РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №3205 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ИЗИДА ЛОГИСТИК” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „***” №***, представлявано
от управителя Г. Д. М., чрез упълномощения адвокат Н. К. от АК-Д., със съдебен
адрес:*** срещу „ИС ТРАНС 2015” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя С. К. С., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Т., жк „***”, ул. „***” №***.
Съдът е сезиран с два
обективно съединени осъдителни иска, предявени при условията на кумулативност:
-
Осъдителен иск за
заплащане на сумата 17524.23лв. , представляваща неплатена
цена по предоставени услуги за автомобилен превоз на товари, за които са
издадени 4 броя фактури, описани в исковата молба , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Правното основание на исковете е нормата на чл. 327
ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 379 от ТЗ;
-
Осъдителен иск за
заплащане на сумата 997.00 лв.,
представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение, под формата на лихви за забава /мораторни
лихви/. Правното основание на исковете е нормата на чл. 294, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е за заплащане на
цена по следните фактури:
-
Остатък по Фактура №1380/25.10.2017г. – 977.91 лв. Ищецът твърди, че по тази фактура на стойност 5867.49 с ДДС и срок на
плащане – 09.12.2017г., ответникът е извършил частично плащане в размер на
4889.58 лв. и има неплатен остатък в размер на 977.91 лв., т.е. размера на
дължимото ДДС;
-
Фактура №1453/24.11.2017г. на
стойност 5867.49 лв. с ДДС;
-
Фактура №1464/29.11.2017г. на стойност 4811.34 лв.
с ДДС;
-
Фактура №1470/02.12.2017г. на стойност 5867.49 лв. с ДДС;
В исковата молба ищеца твърди,
че между страните са съществували трайни търговски отношения във връзка със
сключени помежду им няколко последователни във времето договори за превоз на
товари, по силата на които ответникът е възложил на ищеца транспортни услуги по
предварително зададени параметри /направление, товарен и разтоварен пункт, срок
на доставка, навло, начин на плащане и др./, като във връзка с извършените
услуги ищцовото дружество е издало 5 броя фактури, по първата от тях – ф.
№1184/25.07.2017г. на стойност 5760 лв. с ДДС има закъсняло плащане, а по фактура
№1380/25.10.2017г. е налице частично плащане. Твърди се, че услугите,
описани във фактурите са приети от ответника без възражение за недостатъци, както и че
фактурите са осчетоводени в
счетоводството на ответника.
Ищецът претендира и сторените съдебни
разноски по делото.
С разпореждане от 23.08.2018г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било връчено на ответното дружество чрез залепване на
уведомление на входната врага на сградата по седалището на управление на
юридическото лице /чл.50, ал.4 от ГПК/ на 18.10.2018г. Срокът за подаване на
отговор по исковата молба е изтекъл на 03.12.2018г. и такъв не е депозиран.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с
оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба,
неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено
съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде
разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както
и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от
страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание на 11.04.2019г. е прекратил
съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с писмена
молба с вх. №2670 от 07.02.2019г. /л.61/, а също така заявено от процесуалния
представител на ищеца в открито съдебно заседание на 11.04.2019г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
17524.23лв., представляваща неплатена цена по предоставени услуги за
автомобилен превоз на товари, за които са издадени 4 броя фактури, описани в
исковата молба, а именно: ф. №**********/25.10.2017г. на обща стойност 5867.49
лв. с ДДС, от която са останали неплатени 977.91 лв., ф.
№**********/24.11.2017г. на обща стойност 5867.49 лв., ф.
№**********/29.11.2017г. на обща стойност 4811.34 лв. и ф.
№**********/02.122017г. на обща стойност 5867.49 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, като правното основание на исковете е нормата на чл.
327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 379 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, както и за
заплащане на сумата от 997.00 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение, под
формата на лихви за забава /мораторни лихви, като правното основание на
исковете е нормата на чл. 294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е поискал присъждане на
сторените съдебни разноски в производството и е представил списък с такива /л.61/.
С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в
настоящото производство в размер на 748.41 лева /л.35/ и доплащане в размер на
13.96 лв. /9.96 лв. – доплатена до пълния размер държавна такса плюс 4.00 лв. –
банков комисион, л.40/, адвокатско възнаграждение в размер 1440.00 лв. /л.63 -
пълномощно от 30.07.2018г./, или общо сумата от 2202.37 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИС ТРАНС 2015” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
С. К. С., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., жк „****”, ул. „***”
№*** да заплати на „ИЗИДА ЛОГИСТИК” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „***” №***, представлявано
от управителя Г. Д. М., на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 379 от ТЗ, чл. 294, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
следните суми: 17524.23 лв. /седемнадесет
хиляди петстотин двадесет и четири лева и двадесет и три стотинки/,
представляващи неплатена цена по предоставени през 2017г. услуги за автомобилен
превоз на товари, за които са издадени 4 броя фактури, а именно: ф.
№**********/25.10.2017г., ф. №**********/24.11.2017г., ф.
№**********/29.11.2017г. и ф. №**********/02.122017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
31.07.2018г. до окончателното изплащане, а също и сумата от 997.00 лв.
/деветстотин деветдесет и седем лева/, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение,
изчислено по размер на законната лихва върху дължимата сума по всяка една от
издадените данъчни фактури, от деня, следващ падежа на всяко задължение.
ОСЪЖДА „ИС
ТРАНС 2015” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. К. С., със
седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., жк „***”, ул. „***” №*** да заплати на „ИЗИДА ЛОГИСТИК” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „***” №***, представлявано
от управителя Г. Д. М. сумата от 2202.37
лв. /две хиляди двеста и два лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща съдебни разноски в настоящото производството, от
които: държавна такса в размер на 762.37 лева /л.35 и л.40/ и адвокатско
възнаграждение в размер 1440.00 лв. /л.63 - пълномощно от 30.07.2018г./.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: