МОТИВИ по н.ч.д. № 440/20г. по описа на СГС, НО, 16
състав
Производството е по реда
на чл. 16 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( обн. в ДВ
бр. 15/2010г., изм. ДВ бр. 55 от 19 юли 2011г. – ЗПИИРКОРНФС).
Същото е образувано по
повод на получено в СГС, препратено чрез Националното бюро на България в
Евроджъст, искане за признаване и изпълнение на Решение № 1698/2018 на Съд на
град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително разследване,
издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила на 01.08.2019 г., за наказателна
процедура № Регистър по общите престъпления 8282/2018 + 8533/2018 (извлечение
от №20458/2015) - № Регистър GIP 7593/2018 + 9655/2018, с допълнително Решение №1454/2019 SIGE, от 28.10.2019 г., влязло в
сила на 05.12.2019 г., с които е наложена конфискация на парични суми, представляващи
незаконно придобита от престъпление облага и находящи се в банкови сметки на
българско търговско дружество „Н.“ ЕООД, ЕИК *******.
Към искането е приложено
Удостоверение /сертификат за конфискация/ по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/
ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за
конфискация, на италиански език и в превод на български език, както и препис от
Решение № 1698/2018 г. и допълнително Решение №1454/2019 SIGE на Съд на град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително
разследване.
В производството пред
съда, прокурорът изразява становище, че съдът следва да се произнесе с решение,
с което да се признае решението, издадено от съдебен орган на Република Италия
за налагане на конфискация.
Упълномощеният защитник на засегнатото
лице –адвокат М. изразява становище, че искането за признаване на решението
следва да бъде оставено без уважение.
Счита, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установява с категоричност, че представения за изпълнение акт на италианските
власти е окончателен такъв, както и че е издаден от компетентен орган. Излага
доводи за липса на доказателства относно знанието на „Н.“ ЕООД за целта, с
която по дружествените сметки са били прехвърляни парични средства. Намира, че
не са налице условията на чл. 6 от Директива № 201442 на ЕС и Парламента от
30.04.2014 г. за допускане на конфискация по отношение на трето лице.
Засегнатото юридическо
лице „Н.“ ЕООД, нередовно призовано, не се представлява от неговия управител и не
изразява становище.
СЪДЪТ, след като се съобрази със
становището на страните и доказателствата по делото и разпоредбата на чл.10 от
ЗПИИРКОРНФС, по чл. 14 от Закона относно условията за признаване и изпълнение,
по чл. 15 относно подсъдността и чл. 19 относно основанията за отказ на
признаване и изпълнение, намира за установено следното:
По силата на Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация, Република
България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на
решение на чуждестранен съд за конфискация.
От съдържанието на приложеното по
делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за
конфискация се установява, че с Решение на съдебен орган на решаващата държава
Италия – Решение № 1698/2018 на Съд на град Торино, Република Италия, Отдел на
Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила
на 01.08.2019 г., за наказателна процедура № Регистър по общите престъпления
8282/2018 + 8533/2018 (извлечение от №20458/2015) - № Регистър GIP 7593/2018 +
9655/2018, италианските граждани П.С., Р.С., Д.Л., А.Р. и Д.М. са признати за
виновни и осъдени за престъпления по чл. 640 bis, 648 bis, 648 ter. 1, чл. 110 и чл. 416 от НК на Република
Италия, представляващи участие в криминална организация, измама, включително
такава, с която се накърняват финансовите интереси на Европейската общност,
определени в Директива 2017/1371, рециклиране на приходи от престъпления и
измама. По същество е разкрита организирана престъпна група, придобила в
периода от началото на 2015 г. до месец октомври 2017 г. държавни средства на
стойност около 112.000.000 евро, сертифицирайки по фалшив начин изпълнението на
дейности, допринасящи за енергийно спестяване, които реално не били извършени.
Значителна част от въпросната сума е била прехвърлена в различни държави чрез
банкови преводи от четири италиански дружества, сред които било дружеството
Energy Plus. Установено е, че в периода между 23.12.2016 г. и 08.03.2017 г.
дружеството Energy Plus е прехвърлило по сметки на българското дружество „Н.“
ЕООД, сума в размер на 7.317.000 евро. Установено е също така, че впоследствие
от сметките на „Н.“ ЕООД е била изтеглена и внесена обратно в Република Италия
сума, възлизаща на 1.300.000 евро.
Със съдебния акт от 18.11.2018 г. на Съда на
град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително разследване,
влязъл в сила на 01.08.2019 г., е наложена конфискация на пари, имущества,
кредити и други ползи на разположение на: П.С., до възлизане на сумата от
112.295.720,94 евро; Р.С., до възлизане на сумата от 18.848.014.19 евро; Д.Л.,
до възлизане на сумата от 112.295.720,94 евро; А.Р., до възлизане на сумата от
112.295.720,94 евро; Д.М., до възлизане на сумата от 20.428.535,72 евро.
С
допълнително решение №1454/2019 SIGE, от 28.10.2019 г., влязло в сила на
05.12.2019 г., на Съда на град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за
предварително разследване, е внесено уточнение, че наложената конфискация по отношение
на П.С., до възлизане на сумата от 112.295.720,94 евро; Р.С., до възлизане на
сумата от 18.848.014.19 евро; Д.Л., до възлизане на сумата от 112.295.720,94
евро; А.Р., до възлизане на сумата от 112.295.720,94 евро; Д.М., до възлизане
на сумата от 20.428.535,72 евро, включва също така и пари, имущества, кредити и
други ползи на разположение на българското дружество „Н.“ ЕООД, ЕИК *******до
възлизане на сумата от 7.317.000 евро, равняваща се на стойността на паричните
средства, прехвърлени без основание на „Н.“ ЕООД от италианското дружество
Energy Plus.
В Удостоверението по чл. 4 от цитираното
рамковото решение е посочено, че дружеството „Н.“ ЕООД е титуляр на две банкови
сметки, разкрити в банка „ДСК“ ЕАД, а именно : *******и BG23 *******.
Към
Удостоверението е приложено дневно извлечение за сметка с IBAN: ***, от което
се установява, че към 31.12.2018 г. по сметката на дружеството е била налична парична
сума, в размер на 4 190 923,65 евро.
От изисканата от настоящия съдебен
състав и представена от банка „ДСК“ ЕАД информация за наличностите по
горепосочените банкови сметки с титуляр „Н.“ ЕООД е видно, че на 14.02.2020 г.
банкова сметка ***: ***, е била закрита.
Засегнатото лице „Н.“ ЕООД е регистрирано в
търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, с управител и едноличен собственик на капитала Ф.Г..
При тази изходна основа, съдът прие
искането за допустимо, като отчете, че съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОНФС то
е направено пред компетентен орган по седалището и адреса на управление на
дружеството.
Съдът,
запознавайки се с представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на решения за конфискация, прецени, че са изпълнени изискуемите се
условия, съгласно ЗПИИРКОРНФС за признаване на акта на Съда на град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително
разследване, в частта, с която се иска налагане на конфискация върху парична
сума по банкова сметка ***: ***, в банка „ДСК“ ЕАД, до възлизането й в размер
на 7 317 000 лева, разкрита на името на търговско дружество „Н.“
ЕООД, с ЕИК *******.
Съдът намира, че в процесния
случай е налице влязъл в сила надлежен акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, издаден от компетентен орган по наказателни дела на държава-членка на ЕС
и довел до окончателно отнемане на имущество.
Конфискацията, чието изпълнение се
иска, е наложена с акт на съдебен орган – Решение № 1698/2018, издадено на 18.11.2018 г. за наказателна процедура № Регистър
по общите престъпления 8282/2018 + 8533/2018 (извлечение от №20458/2015) - №
Регистър GIP 7593/2018 + 9655/2018 и Допълнително решение №1454/2019 SIGE, на същия съд от 28.10.2019 г. Актовете предмет на признаване в настоящото производство са постановени от
компетентен орган по наказателни дела, какъвто в случая се явява Съда на град
Торино, Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадени са в Република Италия, която несъмнено е държава- членка на
Европейския съюз, и са довели до окончателно отнемане на имущество. Изпълнена е и
следващата предпоставка на чл. 2, ал. 1 от Закона, а именно подлежащите на
признаване в настоящето производство чуждестранни актове да са влезли в сила. Видно от данните, съдържащи се в
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения за
конфискация e, че Решение № 1698/2018 на Съда
на град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително
разследване, постановено на 18.11.2018 г., е влязло в сила на 01.08.2019 г.,
както и че Допълнителното решение №1454/2019 SIGE, на Съда на град Торино от 28.10.2019 г. е влязло в сила на 05.12.2019 г. с оглед, на което възраженията на защитата за противното се явяват неоснователни.
