Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Варна, 23.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет и пети
ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 888
по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от Т.В.Н. против „Т.” ЕООД и К.Г.М. за
допускане и извършване на делба на съсобствени недвижими имоти и движими вещи
както следва:
1) ПИ с ид. № 10135.***
находящ се в гр.Варна, местност „***”, с площ от 1544 кв.м., ведно с
построената в него едноетажна метална сграда – *** със застроена площ от 138
кв.м. с ид. № 10135.***.1 при квоти 3/18 ид.части за „Т.” ЕООД и по 15/36
ид.части за Т.Н. и К.Г.М.
2) Четириетажна
масивна сграда – ***, изградена в ПИ № 10135.***3 с площ от 397 кв.м., находяща се в гр.Варна,
СО.”***” при квоти: ½ ид.част за Т.Н.
и ½ ид.част за К.М.;
3) лек автомобил марка „БМВ”
модел „520i” с рег.№ В *** КА, рама WBAN***21049, двигател № 403***226S1,
тъмно син на цвят, при квоти по ½ ид.част за Т.Н. и ½ ид.част за К.М.;
В исковата и уточняващите молби
ищцата твърди, че през 1998г. е сключила граждански брак с ответника К.Г.М.,
който бил прекратен с развод на 25.01.2013г. Излага, че по време на брака си
през 2003г. с нот.акт № 98/12.06.2003г. е придобила 15/18 ид.части от имот пл.
№ *** с площ от 1544 кв.м. в местност „***” понастоящем имот с ид. № 10135.***
по КК на гр.Варна. Останалите 3/18 ид.части били придобити по силата на същата
сделка от В.И., В.Ц. и Н.Н.. По време на брака на страните в имота била
построена от тях едноетажна сграда с метална конструкция със застроена площ от
138 кв.м. с ид. № 10135.***.1, представляваща ***. Същият бил въведен в
експлоатация през 2006г. През 2009г. останалите съсобственици прехвърлили на „Т.”
ЕООД собствените си общо 3/18 ид.части от имота и сградата, поради което е
налице съсобственост между дружеството и бившите съпрузи.
Отделно
от това посочва, че през 2006г. е придобила чрез покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 50/2006г.
недвижим имот в местност „***” с площ от 397 кв.м. представляващ новообразуван
имот № *** по КП на СО.”***” или имот с ид. №10135.***3 по КК на местността. През ***г. този имот бил продаден от ищцата и
съпруга й на „Т.” ЕООД, а през 2008г. с нот.акт № 180/2008г. дружеството
продало на съпрузите *** същия имот. През 2009г. отново имотът бил продаден на
„Т.” ЕООД /нот.акт № 56/2009г./.Междувременно в периода от ***г. до 2009г.
върху този имот със семейни средства бил изграден *** – масивна сграда на 4
етажа, която не е била предмет на нито една от описаните по-горе сделки и е
била в режим на СИО между съпрузите. По тази причина след прекратяване на брака
на страните е възникнала съсобственост при квоти от по ½ ид.част между
тях.
По
време на брака през 2005г. бил придобит и
лек автомобил марка
„БМВ” модел „520” с рег.№ В *** КА, двигател 403***226S1, по отношение на който
също се претендира делба при квоти по ½ ид.част между ищцата и ответника
К.М.. Твърди, че имотите и лекия автомобил се намират в държане на ответника К.М.,
поради което ги кани да заплащат обезщетение за ползите, от които я лишават.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
К.Г.М. – лично и като управител на „Т.” ЕООД, чрез процесуалния си представител са депозирали писмен отговор на
предявените искове.
Не оспорват, че страните са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в законна сила решение на 25.01.2013г.
Не оспорват съсобствеността по отношение на поземления имот в местност „***”
при посочените квоти. Твърдят обаче, че сградата в него – *** към датата на
сделката по нот.акт № 100/14.10.2009г. вече е била построена и ползвана по
предназначение, поради което продавачите са имали права и по отношение на нея и
са могли да я прехвърлят на „Т.” ЕООД.Твърдят, че ***ът е бил изграден изцяло
със средства на дружеството, така че на 14.10.2009г. на това основание са му
продадени ¾ ид.части от сградата. Отделно от това се твърди, че от
датата на продажбата до края на 2014г. дружеството владее изцяло ***а и на това
основание е станало собственик сградата. На това основание моли ***а да бъде
допуснат до делба при квоти 6/8 ид.части за „Т.” ЕООД и по 1/8 ид.част за всеки
от бившите съпрузи.
По отношение на имота – *** –
оспорват твърденията на ищеца, че е налице съсобственост, тъй като същият е изключителна
собственост на „Т.” ЕООД. На 01.08.***г. двамата съпрузи са продали на
дружеството поземления имот в местност „***”
с цел застрояването му със сградата ***. На 28.11.***г. в полза на дружеството
е издадено разрешение за строеж № 715, а по-късно е започнало фактическото му
изграждане. Твърдят, че грубият строеж на сградата е бил завършен през м.Юни
2010г., като на 18.06.2010г. е издаден Акт обр.14 за приемане на конструкцията.
Към този момент, когато е възникнала сградата собственик на поземления имот, в
който същата е построена е собственост на „Т.” ЕООД, поради което дружеството е
нейн едноличен собственик.
По отношение на лекия автомобил –
ответникът К.М. не оспорва, че същият е придобит на възмездно основание по
време на брака му с ищцата, но твърди, че това е станало с негови лични
средства от влог в чужбина преди брака
му с ищцата, поради което твърди, че е налице пълна трансформация на лични
средства при придобиването му. Моли искът за делбата му да бъде отхвърлен.
Оспорват твърденията на ищцата, че е
лишена от ползването на имота в местност „***” – земя и сграда и я канят да ги
ползва според предназначението им и дела и в съсобствеността. Твърдят, че не са
пречили на ищцата да използва и лекия автомобил, по отношение на който
претендира съсобственост.
В съдебно заседание ищецът Т.Н. чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск за делба. Уточнява, че ***ът е бил
построен през 2006г., а четириетажната сграда – *** – в периода от 2004г. до
2009г. като грубият строеж е бил завършен
през месец Май 2009г. Оспорва твърденията на ответника да е вложил
единствено лични средства при придобиването на лекия автомобил. Моли исковата
претенция за делба да бъде уважена.
В съдебно заседание ответниците „Т.” ЕООД и К.Г.М.,
чрез процесуалния си представител уточняват твърденията си, че ***ът е бил
построен едва през 2010г. По отношение на сградата - *** излагат, че е бил завършен през 2005г. от
когато се владее и ползва лично от ответника К.М., като се позовава на кратка
5-годишна, респективно обща 10-годишна давност при придобиването му.По
отношение на лекия автомобил – твърди, че същият е закупен от ответника К.М. с
лични средства придобити от преди брака му с ищцата.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, а и
от представеното съдебно удостоверение издадено по гр.д. №
13750/2012г. по описа на ВРС се установява, че Т.Н. и К.М. са били в брак
от 1998г. и бракът им е бил прекратен с влязло в законна сила решение на
25.01.2013г.
С нот.акт № 125, том 1, рег. № 4279, дело №
125/2003г., ***, ***, ***, *** и ***,
със съгласието на своята майка и законен представител *** продават на В.Н.И., В.В.Ц.
и Н.В.Н. по 1/18 ид.части, а на Т.В. *** – 15/18 ид.части от недвижим имот ПИ №
*** с площ от 1544 кв.м. /по скица/ находящ
се в местност “***” 26, район Приморски в гр.Варна, при граници: бул.”***”,
имот № ***, имот № ***.
С разрешение за строеж №
388/07.11.2003г. на Главния архитект на район “Приморски” при Община Варна, на Т.
***, В.И., В.В. и Н.Н. е разрешено изграждането на едноетажна метална сграда – ***
със ЗП 140 кв.м. в ПИ № *** по плана на 26-ти микрорайон /местност ***”
гр.Варна. С удостоверение № 377/08.10.2006г. Едноетажната метална сграда - ***
е въведен в експлоатация, заснет е и е нанесен в Кадастралната карта.
По делото са представени 5 броя
договори за наем – съответно от 01.01.2011г., 01.01.2012г., 01.01.2013г.,
01.01.2014г. и 01.01.2015г. – първият /от 2011г./ сключен с ЕТ “***”, а всички
останали сключени между “Т.” ЕООД ***, с предмет отдаване под наем на част от ***
без земя в гр.Варна, местност “***” ПИ № *** срещу заплащане на наемна цена.
Към договорите са приложени и фактури за заплащаните от наемателя наемни
вноски.
С нот.акт № 50, том 3, рег. №
10415, дело № 467/2006г. *** И. ***ва и *** *** ***в продават на Т.В. ***
собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Варна, местност “***” съставляващ
имот № *** в кадастрален район 515 с площ от 397 кв.м.
С нот.акт № 134, том4, рег. №
4321, дело № 636/***г. на 01.08.***г. Т. *** и К.М. продават на “***” ЕООД
придобития по време на брака им имот № ***
с площ от 397 кв.м. м., находящ се в гр.Варна, местност “***”, както и всички
направени в имота подобрения и трайни насаждения.
С разрешение за строеж №
715/28.11.***г. на Главния архитект при Община Варна е разрешено на “Т.” ЕООД
да извърши строеж на семеен *** в ПИ № *** по плана н СО “***”-гр.Варна.
С нот.акт № 180, том 3, рег. №
3806, дело № 518 от 06.06.2008г. “***- ***” ЕООД е продал на Т. *** собствения
си имот – ПИ № *** по ПНИ на местнсост “***” община Варна, с площ от 397 кв.м.
ведно с всички направени в имота подобрения и трайни насаждения.
С нот.акт за продажба № 100, том
2, рег. № 6190, дело № 347/14.10.2009г. Т.В. *** и К.Г.М. са продали на “***”
ЕООД недвижим имот находящ се в гр.Варна, местност “***”, представляващ ПИ №
10135.***3 с площ от 397 кв.м /стар имот ***/. Със същия акт В.В.Ц., В.И., З.И.
и Н.Н. са продали на “***” ЕООД 3/18 ид.части от имот от недвижим имот ПИ №
10135.*** целия с площ от 1544 кв.м., заедно с ¾ ид.части от построената
в същия имот едноетажна метална сграда -
*** съставляваща сграда на транспорта - № 10135.***.1.
На 18.06.2010г.е подписан Акт за
приемане на конструкцията на строеж: “Семеен ***” . Актът е подписан от
проектанта инж.Н. Вълчева, строителя “***-КН” ЕООД с управител *** и
Техническия ръководител ***.
Видно от представеното
Свидетелство за регистрация – Част I, лек автомобил марка „БМВ”
модел „520i” с рег.№ В *** КА, рама WBAN***21049, двигател № 403***226S1, тъмно
син на цвят е регистриран на 29.04.2004г. на името на К.Г.М.. В заявлението за
регистрация на автомобила от 09.11.2005г. е посочено, че същият е употребяван в
Германия и е внесен в България от Германия.
Представена е справка за осигурителния стаж на К.М. в
Република Германия по осигурителен номер 24230762М118 към 27.02.2015г. /л.122/.
В хода на производството са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ***, ***, *** и Н. ***
И..
От показанията на св.*** се установява, че познава К.М. ***.
Имотът бил около 1,5-1.7 дка, ограден и в него се намирали помещения – фургон и
метална едноетажна сграда, които К. отдавал под наем. Металната сграда
изградена от панели и ламарини помещавала автомивка и гумаджийница, както и
помещение ползвано от „” – фирма занимаваща се с монтаж на газови уредби. Сградата
съществувала от 2006г., а свидетелят има впечатления от нея поради това, че
заедно със сина си са ползвали едно от помещенията в ***а, а отделно от това
извършвал ремонти в сградата, събирал пари за ток от наемателите. През годините
– от 2008-2009г. различни фирми ползвали под наем различни части от сградата в
имота. Свидетелят знае, че сградата е собствена на „***-***” – фирмата на К.М.
и никой друг освен него не се е явявал, не е събирал наеми и пари за разходи.
Свидетелката *** посочва,. Че
познава Т. и К., които били семейни приятели. През 2006г. двамата закупили
място близо до *** и през ***г. започнали строеж на хотел/общежитие. Строежът
приключил през м.Юли-Август 2009г., като свидетелката свързва тази година с
развода си. Тогава при посещение на обекта установила, че сградата е тухлена
построена до покрив, с поставена дограма. Свидетелката посочва, че не е влизала
в сградата и не е виждала дали е обзаведена.
Свидетелят *** *** посочва в
показанията си, че познава К.М., но не и съпругата му. В края на 2009г. и
началото на 2010г. К. посетил офиса на свидетеля, който се занимавал със
строителен надзор, за съдействие при изготвянето на ПУП за негов имот, който се
намира в местност „***” за изграждане на семеен ***. Свидетелят посетил имота
за първи път през 2010г., когато започвали изкопните работи. Излага, че има
преки впечатления за целия процес на строителството, като е посещавал лично
имота. Покривът на сградата бил положен през 2010г., а довършителните работи
били направени в продължение на около година. Договорките се случвали между
фирмата на свидетеля и „***”, представлявана от К.М..
От показанията на св. Н.И. се
установява, че познава К. и Т., още от преди да сключат брак. Преди повече от
20г. К. бил женен за германка и живеел и работел в Германия. През 2004-2005г.
свидетелят заедно с К. били в Германия, за да си купуват автомобили, като К. се
купил „БМВ
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод
за предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за допускане и извършване на
делба на съсобствени между страните недвижими имоти и автомобил. Имуществено
правният режим и обемът на притежаваните
от съделителите права по отношение на имотите на общо основание се определят от
основанието и момента на придобиване на правото на собственост и доколкото
между страните е налице спор досежно релевантните за спора обстоятелства, съдът
ще формира мотиви за всяка една от вещите, за които се твърди съсобственост.
По отношение делбата на ПИ с ид. № 10135.*** находящ
се в гр.Варна, местност „***”, с площ от 1544 кв.м., ведно с построената в него
едноетажна метална сграда – *** със застроена площ от 138 кв.м. с ид. № 10135.***.1:
Няма спор между страните, че през 2003г. Т.Н. по
време на брака си с К.М. е придобила чрез покупко-продажба собствеността на
15/18 ид.части от поземления имот № 10135.*** в местност “***” /стар имот ***/ с площ от
1544 кв.м. Останалите 3/18 ид.части от имота са съпритежавани при равни квоти
от В.Ц., В.И. и Н.Н.. През същата година е издадено разрешение за строеж на едноетажна метална сграда – ***, която
очевидно е била завършена към м.10.2006г., когато ***ът е въведен в
експлоатация. Към този момент съсобственици на сградата при посочените по-горе
квоти са всички съсобственици на имота, в който сградата е построена. По делото
не са ангажирани доказателства установяващи твърденията на ответниците, че
сградата е построена изцяло със средства на “Т.” ЕООД, поради което същото да
притежава по-голям дял в съсобствеността. През 2009г. обаче с нот.акт № 100/2009г.
съсобственици В.Ц., В.И. и Н.Н. са продали на “Т.” ЕООД 3/18 ид.части от земята
и ¾ ид.части от сградата, макар
формално същите да са притежавали само 3/18 ид.части от сградата. От този
момент ***ът се е ползвал само от дружеството чрез отдаване на обособени части
от него под наем. В този смисъл са представените по делото и неоспорени от
ищцата договори за наем за периода от 2011г. до 2015г. както и показанията на
свидетеля *** ***,
който дори посочва, че още от 2006г. след довършителните работи ***а е започнал
да се експлоатира от фирмата на К. – “***-***”. Горното установява, че за
периода от закупуването на ¾ ид.части от имота /2009г./ до датата на
предявяване на исковата молба – 27.01.2015г. дружеството е упражнявало
фактическа власт по отношение на ***а, включително и отдавайки го под наем на
трети лица, считайки го за свой. Не се установи ищцата да е претендирала по
някакъв начин свои права спрямо сградата, напротив още от 2009г. с прочитането
на нот.акт № 100/2009г. на който Т.Н. /тогава ***/ е присъствала по повод
изповядването на другата посочена в акта сделка – покупко-продажба е знаела, че
“Т.” ЕООД се легитимира като собственик на ¾ ид.части от ***а и не се
установи да е смищавала по някакъв начин владението на дружеството. С оглед на
изложеното съдът намира направеното от ответника “Т.” ЕООД възражение за
придобиване по давност на ¾ ид.части от ***а въз основа на изтекла в
негова полза кратка придобивна давност в качеството му на добросъвестен
владелец в периода м.10.2009г. до м.01.2015г. се явява основателно и следва да
бъде уважено. При това положение следва да се заключи, че по отношение на
поземления имот - ПИ с ид. № 10135.***
находящ се в гр.Варна, местност „***”, с площ от 1544 кв.м. и след прекратяване
на СИО на бившите съпрузи *** е налице съсобственост при квоти: 15/36 ид.части
за Т.Н., 15/36 ид.части за К.М. и 6/36 ид.части за „Т.” ЕООД. По отношение на
сградата –*** с ид. № 10135.***.1 е налице съсобственост при квоти: 6/8
ид.части за „Т.” ЕООД придобити въз основа на покупко-продажба и давност и по
1/8 ид.част за Т.Н. и К.М. въз основа на реализирано право на строеж и
прекратена СИО.
По отношение
съсобственоста на Четириетажна масивна сграда – ***, изградена в ПИ № 10135.***3 с площ от 397 кв.м., находяща се в
гр.Варна, СО.”***”
От събраните по делото писмени доказателства в това
число нот.акт № 50/2006г. се установява, че Т. *** по време на брака си
с К.М. е закупила имот № *** с площ от 397 кв.м. находящ се в гр.Варна,
местност „***”. Спорният момент е кога е започнало и завършено
строителството на сградата-*** в имота,
респективно чия собственост е станала предвид множеството транслативни сделки
между страните по настоящия спор в периода от 2006г. до 2009г. След съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства съдът намира твърденията на ищцата
за това, че сградата *** е била изградена до фаза груб строеж до лятото на
2009г. за недоказани по безспорен начин. В подкрепа на твърденията си ищцата е
ангажирала единствено показанията на св. ***, които обаче не са информативни за
това кой точно и с какви средства е реализирал строителството. Отделно от това
съдът намира, че показанията на свидетелката не са с необходимата степен на
достоверност и досежно посочването, че сградата в имота в била завършена през
лятото на 2009г. Това е така, тъй като спомена си за конкретната година
свидетелката свързва с приключилия си развод, който след справка в деловодната
система на ВРС съдът констатира, че е финализиран с влязло в законна сила решение
по гр.д. №
3569/***г. - на 07.06.2008г.
Следователно ако би дал в. на показанията на св.*** за това към кой момент ***ът
е бил изграден до фаза груб строеж с поставен покрив, то би следвало да се
приеме, че това е станало през лятото на 2008г. /когато е приключил развода й/,
което противоречи на самите твърдения на ищцата, чрез процесуалния й
представител в съдебно заседание на 07.10.2015г., че сградата е била довършена
до фаза груб строеж през м.05.2009г.
От друга страна по делото се събраха доказателства,
че закупеният през 2006г. от бившите съпрузи *** по време на брака им имот № *** в местност “***” е
бил продаден на 01.08.***г. на „Т.”
ЕООД. Именно на дружеството е било издадено и разрешение за строеж на сградата
– *** на 28.11.***г. и отново строежа на „семейния ***” с възложител „***” ЕООД
е бил приет с акт за приемане на конструкцията от 18.06.2010г. По отношение
началния и крайния момент на строителството на сградата информативни са показанията
на св.*** ***, на когото дружеството е възложило да изпълнява строителен
надзор. Същият посочва, че изкопните работи в имота в местност „***” са
започнали в началото на 2010г. и строителството е приключило през лятото на
2010г. Свидетелят е очевидец на събитията около процеса на строителството и
свързва събитията с раждането на детето си през 2010г., поради което съдът дава
в. на показанията му и ги поставя в основата на правните си изводи. Въз основа
на изложеното, съдът намира, че сградата-*** е построена в имот - ПИ № 10135.***3 с площ от 397 кв.м.. и е започнала да
съществува като предмет на правото на собственост през 2010г, когато собственик
на имота е „***” ЕООД, което се явява и негов едноличен собственик. Не е налице
следователно съсобственост по отношение на този имот между страните по спора,
която да бъде прекратявана, поради което искът за делба на тази сграда следва
да бъде отхвърлен.
