№ 6
гр. гр. Добрич, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500493 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна
жалба вх.№2101/29.04.2025г.на М. Б., с ЛНЧ ***, гражданин на В., с
постоянен адрес с.Ц., общ.Б., ул.*** действащ в лично качество и в качеството
си на законен представител /баща/ на детето И. - Д. Л. Т., родена на
**********г. във В., с постоянен адрес с.Ц., общ.Б., ул.***, и двамата чрез адв.
П. К. П. от АК-В., срещу решение №62/12.03.2025г. по гр.д.№161/2020г.на РС-
Балчик, с което се ОТХВЪРЛЯ иск с пр.осн.чл.125,ал.3 от ТЗ, с който се иска
да бъдат осъдени дружествата „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД с ЕИК103828446 със
седалище и адрес на управление с.Църква, общ.Б., ул.***, представлявано от
управителя Д. Е. Х. и “Т. АДВАЙЗЪРС“ЕООД с ЕИК207182698 със седалище
и адрес на управление с.Църква, общ.Б., ул.*** представлявано от управителя
М. Д. Т.,да им заплатят общо сумата от 2000,00лева частичен иск от
18000,00лева,представляваща стойността на ликвидационен дял на
наследодателя Е. Е. Т., като неоснователен; ОТХВЪРЛЯ се предявеният иск с
пр.осн.чл.86 от ЗЗД , с който се иска да бъде осъдено дружеството „Д. ЕНД
ШАРЪН“ЕООД и “Т. АДВАЙЗЪРС“ЕООД да заплатят на М. Б. и И. Д. Л. Т.
сумата в размер на 1250,00лева частичен иск от иск с обща стойност от
1795,00 лева,представляваща лихва за забава върху претендираната
главница,считано от 29.03.2022г. до датата на предявяване на иска
22.03.2023г.,както и да бъде заплатена законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
заплащане на задължението; ОТХВЪРЛЯ се и предявеният иск с пр.осн.чл.135
1
от ЗЗД за признаване по отношение на ищците М. Б. и И. - Д. Л. Т. за
относително недействителна ,извършената от „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД с
ЕИК103828446 със седалище и адрес на управление
с.Църква,общ.Б.,ул.***,представлявано от управителя Д. Е. Х., продажба на
недвижим имот,съгл. Нотариален акт № ***г.,за покупко- продажба на имот
,изготвено от нотариус С. И.,а именно правото на собственост върху ПИ с
площ от 928 кв.м.находящ се в с.Ц. с КИ 78639.501.214 по КККР на с.Ц. и
двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от
135кв.м.представляваща сграда с идентификатор №78639.501.215.1 по КККР
на с.Ц. ,общ.Б., одобрени със Заповед на №300-5-83/03.10.2003г. на ИД на
АГКК,с аадм.адрес с.Ц.,общ.Б., ул.***, вид територия Урбанизирана, НТП,
незастроен имот за жилищни нужди,площ 928кв.м.,стар номер 170,квартал
21,парцел 1 и на двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ
от 135 кв.м.,представляваща сграда с идентификатор 78639.501.215.1 по
КККР на с.Ц.,одобрени със Заповед на№300-5-1583/03.10.2003Г. НА ИД на
АГКК, адрес на имота в с.Ц.,общ.Б.,ул.***,както и двуетажна пристройка със
застроена площ 237 кв.м.представляваща друг вид сграда за обитаване с КИ
78639.501.2015.2 по КККР на с.Ц.,общ.Б., както и с правото на строеж, които
сгради са построени в имот с идентификатор 78639.501.215 по КККР на с.Ц., с
купувач „Т. АДВАЙЗЪРС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Църква, общ.Б., ул.*** представлявано от управителя М. Д.
Т.,като неоснователен и недоказан, и са осъдени за разноски.
Въззивниците намират обжалваното решение за недопустимо,
материално незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие
с процесуалния закон, с доказателствата по делото, при формалистично
разглеждане на спора и реална липса на мотиви. Конкретното им оплакване е ,
че Районния съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, въпреки, че въз основа
на тях е квалифицирал иска като такъв по чл.125, ал.3 от ТЗ, като какъвто са
го възприели ответниците, и който иск е насочен само срещу ответника „Д.
енд Шарън“ЕООД. Подлагат на обсъждане изложените от самите тях
обстоятелства в исковата молба и заявения петитум, обосноват наличието на
известна терминологична неточност като извеждат и извод, че въпреки нея
спорът е правилно очертан, а решението не е постановено в съответствие с
основанието и петитума на искането за защита, че е разгледан иск на
непредявено основание, в разрез с диспозитивното начало, не е разгледал
предявения иск, при което решението като недопустимо следва да бъде
обезсилено и делото изпратено на първоинстанционния съд за да разгледа
предявения иск. Ако въззивната инстанция не приеме аргументите им за
недопустимост и не обезсили решението, искат да го отмени като
необосновано, материално незаконосъобразно и постановено в противоречие
с процесуалния закон, и да постанови ново за уважаване на претенциите им.
Искът за заплащане на стойността на наследения дружествен дял бил доказан
със събраните в хода на процеса експертни данни, с уважаване на главния иск
2
следвало да бъде уважен и акцесорния по чл.86 от ЗЗД, които искове били
предявени само срещу ответника „Д. енд Шарън“ЕООД. При наличие на
валидно вземане от този ответник следвало да се разгледа по същество и искът
по чл.135 от ЗЗД ,предявен срещу двамата ответници и да се уважи.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в подаден писмен отговор насрещната
страна- ответниците „Д. енд Шарън“ЕООД и „Т. Адвайзърс“ЕООД, изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Считат постановяването на
отхвърлителен диспозитив по главния иск и срещу „Т. Адвайзърс“ЕООД за
фактическа грешка, която може да бъде поправена от въззивния съд, както и,
че не ставало въпрос за терминологична неточност относно предмета на
спора. Заради твърденията на ищците за настъпило прекратяване на
членството на наследодателя им в „Д. енд Шарън“ЕООД, налагащо уреждане
на имуществените последици, съдът квалифицирал иска по чл.125, ал.3 от ТЗ,
но ищците със всички средства се стремели да докажат не размера на
дружествения дял на починалия съдружник, а паричната равностойност на
ликвидационния дял. Искът бил отхвърлен защото ищците нямали право да
получат паричната стойност на ликвидационния дал на прекратилия
участието си съдружник. Излагат се доводи относно метода на изчисление на
дружествения дял и на ликвидационния дал, обсъжда се експертното
изследване, извежда се извод, че с подмяната на термина „дружествен дял“ с
термина „ликвидационен дял“, ищците се опитали да убедят съда да приложи
метод на изчисление, при който да получат стойност, равняваща се на
ликвидационен, а не дружествен дял. Дори и съдът неправилно да бил
отхвърлил иска заради неточна терминология, не било налице основание за
отмяна на решението поради установяването, че няма дружествен дял за
разпределение, защото чистите активи са отрицателна величина според
последния вариант на ССЕ. При това положение неоснователен се явявал и
искът по чл.135 от ЗЗД. Искат потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
15.04.2025г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 29.04.2025г.,
от лица с правен интерес да обжалват неизгодния за тях акт, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, и е процесуално
допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в
чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание, но същото е недопустимо по следните
съображения:
3
Предмет на гр.д.№161/2023г.на РС-Балчик са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за парични вземания и конститутивни искове по
чл.135 от ЗЗД.
Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения,
че двамата ищци М. Б. и И. Д. Л. Т. са наследници/първият съпруг, втората
дъщеря/ на починалата на ***г. Е. Е. Т., която е била съдружник в „Д. енд
Шарън“ ООД, сега ЕООД . На 29.03.2022г. било прието решение от другият
съдружник Д. Е. Х. за заличаване на починалата като съдружник,за не
приемане на наследниците и като съдружници и за изплащане на
наследниците на дружествен дял съгласно разпоредбите на чл.125, ал.3 от ТЗ.
Заявено е и, че изплащането на дружествения дял на наследодателят им и до
сега не е осъществено, както и, че правото им да получат ликвидационния дял
е възникнало за тях най-късно на 29.03.2022г.-датата на вземане на решение от
дружеството, от която дата следвало да се начисли и лихва за забава.
Обстоятелствената част на исковата молба съдържа и доктринарни съждения
относно правото на прекратилия членството в ООД съдружник да получи
дружествения дял, неговата уредба с нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ и неговата
наследимост, как следва да се определи делът според съдебната практика-по
нарочен баланс към последния ден на месеца , в който е настъпило
прекратяването и според историческата цена на активите/цена на
придобиване/.
Заявено е общо осъдително искане срещу ответника „Д. енд
Шарън“ЕООД за част от парично вземане/частичен иск/- за сумата от
2000лева, част от сумата 18 000лева, представляваща стойност на
ликвидационния дял на наследодателя им, както и общо искане за сумата от
1250лева, част от сумата 1795лева, представляваща обезщетение за забава
плащането на главното вземане, определено по размер на законната лихва за
периода 29.03.2022г.-22.03.2023г.
Заявено срещу двамата ответника- „Д. енд Шарън“ЕООД и „Т.
Адвайзърс“ЕООД, е и искане по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителни
по отношение на ищците на сделките, обективирани в нот.акт акт № ***г. на
нотариус С. И. - сключени между „Д. енд Шарън“ЕООД като продавач и „Т.
Адвайзърс“ЕООД като купувач договор за продажбата на незастроен ПИ с КИ
78639.501.214 по КККР на с.Ц., общ.Б. и договор за продажба на двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 78639.501.215.1 и пристройка
с КИ 78639.501.2015.2 по КККР на с.Ц.,общ.Б., построени в имот с
идентификатор 78639.501.215 по КККР на с.Ц..
Искането си за обявяване относителната недействителност на сделките
ищците са обосновали с качеството си на кредитори с вземане за стойността
на дружествения дял на общата им наследодателка, чието участие в
дружеството е прекратено със смъртта и, придобито по силата на
наследствено правоприемство. Конкретно излагат, че дружественият дял им се
дължал от момента на прекратяване на членството на починалия съдружник,
4
техен наследодател, а размерът му следвало да се определи към 28.02.2022г.-
края на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника-наследодател на
ищците. Към този момент и към 29.03.2022г., когато било взето решението за
изплащане на дружествен дял, дружеството било собственик на незастроен
ПИ с КИ 78639.501.214 по КККР на с.Ц., общ.Б. и на двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 78639.501.215.1 и пристройка с КИ
78639.501.2015.2 по КККР на с.Ц.,общ.Б., построени в имот с идентификатор
78639.501.215 по КККР на с.Ц./подробно описани в исковата молба/. Въпреки,
че не изплатило ликвидационния дял, дружеството намалило активите си
като на 15.12.2022г. продало имотите на „Т. Адвайзърс“ЕООД при знание за
увреждането, което причиняват на ищците, тъй като собствениците на
капитала на двете дружества били пастрок/Д. Е. Х./ и доведен син/М. Д. Т./,
които макар и да нямат кръвна връзка са били част от едно домакинство. М. Д.
Т. и покойната Е. Е. Т. били брат и сестра, деца на Ш. Л. Т., партньор и
съдружник на Д. Е. Х. до 2011г. И след продажбата Д. Е. Х. продължавал да
живее в имота и да го полза както преди, а М. Д. Т. живеел във В. и не ползвал
имота, реално владението не било предадено на купувача, цената по сделките
реално не била заплатена, дружеството продавач не е осчетоводило
продажбата, както и дружеството купувач не е осчетоводило придобиването
на актива.
Макар и осъдителната претенция да не е напълно коректно
заявена/налице е несъответно използване на наведените като основание на
иска факти на две различни по своето правно естество понятия „дружествен
дял“ и „ликвидационен дял“, противоречие с тези факти и заявеното искане за
присъждане стойност на ликвидационен дял/, макар съдът да не е съзрял
необходимост и да не е изискал по реда чл.129, ал.1 от ГПК отстраняване на
противоречието, нито изясняване размера на търсените суми от всеки ищец
поотделно /заявено е общо осъдително искане при твърдения за наследствени
имуществени права, които са делими/, изложените обстоятелства са
достатъчни да се приеме, че се касае за съдебно предявено парично вземане,
придобито по силата на наследствено правоприемство от двамата ищци М. Б.
и И. Д. Л. Т. в качеството им на наследници/първият съпруг, втората дъщеря/
на починалата на ***г. Е. Е. Т., съдружник в ООД„Д. ЕНД ШАРЪН“, а именно
равностойността на дружествен дял в ООД„Д. ЕНД ШАРЪН“/сега ЕООД/ на
наследодателя Е. Е. Т. към момента на прекратяване членственото и
правоотношение поради настъпилата нейна смърт. Въпреки терминологично
неточното боравене с двете различни понятия „дружествен дал“ и
„ликвидационен дял“, несъмнено ясно ищците са обосновали възникването на
съдебно предявеното вземане именно с факта на наследяване на дължимия
дружествен дял на съдружника в ООД„Д. ЕНД ШАРЪН“/сега ЕООД/ Е. Е. Т.,
чието членствено правоотношение е прекратено със смъртта и, настъпила на
***г., а не с факта на наследяване на дължимия и ликвидационен дял поради
прекратяване с ликвидация на самото ООД. Обстоятелства във връзка с
прекратяване на ООД„Д. ЕНД ШАРЪН“ с ликвидация и следващите от това
5
имуществени последици за съдружниците или техните наследници в исковата
молба изобщо липсват.
Наведените като основание на иска факти относно възникването и
съществуването на паричното им вземане недвусмислено очертават характера
на правния спор и вида на търсената защита – осъдителни искови претенции с
правно основание чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ТЗ, и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Изрично в производство по чл.129, ал.2 от ГПК, проведено
от въззивната инстанция в изпълнение на задължението и да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт, с молба вх.№6148/19.09.2025г. всеки
ищец е заявил съответно на фактическите обстоятелства осъдително искане за
припадаща му се част от равностойността на притежаваният от наследодателя
към момента на смъртта му дружествен дял. Така според заявеният петитум
всеки от двамата ищци претендира осъждане на „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД за
сумата от 1000лева, част от сумата 9000лева, представляваща припадаща му
се съобразно дела му в наследството част от равностойността на дружествения
дял на починалия на ***г.съдружник Е. Е. Т., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска, както и всеки претендира осъждане на
ответника „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД за сумата от 625лева, част от сумата
987.50лева, представляваща обезщетение за забава , определено по размер на
законната лихва върху главницата за периода 29.03.2022г.-22.03.2023г.
При заявените от ищците като основание на иска факти и обстоятелства
за правоотношение в хипотезата на чл. 125, ал. 3, във връзка с чл. 125, ал. 1, т.
1, пр. 1 от ТЗ- за дължима на наследниците стойност на дружествения дял на
съдружник, чието участие е прекратено със смъртта му, районният съд е
приел, че е сезиран с искане за разрешаване на спор за дължима стойност на
ликвидационния дял /дела на съдружника в имуществото на дружеството след
неговото прекратяване /, какъвто иск е разгледал и отхвърлил, приемайки, че
ликвидационен дял се полага на съдружник само при ликвидация на
дружеството, каквато в случая не е налице, че ищците като наследници на
починалия съдружник наследяват дружествения дял на починалата, но такъв
иск не е предявен, а искането за равностойността на ликвидационен дял е
неоснователно доколкото дружеството не е в ликвидация.
Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по
предмет, с който не е бил сезиран, по непредявен иск, решението е
недопустимо. Такова произнасяне е налице и в случая. Обжалваното решение
е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и
петитума на осъдителното искане за съдебна защита, постановено е и спрямо
лице/„Т. АДВАЙЗЪРС“ЕООД/, което не е страна-ответник по предявените
осъдителни искове, и на основание чл.270, ал.3,изр.3 от ГПК следва да бъде
обезсилено в частта на същите.
Решението следва да бъде обезсилено и в частта на произнасянето по
отменителните искове по чл.135 от ЗЗД също по съображения за недопустимо
6
произнасяне по непредявен иск и липса на произнасяне по предявения.
Искът по чл. 135 ЗЗД, наричан още отменителен, е правен способ за
защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които
той намалява или обременява имуществото си, предназначено, съгласно чл.
133 ЗЗД, да служи за удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност
за реализиране на вземането на кредитора. Качеството “кредитор” е
обусловено от съществуването на вземане към длъжника, т.е. елемент от
фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД е наличие на конкретно
действително, непогасено вземане. Именно наличието на вземане обуславя
процесуалната легитимация на страните в процеса – на кредитора като ищец и
на длъжника като един от ответниците, което изисква търсещия защита
кредитор да изложи ясно и точно фактически и правни твърдения относно
правоотношението между тях, източник на вземането му, а съдът дължи
произнасяне в рамките на същите и не може по своя преценка да променя
фактите и обстоятелствата. В случая не е налице произнасяне по заявения
фактически състав на отменителния иск, тъй като преценката на съда за
липсата на активна материалноправна легитимация на ищците като
кредитори, мотивирала отхвърлянето на отменителните искове, е базирана на
различни от заявените от ищците твърдения относно легитимиращото ги
вземане - ищците искат отмяната по чл. 135 ЗЗД в качеството си на кредитори
с вземане за припадащата се на всеки част от притежаваният от съдружника-
наследодател към момента на смъртта му/прекратяване на членството му/
дружествен дял, а не от стойността на ликвидационния дял на починалия
съдружник в прекратеното с ликвидация търговско дружество, както съдът е
приел, отричайки да са носители на такова вземане. Произнасянето в рамките
на факти, различни от заявените фактически твърдения е недопустимо
произнасяне по непредявен иск защото съдът дължи произнасяне и защита
само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено
изцяло и делото върнато на районния съд за произнасяне по предявените
спрямо ответника „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД с исковата молба и съобразно
уточняващата молба вх.№6148/19.09.2025г. искове с правно основание чл. 125,
ал. 3, във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 1, пр. 1 ТЗ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и по
предявените спрямо двамата ответника „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД и „Т.
АДВАЙЗЪРС“ЕООД искове по чл.135 от ЗЗД.
Всяка от страните е претендирала присъждане на сторени по делото
разноски, но тъй като отговорността за разноски е предпоставена от
разрешаването на спора, понастоящем такава не следва да се разпределя. На
настоящия етап не е постановен съдебен акт, приключващ делото, респ. даващ
разрешение по същество на спора, поради което и разноски в полза на
страните не следва да се присъждат. Преценка за правото на страните на
разноски във всички инстанции до момента следва да се извърши от районния
при новото разглеждане на делото.
7
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №62/12.03.2025г. по гр.д.№161/2023г.на РС-
Балчик.
ВРЪЩА делото на Балчишки районен съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд и произнасяне по предявените искове.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8