Удостоверението по чл. 4 от цитираното рамково решение, е издадено и
подписано от компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил
с подписа си и неговото съдържание, поради което за настоящия съд не съществува
основание да бъде поставяна под съмнение верността на отразените в същия факти
и обстоятелства, в това число и датата на влизане в сила на двете съдебни
решения.
По отношение на следващия довод
на защитата за липса на доказателства досежно знанието на управителя на
дружеството „Нексре“ ЕАД за целта, с която са били прехвърлени паричните суми
по сметките на дружеството, съдът подчертава, че в настоящето производство
изпълняващата държава няма правомощие да изследва доказаността на фактите,
описани в актовете за конфискация и в удостоверението, тъй като процедурата е
подчинена на принципа на взаимно доверие и признаване между държавите-членки,
т.е. това не е процедура по съществото на правния спор в издаващата държава.
Следователно влезлите в сила актове,
предмет на настоящото искане, са издадени от компетентен съдебен орган в
издаващата държава-членка на Европейския съюз и са годен предмет за признаване
и изпълнение по реда на този закон.
От съдържанието на представеното
пред настоящия съд Удостоверение по чл. 4 от цитираното рамково решение се
установява, че имуществото, подлежащо на конфискация е равностойно на част от стойността
на облагата от извършените престъпления, предмет на претендираното за
признаване и изпълнение Решение № 1698/2018 на
Съд на град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително
разследване, в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал.
2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Следва да бъде посочено, че
Решението № 1698/2018 от 18.11.2018 г. и Допълнителното решение №1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г. на Съда на град Торино, Република Италия, Отдел на
Съдиите за предварително разследване са
представени пред СГС във вид на заверено, от издаващия
орган, копие и са придружени от Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2006/783/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на решения за конфискация, съобразно изискването на чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено по
образец, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е в
писмена форма, придружено е с превод на български език, с подписа на издалия го
орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на изискванията,
залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно уредените в Глава втора, Раздел І от
ЗПИИРКОРНФС условия за признаване и изпълнение в Република България на решения
за конфискация, наред с общите условия по чл. 14, ал. 1 от цитирания закон,
включващи преценка за двойна наказуемост на деянието, са регламентирани и
изключения от това правило - чл. 14, ал. 2 от същия закон. В процесния случай е
приложимо изключението от правилото за двойната наказуемост, съгласно
регламента на чл. 6 т. 1 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета,
транспонирано в българския закон чрез нормата на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
тъй като деянията, описани в представеното Удостоверение по чл. 4 от РР
2006/783/ПВР на Съвета, са изрично посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1, т. 8 и т. 9
от ЗПИИРКОРНФС, наказуеми са в издаващата държава с наказание „Лишаване от
свобода“ с максимален размер не по-малко от три години и при тях не се изследва
въпросът дали те представляват престъпления и по законодателството на Република
България.
Не са налични основанията за приспадане по
реда на чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото няма доказателства за наличие на
частично, или пълно изпълнение, извършено във връзка с решението за
конфискацията, както и не са налични множество решения по чл. 18 от същия закон.
Настоящият състав преценява, че
не са налице и основанията по чл. 19 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и
допускане изпълнението на акта на италианските власти, в частта, с която се
иска налагане на конфискация на парична сума по банкова сметка ***: ***, разкрита в банка „ДСК“ ЕАД, тъй като към
него е представено удостоверение, което съдържа изискуемите от българския закон
реквизити и съответства в пълна степен на решението за конфискация. Липсват
данни срещу засегнатото лице „Н.“ ЕООД, ЕИК ******* за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация
или отнемане. Не е изтекла давността за изпълнение на решението и
последното няма за предмет деяния, подсъдни на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния,
които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти
на територията на Република България или са били извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния. В Удостоверението
изрично е посочено, че лицето се е явило лично на
съдебния процес, вследствие, на който е постановено решението за конфискация.
Допълнителното решение №1454/2019 SIGE от 28.10.2019 г. на Съда на
град Торино, Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително разследване, е било връчено на представляващия и управляващ българското дружество „Н.“
ЕООД на 15.11.2019 г. Законният представител на „Н.“ ЕООД в лицето на Ф.Г., не
се е възползвала от правото да се противопостави на допълнително постановения
съдебен акт, засягащ правата и интересите на „Н.“ ЕООД в 15 дневен срок от
връчването на този акт. Последният е влязъл в законна сила на 05.12.2019 г. Както
беше посочено по - горе, в случая не са налице условията на чл. 14, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като за конкретното престъпление не се изисква двойна
наказуемост.
Не са налице и основанията на чл. 21
от ЗПИИРКОРНФС за отлагане изпълнението на решението за конфискация.
С оглед разпоредбата на чл. 16, ал.
8 от ЗПИИРКОРНФС левовата равностойност на паричната сума от 7 317 000 евро,
предмет на конфискация, следва да се изчисли по курса на БНБ към деня на
постановяване на решението за налагане на конфискация , и тя е в
размер на 14 310 808, 11 (четиринадесет милиона триста и десет хиляди
осемстотин и осем) лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, СГС, НО, 16 състав
постанови решението си, с което призна и допусна изпълнение на Решение № 1698/2018 на Съд на град Торино, Република Италия, Отдел на
Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г., влязло в сила
на 01.08.2019 г., за наказателна процедура № Регистър по общите престъпления
8282/2018 + 8533/2018 (извлечение от №20458/2015) - № Регистър GIP 7593/2018 + 9655/2018, с допълнително Решение №1454/2019 SIGE, от 28.10.2019 г., влязло в сила на 05.12.2019 г., в
частта, в която се иска налагане на конфискация на парична сума по банкова
сметка ***
***, в банка „ДСК“ ЕАД, до възлизането й в размер на 7 317 000 евро, с левова
равностойност 14 310 808, 11 (четиринадесет
милиона триста и десет хиляди осемстотин и осем) лева, на търговско дружество „Н.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление
***, с управител и едноличен собственик на капитала Ф.Г., във връзка с това, че италианските граждани П.С., Р.С., Д.Л., А.Р.
и Д.М., са признати за виновни по обвинението
за извършени престъпления: Участие в организирана престъпна група; Измама,
включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по
смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО от 26.07.1995
г.; Изпиране на имущество придобито от престъпление; Измама, които са
престъпления по чл. 640 bis, 648 bis, 648 ter. 1, чл. 110 и чл. 416 от Наказателния кодекс на Република
Италия.
По отношение на искането в частта, в която се претендира налагане на конфискация на
парична сума по банкова сметка *** ***, в банка „ДСК“ ЕАД на търговско дружество „Н.“ ЕООД, съдът
намери, че същото не следва да бъде уважавано, тъй като процесната сметка е
била закрита още на 14.02.2020
г. В този смисъла дори да бъде признато от българския съд решението на
издаващата държава, в коментираната част, то изпълнението на последното ще бъде
невъзможно предвид несъществуването на посочената банкова сметка *** СГС.
Предвид изложеното, настоящият съд отказа да признае и не допусна изпълнение на
Решение № 1698/2018 на Съд на град Торино, Република
Италия, Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018
г., влязло в сила на 01.08.2019 г., за наказателна процедура № Регистър по
общите престъпления 8282/2018 + 8533/2018 (извлечение от №20458/2015) - №
Регистър GIP 7593/2018 + 9655/2018, с допълнително Решение №1454/2019 SIGE, от 28.10.2019 г., влязло в сила на 05.12.2019 г., в
частта, в която се иска налагане на конфискация на парична сума по банкова
сметка ***
***, в банка „ДСК“ ЕАД на търговско дружество
„Н.“ ЕООД.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………….....ЧЛЕНОВЕ:1…………….. 2……………….