Р Е
Ш Е Н И Е № 922
гр. Перник, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5472 по описа на съда за 2018 год. на и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано
по установителен иск по чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК,
предявен от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД против В.П.Д., с който се иска от съда да признае за установено
съществуването на част от вземанията по издадената по ч.гр.д. №
1575/2018г. на РС-П.заповед за изпълнение, а именно – за сумите от 868,87 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от
24.01.2017г., за сумата от 364,46 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 г. до
01.02.2019 г., както и за сумата от 825,90 лв., представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 01.06.2017г. до
01.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендират се и всички разноски по образуването и воденето на настоящото
производство и заповедното производство.
Ищецът твърди с исковата молба, че на 23.01.2017 г. ответникът е кандидатствал за отпускането на потребителски кредит, като за тази цел още на същия ден му е предоставен "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит" относно потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт" с пакет от допълнителни услуги Бонус в размер на 950 лева, с месечна вноска от 58,73 лв за срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че след информирано решение е сключен Договор за потребителски кредит между страните. Дължимата сума по кредита и пакета от допълнителни услуги била общо 1409,52 лв. Сочи се, че в резултат на неизпълнение на задълженията от страна на длъжника по договора, същият е станал предсрочно изискуем и на 08.08.2017г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на ищеца, а до длъжника е изпратено писмо уведомление на 09.08.2017 г. Ето защо според ищеца общото задължение на длъжника по Договора е 2059,23 лева, представляващо главница в размер на 868,87 лева, възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017г. до 01.02.2019г. в размер на 364,46 лв., и 825,90 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги за периода от 01.06.2017г. до 01.02.2019г.
Поради неизпълнението на договорното
задължение „Профи кредит България“ ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в РС-гр.Перник. По заявлението е образувано ч.
гр. д. № 1575/2018г. На
03.07.2018 г. дружеството заявител
/настоящ ищец/ получава съобщение съдържащо разпореждане с указание за
предявяване на установителен иск на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор чрез назначения му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител ангажира становище за неоснователност на предявените искове. Навежда конкретни съображения, че длъжникът не е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. Прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради проиворечието му с императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
От събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Към делото е приложено ч. гр. д. № 1575/2018г. по описа на Районен съд-Перник, от което се установява, че на 07.03.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника, включително за процесните вземания. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът не е бил открит на известните по делото адреси, като заповедна му е връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания към заявителя за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок е предявен такъв за установяване на дължимост на сумата за главница. В самата искова молба ищецът е заявил, че се е отказал да предяви иск за дължимостта на мораторната лихва за забава. Съдът контстира, че не е подадена искова молба и за сумата от 20 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането.
С оглед допустимостта на производството следва
да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка
на основателността на предявените искове.
На 23.01.2017 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит – Профи кредит Стандарт в размер от 1000 лв., срок на издължаване - 24 месеца, размер на месечна вноска 93,07 лв. и дата на погасяване 1-ви ден от месеца. На същата дата е подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
На
23.01.2017г. ищецът е
сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, по силата на който е
предоставена в полза на ответника сумата в
размер от 950лв.,
Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 58,73 лв., ГПР – 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17
%. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 1409,52лв. Избран е и пакет от
допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 949,92лв., платимо на вноски от по 39,58
лв. месечно. Отразено е, че
общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения
договор за потребителски кредит и споразумение е2359,44 лв, платима на вноски за срок от
24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 98,31 лв., а падежът й е до 1-вия ден от месеца. Ответникът е
декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи
условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен
европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко
предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и
финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и
допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за
допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за
кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от
страните погасителен план.
От
приетото като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № *** ое видно, че ответникът към 30.07.2018 г. е заплатил по кредита и споразумението обща сума в размер от 304 лв. След приспадане на платените
суми в счетоводството на ищцвото дружество е отразено, че дължи обща сума в
размер от 2059,23лв.
– задължения по договор за кредит и пакет от допълнителни услуги. Последното
плащане на ответника е от 10.05.2017 г.
От приетото по делото като доказателство преводно нареждане и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че сумата в общ размер от 950 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова сметка.
***ка обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
За
да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция в т. ч. наличието на сключен договор за кредит
и изпълнение на договорните
си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е
възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и
вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават
или погасяват процесните вземания в т. ч. и възражението си за наличие на
законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за
недействителност на отделни клаузи.
Ответникът
В.П. Д. чрез назначения й
при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е възразила, че е налице недействителност на
процесния договор за потребителския кредит и общите условия към него, поради
нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите.
С оглед на тези възражения, съдът констатира
че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част
от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма
част от императивно определеното съдържание на договора е налице.
Договорът
за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се,
че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49, 89 % /.
С
оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки
общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за
кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент
по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит,
то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен
пакет услуги.
В
т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 949,92 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги, също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4
от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. " В случая в Договора за потребителски крелит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 23.01.2017 г., са изброени вида на услугите, които може
да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.01.2017 г.
именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл. 10а. ал. 4 от ЗПК за посочване на
всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие на императивното правило на чл. 10а ал. 4 от ЗПК в процесния
договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът
на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 949,92 лв.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2
предл. второ и чл. 10а, ал. З и ал. 4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
С оглед изложените съображения, то ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 950 лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 304 лв., то съдът приема, че остава дължима единствено сумата от 646 лева.
С оглед несбъдването на процесуалното условие, при което са предявени, съдът не дължи разглеждане на евентуалните осъдителни искове.
Заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена за вземанията, които не са предявени в срока по чл. 415 ГПК – за сумите от 6,69 лв. – законна лихва за забава, и 20 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането.
По отношение на разноските:
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца му се присъждат 394,57 лв от направените разноски на обща стойност 625 лв., съразмерно с уважената част в настоящото производство.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК "Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. Чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази
причина съдът следва да осъди ответникът да заплати и направените в заповедното
производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение от 26.03.2018 г. в размер на 47,34 лв, съразмерно с уважената част.
С оглед
на горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.Д., с ЕГН: ********** *** вземането на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В за сумата от 646 лв. /шестотин четидиесет и шест лева и 00 ст./ - непогасена главница по договор за потребителски кредит № *** от 24.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В по отношение на В.П.Д., с ЕГН: ********** *** иск за главница по договор за потребителски кредит № *** от 24.01.2017 г.за разликата над уважения до пълния предявен размер от 868,87 лв., както и исковете за сумите от 364,46 лв. /триста шестдесет и четири лева и 46 ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 01.02.2019 г., и за сумата от 825,90 лв. /осемстотин двадесет и пет лева и 90 ст./, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 01.06.2017 г. до 01.02.2019 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1522 от 26.03.2018г., издадена по ч.гр.д. № 1575/2018г. по описа на Районен съд-П.в частта й за вземанията за сумата от 6,69 лв. /шест лева и 69 ст./, представляваща законна лихва за забава за периода от 02.03.2017 г. до 08.08.2017 г., сумата от 20 лв. /двадесет лева/, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 02.03.2017 г. до 08.08.2017 г..
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.
1 ГПК В.П.Д.,
с ЕГН: ********** *** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 394,57
лв./триста деветдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляващи разноски по
исковото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК В.П.Д.,
с ЕГН: ********** *** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В
сумата от сумата от 47,34лв. /
четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляващи разноски по
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-П.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: