РЕШЕНИЕ
№244 28.06.2018г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети
и девети май две хиляди и деветнадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №264 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №20/25.01.2019г., постановено по
гр.д.№899/2016г. по описа на РС- В. е признато за установено в отношенията
между Н.Г.Н., с ЕГН **********,*** от една страна и Б.А.Х. *** и П.Н.М. *** от
друга, че Н.Г.Н., с ЕГН ********** е собственик на 35 тридесет и метра,
съставляващи ½ идеална част от дворно място с площ от 70 квадратни метра, представляващо част от ПИ
№8785 в кв.1631 по действащия плана от 2014г. на гр.В., който е бил част от ПИ
№2646 с отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б по отменения
план от 1983г. по плана на гр.В., при
граници и съседи: улица „Б.П.“, УПИ №XVI - 2817, УПИ №XV- 2646 от кв.1631 по
плана на гр.В., като са осъдени да му отстъпят собствеността и да предадат
владението на същия.
Отменен е частично, на основание чл.357,
ал.2 от ГПК, К. НА №../22.04.2016г., с който на основание наследяване и и
покупко-продажба са признати за собственици Б.А.Х. на 1/2 ид. част и П.Н.М. на
1/3 ид. част от имот кад.№ 8785, с площ от 270кв.м., за който е образувано УПИ
ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на В., само до размера от 35кв.м., представляващи
½ ид. част от площта на бивша улица тупик, предвиден в отменения план от
1983г. на гр.В., като е отхвърлен иска за отмяна на целия нотариален акт и за
разликата извън горната площ, като неоснователен.
Отхвърлен е иска по чл.54, ал.2 от ЗКРИ на Н.Г.Н.,
с ЕГН **********,*** срещу Б.А.Х. *** и П.Н.М. *** за установяване, че е
допусната грешка на кадастралния план, одобрен със Заповед №1109/07.08.2014г.
на Кмета на Община- В., за изменение на уличната регулация за улицата- тупик с
о.т. 2281 А и о.т. 2281 Б, с площ общо 70кв.м., като неправилно е попълнена и
поставен топографски знак „Z“, с което площта на улицата тупик е изцяло
приобщена към имот УПИ № XXX- 2629,2645 с нов номер на УПИ №ХХХ-8785 в кв.1631
по регулационния план на В. по Заповед №1109/07.08.2014г., тъй като ½
идеална част с площ от 35.00кв.м. е собственост на ищеца, при граници и съседи
на приобщената улица тупик към УПИ № XXX- 8785: улица „Б.П.“; УПИ № XVI - 2817;
УПИ № XV-2646, кв. 1631 по плана на гр.В., като неоснователен.
Осъдени са, на основание чл.109 от ЗС, И.Г.К.
*** и П.Н.М. ***, да премахнат незаконно изградената част от масивен строеж-
заведение от 43.00кв.м., като част от търговския обект /заведение/, попадаща в
УПИ №XV-2646 в кв.1631, а именно частта от сградата с форма на четириъгълник, с
размери по фасадите на сградата: 7.10м- цялата южна фасада - в имота на ищците,
2.20 м - по западната фасада и 3.31 м - по източната фасада, като е отхвърлен
иска за премахване на цялата сграда извън горната незаконно построена част,
като неоснователен.
Осъдени са Б.А.Х. ***, П.Н.М. *** и И.Г.К. ***,
да заплатят на Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***; М.Н.Н., с ЕГН ********** ***; И.Н.Н.,
с ЕГН ********** ***, сумата от 1125лв.- разноски за производството.
Осъдени са Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***, да
заплати на Б.А.Х. ***, сумата от 450лв.- разноски за производството.
Осъдени са М.Н.Н., с ЕГН ********** *** и И.Н.Н.,
с ЕГН ********** ***, да заплатят на И.Г.К.
***, сумата от 150лв.- разноски за производството.
Осъдени са Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***, М.Н.Н.,
с ЕГН ********** *** и И.Н.Н., с ЕГН ********** ***, да заплатят на П.Н.М. ***, сумата от 750лв.- разноски за
производството.
Против това решение е постъпила въззивна
жалба от адв.Д.К., в качеството й на пълномощник на И.Г.К.- ответник по
гр.д.№899/2016г. по описа на РС- В. в частта, с което последния е осъден, на
основание чл.109 от ЗС да премахне незаконно изградената част от масивен
строеж- заведение от 43кв.м., като част от търговски обект попадаща в УПИ
ХV-2646, в кв.1631, а именно частта от сградата с формата на четириъгълник, с
размери по фасадите на сградата: 7.10м.- цялата южна фасада- в имота на ищците,
2.20м.- по западната фасада и 3.31м.- по източната фасада.
Твърди се, че решението в обжалваната му
част е незаконосъобразно и необосновано.
Визира се, че към момента на проектирането и
разрешаването на въпросната сграда Н.Н. и В.. Х. са били съсобственици на имот
2646 и съответно съсобственици на парцелите отредени за този имот- ХV и ХХХ. В..
Х. при проектирането и строителството на процесната сграда не е навлязла в чужд
имот, а в парцел, отреден за имот, който е притежавала заедно с Н.Н. и то след
като от последния е получила изрично разрешение облечено в изискуемата се от закона
форма, с което в нейна полза е прехвърлено правото на строеж.
Приема се, че наличието на това разрешение-
съгласие е основополагащо се в отношенията между настоящите страни в процеса,
досежно преценката действията на инвеститора и съответно дължимото се поведение
на настоящия ответник.
Счита се, че първоинстанционният съд не е
обосновал, защо при наличието на този набор документи за процесната сграда,
действията на ответника са неоснователни. Даденото съгласие от праводателя на
ищците, като съсобственик в имот 2646
дало правото на праводателя на ответника да построи сградата, а след
построяването да стане собственик на търговския обект ситуиран в имот 2646.
В тази насока се приема, че решението в
обжалваната му част е неправилно.
Счита се, че решението е недопустимо. В тази
насока се сочи, че в производството пред първоинстанционния съд са разгледани
искове предявени от различни лица- ищци, срещу различни ответници.
Приема се, че процесуалният закон не допуска
такова съединяване на искове и постановеното в подобно производство решение е
недопустимо.
Искането е за уважаване на жалбата и отмяна
на решението в обжалваната му част.
Против цитираното по- горе решение е
постъпила въззивна жалба от адв.Е.Б., в качеството й на пълномощник на Б.А.Х. и
П.Н.М. в частта с която, районния съд е приел за установено, че ищеца Н.Г.Н. е
собственик на 35кв.м., съставляващи 1/2ид.ч. от дворно място с площ 70кв.м.,
представляващо част от ПИ №8785 в кв.1631 по действащия план от 2014г. на гр.В.
и Б.А.Х. и П.Н.М. са осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението
му, както и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 от ГПК, частично е
отменен К. нотариален акт №../22.04.2016г. до размера на 35кв.м.
Визира се, че с писмения отговор
своевременно е направено възражение, че при предявен иск за собственост, ищецът
следва да докаже, че му принадлежи претендираното право на собственост.
Сочи се, че в исковата молба ищецът твърди,
че улицата тупик е публична общинска собственост, но нито в исковата молба,
нито в срока по чл.143, ал.2 от ГПК, ищецът е въвел твърдение, че не е
изпълнена процедурата по отчуждаване и обезщетяване на собствениците. В доклада
на делото също не е въведено такова обстоятелство.
В противоречие с данните по делото,
районният съд е приел, че с кадастралния план от 1983г. е било предвидено
отнемане по регулация на част от имота за създаване на улица „тупик“, но тази
регулация не е приложена, тъй като не е изплащано обезщетение на правоимащите
собственици и това е коригирано с плана от 2014г., като процесните 35кв.м.
/като част от 70кв.м./ са приобщени към имота на Б.Х. и П.М..
Приема се, че от всички събрани по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че улицата тупик е създадена и
реализирана с плана на гр.В. от 1983г., съответно изменението през 1984г. и
мероприятието е реализирано. Няма данни, а и не се твърди заповедта, с която е
обособена улицата тупик през 1983г. осигуряваща достъп до парцел №ХХХ-2629,
2646 в кв.163А да е обжалвана.
Моли се за приемане като основателна
подадената жалба и отмяна на решението в обжалваните му части, като съответно
бъдат отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС и съответно иска по чл.537, ал.2 от ГПК.
Против постановеното решение е постъпила и
въззивна жалба от адв.Е.Б., в качеството й на пълномощник на П.Н.М. в частта, с
която П.Н.М. и И.Г.К. са осъдени да премахнат незаконно изградената част от
масивен строеж- заведение, цялото с площ от 43кв.м.- попадаща в УПИ ХV- 2646 в
к.1631, а именно частта от сградата с форма на четириъгълник с размери, като е
отхвърлен иска за премахване на цялата сграда.
Твърди се, че с приетата по делото
Декларация от 11.08.2011г. с нотариално заверени подписи- ищецът Н.Г.Н.-
собственик на имот пл.№2646, а Е.И.В.- собственик на 1/2ид.ч. от парцел ХХХ,
пл.№2629 с подписите си са заявили, че са съгласни В.. Г. Х., съсобственик на
парцел ХХХ, пл.№2646 и пл.№2629 да пристрои откъм южната част постройка от
60кв. Сам ищецът се е съгласил и неговата покойна сестра В.. Г. Х. е построила
търговски обект върху 43кв.м., като строителството е изпълнено през 1992г. и
оттогава до предявяване на иска са изминали тридесет и четири години. Приема
се, че същественото в случая, е че Н.Г.Н. е дал съгласието си като собственик
на имот пл.№2646, а не като собственик на УПИ ХV- 2646.
Излагат се доводи, че съществуваща към
1992г. съсобственост в отредените за имот пл.№2646 два парцела. Като е
реализирала строителство през 1992г., със съгласието на ищеца, В.. Х. е
построила сграда, част от която попада в УПИ ХV-2646, в който тя притежавала
като наследник на Г.Н. право на собственост. От построяването на сградата до
предявяване на иска са изминали повече от двадесет години, а към 2002г., когато
е починала В.. Г. Х. за нея е изтекла десетгодишна придобивна давност върху
сградата.
Моли са за отмяна на решението в тази му
обжалвана част, като бъде отхвърлен предявения иск.
В
срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на адв.Т.З. на
въззивните жалби на адв.Б. с вх.№866/19.02.2019г. и с вх.№867/19.02.2019г.
