МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1894/2020г.І
В.И.В. обвинил А.К.И.
в това, че през периода 10.08.2019г.-07.09.2019г. в гр.***, при условията на
продължавано престъпление на съответните дати 10.08.2019г.; 24.08.2019г. и на
07.09.2019г., не изпълнила съдебно *** по описа за 2011 година на ***районен съд, като не осигурила на В.И.В. -
*** на *** си ***И. да осъществи правото
си на режим на личен контакт, а именно
да вижда и взема при себе си дето ***И.,
всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, считано от 09:00 часа
в събота до17:00 часа в неделя с приспиване, и един месец през лятото по време,
което не съвпада с годишния отпуск на ***
- престъпление по чл. 182 ал.2 от НК.
По делото не е предявен
и приет за съвместно разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание
ч.тъжител се представлява от адв. Г.–повереник, поддържа обвинението и моли Съда да признае
подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което е предадена
на съд и бъде наложено наказание.
Подсъдимата се явява в
съдебно заседание и се защитава от адв.К.. К. дава
обяснения, в които отрича да е извършила престъплението, в което е обвинена.
Моли Съда да я признае за невинна и оправдае. Адв.К. А.лизира доказателствата и пледира за оправдателна присъда.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
С Решение №87-III-32/07.03.2012г. по гр.дело №5471/по
описа за 2011г. на СРС бил определен режим на лични отношения на тъжителя и
дъщеря му ***И., а именно да вижда и взема при себе си дето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 09:00 часа в събота до17:00 часа в неделя с
приспиване, и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния
отпуск на ***.
Тъжителят през
продължителни периоди от време не
посещавал, не търсил и не контактувал с ***
си В. И.. При редките
идвания на тъжителя в гр.***, за свиждане *** е подготвяно дълго
време по начин да приеме позитивно
неговото идване и осъществяването на личните контакти помежду им.
През лятото на 2019г.
тъжителят три два пъти в гр.***, като не могъл да се срещне с *** си,но не по
вина на подсъдимата.Също не по нейна вина не взел при себе си *** през лятото,
както първоначално се били уговорили с подсъдимата И..
Тъжителят не съумя
да докаже подсъдимата да е извършели нито
от обективна,нито от субективна стрА. деянието по
чл.182 ал.2 от НК,а именно,че на датите
10.08.2019г.; 24.08.2019г. и на 07.09.2019г.
подсъдимата е имала задължението
да му предаде *** и второ, че не е изпълнила това
задължение умишлено, без да е налице обективна причина за това.
Безспорно се установи, че съдът с Решение №87-III-32/07.03.2012г. по гр.дело №5471/по
описа за 2011г. на СРС определил режим
на лични отношения на ***та с *** -
всяка първа и трета събота от месеца с
преспиване на *** при ***та.
За датата
10.08.2019г. се твърди от тъжителя, че след предварително уведомление, че *** ще
бъде в гр.***,за да отиде при *** си за един месец се установи,че ч.тъжител В.
бил придружен от св. М.. Последният пред съда твърди,че двамата дошли на
адреса в ***, където не намерили подсъдимата и ***,за което подали
жалба в полицията. Св. М. твърди също,че
тъжителят му казал за такава уговорка на четвърти август, но след ден-два му се оплакал, че пропаднала уговорката и на десети август,/ което не е нито първа,
нито трета седмица от месеца/ дошли в ***,
но нямало никой и съседи им казали,че ***
било от два -три дни в София. Тоест, подсъдимата не е била длъжна на тази дата
да предоставя *** за контакт, съобразно съдебното решение,т.к. това е втората
събота от месеца.
Свидетелят В.В.-посочен от тъжителя също не допринася за доказване на
обвинението по този пункт.Той
преразказва, без дати и конкретизация,
че м.август тъжителят му казал,че ще идва да вземе ***. Не знае за есемеса / приложен по делото
от защитата/, че *** е на море. Свидетелят е приятел на ч.тъжител и преразказва казаното му
от него,като не знае какъв точно е режимът на лични отношения, на кои дати ч.т.
В. е идвал и какво се е случило.
Свидетелят Н.С. -*** на *** и *** на подсъдимата заявява, че ***та
не осъществява личен контакт с ***, не се интересува от него, а цели единствено
създаване неприятности на ***. Твърди че
за 2019г. ***та само два пъти е посетил *** в *** -на пети април и на
шестнадесети септември. И двата пъти след предварителна уговорка. Тези показания
се подкрепят от свидетеля И. И. /*** на ч.т./ С. също твърди,че на 16.09.2019г.
идвали за откриването на първия учебен ден. С. допълва,че въпреки подканянията
и исканията на подсъдимата, ***та да вземе *** си, да го заведе някъде и да остА.т само двамата, той го завел за пет минути до животните, след което ч.т. В.
и св.И. си тръгнали. По отношение уговорката на м.август между ч.тъжител и подсъдимата,св. С. твърди,че било уведомена
от подсъдимата, че на пети август тъжителят трябвало да отиде в София, т.к. имали уговорка да
остане ден - два с ***, за да свикне то
с *** си и на седми да тръгнат за морето. На посочената дата той не отишъл в София, въпреки уговорката и
когато подсъдимата го търсила по
телефона, за да разбере защо не е отишъл и смята ли да отиде до гр.София,за да
вземе ***, той отговорил, че това е негово право, а не задължение.
Свидетел на тези уговорки била и св.М. К.
/*** на подсъдимата/, която също твърди,
че тъжителят не търсил ***, а подсъдимата се опитвала и инициирала контакти между тях, като го карала да разговаря с *** по
телефона. Отговорите му обаче в повечето случаи били, че е зает, че не може, че
не е длъжен и това е само негово право. В нейно присъствие е стА.ла уговорката за пети август и дори подсъдимата и
нейната колежка, си били взели отпуска, за
да могат и те да бъдат на морето
в този период, като се настанят в близък
хотел, че ако *** е притеснено и се нуждае от *** си,тя да е наблизо. Ч.тъжител
не дошъл нито на пети, нито на следващия ден и когато И. го потърсила и попитала какво става и какво е решил, дал отговор, че уговорката
нямало да се осъществи.
В този смисъл са и
показанията на свидетеля К..
Свидетелката Е.Н.,която
не е близка на нито една от сраните, категорично твърди,че в съботен или
неделен ден / т.е. на десети август който е събота/ не е виждала ч. тъжител и
свидетелят М.. Твърди, че е видяла двамата в делничен ден в края на м.август.Обикаляли
около блока и търсили дете с колело на име „***“ и тя им казала, че *** е в
София с *** си. По - късно свидетелят
уведомила св. Н. К., казала й, а тя отвърнала, че си е била вкъщи и никой не бил я търсил у тях.
В крайна сметка не се доказа, че подсъдимата
е имала уговорка на тази дата да даде ***
на ч.тъжител, тези дата не е в седмиците, определени от съда, за да може В. да вземе В.. Съвсем
друга уговорка е имало между него и подсъдимата и само и единствено неговото поведение е стА.ло причина тази уговорка
да не се осъществи. Предвид установеното
от показанията на свидетелите,ч.тъжител е знаел, че *** е в София, т.к. е
трябвало да отиде в София, от където да го вземе и да заминат на море. Нищо не
е налагало той да идва в *** по време, за което е знаел, че *** е в София.
Преписката на РП гр.*** /също приложени по делото/ била образувА. по жалба от 20.05.2019г. Обяснения по преписката
дали А. И.,Н. М. / на 07.06.2019г./,К.М./на
14.06.2019г./, Н.Ц. /на 10.06.2019г./ В.В.
/26.07.2019г. Друга жалба била подадена на 12.08.2019г.
Съдът напълно споделя
изводите на защитата и намира за установено по делото, предвид показанията на
всички изслушани свидетели, че срещите между *** и *** му били изключително
редки и липсвала емоционална връзка
между тях ,както и между *** и роднините по бащина линия. Никой от тях не бил правил
опити с години да се сближи с ***. Именно поради тази причини и водена от желанието *** да започне да се сближава с *** си, подсъдимата
поставила условието ***та да отиде по-рано в София, да остане ден-два и тогава
да заведе *** на море. Това не били
пречки и спънки от нейна стрА. на контактите между
двамата, както неправилно се интерпретира от ч.тъжител.
По отношение обвинението за деянието,извършено на 24.08. 2019г. Св.М. твърди,
че дошли с ч.тъжител в ***, не намерили ***, не установили никой и
отишли в полицията да пуснат жалба. В
този смисъл са показанията и на св.В.В.. Той,к акто и свидетелите Тенев и И. не сочат дати,а говорят за
лятото, за няколкократни идвания в гр.***.
Действително на 24.08.2019г. *** В. не
било в гр.***.Това освен от ч. тъжител се твърди и от подсъдимата, както и от
свидетелите на защитата. Според показанията на последните, след проваляне на
уговорката /поради поведението на тъжителя/ да вземе *** на пети август , за да го заведе на море,
се създала нова организация и на 20.08.2019г. Н.Ц. и ***та по *** линия завели
на море ***, това бил последният възможен момент преди
края на лятото. По делото е представен есемес от 23.08., в който ч.тъжител пише
„*** още ли е на море“ и получава отговор от подсъдимата -„да“,което прави
безпредметно идването му до гр.***,където очевидно *** не било и ч.тъжител е
знаел това. Поради тази причина, нищо не
е налагало, в четвъртата, а не в трета седмица ч.тъжител да идва в ***,
т.к. за този период подсъдимата не е
имала задължение да му предаде ***, не е
извършила никакви действия, с които да осуети изпълнението на съдебното решение.
В същият смисъл са
и показанията на М. К., която твърди
и, че подсъдимата /нейна ***/ лично се обадила на ч.тъжител и го предупредила,
че от 20.08. *** отива на море.
По отношение обвинението за деяние,извършено
на 07.09.2019г., то също е недоказано. Никой от свидетелите на ч.тъжител не
сочи,че на тази дата са идвали в гр.***,за видят или вземат ***. Свидетелите са
идвали в делничен ден,т.к. и те и св. Н. К. твърдят,че последната им казала,че ***
е на занималня /частна занималня/,каквато занималня в събота и неделя няма.
По изложените
съображения,Съдът намери,че нито едно от обвиненията не е доказано по безспорен и несъмнен начин и
постанови присъдата си,като оправда подсъдимата.
При този изход на делото възложи
разноските на ч.тъжител.
Районен
съдия: