№ 132
гр. Велико Търново, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000094 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 422 от ГПК.
С Решение № 5/ 21.01.2022 г., постановено по т.д. № 4/ 2021 г. по
описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявеният иск от ищеца „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, срещу ответниците: „ТОНИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Севлиево и М. М. С., ЕГН **********, от гр. Севлиево, да
бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца към
ответниците за сумата 40 000 лева, на основание Запис на заповед от
22.02.2018 г., с падеж 15.02.2019 г., заедно със законната лихва от 22.10.2020
г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК № 260124/
23.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1149/ 2020 г. по описа на РС – гр. Севлиево и
Изпълнителен лист, като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е ищеца да
заплати на ответника „ТОНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
1
Севлиево, сумата 2 298,33 лева направени разноски по делото.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът „МИЛК ДРИЙМС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника
адвокат В. Ч. от АК – гр. Враца, е подал въззивна жалба. Оплакването е за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод за неговата
необоснованост. Твърди се, че мотивите на съда са изключително лаконични
и погрешни, като се излагат подробни съображения в подкрепа на доводите.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и реши спора по
същество като уважи исковете. Претендират се направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомени, ответниците:
„ТОНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Севлиево и М. М. С.,
ЕГН **********, от гр. Севлиево, са подали еднотипни отговори. В тях е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са
изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. В отговора на
„ТОНИ“ ЕООД се претендират разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 101/
26.01.2021 г., от ищеца „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, срещу ответниците: „ТОНИ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Севлиево и М. М. С., ЕГН **********, от гр. Севлиево, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и с цена – 40 000 лева. В исковата
молба и допълнителната такава ищецът твърди, че между него и ответника
„ТОНИ“ ЕООД съществуват облигационни отношения, включително и по
повод на сключен Договор за наем на ППС-композиция от 22.02.2018 г. и
анекси към него, с който наемодателят – ищец е отдал под наем на наемателя
– ответникът „ТОНИ“ ЕООД, представлявано от управителя М. М. С.,
следните движими вещи: Влекач „Волво ФМ ФХ Е5“, с рег. № СВ 51****, с
полуремарке „СТАС СА 34ОК“, с рег. № С 06****, за срок от две години,
2
срещу задължението на наемателя да заплати наемна цена от 60 000 лева за
целия срок на договора на три равни вноски, като депозира първата вноска от
20 000 лева при подписването на договора за наем. На същата дата, като
обезпечение на задължението по договора за наем, първият ответник „ТОНИ“
ЕООД е издал Запис на заповед за сумата 40 000 лева, платима на 15.02.2019
г., авалиран от физическото лице М. М. С.. С допълнително споразумение от
25.04.2020 г. действието на договора за наем било прекратено и процесната
композиция била върната на наемодателя. Ищецът твърди, че сумата от
40 000 лева по записа на заповед не била платена, поради което подал
заявление, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1149/ 2020 г. по
описа на РС – гр. Севлиево, по което е издадена Заповед № 260123 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
с дата 23.10.2020 г., въз основа на която е издаден Изпълнителен лист за
сумата 40 000 лева главница. Пред ЧСИ Звезделина Василева, с рег. № 734
към КЧСИ, с район на действие – Габровски Окръжен съд, е било образувано
и.д. № 20207340400911 по описа на ЧСИ. В срок длъжниците са възразили,
поради което кредиторът е предявил искове за установяване съществуване на
вземането.
Пред Габровския Окръжен съд е образувано т.д. № 4/ 2021 г. по описа
на съда.
В о.с.з. на 25.05.2021 г. пълномощникът на ищеца адвокат Ч. е заявил,
че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото
адвокат Ч. е поискал от съда да уважи исковете, като е изложил доводи за
тяхната основателност.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили
основателността на исковете, като са признали наличието на каузално
правоотношение, но са възразили, че задължението по него е изцяло платено
и че ищецът е недобросъвестен и злоупотребява с правото си, знаейки за
наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. В
пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ответника
„ТОНИ“ ЕООД – адвокат Д. от АК – гр. Габрово, е поискала от съда да
отхвърли исковете, като в представените от нея и от ответника М. М. С.
писмени защити са изложени доводи за неоснователността на исковете.
От фактическа страна се установява следното:
3
Видно от изисканото от съда и приложено ч.гр.д. № 1149/ 2020 г. по
описа на РС – гр. Севлиево е, че кредиторът „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД е
подал заявление срещу длъжниците „ТОНИ“ ЕООД и М. М. С. с искане да
бъдат издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за
сумата 40 000 лева. Към заявлението е приложен оригинал на Запис на
заповед за сумата 40 000 лева, издадена от „ТОНИ“ ЕООД, чрез управителя
М. М. С., с падеж – 15.02.2019 г., авалирана от М. М. С.. След издаването на
заповедта и изпълнителния лист длъжниците са подали възражения в срок, в
които са посочили наличието на каузално правоотношение – договор за наем,
по който са извършени плащания, като са възразили за недобросъвестност и
злоупотреба с право от страна на поемателя.
С исковата молба и допълнителната такава, както и с отговорите им,
страните са представили писмени доказателства, които са били приети от
съда.
Видно от Договор за наем на ППС-композиция от 22.02.2018 г.,
наемодателят „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от
управителя Валя Иванова Петрова, е отдал под наем на наемателя „ТОНИ“
ЕООД, представляван от управителя М. М. С., следните движими вещи:
Влекач „Волво ФМ ФХ Е5“, с рег. № СВ 51****, с полуремарке „СТАС СА
34ОК“, с рег. № С 06****, за срок от две години, срещу задължението на
наемателя да заплати наемна цена от 60 000 лева за целия срок на договора на
три равни вноски, като депозира първата вноска от 20 000 лева при
подписването на договора за наем.
На 07.01.2019 г. страните по договора от 22.02.2018 г. са подписали
договор за наем на същите движими вещи за срок от една година, считано от
датата на договора при наемна цена 0,50 лева на километър, на база
монтирана GPS система, съгласно чл. 4 от договора, като по делото не е
спорно, че тази уговорка не е била прилагана.
На 01.04.2019 г. между страните и „ТОНИ ММ“ ЕООД е подписан
анекс към договора за наем на ППС композиция и заместване на страна за
срок от 12 месеца, считано от датата на анекса – 01.04.2019 г., при наемна
цена за срока на договора от 60 000 лева съгласно чл. 12 от анекса.
На 21.06.2019 г. е бил сключен Анекс № 1 към договора за наем на
ППС композиция за срок от 12 месеца, считано от 01.04.2019 г. до 01.04.2020
4
г., по силата на който поемателят „ТОНИ ММ“ ЕООД е встъпил в
задълженията на наемателя „ТОНИ“ ЕООД по договора за наем от 22.02.2018
г., като солидарно задължен.
С допълнително споразумение от 25.04.2020 г. страните са прекратили
договора за наем на ППС композиция от 22.02.2018 г., като наемателят е
върнал на наемодателя процесните движими вещи.
С допълнителната искова молба ищецът е уточнил, че същият
комплект от документи е бил подписан от страните за друга ППС композиция
- Влекач „Волво ФХ“, с рег. № СВ 02****, с полуремарке „СТАС 0 3 83
ФАК“, с рег. № С 11****.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно-
счетоводна /ССЕ/ експертиза със задача, формулирана от съда в доклада по
делото. В заключението си вещото лице И. Г. К. е отговорило на поставената
й задача. В о.с.з. на 21.12.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа
изготвеното Заключение, отговорило е на поставените въпроси, като
заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.
В т. 17 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, се
приема, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 от ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед.
Ищецът следва да докаже съществуването на редовен от външна страна Запис
на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис
на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството
по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правотношение,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяването на вземането по записа на заповед. При липса на спор
между страните, какъвто е настоящия случай, относно наличието на
конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
5
издадения Запис на заповед, съдът следва да разгледа заявените от ответника
длъжник възражения – в случая за погасяването чрез плащане на вземането.
По делото са представени множество платежни документи,
включително споразумителни протоколи за извършени прихващания, които
са били предмет на изследване от допуснатата ССЕ. В заключението си
вещото лице, изследвайки тези документи и извършените счетоводни
записвания в счетоводствата на ищеца и на ответника посочва, че след
направена проверка на счетоводните документи, издадени от наемодателя
„МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД за периода от 27.11.2018 г. към наемателя „ТОНИ“
ЕООД, се установява издадени фактури по двата договора за наем от
22.02.2018 г. за сумата 108 322 лева. Само по една от фактурите - № 26/
27.12.2018 г. е посочено, че платената сума представлява наем по договор от
22.02.2018 г., а в останалите не е посочено основание за плащане, поради
което не може да се установи по кой от двата договора за наем с дата
22.02.2018 г. са издадени фактурите. В банковите документи като основание е
посочен номерът на фактурата, по която се плаща. В счетоводните регистри
на ищеца и на ответника липсва аналитичност при счетоводните записи, т.е.
няма отделни партиди, по които да са отразени вземанията/ задълженията по
двата отделни договора. Издадените, съответно получените фактури, са
осчетоводявани в една обща партида. Неправилно са били осчетоводени
стопанските операции по отдаване/ наемане на дълготрайни активи.
Счетоводните записи в регистрите на „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД и „ТОНИ“
ЕООД не отразяват правилно търговските отношения между тях – не е
възможно въз основа на тях да се установи вземането на „МИЛК ДРИЙМС“
ЕООД по всеки един от договорите за наем от 22.02.2018 г., съответно
задължението на „ТОНИ“ ЕООД. За да отговори на поставената задача
вещото лице разделя на две сумата 108 322 лева, платена по двата договора за
наем от 22.02.2018 г., получавайки сумата 54 161 лева – платена по договора
за наем на ППС-композиция, на влекач „Волво ФМ ФХ Е5“, с рег. № СВ
51****, с полуремарке „СТАС СА 34ОК“, с рег. № С 06**** и изготвя три
варианта на заключението, а в открито съдебно заседание посочва и четвърти
такъв.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице, което не е
било оспорено от страните и приема принципната постановка за разделяне на
две платената сума 108 322 лева, тъй като не става ясно по кой от двата
6
идентични договора за наем на две ППС композиции е било плащано, при
което достига до извода, че по процесния договор за наем е заплатена сумата
54 161 лева.
С договора за наем от 22.02.2018 г. е уговорен наем в размер на 60 000
лева за двадесет и четири месеца – от 22.02.2018 г. до 01.02.2020 г.
следователно, дължимият наем на месец е 2 500 лева, а на ден – 83,33 лева.
Тъй като уговореният с договора за наем от 07.01.2019 г. начин на плащане
наемната цена не е бил приложен, отношенията между страните за времето от
07.01.2019 г. до 01.04.2019 г. /подписването на анекса/ следва да се уредят
съобразно уговорения начин на заплащане с договора от 22.02.2018 г., т.е.
дължимият месечно наем е 2 500 лева. С анекса към договора за наем на ППС
композиция и заместване на страна от 01.04.2019 г. е уговорена наемна цена
от 60 000 лева за периода от 01.04.2019 г. до 01.04.2020 г., т.е. 5 000 лева
месечно или 166,67 лева на ден. ППС композицията, предмет на процесния
договор за наем е върната от наемателя на наемодателя на 25.04.2020 г.
Дължимата наемна цена за ползването на влекача и полуремаркето за периода
на действие на договора за наем е 67 083,33 лева /583,33 лева от 22.02.2018 г.
до 28.02.2018 г.; 32 500 лева за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г.;
30 000 лева за периода от 01.04.2019 г. до 01.04.2020 г.; 4 000 лева за периода
от 01.04.2020 г. до 24.04.2020 г./
След приспадане от дължимите се 67 083,33 лева по процесния
договор за наем на заплатените 54 161 лева остават дължими 12 922,33 лева,
за която сума исковете са основателни и следва да се уважат, а в останалата
част за разликата над 12 922,33 лева до 40 000 лева, исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Като е отхвърлил изцяло исковете, първостепенният съд е постановил
неправилно Решение, което следва да се отмени в отхвърлителната му част до
12 922, 33 лева, а в останалата отхвърлителна част – да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото решението следва да се отмени и в частта
относно присъдените разноски на „ТОНИ“ ЕООД над сумата 1 556 лева до
присъдената сума 2 298,33 лева, или за разликата от 742,33 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете, като на „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД следва да се
присъдят разноски пред първата съдебна инстанция в размер на 1 487 лева и
7
пред втората съдебна инстанция в размер на 646 лева, съобразно уважената
част от исковете. Направеното, с отговора на въззивната жалба, искане от
пълномощника на „ТОНИ“ ЕООД за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА следва да се остави без уважение, тъй
като търговските дружества не са сред изчерпателно посочените в чл. 38, ал. 1
от ЗА лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани
безплатно от адвокат.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5/ 21.01.2022 г., постановено по т.д. № 4/ 2021 г.
по описа на Габровския Окръжен съд, в следните негови части: в
отхвърлителната част, с която са отхвърлени предявените искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, от ищеца „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, срещу ответниците: „ТОНИ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Севлиево и М. М. С., ЕГН **********, от
гр. Севлиево, да бъде признато за установено, че съществува вземане на
ищеца към ответниците за сумата 12 922, 33 /дванадесет хиляди деветстотин
двадесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева, на основание Запис на
заповед от 22.02.2018 г., с падеж 15.02.2019 г., заедно със законната лихва от
22.10.2020 г., за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК №
260124/ 23.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1149/ 2020 г. по описа на РС – гр. Севлиево
и Изпълнителен лист; в частта за разноските, с която „МИЛК ДРИЙМС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, е осъдено да заплати на
„ТОНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Севлиево, разликата над
сумата 1 556 лева до присъдената сума 2 298,33 лева, или сумата 742,33
/седемстотин четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева,
съобразно отхвърлената част от исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, от „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Асен
Разцветников“ № 1А, срещу „ТОНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Севлиево, „ж.к. Д-р Атанас Москов“, ******** и М.
8
М. С., ЕГН **********, от гр. Севлиево, „ж.к. Д-р Атанас Москов“, ********,
съществуването на вземане на „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД спрямо „ТОНИ“
ЕООД и М. М. С. за сумата 12 922, 33 /дванадесет хиляди деветстотин
двадесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева по Запис на заповед от
22.02.2018 г., издаден от „ТОНИ“ ЕООД и авалиран от М. М. С., с падеж
15.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/ 21.01.2022 г., постановено по т.д. № 4/
2021 г. по описа на Габровския Окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ТОНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Севлиево, „ж.к. Д-р Атанас Москов“, ******** и М. М. С.,
ЕГН **********, от гр. Севлиево, „ж.к. Д-р Атанас Москов“, ********, да
заплатят на „МИЛК ДРИЙМС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Асен Разцветников“ № 1А,
направените разноски пред първата съдебна инстанция в размер на 1 487
/хиляда четиристотин осемдесет и седем/ лева и пред втората съдебна
инстанция в размер на 646 /шестстотин четиридесет и шест/ лева, съобразно
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9