобразен се явява извода
на БРС за причиняване телесно увреждане на пострадалия
Д. при условията на неизбежна отбрана. Настоящият състав на БОС намира, че съображенията на районния съд
относно приложението на
института на неизбежната отбрана, почиват на формалната логика, на
закона и са в
съответствие с практиката на ВКС. Доказателствено
обезпечените фактически обстоятелства по делото действително очертават всички предпоставки за приложение на чл.12, ал.1 НК в случая.
Безспорно е налице противоправно поведение от страна на Д. спрямо св.Т.Н.. Тя е била заплашена с пистолет насочен към главата
й. Това е установено и с влезлия в сила съдебен акт по НОХД
3940/2019г. по описа на РС- Бургас, с който И.Д. е бил признат за виновен за това че на 26.11.2016г. в гр. Бургас ул. ***** се заканил с убийство на Т. Ж. Н., като
заканата е извършена чрез насочване на газ- сигнален пистолет марка „EKOL Tuna“- Cal. 8 mm. ЕТ 1432212
към Т. Н. и допрял
до главата й газ сигналния пистолет и това заканване възбудило у Т.Ж. Н. основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144 ал.3 пр.1 вр. ал.1 НК. Нападението срещу св.Н. не
е било приключило до момента, когато свидетелите Н., П., и Зл. Г. са опитали да му отнемат оръжието.
Доказателство за това са фактът, че оръжието е било у Д. при
тяхното появяване и е бил онасечно към св.Т.Н., последвалата борба между тях и произведените от Д. изстрели. По време на нея и при падането по стълбите, Д. е ударил ръката си в твърд
предмет, при което е била причинена фрактурата на ръката. Видно от показанията на всички свидетели - очевидци, веднага след като му
е бил отнет пистолета, действията спрямо Д. са преустановени
и той е бил държан докато пристигнат
служителите на МВР като не са му били нанасяни никакви
удари. В тази връзка настоящият състав намира
твърденията в жалбата, че не били
изследвани всички предпоставки на неизбежната отбрана в случая и не бил
даден отговор на въпроса дали
е имало превишаване на нейните предели
за неоснователни. Напротив, подробно и аргументирано в своя акт БРС е изследвал всички елементи на този институт
и е достигнал до правилен и законосъобразен извод за тяхното
наличие. Обосновал е и защо според него
няма превишаване на пределите на
неизбежна отбрана от страна на
лицата, които са участвали в отнемането на пистолета от
Д.. Неговите правни изводи са изцяло
съобразени с установената фактическа обстановка и с основните постулати на Постановление
№ 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на
ВС.
Поради това, БОС намира, че атакуваното определение като законосъобразно и обосновано, следва да бъде
потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, БОС
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.08.2020 год. по НЧД №3031/2020г. на РС-гр.Бургас, с което
е изменено Постановление на РП-гр.Бургас от 17.07.2020 год. за прекратяване на
наказателното производство по ДП №431
ЗМ-116/2017 год. по описа на 1 РУ на ОД МВР-гр.Бургас, водено за престъпление
по чл. 129 ал.1 от НК, в частта относно основанието за прекратяване на
наказателното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.