По отношение на първата въззивна жалба
касаеща искането за отмяна на решението в частта по чл.108 от ЗС и чл.537,ал.2
от ГПК за дворното място от 35кв.м., съставляващо 1/2ид.ч. от дворно място
70кв.м. се приема, че тя е необоснована, недоказана с писмените и гласни
доказателства. Оспорва се същата, тъй като тя не отговаря на фактическите
данни, които безспорно установяват, че ищецът Н.Г.Н. и сестра му В.Г. Х., като
наследници на Г. Н.Н. са собственици при равни права на 1/2ид.ч. от дворно
място съставляващи имот пл.№2646 по отменения план от 1983г., който е заснет с
пл.№87 от предходния план от 1983г. на гр.В..
Твърди се, че правилно съдът е признал за
установено, че Н.Г.Н. е собственик на 35кв.м., съставляващо 1/2ид.ч. от дворно
място 70кв.м., представляващо част от ПИ №8785 в кв.1631 по действащия план на
гр.В. от 2014г., последица от което са
осъдени Б.А.Х. и П.Н.М. да отстъпят собствеността и предадат владението на
същия.
Относно предявения иск, с правно основание
по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяната на нотариалния акт се приема, че съдът при
фактическите данни, основателно е установил, че всъщност площта от 70кв.м. е
била отредена улица тупик.
Досежно въззивната жалба на адв.Б. за отмяна
и отхвърляне на предявения иск, с основание чл.109 от ЗС се приема, че тази
въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл.260, т.3 от ГПК
От друга страна се твърди, че решението е
правилно и законосъобразно, като мотивите на решението са обосновани от
представените писмени и гласни доказателства. Излагат се съображения в тази
насока.
Моли се за оставяне без уважение на
подадените въззивни жалби.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор на адв.Т.З. на въззивната жалба на адв.Д.К. в качеството й на
пълномощник на И.Г.К..
С него се оспорва подадената жалба, като
недоказана с представените писмени и гласни доказателства. В този смисъл се
излагат доводи.
Приема се, че правилно районният съд е
постановил решението си с правно основание чл.1098 от ЗС, да бъде премахната
част от масивния строеж попадащ в УПИ №ХV- 2646 в кв.1631.
Моли се за потвърждаване на решението в тази
му обжалвана част.
В съдебно заседание, жалбоподателят И.К.,
редовно призован, не се явява. Последният се представлява от пълномощника му
адв.К.. От страна на последната се поддържа подадената от нея въззивна жалба.
Моли се същата да бъде уважена, по съображенията изложени в нея, както и в
представени писмени бележки. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Алтернативно се приема, че
решението е недопустимо, постановено при съществени нарушение на
съдопроизводствените правила, по нередовна искова молба, поради което се моли
същото да бъде обезсилено и прекратено производството по делото.
Жалбоподателите Б.Х. и П.М., редовно
призовани не се явяват. За тях се явява адв.Б., редовно упълномощена се моли да
бъде уважена подадените от нея въззивни жалби. Моли се същите да бъдат уважени,
по съображенията изложени в тях. Моли се за постановяване на решение с което се
отхвърлят предявените искове
Ответниците Н.Н., М.Н. и И. Н., редовно
призовани не се явяват. За тях се явява адв.З.. От страна на последната се моли
да бъдат оставени без уважение подадените въззивни жалби, като се потвърди,
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Поддържа
съображенията си развити в тази насока в представените от нея писмени отговори.
Такива се излагат и в представени в указания от съда срок писмени бележки.
Моли се за присъждане на направените
съдебно- деловодни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираните въззивни жалби на адв.К. в качеството й
на пълномощник на И.Г.К. с вх.№806/14.02.2019г., на адв.Б., в качеството й на
пълномощник на Б.А.Х. и П.Н.М. с вх.№866/19.02.2019г. и на адв.Б., в качеството
й на пълномощник на П.Н.М. с вх.№867/19.02.2019г. констатира, че те са редовни
и допустими- отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени са в
срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с
оглед обхвата на обжалването допустимо.
В случая, следва да се посочи, че в частта по отношение на предявения
иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР и в отхвърлителните части по иска по чл.357, ал.2 от ГПК и в отхвърлителната част по чл.109 от ЗС, решението на районния съд не е
обжалвано от страните по делото, с оглед на което е влязло в сила.
Относно възраженията в насока на недопустимост на съдебното решение,
то същото не е конкретизирано в кои части, то е такова. Независимо от тази
констатация, то настоящата инстанция не приема възраженията изложени във
въззивната жалба в тази връзка. Основанията за това се основават от изложените
мотиви на районния съд, който обосновано с протоколно определение е взел
отношение досежно възможността от подобно предявяване на искове, какъвто е
настоящия случай. Въззивната инстанция, няма основание да не ги сподели изцяло,
като не счита, че с това с разглеждане на делото при тези искове, с различни
ищци и ответници е основание за недопустимост на постановеното решение, както
изцяло, така и в ожалваната му част.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на
подадена искова молба от страна на ищците Н.Г.Н. ***; М.Н.Н. ***, И. ***,
представлявани от процесуален представител адв. Т.Г.З. ***, против И.Г.К. ***; Б.А.Х.
*** и П.Н.М. ***, като са предявени искове с правно основание по чл.108 от ЗС,
чл.54, ал.2 от ЗКИР, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.109 от ЗС.
Ищецът Н.Н. твърди се, че регулационния план на гр.В. за недвижим имот
пл.№2646 по кадастралния план на гр.В. в кв.1631 е одобрен със Заповед №РД
14-03-163/13.10.1983г. изменение на уличната регулация от 1985г. и Заповед
№2074 от 21.12.2007г. от МСА. Имотът е с обща площ от 506кв.м. От имотът са
образувани урегулирани парцела: УПИ №ХХХ-2646, част от имот с пл.№2646 с площ
от 70кв.м., в кв.1631 по плана от 1983г. на гр. В. отреден за улица- тупик с
осови точки: т.2281 А - 2281 Б. Взема се предвид, че необходимата площ за
изграждане на обект на социална инфраструктура- публична собственост от
70кв.м., площ от имот с пл.№2646 и общо площ от 506кв.м., попада в направена и
изменена през 1985г. улица- тупик с о.т. 2281 А и о.т. 2281 Б.
Сочи се, че с Решение №415/27.11.2014г. на Общинския съвет- В., се
одобрява ПУП- нов план за регулация на гр.В., включващ кадастрален район 505 и
506 по плана на гр.В. и по взетото решение се изменят дворищно регулационните
линии на имотите, за които не е приложена действащата регулация, попадащи в
кадастрални районен 505 и 506. Твърди се, че улично регулационния план не се
изменя.
Визира се, че е допуснато нарушение от Кмета на Община В., по дадените
указания в постановеното решение на Общински съвет- В., а именно, че улично
регулационния план не се изменя, което включвало кв.505 и 506 и улицата тупик с
основи т. 2281А и 2281 Б, осигуряваща достъп до ПИ №2646, за който са отредени
парцели: УПИ №ХV- 2646 и № ХХХ-2646 в кв.163А по плана на гр.В..
Сочи се, че улицата тупик е публична общинска собственост за
осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани имоти и няма данни да е
взето решение от ОбС- В. за промяна на публичната собственост на улицата-
тупик. Приема се, че Заповед №1109/07.08.2014г. на Кмета на Община- В. е
незаконосъобразна. Същата е била преди вземането на решението на Общинския
съвет- В. от 27.11.2014г. и нямало данни за постановено решение на Общинския
съвет- В., по направено искане от Кмета на Община- В., за промяна от публична в
частна държавна собственост, съгласно ЗОС, ППЗОС, ЗДС и ППЗДС.
Приема се, че Заповед №1109/07.08.2014г. за изменение на регулацията
за улицата- тупик не отговаряла на изискванията на посоченото основание за изменение
по §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и заповедта не била съобразена с Решение №415/27.11.2014г.
Сочи се, че реализираната улица с о.т. 2281 А и 2281 Б, осигуряваща
достъп на ПИ №2646 е отредена за УПИ ХV-2646 и УПИ № ХХХ-2646, кв.163А по плана
на гр.В., като ПИ №2646 е отчуждена част за улица тупик, която е реализирана с
достъп до основна улица ”Б.П.” с о.т.2281 А и 2281 Б по плана от 1983г.
съгласно изменението на улицата тупик от 1985г.
Твърди си, че неправилно улицата- тупик била с нанесен знак за общност
„Z“, с който е приобщен само към УПИ № ХХХ-2646 и е изменен номера на
поземления имот пл.№ 2646 с нов УПИ № XXX-8785 и в отредения парцел е включена
площта на цялата улицата тупик с топографски знак за общност.
Твърди се, че е допуснато нарушение по предходния кадастралния план с
пл.№2646, поставения знак за общност „Z“ от част на имот пл.№2646 отреден за
улица- тупик по ЗКИР от 2001г. Наредба №3/2005г. към ЗКИР, за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър.
Издадената Заповед №1109/07.08.2014г. за изменение на регулацията улицата-
тупик, по §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ била незаконосъобразна, съгласно
представени документи за съсобствеността върху ПИ №2646 за отредените УПИ
№№ХV-2646 и УПИ № ХХХ-2646 с достъп до улицата тупик за имота.
Сочи се, че за ползването на двата парцела бил осигурен достъп до
незастроеното дворното място и също, че след издаване на заповедта
собствениците на УПИ ХХХ-8785 затворили вратата за ползване на дворното място
на УПИ № XV-2646 от улицата- тупик и оспорвали правото на преминаване и достъп
до дворното място.
Твърди се, че не е съобразена частта от имот пл.№2646 на
съсобствениците наследници на общия наследодател Г. Н.. Н., а именно нот. акт
№147, т.II, д. №663/1966г. за собственост на В.. Г. Х. и А.А. Х. върху ½
ид.ч. от дворно място състоящо се от 500кв.м. съставляващо УПИ № XXX- 2646 в
кв. 1631 по плана на гр.В. и нот. акт №117,т.IV, д.1227/ 1997 год. върху ид.ч
от ПИ № 2646 с площ от 230 кв.м. в кв. 1631 по плана на гр.В.. По така
издадените нотариални актове за имот пл.№ 2646 не била включена площта на
улицата обслужваща ПИ № 2646 за достъп до парцелите.
Ищците М. Н. и И.Н. в предявявания от тях иск по чл.109 от ЗС
представят доказателства по посочения Нотариален
акт 121/2015г. за покупко-продажба, с който твърдят, че са собственици на УПИ
№XV-2646, в който имот попада част от постройка от 43 кв.м. на един етаж в
кв.163.
Сочи се, че собственици на ½ ид.ч. на парцел УПИ № XXX - 2646,
2629 по плана гр.В. с Нотариален акт №147 т.II, д.663/1966г. са В.. Г. Х. и А.А.
Х. и общата площ на съсобствения парцел е 500кв.м. по нотариалния акт. Част от
имот пл.№2646, в който участва в съсобствения парцел УПИ № XXX- 2629,2646 е с
площ от 186кв.м.
Твърди се, че със строително разрешение №107 от 25.08.1992г. на
Главния архитект на Община В. било дадено разрешение да се построи търговски
обект /заведение/ с площ от 43.00кв.м. в кв.163 парцел ХХХ-2629,2646, като впоследствие
е била построена сграда- търговски обект /заведение/ попадащо частично в УПИ №
XV- 2646 в кв.163 „А” по плана на гр.В.. Собствениците на УПИ ХУ-2646, кв.163 с
площ от 230кв.м. установили собствеността си по Нотариален акт №117, т.IV, д.1227/1997г.
с който, чрез покупко- продажба, прехвърлили имота на ищците.
Твърди се от ищците, че част от сградата, която попадала в парцел УПИ
№ XV- 2646 в кв.163 „А „им пречила да упражняват правомощията си, правото да
владеят, да ползват или да се разпореждат с веща си. Фасадите на едноетажната
сграда „търговски обект” били с прозорци, витрини и врата, в частта с която
попадала в имота на ищците и достъпът до помещенията на масивната сграда на
един етаж бил само от дворното място от собствения на ищците УПИ № XV-2646.
Покривната плоча на масивната сграда част била преустроена на тераса с
извършени строителни работи. Върху бетонната покривна плоча на масивната
едноетажна сграда били извършени строителни работи: положени били терекотни
плочи, дървени парапети и обшивки и други съоръжения. Твърди се, че не е тераса
и балкон, съгласно техническите нормативи.
Визира се, че изграждането й като тераса е в нарушение на строителните
правила и норми. Същата няма изградени съоръжения, които да хващат надпочвените
води, мръсните води от почистването с измиване на терасата и всичко се изливало
върху двора на ищците, което пораждало състояние опасно и вредно за живеещите в
имота.
Твърди се още, че покривната плоча, наречена „тераса”, не отговаряла
на изискванията на чл.87, ал.1 и ал. 2 от Наредба №7/2003г., а и по
техническите норми не представлявала балкон на жилищната сграда, както и не
била „тераса”.
Твърди се, че ответниците са затворили вратата на ищците за достъп до
дворното място до парцел У ПИ XV- 2446 в кв.163 А, като в случая без правно
основание ответниците владеят част от имота с построената в него масивна
сграда, както и възпрепятстването на достъп до дворното място от улицата-
тупик, като са затворили вратата, която осигурява достъп до незастроеното
дворно място.
В случая от ищецът Н.Н. е предявен срещу ответниците П.М. и Б.А.
искове по чл.108 от ЗС, чл.54, ал.2 от ЗКРИ и чл.537, ал.2 ГПК, като искането е
да се постанови решение, с което:
1.Да се приеме за установено, по отношение на ответниците П.М. и Б.А.
, че ищецът Н.Г.Н. е собственик на 35кв.м., съставляващ ½ идеална част
от дворно място с площ от 70кв.м., представляващо част от ПИ №2646 с отреждане на
улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б /публична общинска собственост/ в
кв.1631 по плана на гр.В., находящо се
при граници и съседи: улица „Б.П.“ с о.т.2281 и о.т.2281 А, УПИ №XVI- 2817, УПИ
№ XV- 2646, кв.1631 по плана на гр.В..
2. Да се осъдят ответниците П.М. и Б.А. да предоставят на ищеца Н.Г.Н.
правото на ползване върху този му собствен имот.
3. Да бъде отменен Нотариален акт №.., т.1, рег.№852, н.д.№
79/22.04.2016г. на Нотариус М. Р. с рег.№650 на Нотариална камара и с район на
действие РС- В., за собственост върху недвижим имот.
4. Да се приеме за установено по отношение на ответниците П.М. и Б.А.
ОСИ, че е допусната грешка на кадастралния план, одобрен със Заповед
№1109/07.08.2014г. на Кмета на Община- В., за изменение на приложената уличната
регулация за улицата-тупик с о.т. 2281 А и о.т. 2281 Б /публична общинска
собственост/ в кв.1631, с площ общо 70кв.м. от ПИ №2646, собственост на общия
наследодател Г. Н.. Н., като неправилно е попълнена и поставен топографски знак
„Z“, с което площта на улицата тупик е изцяло приобщена към имот УПИ № XXX-
2629,2645 с нов номер на УПИ № ХХХ-8785 в кв.1631 по регулационния план на В.
по Заповед № 1109/07.08.2014 г., като
½ идеална част с площ от 35кв.м. е собственост на ищеца при
граници и съседи на приобщената с. о.т. улица тупик към УПИ № XXX-: улица „Б.П.“
с о.т. 2281 и о.т. 2281 А; УПИ № XVI- 2817; УПИ №XV-2646, кв.1631 по плана на
гр.В..
От страна на ищците М.Н. и И. Н. предявения от тях против ответниците И.К.
и П.М., иска по чл.109 от ЗС се иска, да бъдат осъдени последните двама да
премахнат незаконно изградения масивен строеж- заведение от 43кв.м., като част
от търговския обект /заведение/, попадаща частично в УПИ №XV-2646 в кв.163 „А”
на ищците, както и да освободят достъпа до дворното място, като възстановят
предишното състояние на затворената вратата, с което създадено състояние и
действия се осуетява или ограничава възможността на ищците М.Н.Н. и И.Н.Н., с
Нотариален акт №121 т.ІІ рег.№ 2338 н.д. № 310/09.11.2015 год. на Нотариус Г.Х.
рег.№ 156 по рег. на Нотариална Камара с район на действие РС- В., да
упражняват и ползват пълноценно своето право на собственост и достъпа върху
дворното място от 230кв.м., застроено и незастроено с отредения УПИ №XV-2646 в
кв. 163а по плана на гр.В..
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът И.Г.К.,
чрез пълномощника му адв.Д.К.. В него се излагат съображения в насока, че
подадената молба нередовна.
Твърди се, че ищецът И. Н.Н. се представлява от пълномощник К.Е.К., с
посочени ЕГН и адрес, но липсвали данни на коя от предвидените в чл.32 от ГПК
хипотези отговарял пълномощника. Сочи, че не било представено пълномощно,
съобразно изискванията на чл.128, т.1 от ГПК. Заявява, че преупълномощаването
на адвокат не освобождавало пълномощника да се легитимира като такъв на
основание чл.33 от ГПК и съответно да удостовери в какво качество същия е
упълномощен. Посочва се също, че исковата молба била нередовна поради
обстоятелството, че не можело да се приеме да е налице хипотезата на чл.210,
ал.1 от ГПК. Предявените с исковата молба шест иска били между различни страни-
първия и втория и третия и четвъртия иск /така както били формулирани от
пълномощника/ били предявени от Н.Г.Н. срещу Б.А.Х. и П.Н.М., а петия и шестия
иск /така както били формулирани от пълномощника/ били предявени от М.Н.Н. и И.
Н.Н. срещу И.Г.К. и П.Н.М.. Такова съединяване на искове, законът не допускал.
Счита, че предявяването на исковете с една молба от различни ищци срещу
различни ответници е недопустимо и същата следва да се върне, тъй като не е
било възможно да се приложи хипотезата на чл.210, ал.2 от ГПК за разделяне на
исковете.
По основателността на иска предявен срещу К., намира същия за неоснователен.
Твърди се, че ответникът владее еднолично построената през 1992г. в
имот 2646, в кв.163 па плана на гр.В. масивна сграда на застроена площ от
41кв.м. Процесната сграда била построена през 1992г. от майката на ответника.
Същата била построена по одобрени архитектурни проекти след изричното съгласие
на Н.Г.Х.- собственик на имот 2646, за който бил отреден парцел XV и Е.И.В.,
собственик на имот 2629, за който бил отреден заедно с имот 2646 общ парцел-
XXX в кв.163 по плана на гр.В.. При извършване на строителството, както и дълги
години след това- до 2009г., никой не бил предявил претенции и оплаквания за
местоположението й.
Твърди се, че през 2009г. Н.Г. *** с жалба, твърдейки че сградата е
незаконна и същата попадала в неговия парцел по новия регулационен план. След
направена проверка на документите, Община В. му отговорила, че сградата е законно
построена и не са налице отклонения от строителните книжа.
Твърди се, че с одобряването на регулационния план през 2007г.,
парцелът на Н.Г.Х. изменил своите граници, като част от сградата попадала в
очертанията му, но това не е било причина да се счита, че сградата е незаконно
построена и подлежи на премахване, тъй като тези изменения на границите на
парцела му били след построяването на сградата и не били основание за
премахването й. Твърдяното в исковата молба, че сградата не се използвала по
предназначение и входа на сградата бил само от към парцела на ищците заявява,
че е невярно. В тази връзка твърди, че сградата имала вход на западната фасада,
който вход се използвал от ответника без по някакъв начин да пречил и смущавал
ползването на дворното място на ищците.
Твърди се, че сградата не се ползвала като кафе-аперитив от
2003г.
Изразява се несъгласие с твърдението на ищците, че надпочвените води
от покрива на сградата, които не били отведени и се „изливат“ в двора на
ищците. Покривът бил направен с 3% наклон към жилищната сграда в имота на
ответника и надпочвените води естествено се оттичат в техния двор, като около
сградата в двора бил направен дренаж.
По отношение на искът за премахване на масивната сграда, част от която
попада в имота на ищците и предявения иск относно това „да освободи достъпа до
дворното място, като възстанови предишното състояние на затворена врата“ се
приема, че същия е неоснователен.
Сочи се, че ищците имали свободен достъп до притежавания от тях имот,
тъй като техния имот бил на уличната регулация, за разлика от имота на
ответника, който бил вътрешен и достъпа му се осъществявал от проход, който по
предходни планове е бил улица „тупик“.
Приема се, че предявените искове са неоснователни и поради това се иска
тяхното отхвърляне.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил и отговор от ответникът Б.А.Х.,
чрез пълномощника му адв.Е.Б.. В него се приема, че предявените искове са
неоснователни.
В тази насока се сочи, че искът на ищеца Н.Г.Н., да бъде признат за
собственик на 35кв.м., представляващо ½ ид.ч. от дворно място от 70кв.м.,
което е част от ПИ №2646, с отреждане за улица тупик /задънена/ с о.т.2281а и
о.т.2281б в кв.1631 по плана на гр.В., при посочени съседи и да му бъде
предадено правото да ги ползва е неоснователен, тъй като ищецът с Нотариален акт
№117, том IV, дело №1227/1997г. е бил признат за собственик на дворно място от
230кв.м., съставляващо парцел XV-2646 в кв.163а, по плана на гр.В., а към настоящия
момент съставляващ УПИ XV- 2646 в кв.1631, който недвижим имот владеел в
граници съответстващи на правата му. Обоснова се с това, че с Нот.акт №62, т.1,
д.№../1952г., Г. Н.. Н. е закупил 400кв.м. от една нива, цялата с площ 1.5дка,
находяща се в землището на гр.В., кв.Лъджене, местността „Бодниково блато“. Впоследствие
със Заповед №4326/06.08.1955г. бил утвърден улично регулационен план, а със
Заповед №3538/26.07.1957г. бил утвърден дворищно регулационен план на гр.В..
Сочи се, че по разписната книга на името на Г. Н.. Н. били записани
собствени 400кв.м., съгласно Нот.акт №62, т.1, №../1952г. от имот пл.№87, а
целия имот бил с площ 750кв.м. За имот пл.№87 бил отреден в съсобствен по
регулация парцел XV-87, 86а в кв.163 с площ около 770кв.м., както и съсобствен
по регулация парцел XXI -78,86,87 с площ 710кв.м. С Нот.акт №335, том II, дело
№603/1974г., И. А. У. и наследници Г. Н. били признати за собственици по
регулация на 112кв.м придадени към парцел XV-87, 86а в кв.163, придадени от
имот пл.№78 в кв.163, собственост на Е.М.Я..
Сочи се, че със Заповед №РД-14-03-163/13.10.1983г. е бил одобрен нов
кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.В., като по силата на този
план бил заснет имот пл.№2646- идентичен с част от имот пл.№87 по предходния
план с нови граници и с площ около 500кв.м. и за имот пл.№2646 били отредени:
парцел № ХХХ-2629,2646 в кв.163А, около 500кв.м. и парцел №XV- 2646 в кв.163А с
площ от 230кв.м. Със същата заповед била обособена улица- тупик, осигуряваща
достъп до парцел №ХХХ-2629,2646 в кв.163А.
Визира се, че с Решение №67/28.11.1984г. на ИК на Общински народен
съвет- В., с което е одобрен Протокол на комисия, назначена със Заповед
№1064/24.09.1984г. е изместен тупика между парцел XVI-2817 и XV-2646. Твърди
се, че Комисията е счела, че по- голямата част от тупика, трябва да е за сметка
на имот пл.№2646, а по-малка за сметка на имот пл.№2817, като взето становище,
че улицата- тупик е станала с минимално допустимите размери, съответствал на
ползването му към този момент и се осигурявал достъп до второто жилище в парцел
№ ХХХ-2629,2646 .
Ответникът не оспорва, че ищецът и съпругата му са признати за
собственици чрез обстоятелствена проверка с Нот.акт №117, том IV, дело
№1227/1997г. на недвижим имот, находящ се в гр.В., дворно място от 230кв.м.
съставляващо парцел XV-2646 в кв.163а, ведно със застроена в него къща на един
етаж, застроена на 92кв.м., при съседи на парцела: улица от две страни, А. и И.
У.и и В.. Х., като В.. Г. Х. и съпруга й А.А. Х. са признати за собственици
чрез обстоятелствена проверка с Нот.акт №147, том II, дело №663/1996г. на
½ ид.част от дворно място, цялото с площ 500кв.м., съставляващо парцел №
ХХХ-2629, 2646 в кв.163А.
Сочи се, че със Заповед №2074/21.12.2007г. на Кмета на Община В. било
одобрено попълване на кадастралния план с верните имотни граници на имоти
пл.№2629 и 2646 и със Заповед №1231/06.08.2008г. било одобрено ЧИ на ПР, като
се обособили нови УПИ с нови площи съответно, а именно: УПИ № XXIX-2629, УПИ
XXX-2646 с площ 186кв.м. и УПИ XV-2646 с площ 246кв.м., поради настъпила
промяна на имотните граници между имоти №2646 и 2629.
Твърди се, че границите между УПИ XXX-2646 и УПИ XV-2646 не били
променени и съответствали на границите такива каквито са били по одобрения през
1983г. дворищно регулационен план на гр.В..
Относно твърдението в исковата молба, че са незаконосъобразни Заповед
№1109/07.08.2014г. и Решение №415/27.11.2014г. на Общински съвет В. се приема,
че то е неоснователно. В тази насока се твърди, че Кметът на гр.В. бил одобрил
допълване, поправка и оцифряване на кадастралния план на гр.В. с кадастрални
район 500,506,507 и 508 по плана на гр.В., съобразно правомощията му по §4,
ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, съгласно приложено геодезическо заснемане. Нямало
данни заповедта да е била обжалвана, поради което Общинския съвет е одобрил
ПУП- нов план за регулация на гр.В., включващ кадастрални райони 505,506 по
плана на гр.В., на основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, което било изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗУТ, а и в случая не се касаело
за прокарване на нова задънена улица по смисъла на чл.81, ал.4 от ЗУТ.
Оспорва се, като неоснователен и иска за допусната грешка на
кадастралния план, одобрен със Заповед №1109/07.08.2014 г. от Кмета на Община В.,
поради поставяне знак за общност, с което площта на улицата тупик била
приобщена към УПИ XXX-2646, нов УПИ ХХХ-8785, кв.1631 по плана на гр.В..
Също така оспорва като неоснователен и иска за премахване на незаконно
изграден строеж- представляващ масивна сграда, със застроена площ 43 кв.м. и
възстановяване предишното състояние на затворена врата и по този начин се
осигури достъп до собствения на ищеца УПИ XV-2646. В тази връзка се твърди, че
ответникът Б.А.Х. бил наследник по закон на своята майка В.. Г. Х., починала на
15.04.2002г. и баща си А.А. Х., починал на 02.01.2003г. Освен това майка му В..
Г. Х. била извършила строителство на сграда въз основа на надлежно издадени
строителни книжа, със съгласието на Н.Г.Н. и Е.И.В.. Строителството било
изпълнено съобразно даденото строително разрешение и местоположение. Сградата
била построена през 1992г. при действието на плана на гр.В. от 1983г., изцяло в
съответствие с издаденото строително разрешение и одобрени строителни книжа. Поради
което не се касаело за незаконен строеж по смисъла на чл.225 от ЗУТ.
Приема се, че ответникът не бил променял предназначението на
изградения търговски обект независимо от обстоятелството, че този обект сега не
бил действащ, т.е. не се използвал от собственика му по предназначение - за
търговски нужди. Обстоятелството, че върху покривната конструкция на сградата
били положени теракотени плочи, че тя имала поставен дървен парапет, не
определяло сградата като незаконна, а и не се касаело до елементи по смисъла на
чл.86 от Наредба №7/2003г.
Твърди се, че сградата е собственост на ответника и не било необходимо
ничие съгласие за поставянето на ограждащ парапет, чрез който е обезопасена
самата покривна конструкция, съгласно разпоредбата на чл. 93 от същата наредба.
Било невярно твърдението, че се събирали води от дъжд и сняг, които се изливат
в двора на ищеца, тъй като наклона на покривната конструкция бил в посока
обратна на двора на ищеца и води не се изтичали в двора на ищеца.
Оспорва се искането за премахване на входната врата откъм улицата
тупик, тъй като се приема то за неоснователно, с оглед на това, че достъпа до
УПИ XV-2646 бил откъм улица „Б.П.“, която уличната регулационна линия определила за границата на УПИ XV-2646 с
прилежащата улица. Твърди се, че не бил извършил и не извършва действия, чрез
които да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил и отговор от ответника П.Н.М.,
чрез адв.Е.Б.. С него се приема, че предявените искове са неоснователни. В този
смисъл се сочи, обстоятелствата, на които се обосновават предявените искове
били невярно интерпретирани, като се извличали основания в противоречие с
данните съдържащи се в приложените към исковата молба писмени доказателства.
Твърди се, че писмените доказателствата, на които се обосновавал
предявения от Н.Г.Н., иск да бъде признат за собственик на 35кв.м.,
представляващо ½ ид.ч. от дворно място от 70кв.м., което е част от ПИ №2646,
с отреждане за улица тупик /задънена/ с о.т.2281а и о.т.2281 б в кв.1631 по
плана на гр.В., при посочени съседи и да му бъде предадено правото да ги ползва
изкючвали ищеца като носител на правото на собственост. Поради което искът бил неоснователен.
Излагат се правни доводи, че при предявен иск за собственост ищецът следвало да
докаже, че му принадлежи правото на собственост. Ищецът не само не доказвал, а
напротив, опровергавал, чрез въведените твърдения правната възможност
претендираните 35 кв.м. да бъдат негова собственост.
Сочи се, че от представения с исковата молба Нот.акт №117, том IV, дело
№1227/1997г. на Нотариус при РС- В., с който ищецът и съпругата му били
признати за собственици на дворно място от 230кв.м., съставляващо парцел XV-2646
в кв.163 а, по плана на гр.В., а към настоящия момент съставляващо УПИ XV-2646
в кв.1631, следвало единствено възможния правен извод, че е придобил и станал
собственик на парцел- съответно сега урегулиран поземлен имот, с приложена
регулация при посочени съседи от две страни улици. Улицата тупик била създадена
и реализирана с плана на гр.В. от 1983г., съотв.изменението през 1984г. и
мероприятието било реализирано. В противоречие със собствените си твърдения, че
улицата тупик е публична общинска собственост, ищецът твърдял, че е собственик
на част от същата улицата тупик. В случая не се касаело до прокарване на нова
задънена улица по смисъла на чл.81, ал.4 от ЗУТ.
Ето защо се приема, че представените писмени доказателства, изключвали
легитимацията на ищеца, като собственик на имота, предмет на иска по чл.108 от ЗС.
Разпоредбата на чл.108 от ЗС била императивна, поради което дори и да
не било направено своевременно възражение, ако събраните доказателства
изключвали легитимацията на ищеца като собственик на имота, съдът бил длъжен да
обезпечи приложението на императивната правна норма.
Приема се за неоснователен и иска за допусната грешка на кадастралния
план, одобрен със Заповед №1109/07.08.2014г. на Кмета на Община В., поради
поставяне знак за общност, с което площта на улицата тупик- подробно описана
била приобщена към УПИ XXX- 2646 /неправилно посочен в петитума на иска като
УПИ XXX- 2629,2645/, нов УПИ ХХХ-8785 кв.1631 по плана на гр.В..
Този иск предполагал винаги наличност на два съседни имота, които към
даден момент на заснемане на кадастралната основа на действащ подробен
устройствен план са били собственост на различни лица. Активната
материалноправна легитимация по този иск предполагала ищецът да е бил
собственик/правоприемник на собственика на този имот към същия момент.
В исковата молба подробно се развивали доводи за това, че улицата
тупик- задъдена улица, била общинска собственост. В противоречие със
собствените си твърдения ищецът заявявал, че е собственик на част от улицата
тупик и поставения знак за общност съставлявал грешка при заснемането на имота,
вместо да бъде заснет като част от ПИ 2646. Поставеният знак за общност касаел
правата на Община В.. Тя била заинтересованото лице по смисъла на §1, т.13 от
ДР на ЗКИР, като собственик да установи ако има допусната грешка и да иска
нейното поправяне. Ищецът не бил материалноправно легитимиран да иска
отстраняване на допусната грешка при заснемане на кадастралния план, тъй като
той не бил собственик на недвижимия имот- улицата тупик, нито пък имал ограничено
вещно право върху имота за който твърдял, че при заснемането му е допусната
грешка. Ищецът не бил и заинтересовано лице и по смисъла на чл.131, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не бил непосредствено засегнат от предвижданията на ПУР
Настоява се на това, че улицата „тупик“- задънена улица се създавала
за достъп до урегулиран поземлен имот-парцел по ЗТСУ/отм/.
Нито при първоначалното предвиждане, нито в по- късен момент, чрез
създадената улица тупик се било целяло да се осигури достъп до УПИ XV-2646, тъй
като този имот имал изискуемото по чл.14, ал.4 от ЗУТ лице- изход към улица. От
този ответник се визира, че макар и неотносимо, но в духа на твърденията на
ищеца, е че той е собственик на УПИ XV-2646 с площ 246кв.м., което като
квадратура съответствало на правата му като наследник на Г. Н. Н., за което по
-горе ответника изложил фактическите си твърдения.
Приема се за неоснователен намира и иска за премахване на незаконно,
според ищеца, изграден строеж- представляващ масивна сграда със застроена площ
43кв.м. и възстановяване предишното състояние на затворена врата, като по този
начин се осигури достъп до собствения на ищеца УПИ XV-2646. В общо формулиран
петитум се касаело до два иска, като предмет на единия е премахване на
незаконен строеж, а на другия осигуряване достъп до УПИ XV-2646.
В тази връзка твърди, че В.. Г. Х. била извършила строителство на
сграда въз основа на надлежно издадени строителни книжа, със съгласието на Н.Г.Н.
и Е.И.В., съгласно писмени доказателства удостоверяващи законността на
извършеното строителство- Декларация от 11.08.1992г., с нотариално заверени
подписи от Н.Г.Н. и Е.И.В., че са съгласни В.. Г. Х., съсобственик на парцел
XXX, пл.№2646 и пл.№2629 да пристрои откъм южната част постройка от 60кв.м.;
Строително разрешение №107/25.08.1992г.; Скица №9892/04.08.1992г. с виза от
15.08.1992г. издадена от Община В., с които се позволявало строителство на
търговски обект /заведение/. Строителството било изпълнено съобразно даденото
строително разрешение и местоположение.
Обстоятелството, че при одобреното ЧИ на ПР със Заповед
№1231/06.08.2008г., когато се обособявали нови УПИ с нови площи съответно: УПИ
№XXIX-2629, УПИ XXX-2646 и УПИ XV-2646, с площ 246кв.м., поради промяна на
имотните граници между имоти №2646 и 2629 и част от сградата попадала в УПИ XV-2646,
не променял характера на построената сграда. Сградата била построена през
1992г., при действието на плана на гр.В. от 1983г., изцяло в съответствие с
издаденото строително разрешение и одобрени строителни книжа, поради което не
била незаконен строеж по смисъла на чл.225 от ЗУТ.
Ответникът не бил променял предназначението на изградения търговски
обект и обстоятелството, че този обект сега не бил действащ, т.е. не се
използвал от собственика му по предназначение- за търговски нужди, не променяло
законността на изграждането, а подлежал на заснемане, съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.4 от Наредба №3/ 2005г./отм. с ДВ бр.4/2017г./ за създаване и
поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри.
Обстоятелствата, че върху покривната конструкция на сградата били
положени теракотени плочи и имало поставен дървен парапет не определяли
сградата като незаконна, а и не се касае до елементи по смисъла на чл.86 от
Наредба №7/2003г. Сградата била собственост на ответника и поради това не било
необходимо ничие съгласие за поставянето на ограждащ парапет, чрез който била
обезопасена самата покривна конструкция, съгласно разпоредбата на чл.93 от
същата наредба. Невярно било твърдението, че се събирали води от дъжд и сняг,
които се изливат в двора на ищеца, тъй като наклона на покривната конструкция
бил в посока обратна на двора на ищеца и води не изтичали в него. Покривната
конструкция, ответникът ползвал по начин, по който не се нарушавали правата на
ищците.
Искането за премахване на входната врата откъм улицата тупик също било
неоснователно, тъй като достъпът до УПИ XV-2646 бил откъм улица „Б.П.“, т.е.
уличната регулационна линия, която е определила границата на УПИ XV-2646 с
прилежащата улица. Поставянето на тази врата не касаело правата на ищците и не
препятствало достъпа им до собствения им имот. Само носителят на засегнатото
право можел да иска премахване на съоръжения, чрез които се препятствало
осъществяване на правото му в пълен обем. Ищецът не бил собственик на заснетия
ПИ №8785, за който било отреден УПИ ХХХ-8785 в кв.1631 по плана на гр.В.. А щом
като не бил собственик на този имот нямал материалноправната легитимация да иска
премахване на това съоръжение- входна врата. Относно създаването и последващото
заснемане на улицата тупик вече бил изложило по-горе доводите си относно принадлежността
й.
Твърди се от страна на ответникът, че по никакъв начин не бил извършил
и не извършвал действия, чрез които да пречи на ищците да упражняват правото си
на собственост в пълен обем, тъй като те имали регламентиран съгласно чл.14,ал.
4 от ЗУТ достъп до собствения си имот - задължително лице /изход/ към улица.
Иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни.
Пред първоинстанционният съд, в проведено открито съдебно заседание, ищците
чрез пълномощника си адв.З. са заявили, че оттеглят предявения иск по чл.109 от
ЗС, в частта й по отношение да бъдат осъдени ответниците да възстановят
предишното състояние на затворената вратата, с което създадено състояние и
действия се осуетява или ограничава възможността на ищците, да упражняват и
ползват пълноценно своето право на собственост, и достъпа върху дворното място.
Предвид това, след съгласие на ответниците и на основание чл.232 ГПК
производството по делото в тази част е прекратено. Подържа се иска по чл.109 от
ЗС в останалата част- за премахване на незаконно построено сграда- търговски
обект и се иска уважаването им. Поддържат и останалите искове.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
Видно от НА №121/09.01.2015г. се установява, че ищците М. и И. Н. Н.
са собственици на Дворно място, с площ от 230кв.м., представляващо УПИ XV-2646
от кв.1631 по плана на В., ведно с построената в него къща със ЗП от 92кв.м.,
като са придобили тази собственост чрез покупко-продажба от тогавашните
собственици- Н.Г.Н. /първия ищец/ и съпругата му Ж. Н..
От същия този нотариален акт се установява, че при прехвърляне на
собствеността- Н.Г.Н. и съпругата му Ж. Н. са се легитимирали като такива с НА
№117/06.06.1997г.
Видно от въпросния НА №117/06.06.1997г.-л.31, същия е издаден въз
основа на обстоятелствена проверка. С него е признато правото на собственост на
съпрузите Н.Г.Н. и Ж. Н. върху недвижим
имот: Дворно място с площ от 230 кв.м., представляващо УПИ XV-2646 от кв.163а
по плана на гр.В., ведно с построената в него едноетажна къща със ЗП от 92кв.м.,
при съседи- улица от две страни; А. и И. У.и и В.. Х..
От НА №62/1952г. за покупко- продажба на недвижим имот се установява,
че М. М.Л. е продала на Г. Н.. Н. 400кв.м от собствената си нива, цялата от
1500кв.м., находяща се в землището на гр.В., кв. Лъджене, местността „Бодниково
блато“.
От Скица №1017/28.09.2016г. се установява, че имот кад.№8785, който е
с площ от 270кв.м. и за който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на гр.В.,
находящ се на адм.адрес ул.“Б.П.“ №10 е собственост на Б.А. Х., наследници на В..
Х. Г. и П.Н.М..
Няма спор К. НА №147/14.05.1996г.; НА за дарение №139/02.11.2007г.; НА
за доброволна делба №44/16.03.2011г.; НА за дарение №15/12.09.2011г.; НА за
покупко-продажба №4/27.12.2013г.; К. НА №../22.04.2016г. се установява
следното: По силата на К. НА №147/14.05.1996г. са признати за собственици на
½ ид част дворно място с площ от 500кв.м., за което е образувано УПИ
ХХХ-2646,2623 от кв.163 по плана на В. към 1996г.- В.. Г. Х. и А.А. Х.- двамата
към момента вече починали.
От Удостоверения за наследници на В.. Г. Х. и А.А. Х. се установява,
че В.. да е починала 2012г. и след смъртта си да е оставила за свои наследници
съпруга си А. Х. и синовете си И.К. и Б.Х.. При което синовете й са станали
собственици на по 1/12ид.ч. от имота, а съпруга на 4/12ид.ч. След смъртта през
2003г. и на А. Х., негов наследник по закон е сина му Б.Х.. Той е наследил от
баща си неговите 4/12ид.ч.
В резултата и по силата на ЗН, съсобственици на ½ ид.ч. дворно
място с площ от 500кв.м., за което е образувано УПИ ХХХ-2646,2623 от кв.163 по
плана на В. към 1996г. са станали ответниците Б.Х. и И.К., съответно на 5/12ид.ч.
за Б. и на 1/12ид.ч. за И. от този имот.
С НА №139/2007г. за дарение, собственикът Б.Х. е дарил на Р.И.В. 5/6ид.ч.
от жилищна сграда- Къща на ЗП от 64кв.м., построена в парцел кад. №2646, означен като УПИ ХХХ-2646,
2629 в кв.163а по плана на В., с площ от 500кв.м., без собствеността върху
дворното място.
В резултат на доброволна делба извършена между Р.И.В. и И.К. извършена
с НА №44/2011г., собствеността на построената в УПИ ХХХ-2646, с площ от
183квм. сграда- Къща на ЗП от 64кв.м. е
придобита по следния начин: И.К. е станал собственик на втори жилищен етаж, а Р.В.
на първи и тавански етаж, който отговарял на изискванията за жилище, ведно с
избено помещение на 8кв.м. и друго избено помещение на 25кв.м.ползвано за
гараж. За уравнение на дела, И.К. е изплатил на Р.В. сумата от 8000лв.
От НА №15/2011г. за дарение, Р.В. и съпругът й Димитър са дарили на
дъщеря си М. В.-Х. своята собственост, а именно въпросните първи и тавански
жилищни етажи от горната жилищна сграда, ведно с двете избени помещения.
От своя страна М. В.-Х. и съпруга й Б.Х. по силата на НА №4/2013г.
продали на ищеца П.М. първия редовен етаж от същата къща, ведно с избено
помещение на 8кв.м., както и 1/3ид.ч. от дворното място в което е построена
сградата, съставляващо УПИ ХХХ-2646 от кв.163а, цялото с площ от 183кв.м.
Видно от НА №../22.04.2016г., на основание наследяване и и
покупко-продажба са признати за собственици, ответниците Б.А.Х. на 1/2ид.ч. и П.Н.М.
на 1/3ид.ч. от имот кад.№ 8785, който е с площ от 270кв.м. и за който е
образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на В..
Обстоятелството, че ответниците- Б.А.Х. и П.Н.М. са собственици
съответно на ½ и на 1/3ид.ч. от дворното място за което е отредено УПИ
ХХХ-8785 от кв.163а по плана на В., с площ от 270 кв.м. се установява от горния
К. НА. Ответникът И.К. също е станал собственик по наследство на 1/12ид.ч. от
същия имот УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по действащия към момента план на В. с площ
от 270кв.м.
От Удостоверение с изх.№844/13.11.2009г. издадено от Община В. се
установява, че в обезсиления план на гр.В. от 1957г. е съществувал им.пл.№87 в
кв.163, с площ по графични данни около 750кв.м.
За този имот са били отредени следните два парцела: 1. п.XV-87,86а, с
площ от 770 кв.м., в който като съсобствени са влизали им.№87 и им.№86; 2.п.
XХI-78,86,87, с площ от 710кв.м., в който като съсобствени са влизали им.№78,
им.№87 и им.№86.
В разписна книга, като собственик на им.№87 бил записан Г. Н.. Н.- за
400кв.м от парцела, съгласно НА №62/1952г. Като собственици на им.86,86а са били
записани В. и А. И. У.и и Е.И.В..
С последващо изменение на плана от 1966г./също обезсилен/ са променени
границите на п. XV-87,86а, като п.XV станал с площ от 950кв.м., а п. XХI д с площ
от 530 кв.м.
През 1983г. е одобрен нов кадастрален, застроителен и регулационен
план, според който им.пл.№2646 /идентичен с част от им.пл.87 по предходния
план/ станал с нови граници и площ от 500кв.м. За този имот били отредени
следните парцели: 1.п.XХХ-2629,2646, с площ от 500кв.м., в който като
съсобствени влизали им.№№ 2629 и 2646, както и части от имоти №№2630 и 2643 и
част от имот без планоснимачен номер в североизточната част; 2. п. XV-2646 от
кв.163а, с площ от 230кв.м. За собствеността върху този последен парцел XV-2646
от кв.163а, с площ от 230кв.м., ищецът Н.Г.Н. и съпругата му Ж. Н. са се снабдили
с титул за собственост- К. НА №117/06.06.1997г.
Установява се от същото това удостоверение, че улицата „Тупик“,
осигуряваща достъп до УПИ XХХ-2629,2646 била предвидена още с плана от 1983г.,
а през 1985г. била променена. Със Заповед № 2074/21.12.2007г. било одобрено
попълване на верни имотни граници на имоти с пл.№№ 2629 и 2646. В резултат на
него със Заповед №1231/06.08.2008г. било одобрено ЧИ на ПР, като били обособени
нови парцели УПИ XХIХ -2629, УПИ XХIХ
-2646 и УПИ XV-2646 с нови площи, а именно: УПИ XХХ -2646- с площ 186кв.м.; УПИ
XV-2646- с площ 246кв.м., дължаща се на промяна на имотните граници между имоти
2646 и 2629. Границата между УПИ
XХХ-2646 и УПИ XV-2646 не била променяна от 1983г. и до момента.
От Удостоверение №103/08.03.2015г. се установява, че поземлен им.№XХХ-8785
в кв.1631 по действащия план на гр.В. е идентичен с част от им.пл.№2646, за
който е бил отреден парцел XХХ -2629,2646 в кв.163а по плана от 1983г. и с
улица „тупик“ с осови точки 2281а-2281б.
Видно от Удостоверение № 154/20.03.2017г. на Община В.-, улица
„тупик“, осигуряваща достъп до УПИ
XХХ-8785 в кв.1631 по действащия план на В. е предвиден с плана от 1983г. и е
за сметка на част от им. 2871 и част от им.№2646. През 1984г. въз основа на
Решение №67/28.11.1984г. на ИС на ОНС-В. е променено местоположението на
тупика, като по-голямата част от него е за сметка на им.№2646, а по-малката за
сметка на им.2871. Впоследствие през 2014г. бил одобрен нов РП, с който улицата
„Тупик“ оставала на същото място.
От представените от страна на ищците 3 броя удостоверения за данъчна
оценка касаещи имот УПИ XV-2646 от кв.1631- В. е видно, че този имот е с площ
от 249кв.м., което съответства на площта му посочена в Удостоверение
изх.№844/13.11.2009г. според което той е с площ 246кв.м. след попълване на
верни имотни граници и одобряване на ЧИ наПР.
От Удостоверение №514/28.08.2015г. и Удостоверение №207/13.04.2016г., УПИ XV-2646
от кв.1631- В. е с площ от 249км.м, при съседи от север и запад УПИ XХХ
-8785, от изток УПИ XХIХ-2629 и от юг улица „Б.П.“, като регулацията за него е
приложена. В УПИ-то е построена къща със ЗП от 92кв.м. по одобрени строителни
книжа и строително разрешение, нанесена в действащия план.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза изготвена от
в.л.Б. се установява, че процесният имот /улицата тупик/ в момента представлява
част от имот пл.№8785 с площ от 70м2, попадащ в бившата улица тупик с осови
точки 2281 А, 2281Б в кв.163А, по плана от 1983/85г.; Този имот пл.№8785 е
заснет и нанесен в кадастралния план на гр.В., допълнен и оцифрен със Заповед
№1109/07.08.2014г., като имотът включва бившия парцел ХХХ-2646 и бившата
улица-тупик. Същия имот пл.№8785, включващ и процесната улица-тупик е
регистриран, като собственост на н-ци на А.А. Х. и В.. Г. Х., на основание н.а.
№147/1996г. и на П.Н.М., на основание н.а.№4/2013г. Бившата улица-тупик с осови
точки 2281 А, 2281Б по плана от 1983г., с площ от 70м2 е показана за първи път,
като част от имот пл.№8785, с поставяне на знак за общност, в кадастралния
план, чието допълване и оцифряване е одобрено със заповед №1109/2014 г. В
настоящия момент по регулационния план от 2014г. вече не е улица-тупик, а е
част от парцел ХХХ-8785.
В кадастралният план от 1983г., действал преди плана от 2014г.,
процесният имот е бил част от имот пл.№2646, записан в разписната книга на Ж. Н.
и Н.Г.Н.- за парцел ХV-2646 от 230 м2, на основание н.а. №117/1997 г. и на В.. Г.
Х. и А. Авр.Х.- за парцел XXX /1/2 от 500м2/, на основание н.а.№147/1996г.
Освен тях бил записан и П.М., като собственик на 1/3ид.ч. от 186 м2, на
основание н.а.№4/2013г. и на 1-ви ет. от жилищна сграда, а И.К., като собственик
на 2-ри етаж на сградата.
В документите за собственост на Ж. и Н. Н. и на В.. и А. Х., респ. в
документите за собственост на н-ците на В.. и А. Х., които се отнасяли до
парцели ХV-2646 и ХХХ-2646, не се включвала собствеността върху тази част от
имот пл.№2646, която попадала в улицата-тупик с осови точки 2281 А, 2281Б. В
улицата-тупик попадала тази площ от имот пл.№2646, която била извън границите
на парцелите ХV-2646 и ХХХ-2646 /по новия план от 2014г./, върху която
посочените по- горе лица нямали документ за собственост.
Собствеността върху площта на имот пл.№2646, включена в бившата
улицата-тупик с осови точки 2281 А, 2281Б (по плана от 1983/85 г), останала на
наследниците на Г. Н.. Н. (В.. Г.ва Х. и Н. Г.в Н. - по /2 ид.ч.), който е
купил от М. Л. имота от 400 м2 съгласно н.а. №62/1952 г.
В действащия кадастрален план от 2014г., както и в регистъра към него,
собствеността върху бившата улица- тупик, като част от имот пл.№8785 /в който
била включена/, била отразена само като собственост на н-ците на В.. и А. Х. и
на П.М., но собствеността им съгласно документите за собственост била само за
парцелите, отредени за имот пл.№2646, които не включвали улицата-тупик.
М. Д. В.-Х. и Б.А.Х. продали на П.Н.М. /н.а. №94/27.12.2013г./
1/3ид.ч. от дворно място, цялото от 186м2, съставляващо парцел ХХХ-2646 в
кв.163А, по регулационния план на гр.В. или те са му продали част от имот
пл.№2646, която е в парцел ХХХ-2646. Не са продали частта от имота, попадаща в
улицата-тупик, поради което съдържанието на н.а. №../22.04.2016г, съставен въз
основа на писмени доказателства, съгласно който бил признат П.Н.М. за
собственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, означен върху скица, като парцел
ХХХ-8785 в кв.1631, по регулационния план на гр.В., с площ от 270м2 /в който
парцел попадала бившата улица-тупик/, влизал в противоречие с н.а.№4/2013г.,
съгласно който П.М. е купил 1/3ид.ч. от УПИ ХХХ-2646, целият от 186м2 /в който
парцел не влиза улицата- тупик/. Същото /в същия н.а.№../2016г./ се отнасяло и
за собствеността на Б.Х., признат като собственик на 1/2ид.ч. от недвижим имот,
означен върху скица като парцел ХХХ-8785 в кв.1631, по регулационния план на
гр.В., с площ от 270м2 /в който парцел влизала бившата улица-тупик/. Сочи се,
че за Б.Х. нямало представен друг документ за собственост, но той бил наследил
родителите си В.. и А. Х., които съгласно н.а.№147/1996г. са признати за
собственици на 1/2ид.ч. от дворно място, цялото от 500 м2, в гр.В.,
съставляващо парцел ХХХ-2646, 2629 в кв.163А, по регулационния план на гр.В. от
1983г. (в който парцел не влизала площта на улицата-тупик).
