№ 54
гр. Стара Загора, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Росица П. Радева
в присъствието на прокурора Христо Георгиев Мишов (ОП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215500602544 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 16/02.08.2021 г., постановена по НОХД № 982/2020 г.
по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимата В. В. М., ЕГН ********** е
призната за невинна в това, че на 06.12.2019 г., в град Казанлък, в къща на ул.
„***“ ***, се е заканила с убийство на В. И. М. (починал), с думите: „Тебе ще
те убия и ще те погреба! Ако мога ще очистя и двама ви!“ и това заканване е
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като е оправдана
по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с
ал.1 от НК.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е
протестирана от Районна прокуратура – Казанлък.
В протеста се оспорват фактологичните изводи на
първоинстанционния съд, които били изведени след неправилен
доказателствен анализ.
1
ИСКАНЕТО в протеста е атакуваната присъда да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимата В. В. М. да бъде призната за виновна и
осъдена по повдигнатото й обвинение.
Окръжна прокуратура – Стара Загора не поддържа протеста.
Подсъдимата и защитникът й не вземат становище по протеста.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна
проверка на протестираната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по
повдигнатите оплаквания, прие следното:
Във внесения за разглеждане в Районен съд – Казанлък обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 982/2020 г., приключило с
атакуваната присъда, В. В. М. е предадена на съд за престъпление по чл.144,
ал.3 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 06.12.2019 г., в град Казанлък, в
къща на ул. „***“ ***, се заканила с убийство на В. И. М. (починал), с думите:
„Тебе ще те убия и ще те погреба! Ако мога ще очистя и двама ви!“ и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Извършвайки самостоятелна проверка на събраните по делото
доказателства с оглед повдигнатото в протеста оплакване за неправилност на
присъдата, поради постановяването й в несъответствие с доказателствените
материали, въззивният съд прие за установени следните фактически
обстоятелства:
С Нотариален акт № 116, том IV, дело № 1121/1990 г. по описа на
Нотариалната служба при Районен съд – град Казанлък, В. И. М. (посочен в
нотариалния акт с фамилно име Михалев), ЕГН ********** и съпругата му Г.
К.а М. (посочена в нотариалния акт с фамилно име Михалева), ЕГН
********** на 05.06.1990 г. са дарили на дъщеря си В. В. М. (подсъдимата по
делото) първия етаж от описаната в нотариалния акт двуетажна сграда,
находяща се в град Казанлък, като са си запазили правото на ползване върху
целия имот. По делото отсъства спор, че посочената къща понастоящем е с
административен адрес град Казанлък, ул. „***“ ***.
След като починала майката на подсъдимата, обитателите на
2
посочената къща я ползвали както следва – свидетелят И. В. М. (брат на
подсъдимата), който бил пенсионер, живеел на втория етаж от къщата, а на
първия – неговата сестра, подсъдимата В. В. М.. В приземния етаж на къщата
живеел бащата на свидетеля и подсъдимата – В. И. М., който починал на
25.01.2020 г., видно от съдържащото се на л.24 ДП препис-извлечение от акт
за смърт № 0064/26.01.2020 г.
В. И. М. бил във влошено здравословно състояние и за него
предимно се грижел синът му – свидетелят И. В. М.. Подсъдимата В. В. М. от
2003 г. работела в чужбина като болногледачка и рядко пребивавала в
България.
През лятото на 2019 г. В. И. М. претърпял оперативно, болнично
лечение. На 23.07.2019 г. подсъдимата В. В. М., ползвайки продължителен,
четиримесечен отпуск се върнала в България и започнала, заедно с брат си –
свидетелят И. В. М., да се грижи за баща си след изписването му от
болницата. Подсъдимата почиствала помещенията, в които живеел, купувала
и сменяла памперсите на болния, грижела се за хигиената му и осигурявала
закуската на баща си. За обяда и вечерята се грижел свидетелят И. В. М..
Дъщерята на подсъдимата живеела в чужбина. Децата на свидетеля
И. В. М. – свидетелите Д. И. М. и В. И. М., всяко със свое отделно
домакинство и семейство, макар и да живеели в град Казанлък, имали други
жилища и не обитавали къщата на ул. „***“ ***.
Въпреки че съвместно полагали грижи за болния си баща,
отношенията между свидетеля И. В. М. и подсъдимата В. В. М. не били добри.
Подсъдимата В. В. М. е дала подробни обяснения по обвинението, в
които разказва за отношенията в семейството и макар и да признава, че е
влязла в конфликт с баща си, причините за който обстойно излага, отрича
същият да се е състоял на 06.12.2019 г., както и по време на развоя му да се е
заканила на баща си с убийство.
Разбирането в протеста, че от събраните по делото доказателства се
установява изложената в обвинителния акт фактология, не може да бъде
споделено.
3
Анализът на доказателствените материали не позволява направата
на извод относно времето на словесната конфронтация между подсъдимата и
баща й, наличието на каквато като факт, както вече се посочи, се признава от
подсъдимата, нито пък извеждането на такъв, по време на конфликта
подсъдимата да се е заканила на баща си с убийство, още по-малко пък, да е
изрекла инкриминираните реплики.
Въз основа на заявление (сигнал за извършено престъпление) от И.
В. М. с дата 09.12.2019 г. – л.14 ДП, е образувана преписка с № 284000-
31754/10.09.2019 г., след извършена проверка по която от свидетелката Д. П.
Д. (полицай в РУ – Казанлък) с постановление на Районна прокуратура –
Казанлък на 13.03.2020 г. е сложено началото на досъдебното производство.
В посочения сигнал за извършено престъпление свидетелят И. В. М. не сочи
конкретна дата на заплахите, които твърди, че сестра му – подсъдимата В. В.
М., е отправила към него и баща му. Такава не съобщава и в съдебното
следствие пред първоинстанционния съд. Инкриминираната в обвинителния
акт дата на деянието – 06.12.2019 г., е посочена от свидетеля И. В. М. след
образуване на досъдебното производство, едва в показанията му от 16.04.2020
г., приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.4 във
връзка с ал.1, т.2 от НПК. При все, че свидетелят И. В. М. поддържа
показанията си от досъдебното производство, късното конкретизиране на
датата на отправяне на заплахите, поражда съмнения в достоверността й.
Датата 06.12.2019 г. се съобщава и от свидетеля В. И. М. в показанията му от
досъдебното производство, четени на основание чл.281, ал.4 във връзка с
ал.1, т.2 от НПК, която дата обаче е посочена не като дата на отправените
заплахи, а, за да бъде конкретизиран денят, в който този свидетел и сестра
му - Д. И. М., са били повикани от баща си - свидетелят И. В. М., за да чуят
разказа на дядо си за отправените към него заплахи от леля им. Свидетелката
Д. И. М. твърди, че заплахите, за които разбрала, датирали от предния ден.
От показанията свидетелката Д. П. Д., извършила проверка по
горепосоченото заявление (сигнал за извършено престъпление) от И. В. М., се
установява, че не е разговаряла с пострадалия – болният В. И. М.. От сина му
- И. В. М., й било донесено саморъчно написано сведение от В. И. М.
относно заканите, отправени от дъщеря му.
4
При предявяване на свидетеля И. В. М. на съдържащия се на л.19 ДП
документ - „Сведение от В. И. М.“ с дата 17.12.2019 г., свидетелят
потвърждава, че е написан от баща му. Същевременно, според свидетеля В.
И. М. дядо му, поради влошеното си здравословно състояние, бил неподвижен
– говорел, но не можел да пише.
Чрез заключение на назначена в хода на съдебното следствие от
първоинстанционния съд графическа експертиза, обективирано в Протокол №
96/07.05.2021 г., в експертните изводи на което отсъстват основания за
съмнение, се установява, че ръкописните текстове, изписани в
горепосоченото заявление до Началник РУ – Казанлък с рег. № № 284000-
31754/10.09.2019 г. и в сведение от В. И. М. с дата 17.12.2019 г., са изпълнени
от едно и също лице.
Макар и да е категоричен, че сестра му – подсъдимата В. В. М., е
отправила закани за убийство към баща му, свидетелят И. В. М. е
противоречив в двете фази на наказателното производство относно това къде
е бил самият той когато е чул отправените към баща му закани, както и какво
е било точното им съдържание. В хода на съдебното следствие свидетелят
обяснява, че е бил в съседната стая, на около 3-4 метра, когато чул сестра си
да казва на баща му, че ще очисти къщата от боклуци като тях. Според
съобщеното от свидетеля И. В. М. в досъдебното производство, той е бил в
коридора на избата и е носел дърва за печката, с която се отоплявал баща му,
когато чул подсъдимата да казва на последния: „Тебе ще те убия и ще те
погреба! Ако мога ще очистя и двама ви!“
Всичко гореизложено дискредитира показанията на свидетеля И. В.
М., които в никакъв случай не могат да бъдат определени като убедителни и
достоверни.
Противоречия са налице и между показанията на свидетелите Д. И.
М. и В. И. М. – внуци на В. И. М., в чието присъствие, според обвинителната
теза, той потвърдил, че е заплашван с убийство от дъщеря си – леля им,
подсъдимата В. В. М..
Без да може да уточни съдържанието на отправените закани,
свидетелката Д. И. М. потвърждава, че в деня, след отправянето им, дядо
5
й, в нейно присъствие, това на брат й и на баща им, се оплакал, че е
заплашван от леля им. Това се твърди и от свидетеля В. И. М. в хода на
досъдебното производство, който уточнява датата, на която са чули
оплакванията на дядо си – 06.12.2019 г., както и съдържанието на
отправените закани: „Тебе ще те убия и ще те погреба! Ако мога ще очистя и
двама ви!“ В хода на съдебното следствие, обаче, свидетелят В. И. М., макар и
да потвърждава показанията си от досъдебното производство, обяснява, че е
разказал не чутото лично, а това, което му е казал баща му – свидетелят И. В.
М..
Въз основа на всичко гореизложено, въззивният съд приема, тъй
както е приел и първостепенният съд, че събраните по делото доказателства
не позволяват направата на категоричен и несъмнен извод на
инкриминираната дата подсъдимата В. В. М. да се е заканила с убийство на
баща си - В. И. М., поради което е безпредметно обсъждане на въпроса е ли е
могло това заканване да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Като е признал подсъдимата В. В. М. за невинна и я е оправдал в
това да е извършила престъплението по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК,
за което е предадена на съд, първоинстанционният съд е постановил
правилна присъда, която следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд –
Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/02.08.2021 г., постановена по
НОХД № 982/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7