№ 75
гр. Несебър, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Дора К. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20252150200341 по описа за 2025 година
Производството е образувано по чл.4 от УБДХ въз основа на Актове за
констатиране на дребно хулиганство, съставени на:
В. В. /V. V./, роден на **********г. в **********украинец, украински
гражданин, за това, че на 19.06.2025г., около 19:30 часа в комплекс „Одисей“
гр.Несебър, край басейна е крещял викал на висок тон и отправял обиди думи
спрямо охраната на комплекса и управителя Н. Д. Х., който го е помолил да
напусне комплекса, но същият не преустановил действията си и продължил да
търси саморазправа с тях, и на .
О. С. /O. S./, роден на **********г. в **********гражданин на Украна,
на 19.06.2025г., около 19:30 часа, в комплекс „Одисей“, гр.Несебър, край
басейна е крещял викал на висок тон и отправял обиди думи спрямо охраната
на комплекса и управителя Н. Д. Х., който го е помолил да напусне комплекса,
но същият не преустановил действията си и продължил да търси саморазправа
с тях.
С тези свои действия, изразени на обществено място двамата са
показали оскърбително отношение и държане спрямо останалите гости на
комплекса, с което нарушили обществения ред и спокойствието на
гражданите.
1
Районна прокуратура Бургас уведомена съгласно чл.5 от УБДХ, не
изпраща представител и не изразява становище по случая.
В съдебно заседание и двамата нарушители дават обяснения по случая,
като признават, че в определена степен не са действали напълно правомерно,
най-вече като са навлезли без разрешение в комплекса, но оправдават
действията си и поведението си като цяло с позицията си, че единственото,
което са искали е да помогнат на своя приятел да бъде преустановено по
нататъшното несправедливо и унизително отношение според тях към техния
по-малък приятел, наричан от тях с име A., както и на последния да бъде
възстановено електроподаването в обитаваното от него жилище в комплекса.
Полицейският орган изразява становище, че не е приемливо да влизат в
комплекса за да викат и да крещят пред обитателите на комплекса, а като са
сторили това и двамата са нарушили обичайните норми на морала.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
В продължение на около месец непълнолетен украински гражданин с
име A. пребивава в комплекс Одисей в гр. Несебър заедно със своята
приятелка, като ползва под наем жилище в този комплекс. В комплекса има
обособен паркинг, намиращ се непосредствено след главния вход, от който се
навлиза в сградата в комплекса, като в началото има фоайе, и през която
сграда се преминава за да се стигне до басейна, около който са разположени
шезлонги, ползвани от почиващите.
На 19.06.2025г., след като A. е ползвал басейна през светлата част на
денонощието, свидетелят Н. Д. Х., който представлява дружеството, което
осъществява управлението и функциите по поддръжка на комплекса, го е
упрекнал за нарушаване на порядките в комплекса и относно ползването на
басейна и пространството около него, като едновременно с това го е
предупредил, че заслужава да остане без ток в ползваното от него жилище.
Съдът намира за доказано по делото, че електрическото подаване в
жилището обитавано от A. действително е било прекъснато, че моментът, в
който това се е случило очевидно не е по причина, която сто извън волята на
управителя на комплекса. По тази причина и след като е счел, че управителят
се е отнесъл към него несправедливо и последният е решил, че A. не
заслужава да ползва комплекса и жилището в него с нужните удобства и
2
комфорт е решил да потърси подкрепа и съдействие от свои приятели, които
да убедят управителя на комплекс Одисей да промени в положителна посока
недоброто си отношение към A.. За това се обадил на О. С., като при това
обаждане A. е разговарял и с В. В., на когото обяснил ситуацията и как е
постъпил управителя на комплекса с него, и какво му е причинил, спирайки
му ел.захранването. Около 19:00 часа A. е отвел двамата до комплекса, като
тримата преминали през паркинга и през фоайето на сградата на комплекса и
достигнали до басейна. Там A. им показал управителя-Н. Д. Х., който по това
време е плувал в басейна. В. се е доближил до него, представил се за приятел
на A., опитал се е да му обясни защо е дошъл и е поискал да бъде разрешен
проблема с A. и най-вече да му бъде възстановено електрозахранването. Х. не
се съгласил да преговаря и решил да покаже пренебрежението си към
младежа, дошъл при него, като показал както пренебрежението си с израз на
лицето и с отправена обидна дума към него, така и липсата на намерение да се
съобразява с желанията и претенциите както на A., така и на негови близки,
включително Х. е целял да демонстрира, че той е този, който ще решава какво
ще се случва в комплекса. В. обаче е продължил да настоява пред Х. докато
последният все още е бил в басейна, при което към него се приближил
свидетеля Радан К., изпълняващ функциите по охрана в комплекса. Същият се
обърнал към него, а и към С., като ги е приканил да напуснат територията на
комплекса, след което тримата тръгнали към фоайето на сградата, но В. и С. и
там продължили да настояват да разговарят с управителя. Х. е излязъл от
басейна и също се е отправил към фоайето на комплекса. Там между Х. и В. е
възникнало напрежение в резултат на настояванията на втория да бъде
разрешен проблема на A. и на приканванията на първия да напуснат
комплекса. При тази ситуация двамата са започнали да настъпват
предизвикателно един към друг, при която ситуация обаче Х. и друг едър мъж,
чието присъствие във фоайето е било възприето като на служител на
комплекса, са взели надмощие и със заплашителни действия и тон принудили
В. и С. да напуснат сградата на комплекса и да излязат на паркинга, където
двамата, но и техния приятел A., вече видимо уплашени, продължили да
отстъпват, при което С. извадил носената от него телескопична палка с
основната цел за да преустанови засилващата се заплаха от страна на Х. и
другия по едър мъж. След като излезли от комплекса, тримата останали около
него пак с намерението да постигнат целта си да бъде възстановен и осигурен
3
нормалният престой на A. в комплекс Одисей, но единствено като разговарят с
управителя от чиято воля единствено е зависела тази положителна промяна.
След като престояли известно време тримата украински граждани тръгнали
към полицията с намерението да подадат там сигнал и да поискат съдействие,
но се върнали да вземат със себе си и приятелката на A., която по това време е
останала в комплекса. Завръщайки се към комплекса заварили там полицейски
автомобил и решили да се възползват като отидат до полицаите не само за да
обяснят за случилото се и за причините и мотивите за посещението им
комплекса, но и с намерението да поискат от тях съдействие за нормализиране
на ситуацията с техния приятел A.. Полицейските служители обаче снели
писмени сведения единствено на свидетелите Х. и К., не са поискали такива от
украинските граждани, вместо това им взели документите и отвели В. и С.,
които не са обитавали комплекса, в районното управление.
На първо място от гледна точка на съставените актове, съдът намира за
недоказано, който и да е от двамата нарушители да е отправял обидни думи
към охраната в комплекса и в частност на свидетеля К., който не потвърждава
някой от двамата нарушители да се е карал с него или да го е предизвиквал,
или пък да са търсили саморазправа с него, както им се приписва с актовете.
Потвърждава се единствено че са разговаряли с него, но причината поради
която са посетили комплекса е налагала единствено разговор с управителя Х..
Съдът не приема също, някой от двамата да е показал и оскърбително
отношение към някои от обитателите на комплекса, което също им се
приписва без да има никакво основание, включително и от сведенията, които
се съдържат по преписката или пък от свидетелските показания и независимо,
че от тях се установи, че действително както около басейна така и във фоайето
на сградата са се намирали и са преминавали обитатели на комплекса.
Конфликтът основно между В. и Х. е възникнал и се е разраснал предимно
поради отказа на Х. и съгласието му да отговори на предявените към него
претенции. Данните по делото сочат, че В. не е посетил комплекса с основната
цел да търси сметка на Х. за отношението му към A., а предимно да помогне
на своя приятел, тъй като същият се чувства пренебрегнат, ощетен и
незаслужено оскърбен, поради което В. много добре е разбирал, че със
заплахи и опити за принуждение и то към видимо по-силен физически човек,
на чужда за него територия и то не само като държавно образование, това не
може да бъде постигнато.
4
По делото категорично се установи, че в създалата се ситуация както В.
е отправял неприлични изрази към Х., така и последният признава, че е
отправял немалко такива, което пък от гледна точка мястото, където са се
развили събитията, Х. е използвал своето преимущество, но и всякакво друго
превъзходство. Но доказателствата по делото сочат, че дори и в описаната
обстановка В. да е използвал неприлични изрази и да е повишавал тон, той не
е целял оскърбително отношение към Х. и към който и да е друг обитател или
служител в комплекса. Той както и С. не са посетили комплекса за да
нарушават нечие спокойствие или пък обществения ред, да предизвикват
скарване или пък сбиване, а с единственото намерение да убедят Х. да
промени отношението си към техния непълнолетен сънародник, който освен
това не е разполагал с необходимите протекции на чуждо за него място.
Същевременно се доказа, че основно Х., а не В. е допринесъл за нажежаване
на ситуацията и в един момент дори е целял обстановката да ескалира, като
освен с вземане на преимущество в ситуацията, категорично е показал, че не
възнамерява не само да промени отношението си към A., но дори и да
преговаря или пък да се съгласява с чужди претенции.
Съдът не намира нищо нередно в посещението на В. и С. в комплекс
Одисей, т.е. само по себе си посещението на обект, в който те нямат
собственост или пък нямат право да обитават, не може да бъде
квалифицирано като нарушение. Влизането в такава чужда собственост, което
не е скрито, насилствено, а се търси разговор сравнително в рамките на
човешкото общуване, не може да бъде възприето като неправомерно
действие. Действията на В. в края на конфликтната ситуация и поведението на
С. изразяват основно заемане на отбранителна позиция, след като Х., от
гледна точка на неговите предимство и преимущество от всякакъв характер, е
проявил към тях поведение, което ги е поставило във враждебна ситуация при
която единствената им възможност е била да отстъпят, макар и да не са се
отказали изцяло от първоначалните си намерения и изисквания, които
продължават да считат, и то с основание, за справедливи.
За това се касае за личен мотив, който по начало не изключва умисъл за
извършване на хулигански действия, но след като основната цел на двамата и
в частност В., не е била нито да обиди непознатият за него до тогава
управител Х., а да търси справедливост по напълно позволен и допустим от
5
гледна точка и на закона и на морала начин и с позволени средства, каквито са
обичайните срещи и разговори, настоящия съдебен състав приема, че това
нейно поведение не покрива критериите на чл.1, ал.3 от УБДХ.
Не само, че действията им представляват ниска степен на обществена
опасност, съответно не представляват престъпление по чл.325 НК, но никой от
двамата не е извършил непристойна проява към когото и да било в комплекса,
или пък да са нарушили нечие спокойствие, още по-малко да са нарушили
обществения ред, който обществен ред в определена степен те са счели, че
защитават при създадената ситуация, но която са възприели, че е в техния
непълнолетен сънародник, намиращ се сам в чужда за него държава и е
предизвикана незаслужено от конкретно лице, на което те не толкова са целели
да държат сметка, а както вече бе споменато – да бъде своевременно
преустановено положението, в което те са счели, че е неправомерно. Ето защо,
Съдът намира, че нито един от двамата привлечени към отговорност не е
извършил акт на дребно хулиганство, поради което и на основание чл.6, буква
„в“ от УБДХ, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителят В. В. /V. V./, роден на **********г. в
**********гражданин на **********за НЕВИНОВЕН за това, че на
19.06.2025г. около 19:30 часа в комплекс „Одисей“ гр.Несебър край басейна е
крещял викал на висок тон и отправял обиди думи спрямо охраната на
комплекса и управителя Н. Д. Х., който го е помолил да напусне комплекса но
същият не преустановил действията си и продължил да търси саморазправа; с
тези свои действия, изразени на обществено място е показал оскърбително
отношение и държане спрямо останалите гости на комплекса с което нарушил
обществения ред и спокойствието на гражданите, поради което и на основание
чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено дребно
хулиганство.
ПРИЗНАВА нарушителят О. С. /O. S./, роден на **********г. в
**********гражданин на **********за НЕВИНОВЕН за това, че на
19.06.2025г. около 19:30 часа в комплекс „Одисей“ гр.Несебър край басейна е
крещял викал на висок тон и отправял обиди думи спрямо охраната на
комплекса и управителя Н. Д. Х., който го е помолил да напусне комплекса но
6
същият не преустановил действията си и продължил да търси саморазправа; с
тези свои действия, изразени на обществено място е показал оскърбително
отношение и държане спрямо останалите гости на комплекса с което нарушил
обществения ред и спокойствието на гражданите, поради което и на основание
чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено дребно
хулиганство.
Решението подлежи на обжалване в срок от 24 часа от неговото
постановяване пред Бургаския окръжен съд.
За решението да се уведоми Районна прокуратура – Бургас.
В случай на обжалване съдът насрочва съдебно заседание пред
Бургаския окръжен съд на 21.06.2025 г. от 19.00 часа, за които дата и час
нарушителите да се считат за редовно уведомени.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на
Началника на РУ-Несебър към ОДМВР Бургас, за сведение.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7