В плана на гр.В. от 1955/57г. имот пл.№2646 бил заснет като имот с
пл.№87, който в разписната книга бил записан на А.Н., но впоследствие бил
записан като собственик Г. Н.. Н., на основание н.а. №62/1952г. За имот пл.№87
бил отреден съсобствен парцел ХV-86а, 87 в кв.163, по регулационния план.
Отразяването в действащия кадастрален план на гр.В. и регистъра към
него на процесния имот: улицата-тупик с осови точки 2281 А, 2281Б в кв.163 А,
по плана от 1983/85г, като част от имот пл.№8785, записан само на н-ци на В.. и
А. Х. и на П.М., не отговаряло на собствеността му съгласно документите за
собственост, които се отнасят само до парцел ХХХ-2646 /преди това парцел
ХХХ-2646, 2629/ и не включвали улицата-тупик.
Собствеността върху улицата-тупик, като частта от имот пл.№2646 и извън
парцелите, отредени за него била останала на наследниците на Г. Н. - В.. Х. и Н.Н.-
по 1/2ид.ч.
Процесната сграда на допълващо застрояване, с площ 41м2, попада в
настоящия момент /по плана от 2014г./ в два имота пл.№2646- с площ от 18 м2 и в
пл.№8785- с площ от 23м2, респ. в парцелите, отредени за тях. Преди 2014г. /по
плана от 1983г./ е попадала изцяло в имот пл.№2646, но и в двата парцела,
отредени за него- ХV-2646 и ХХХ-2646.
По отношение на сградата- търговски обект в СТЕ е дадено следното
заключение: Сградата е разрешена и проектирана като търговски обект /заведение/
на В.. Х.. На 15.08.1992г. е издадена виза за сградата, която да бъде с площ до
60м2; ситуирана е в парцел ХХХ-2646, 2629 на границата с парцел ХV-2646- от юг
и на границата с имот, пл.№2629- от изток. Изработен е проект за сграда, със
застроена площ 43м2 и размери 6м/7.17м. На В.. Х. е издадено разрешение за
строеж №107/25.08.1992г. на търговски обект /заведение/, с площ 43м2, в парцел
ХХХ-2646, 2629, което значи, че проектът е бил одобрен /разрешение за строеж се
издава след одобряване на проекта/.
На място сградата е построена съгласно проекта, за който се отнася
разрешението за строеж на проектираната сграда, което е предпоставка за
законност, но спазвайки проекта, сградата е навлязла с 18м2 в парцел ХV-2646.
защото при проектирането й с размери 6м/7.17м не е съобразено разстоянието на
построената в парцел ХХХ-2646, 2629 триетажна жилищна сграда до регулационната
линия с парцел ХV-2646, което средно е 3.5м и сграда с дълбочина 6м не може да
събере в него, въпреки че в дадената виза и разрешението за строеж
местоположението й е посочено в парцел ХХХ-2646. 2629 /в издадената виза
местоположението й е ситуирано в парцел XXX, но в мястото на което е посочена,
не се събира проектираната сграда или съществува противоречие в документите/.
От допълнителното заключение на вещото лице Б. се установява, че процесната
сграда на допълващото застрояване е дадена в издадената скица с виза от 1992г.,
със застроена площ до 60м2; застроителното петно, с което е ситуирана сградата
върху скицата е с размери 3.50/3.50м. Изработеният проект отговаря по застроена
площ на сградата на посочената площ във визата, защото е в позволените граници-
до 60 м2; размерите на сградата в проекта 6/7.17м не отговарят на размерите на
застроителното петно, с което е ситуирана сградата на дадената скица с виза.
Няма данни за одобряване на проекта.
Местоположението на сградата на място се отклонява от местоположението
на застроителното петно в скицата с виза от 1992г. по следния начин: дължината
на сградата от 3.50м във визата, на място е увеличена до 7.10м в източна
посока, като е продължила извън фасадата на жилищната сграда и е достигнала до
границата със съседния от изток парцел ХХIХ-2629 /по действащата в момента
регулация/ дълбочината на сградата от 3.50м във визата, на място е увеличена до
5.93м в южна посока, като е преминала през южната граница на парцела и е
навлязла в съседния парцел ХV-2646.
Към заключението е приложена скица от КК на гр.В.. Частта от
процесната сграда, попадаща в имота на ищците с идентификатор 10450.502.1750
(идентичен с УПИ ХV-2646), в размер на 19.17 м2 (по цифров модел на КК), е
оцветена с жълт цвят. Тази част от сградата в имота на ищеца представлява
четириъгълник, с размери по фасадите на сградата: 7.10м- цялата южна фасада- в
имота на ищците, 2.20м- по западната фасада и 3.31м- по източната фасада;
размерите са надписани върху скицата.
На място няма видим наклон на покривната плоча на
процесната сграда на допълващото застрояване.
Представеният проект отговаря на строителното разрешение №107 за
търговския обект, което разрешение е издадено по проекта. В строителното
разрешение е вписано, че обектът попада само в парцел ХХХ-2629, 2646, но
проектът, така както е изработен, не може да се събере само в него, защото
дълбочината му от 6м не може да се побере в разстоянието от 3.5м между
жилищната сграда в парцела и границата със съседния парцел на ищеца - XV-2646.
Част от проекта излиза извън парцел ХХХ-2629, 2646, в който е
проектирана сградата, а и извън обхвата на дадената виза за проектиране, която
се отнася само за парцел ХХХ-2629, 2646, а и извън обхвата на същия парцел, за
който е издаден административния акт- разрешение за строеж №107.
Проектът, който е приложен към писмения отговор, в мащаб 1:50,
отговаря по площ на дадената виза за проектиране, но размерите в проекта не
отговарят на размерите на ситуираното петно във визата. За одобряването на този
проект, за който е издадено строителното разрешение, няма данни.
От показанията на свидетелите Ж. Н. и Б.В. се установява, че в имота
на ответниците Б. и И., имало построена сграда за заведение предишния
собственик- сестрата на Н.Н.. Тази сграда била построена така, че залепена за
гаражите към къщата на ответниците, но половината от нея била в имота на
ответниците Б. и Иман, а другата половина в имота на ищците. Не се ползвало
заведението от почти 14 години, като оттогава не работело. Покривът на
заведението бил направен на тераса, а повърхностната водата от терасата се
изливала в имота на ищците.
При тези данни,
настоящата инстанция от правна страна намира следното:
По отношение на
предявения иск по чл.108 от ЗС, предявен от Н.Г.Н. против Б.А.Х. и П.Н.М..
За да бъде уважен иска по чл.108 от ЗС следва да се установи наличието
на три предпоставки: ищецът да е собственик- обект на спорното материално
право, вещта да се намира във владение или държане на ответника, ответникът да
владее и държи вещта без основание.
В конкретният казус, настоящата инстанция няма основание да приеме
извода на районния съд, че Н.Г.Н. е установил, че е собственик на 35кв.м.,
съставляващо 1/2ид.ч. от дворно място от 70кв.м., представляващо част от ПИ
№8785 в кв.1631 по действащия план на гр.В. от 2014г. който е бил част от ПИ №2646 с отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А
и ос.т. 2281 Б по отменения план от 1983г. по плана на гр.В., при граници и съседи: улица „Б.П.“, УПИ №XVI-
2817, УПИ №XV- 2646 от кв.1631 по плана на гр.В..
Основание за това се извежда от самите твърдения на ищецът в тази
връзка изложени в исковата му молба, където се визира, че процесната улица-
тупик е публична общинска собственост. В тази насока, не са налице твърдения,
че не е изпълнена процедурата по отчуждаване и обезщетяване на собствениците.
От друга страна, районният съд приема, че с кадастралния план от
1983г. е било предвидено отнемане по регулация на част от имота за създаване на
улица „тупик“, но тази регулация не е приложена, като не е изплащано
обезщетение на правоимащите собственици и това е коригирано с плана от 2014г.,
като процесните 35кв.м. са приобщени към имота на ответниците.
На практика, категорично се установява от заключението на вещото лице Б.,
че улицата тупик е създадена и реализирана с плана на гр.В. от 1983г.,
съответно изменението му през 1984г., като мероприятието е реализирано. В този
смисъл не следва да се игнорира заявеното то вещото лице в съдебно заседание,
че „Мероприятието улица тупик от 1983г. е реализирано с построяване на огради
покрай тупика, ограден е с огради. Мероприятието е по улично- регулационния
план. Тупикът е улична регулация. Улицата тупик е нанасяна, като улица тупик до
2014г. При частичните изменения на плана е нанасяна, като улица тупик. Няма
данни да е публична общинска собственост, към момента е частен имот 8785.
Тези констатации, реално не могат да установят собственост върху
процесните 35кв.м., като част от 70кв.м. от страна на ищецът Н., с оглед на
което предявения иск по чл.108 от ЗС няма основание да уважен, като основателен
и доказан.
В този смисъл няма основание да се приемат, като основателни
направените възражения в подадения писмен отговор, респ. писмена защита от
страна на процесуалния представител на Н.Г.Н., че последния е собственик върху
процесната площ.
Предвид на това, този иск, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между Н.Г.Н., с от
една страна и Б.А.Х. и П.Н.М. от друга, че Н.Г.Н. е собственик на 35кв.м.,
съставляващи ½ ид.ч. от дворно място с площ от 70кв.м., представляващо
част от ПИ №8785 в кв.1631 по действащия плана от 2014г. на гр.В., който е бил
част от ПИ №2646 с отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б по
отменения план от 1983г. по плана на гр.В.,
при граници и съседи: улица „Б.П.“, УПИ №XVI- 2817, УПИ №XV- 2646 от
кв.1631 по плана на гр.В. и да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и да
предадат владението на същия, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по
чл.537, ал.2 от ГПК.
Последицата от отхвърлянето на този иск рефлектира и върху
основателността на предявения и в случая на частично уважен от първата
инстанция иск по чл.537, ал.2 от ГПК. Последният в уважената му част също
следва да бъде отхвърлен, като се отхвърли искането за отмяна на Нотариален акт
№.., том І, рег.№852, н.д.№79/22.04.2016г. на Нотариус М. РА.ова, с рег.№650 на
Нотариална камара и с район на действие- РС- В., за собственост върху недвижим
имот, с който на основание наследяване и покупко-продажба са признати за
собственици Б.А.Х. на 1/2 ид. част и П.Н.М. на 1/3 ид.ч. от имот кад.№ 8785, с
площ от 270кв.м., за който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на В.,
до размера от 35кв.м., представляващи ½ ид.ч. от площта на бивша улица
тупик, предвиден в отменения план от 1983г. на гр.В.. В останалата част, с
който е отхвърлен иска за отмяна на целия нотариален акт за разликата извън
горната площ, като неоснователен, решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
По отношение на
предявения иск по чл.109 от ЗС от страна на ищците М.Н. Н. и И.Н.Н. срещу И.Г.К.
и П.Н.М..
С този иск, ищците искат осъждане на последните за премахване на незаконно
изграден масивен строеж- заведение с площ от 43кв.м, тъй като попада частично в
техния имот. В другата част, на този иск е налице постановено прекратително
протоколно определение от страна на районния съд.
Няма спор по делото, че е извършен строеж на заведение от наследодателя
В.. Х. на ответниците Б.Х. и И.К., като в резултат на прехвърлителни сделки и
делба не се установява да е променяна собствеността върху този по вид допълващо
застрояване. Не може да не се приеме и извода на първата инстанция, че
последната е преминала по наследство заедно със собствеността върху дворното
място, при същите права на наследниците- 5/6 за Х. и 1/6 за К..
Не може да има спор, че към момента на проектирането и разрешаването
на процесната сграда Н.Н. и В.. Х. са били съсобственици на имот 2646 и
съответно на парцелите отредени за този имот- ХV и ХХХ. Налице е приета, като
доказателство по делото Нотариално заверена Декларация от 11.08.1992г., вписана
в СВ при РС- В. на 05.11.1992г., съгласно която Н.Н., в качеството му на
собственик на имот п.№2646 се е съгласил В.. Х., като съсобственик в парцел
ХХХ- 2646, 2629, да пристрои откъм южната част пристройка на 69кв.м. Тези данни
дават основание на защитите на ответниците по делото да възразяват в насока да
се приема, че действията на праводателя на ответниците са законосъобразни, тъй
като извършеното от него строителство не
се отклонява от проектната документация и строително разрешение.
Тези възражения не могат да дадат основание за корекция на изведените
от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на този иск, към които
настоящата инстанция се присъединява изцяло.
Съществен значение за съществото на спора, не е тази декларация, а заключението
по съдебно- техническата експертиза. С последното се установява, че за същата
сграда има издадени скица с виза за проектиране и строително разрешение, както и
преди това има подписана декларация за съгласие от съсобствениците за
построяване на такава сграда с площ от 60 кв.м. Със скицата за проектиране е
предвидено петно за застрояване, което да е разположено изцяло в дворното място
на строителя- В.. Х.. Няма данни за одобрени
проекти, а на място сградата е изпълнена със ЗП от 43кв.м., колкото е по
разрешението за строеж, но е разположена както в имота на ответниците,
наследници на В.Х., така и в имота на ищците.
От друга страна неоспорено е от ответниците, че покривната плоча на
заведението е без видим наклон, а повърхностните води от нея се изливат в имота
на ищците, като след построяването й върху покривната плоча е поставен теракот
и парапет, като се използва за тераса от ответника П.М.. В относимост на тези
данни са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
При тези данни, няма основание да не бъде прието, че част от сградата
от допълващото застрояване- заведение е незаконно построена, тъй като е
построена извън издадената скица с виза и в имота на ищците. Незаконно
построената част от тази сградата, попадаща в имота на ищеца реално представлява
четириъгълник, с размери по фасадите на сградата: 7.10м.- цялата южна фасада -
в имота на ищците, 2.20м.- по западната фасада и 3.31м.- по източната фасада.
След като е налице незаконно строителство, то представлява пречка за
собственика на имота да упражнява в пълен обем правата си на собственик, то
искът по чл.109 от ЗС, така, както е уважен частично, по силата на което е са
осъдени ответниците И.К. и П.М. да премахнат незаконно построената част от
сградата- заведение със ЗП от 43кв.м., която част попада в имота на ищците, а
именно четириъгълник, с размери по фасадите на сградата: 7.10м.- цялата южна
фасада- в имота на ищците, 2.20м.- по западната фасада и 3.31м.- по източната
фасада, следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. В останалата му
отхвърлителна част на този предявен иск, решението, като неожалвано от страните
е влязло в законна сила.
Предвид изхода на делото, с отмяна на обжалваното решение, в частта
относно предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, то следва в
тежест на Н.Г.Н. да се присъдят направените от Б.Х. и П.М. разноски пред
въззивната инстанция. Първият от тях е направил разноски от 625лв. от които по
600лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ, а втория 600лв.- адвокатски хонорар и
по 50лв.- ДТ.
С оглед на отмяната на иска по чл.108 от ЗС, то претендираните
разноски, то по отношение на първия следва да му бъде присъдена цялата сума от
625лв., от която 600лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ. Относно втория
жалбоподател, жалбата му срещу исковете по чл.108 от ЗС и чл.534, ал.2 от ГПК
се уважава, но се отхвърля жалбата му срещу уважения и предявен срещу него иск
по чл.109 от ЗС. Ето защо на П.М. следва да се присъди сумата от 312,50лв.- от
които 300лв.- адвокатски хонорар и 12,50лв.- ДТ. Посочените по- горе суми
следва да се присъдят в тежест на Н. Г. Н..
Предвид изхода на делото относно оставянето без уважение на иска по
чл.109 от ЗС, то в тежест на И.К. и П.М. следва да се присъдят направените от
страна на М.Н. и И.Н. съдебно- деловодни разноски в размер общо на 1000лв. или
на всяка една от тях по 500лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №20 от 25.01.2019г.,
постановено по гр.д. №899/2016г. по описа на РС- В., в частта с която, на
основание чл.108 от ЗС е признато за
установено в отношенията между Н.Г.Н., с от една страна и Б.А.Х. и П.Н.М.
от друга, че Н.Г.Н. е собственик на 35кв.м., съставляващи ½ ид.ч. от
дворно място с площ от 70кв.м., представляващо част от ПИ №8785 в кв.1631 по
действащия плана от 2014г. на гр.В., който е бил част от ПИ №2646 с отреждане
на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б по отменения план от 1983г. по
плана на гр.В., при граници и съседи:
улица „Б.П.“, УПИ №XVI- 2817, УПИ №XV- 2646 от кв.1631 по плана на гр.В. и да
бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и да предадат владението на същия и
в частта с която е отменен частично, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален
акт №.., том І, рег.№852, н.д.№…/22.04.2016г. на Нотариус М. РА.ова, с рег.№650
на Нотариална камара и с район на действие- РС- В., за собственост върху
недвижим имот, с който на основание наследяване и покупко-продажба са признати
за собственици Б.А.Х. на 1/2ид.ч. и П.Н.М. на 1/3ид.ч. от имот кад.№ 8785, с
площ от 270кв.м., за който е образувано УПИ ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на В.,
до размера от 35кв.м., представляващи ½ ид.ч. от площта на бивша улица
тупик, предвиден в отменения план от 1983г. на гр.В., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н. ***, с ЕГН ********** срещу Б.А.Х. ***, с
ЕГН********** и П.Н.М.,***, с ЕГН ********** иск по чл.108 от ЗС, с което да
бъде признато за установено в отношенията между Н.Г.Н. от една страна и Б.А.Х.
и П.Н.М. от друга, че Н.Г.Н. е собственик на 35кв.м., съставляващи ½
ид.ч. от дворно място с площ от 70кв.м., представляващо част от ПИ №8785 в
кв.1631 по действащия плана от 2014г. на гр.В., който е бил част от ПИ №2646 с
отреждане на улица тупик с ос.т. 2281 А и ос.т. 2281 Б по отменения план от
1983г. по плана на гр.В., при граници и
съседи: улица „Б.П.“, УПИ №XVI- 2817, УПИ №XV- 2646 от кв.1631 по плана на гр.В.
и да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и да предадат владението на
същия, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н. ***, с ЕГН **********
срещу Б.А.Х. ***, с ЕГН********** и П.Н.М.,***, с ЕГН ********** иск по чл.537,
ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт №.., том І, рег.№852, н.д.№…/22.04.2016г.
на Нотариус М. РА.ова, с рег.№650 на Нотариална камара и с район на действие-
РС- В., за собственост върху недвижим имот, с който на основание наследяване и
покупко-продажба са признати за собственици Б.А.Х. на 1/2ид.ч. и П.Н.М. на
1/3ид.ч. от имот кад.№ 8785, с площ от 270кв.м., за който е образувано УПИ
ХХХ-8785 от кв.1631 по плана на В., до размера от 35кв.м., представляващи
½ид.ч. от площта на бивша улица тупик, предвиден в отменения план от
1983г. на гр.В., като неоснователен.
В останалата част, с който е отхвърлен иска
за отмяна на целия нотариален акт за разликата извън горната площ, като
неоснователен, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20 от 25.01.2017г., постановено по гр.д. №899/2017г. по описа на РС- В., в частта му по отношение на частично
уважения иск, с правно основание чл.109 от ЗС.
В останалата му отхвърлителна част, решението по този иск не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.54, ал.2
от ЗКИР, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. ***, с ЕГН **********,
да ЗАПЛАТИ на Б.А.Х. ***, с ЕГН********** сумата от 625/шестотин и
двадесет и пет/лв., от която 600лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ и на П.Н.М.,***,
с ЕГН ********** сумата от 312,50/триста и дванадесет лева и 0,50стотинки/лв.-
от които 300лв.- адвокатски хонорар и 12,50лв.- ДТ- разноски пред втората
инстанция.
ОСЪЖДА П.Н.М. ***, с ЕГН ***********,
със съдебен адрес:***, офис №11- адв.Е.Б. и И.Г.К. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТЯТ на М.Н.Н., с ЕГН ********** *** и И.Н.Н., с ЕГН ********** ***,
сумата от 1000/хиляда/лв., за всяка една от тях по 500/петстотин/лв. разноски
пред втората инстанция- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.