№ 24
гр. Ловеч, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500672 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 194/ 19.08.2024 година, постановено по гр.дело № 532/
2023 година по описа на Тетевенския районен съд, А. М. С., ЕГН **********,
с адрес ***, е осъден да заплати на дружеството ищец на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 91.10 лева, главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит сключен на 29.07.2019 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и А. М. С. като
кредитополучател за издаване и ползване на кредитна карта CARD-17198992,
активирана на 23.08.2019 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до
окончателното плащане, като искът за разликата над 91.10 лева до пълния
предявен размер от 3 848.40 лева е отхвърлен. Отхвърлени са и предявените
от „Юробанк България“ АД, искове за осъждане А. М. С., за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 783,02 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.07.2020 г. до 08.08.2022 г.; сумата от 163,20 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 04.08.2022 г. до 16.02.2023 г. Присъдени
са и следващите се разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5632/ 12.09.2024 година (клеймо
09.09.2024г.) от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалише и
адрес на управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260, чрез юриск. М.Ч.-А., срещу Решение № 194/ 19.08.2024 г. по гр.д. 532/
2024 г. по описа на PC Тететвен, в отхвърлителната част. Посочва, че в
обжалваната част съдебният акт е неправилен, поради неправилност на
решаващия извод на първоинстанционния съд, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
което моли да бъде отменено и постановено решение, с което бъде уважена
исковата претенция и присъдени съответните разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемият А. С. се явява лично. Моли да бъде потвърдено решението
на Тетевенския районен съд.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 812/ 2021 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от
становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност съдът приема за установено следното:
На 29.07.2019 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като
кредитор и А. М. С. като кредитополучател е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17176317 за сумата от 14
000 лева, със срок за издължаване на 60 равни месечни вноски на 20-то число
от месеца. Видно от клаузите на договора сумата от 9 137.74 лева се удържа за
погасяване на два предходни кредита, застрахователните премии се плащат
директно по сметка на застрахователя, таксата от 490 лева са удържа при
получаване на кредита от общия му размер.
Съгласно чл.12 от Договора кредиторът може да предостави за ползване
на Кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева. Кредитният лимит на картата ще бъде едностранно определен от банката
и съобщен на кредитополучателя – чл. 13. Посочено е, че лихвите и таксите
ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от Договора.
По делото е представено приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
2
на кредитна карта PLUS-17176317, CARD-17198992. Приложението е
посочено, че кредитния лимит е 3 000 лева при посочените в него лихви и
такси. Съгласно чл. 21 от Договора кредитната карта се доставя с това
приложение.
До А. С. е изпратена последна покана, че по картата е преустановено
плащането и дължи сумите от 2 902.18 лева главница, 783.02. лева лихва и
обезщетение за забава от 3.24 лева или общо 3 688.44 лева.
По повод подадено на 28.02.2023 година заявление от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, клон България до РС-Тетевен за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. М. С.
е постановено разпоржедане № 591/ 30.03.2023 година по ч.гр.д. № 138/ 2023
година по описа на РС – Тетевен, с което заявлението е отхвърлено изцяло.
Разпореждането е потвърдено с определение № 472/ 21.06.2023 година по
в.ч.гр.д. № 209/ 2023г. по описа на ОС – Ловеч.
С разпореждане № 1262/ 27.06.2023 година по ч.гр.д. № 138/ 2023 г. по
описа на РС – Тетевен заповедният съд е указал на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземането. Разпореждането е получено на 06.07.2023
година, като 14.07.2023 година е подадена молба, към която са приложени
доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането в срока по
чл. 415 от ГПК.
При справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел е видно, че под номер 20230606170310 е вписано
прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, клон България на „Юробанк България“ АД.
В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ, от която е
видно че първото теглене от кредитната ката е на 26.08.2019 година три
трансакции общо в размер на 500 лева. Общо за периода 16.08.2019 –
15.07.2022 година е усвоена сумата от 3 092 лева от кредитната карта.
Начислени са още 36 лева такса при теглене в брой, 661.08 лева
застрахователна премия, 34.84 лева лихва неплатени суми в гратисен период;
2 722.18 лева месечна лихва; 140 лева месечна такса за обслужване, или общо
е начислено задължение по картата в размер на 6 686.10 лева. Внесена е
сумата от 3 000.90 лева, като е останало неплатено задължение в размер на
3 685.20 лева. Експертът е посочил, че размерът на задължението към датата
3
на подаване на заявлението е 3 848.40 лева, от които 2 902.18 лева главница,
договорна лихва 785.20 лева и лихва 166.61 лева, претендирана 163.20 лева.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с обективно
съединени осъдителен иск по чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл.422 ГПК,
предявен от „Юробанк България“ АД против А. М. С. по договор за кредитна
карта за сумите: 2 902.18 лева главница; 783.02 лева възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2020 г. до 08.08.2022 година и 163.20 лева мораторна лихва за
периода от 04.08.2022 г. до 16.02.2023 година.
Въззивното производство се развива в отхвърлителната част за сумата от
2 811,08 главница, 783.02 лева възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020
г. до 08.08.2022 година и 163.20 лева мораторна лихва за периода от 04.08.2022
г. до 16.02.2023 година.
Не се спори между страните, че е сключен валиден договор за банков
кредит, по който длъжникът е получил и кредитна карта. Оспорва се размерът
на кредитния лимит от страна на ответника, с твърдение, че банката не е
изпълнила задължението си да го уведоми съгласно чл. 13 и чл. 21 от
Договора. По делото е приложено Приложение по чл. 21 от Договора, но
същото не е подписано от кредитополучателя и няма данни същото да е
получено от него заедно с картата, каквото задължение е имал кредиторът. В
това приложение са уговорени всички конкретни условия по револвиращия
кредит – кредитен лимит, лихвен процент такси, обезщетения за забава.
Безспорно, а това се установява и от заключението по ССчЕ, че картата е
активирана. От заключението е видно, че от нея е изтеглена сумата от 3 092
лева, като са начислени такси, лихви и застрахователни премии, които заедно
с изтеглената сума възлизат на 6 686.10 лева. Внесена е сумата от 3 000.90
лева.
В настоящото производство ответникът-въззиваем е потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на потребителите, поради което
са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при действието на чл. 7, ал.3 от
ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
В конкретния случай, договорът, касаещ процесният банков продукт е
нищожен по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК. На първо място е нарушен
чл. 10, вр. чл. 11, ал.1, т.7, т.9 и т.11, чл. 12, ал.1, т.7,8 и 9 от Закона за
потребителски кредит за яснота и разбираемост. От приложения договор за
4
потребителски кредит, подписан от потребителя не са посочени условията по
револвиращия кредит/ кредитната карта – размер на кредитния лимит,
условията при които ще се усвоява, размерът на възнаградителната лихва,
минималната погасителна вноска, както и нейния падеж, таксите, които се
начисляват. По отношение на таксите е нарушена и разпоредбата на чл. 10а от
ЗПК, който задължава кредитора при събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
Видно от заключението на експерта по ССчЕ е начислена и
застрахователна премия, която не е ясно как е формирана и липсват данни да е
уговаряна в хипотезата на чл. 12 от Договора.
При тези съображения настоящият състав счита, че договорът е
недействиетолене съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК и потребителят
дължи връщане само на главницата – чл. 23 от ЗПК.
От заключението на ССчЕ се установява, че общо внесената сума е в
размер на 3 000.90 лева, като е главницата е 3 092 лева, поради което исковата
претенция се явява неоснователна и недоказана за сумата от 3 000.90 лева и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложените мотиви решение № 194/ 19.08.2024 година,
постановено по гражданско дело № 532/ 2023 година по описа на РС –
Тетевен, в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски не са претендирани от въззиваемия,
поради което не следва да се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194/ 19.08.2024 година, постановено по
гр.дело № 532/ 2023 година по описа на Тетевенския районен съд, в
обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.2 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6