По отношение съсобствеността на лек автомобил марка
„БМВ” модел „520i” с рег.№ В *** КА, рама WBAN***21049, двигател № 403***226S1,
тъмно син на цвят
Няма спор между страните, че автомобилът е закупен от
К.М. по време на брака му с Т.Н., поради което до прекратяването му през 2013г.
е действала презумпция за съвместния принос на съпрузите при придобиването му.
Ответникът К.М. е навел възражение за трансформация на лично имущество при
придобиването на автомобила по смисъла на чл.23, ал.1 от СК, а именно влагането
на парични средства придобити от преди брака му с ищцата. Не е спорно също
между страните, че К.М. е работил в Република Германия и е бил осигуряван там,
като за това обстоятелство е представено и извлечение от записите по
осигурителния му номер в Германия.
Установи се от показанията на св.Н.И., че процесния автомобил е бил
закупен от Германия, като цената е заплатена с пари изтеглени от банкова
сметка. ***я е банковата сметка, чия собственост са парите в нея, дали това са
средства спестени от преди брака на страните или влагани в нея по време на
брака на Т. и К., което не позволява на съда да направи категоричен извод за
влагането именно на лични средства при придобиването на автомобила.
Следователно следва да се приеме, че автомобилът е придобит по време на брака
между ищцата и К.М., като след прекратяването му същият е останал в режим на
обикновена съсобственост при квоти от по ½ ид.част, като автомобилът се
намира в държание на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице
съсобственост между страните по делото по отношение на първия имот и
автомобила, която на общо основание подлежи на прекратяване по съдебен ред,
предвид липсата на воля за доброволно уреждане на отношенията.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА БЪДЕ
ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижими имоти и лек автомобил, както следва:
1) ПИ с ид. № 10135.*** находящ се в гр.Варна, местност „***”,
с площ от 1544 кв.м, при граници: ПИ с ид.10135.***89; 10135.***2; *** и 10135.***
при квоти между съсобствениците, както следва:
- 15/36
ид.части за Т.В.Н., ЕГН ********** с
адрес: ***
- 15/36
ид.части за К.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: *** имот с ид. 10135.***3 и
- 6/36
ид.части за „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***;
2) Едноетажна метална
сграда – *** със
застроена площ от 138 кв.м. с ид. № 10135.***.1, построена в ПИ с ид. № 10135.***
находящ се в гр.Варна, местност „***”, с площ от 1544 кв.м, между
съсобствениците и при квоти както следва:
- 1/8
ид.част за Т.В.Н., ЕГН ********** с
адрес: ***;
- 1/8
ид.част за К.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: *** имот с ид. 10135.***3 и
- 6/8
ид.части за „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***;
3) Лек автомобил марка „БМВ” модел „520i” с рег.№ В *** КА, рама WBAN***21049, двигател № 403***226S1,
тъмно син на цвят, находящ се в държание на К.Г.М. между съсобствениците и при
квоти както следва:
- 1/2
ид.част за Т.В.Н., ЕГН ********** с
адрес: *** и
- 1/2
ид.част за К.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: *** имот с ид. 10135.***3, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Т.В.Н., ЕГН ********** с
адрес: *** против К.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: *** имот с ид. 10135.***3 за допускане и извършване на делба
на Четириетажна масивна сграда – ***,
изградена в ПИ № 10135.***3
с площ от 397 кв.м., находяща се в гр.Варна, СО.”***, при граници на имота: ПИ
с ид.10135.2515.***; 10135.***, 10135.***0 и 10135.***5.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: