р е
ш е н и е
№
гр.
Плевен, 23.10.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
IV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Милена
Томова
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7723 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба от Д.Ц.С. с ЕГН **********,*** и С.Ц.С. с ЕГН **********,***
против „Б. 82” ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б.М.Н..
Предявен е и обратен иск от „Б.
82” ООД, ЕИК: ***против Г.И.Г. с ЕГН **********,***.
Ищците Д.С. и С.С. твърдят, че са
придобили по наследство от своята майка ***, поч. на 18.07.2017г., недвижим
имот, находящ се в ***, представляващ земеделска земя с площ от 20263 кв.м.
Пояснява се, че с нотариален акт ***. наследодателя *** и ***били признати за
собственици по наследство от ***на ливада от 1,002 дка в ***, нива от 25,295
дка в ***и нива от 20 264 дка в ***. По силата на Договор за доброволна делба
на земеделски земи ***съсобствениците разделили доброволно придобитите но наследство
имоти, като в дял на *** бил поставен процесния имот.
Твърди се, че на 01.03.2019 г. с
договор, обективиран в нотариален акт за дарение ***дарила 2/12 идеални части
от процесния имот на ***.
Твърди се още, че на същата дата
- 01.03.2019 г., Г.И.Г. продала на ответното дружество 2/12 идеални части от
процесния имот с договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба ***
Сочи се, че на 01.03.2019 г. „Б.
82" ООД сключило договор за отдаване под наем на процесния имот, вписан в
служба вписвания с вх. ***Договорът бил сключен с ***за срок от 10 години,
считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2029 г.
Навеждат се доводи, че
праводателите на ответника - ***И.И. и Г.И.Г., не са придобивали по никакъв
начин идеални части от имот нива от 20,264 дка в ***за да могат да се
разпореждат с него, като го даряват и/или продават. Сочи се, че имота бил част
от наследството, оставено от ***но с договора за делба от 1998 г., вписан в ***,
имота бил поставен в дял на ***. При тези обстоятелства и ответника „Б. 82” ООД
не бил станал собственик на 4/12 ид. части от нива с идентификатор ***въпреки
сделките от 01.03.2019 г.
При изложените обстоятелства се
мотивира правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и се
отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответника не е собственик на 4/12 ид.ч. от процесния имот.
Ответникът
„Б.-82“ ООД, чрез пълномощника си адв.Г.Г. е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който насочената срещу него искова претенция се оспорва.
Ответникът счита, че е собственик на процесното имущество, на основание
договорите, обективирани в приложените към исковата молба нотариални актове от
01.03.2019г., като при сключването им не
е знаел за сключен договор за доброволна делба, извършена между наследниците на
общия наследодател ***.
Ответникът „Б. 82” ООД, ЕИК: ***е
привлякъл в качеството на трето лице-помагач на своя страна Г.И.Г. с ЕГН **********,***
и е предявил обратен иск против същата.
В обратната искова молба се
твърди, че Г.Г., действаща чрез пълномощник, на 01.03.2019г. е продала на „Б.-82”
ЕООД 2/12 ид.ч. от процесната нива в землището на ***, с площ от 20.263 дка, за
което купувача заплатил продажна цена в размер на 4560лв. и е направил разноски
във връзка с изповядване на сделката в размер на 94.78 лева. Излага се, че с
предявеният от Д.С. и С.С. отрицателен установителен иск се претендира да се
приеме за установено, че дружеството не е собственик на закупеното от него
имущество, т.к. при извършена доброволна делба на нивата с площ от 20.263дка,
същата била получена в дял от наследодателя на ищците по установителния иск за
собственост. При тези обстоятелства, ищецът по обратния иск счита, че в случай
на уважаване на предявеният срещу него иск, праводателят му Г.Г. му дължи
връщане на платената продажна цена от 4 560лв. и направените по сделката
разноски в размер на 94,78лева.
Ответницата по обратния иск не е
депозирала писмен отоговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание се
явява лично, като не ангажира конкретно становище по насочения срещу нея иск.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От
представения препис на нот.акт за собственост на земеделски земи ***и скица №***се
установява, че процесната нива от 20.264 дка, находяща се в местността ***в
землището на ***е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследници на ***като
последните – *** и ***, са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост върху процесния имот, наред с други такива.
От
приложения в оригинал Договор за доброволна делба на земеделски земи, сключен
на 15.06.1998г. между ***и ***, с нотариална заверка на подписите, рег***,
вписан с №*** се установява, че между съдоговорителите е била извършена делба на съсобствени имоти, сред които
процесната нива от 20.264 дка в ***, като последната е била поставена в дял на
съделителя ***.
Видно е от
приложения препис на удостоверение за наследници с изх.№26723/04.09.2019г. на
Община ***и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, че *** е
починала на 18.07.2017г. и е оставила за свои наследници по закон двама сина –
ищците С.Ц.С. и Д.Ц.С..
Установява
се от представения препис на нот.акт за дарение на недвижим имот ***, че на
01.03.2019г. в полза на ответника „Б. 82” ООД са били дарени 2/12 ид.ч. върху
процесната нива от трето за спора лице – ***И.И..
Установява
се също така от представения препис на нот.акт за покупко-продажба ***, че на
01.03.2019г. третото лице помагач Г.И.Г. е продала на ответника „Б. 82” ООД
2/12 ид.ч. от процесния имот, при продажна цена в размер на 4 560лв., получена
от продавача изцяло и в брой преди подписване на нотариалния акт. Видно е от
отразеното върху същия документ, че платените такси по сметка на нотариуса са
били в размер на 94,78лв., платени от купувача, като за тези факти не е налице
спор между ответника и подпомагащата го страна.
От
приложения препис на Договор за отдаване под наем на недвижим имот – земеделска
земя от 01.03.2019г., с нотариална заверка на подписите на страните по него и
вписан в ***, е видно, че ответника „Б. 82” ООД е отдал процесната нива под
наем на трето за спора лице – ***, за срок от десет години.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :
По иска,
предявен от ищците Д.С. и С.С. против „Б. 82” ООД.
Предявеният
отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124, ал.1 от ГПК. Ответникът „Б. 82” ООД основава отричаните от ищците права
на собственост върху процесния имот на сключени договор за дарение и договор за
покупко-продажба от 01.03.2019г., с които тези права са му били прехвърлени от
трето за спора лице – ***И.И. и от третото лице помагач и ответник по обратния
иск Г.И.Г..
Установи се
от обсъдените писмени доказателства, че процесната нива, находяща се в
землището на *** и с площ от 20263 кв.м., съгласно действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри, е била реституирана по реда на ЗСПЗЗ на наследници
на ***а именно *** и ***, които са се снабдили с приложения по делото нот.акт
за собственост на зем.земи по плана за земеразделяне с ***.
Установи се
също така, че сочените наследници са сключили договор за доброволна делба на
придобитите по наследство земеделски земи, по силата на който процесната нива в
***в землището на ***е била поставена в дял на наследодателя на ищците – ***.
Договорът е бил сключен в
предписаната от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните, поради което е породил целения ефект – прекратена е била
съсобствеността върху имотите, предмет на съглашението, а процесната нива е
станала изключителна собственост на съделителя ***.
Единствени наследници на
последната по Закон са ищците С.С. и Д.С., както се установи от обсъденото
удостоверение за наследници №26723/04.09.20019г. на ***.
При съобразяване на горното,
съдът намира, че към момента на сключване на договорите, на които ответното
дружество основава правата си на собственост върху процесната нива – Договор за
дарение от 01.03.2019г., обективиран в нот.акт *** и Договор за
покупко-продажба от същата дата, обективиран в нот.акт ***, праводателите му - дарителят ***И. и продавача Г.Г., не са
притежавали правата на собственост върху имота, които са били предмет на
съглашенията.
Поради това, ответника „Б. 82”
ООД, също не е придобил тези права на собственост. Добросъвестността, на която
се позовава приобретателя, е без значение в разглеждания случай, тъй като
Законът не й придава правно значение, а действа принципа от римското право, че
никой не може да прехвърли това, което няма.
С оглед изложеното, съдът приема,
че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно се
признае за установено, че ответника „Б. 82” ООД не е собственик на 4/12 ид.ч.
от процесната нива в ***, с площ 20264 кв.м., а съгласно Скица на поземлен имот
№15-866368-24.09.2019г. на ***с площ от 20263 кв.м.
По
предявеният от „Б. 82” ООД против Г.И.Г. обратен иск.
Безспорно се установи по делото по предявеният
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че 2/12 ид.ч. от процесното
имущество, по отношение на което се претендират права на собственост от ищците
по първоначалния иск – Д.С. и С.С., са били продадени на ищеца по обратния иск
– „Б. 82” ООД от ответницата по същия иск – Г.Г..
С оглед
изхода на спора по иска за собственост, съдът приема, че е осъществена евикция,
довела до разваляне по право на договора за покупко-продажба между „Б. 82” ООД
и Г.Г., обективиран в нот.акт ***. Приема, че договорът е развален по право, в
съответствие с правилото на чл.89 от ЗЗД, регламентиращо такова разваляне, ако
при двустранния договор се погаси задължението на едната страна, поради невъзможност
да бъде изпълнено.
Поради
това, продавачът Г.Г. дължи на купувача „Б. 82” ООД връщане на получената
продажна цена, която според обективираното в договора е била уговорена и
платена в размер на 4 560лв. Дължи и направените от купувача разноски по
продажбата в размер на 94,78лв.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният обратен иск е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По претенциите
на страните за разноски.
Ищците Д.С.
и С.С. са направили разноски за държавна такса в размер на 125,10лв. и за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 840лв. с ДДС. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за недължимост на разноските,
позовавайки се на добросъвестността си при сключване на договора с предмет
правата върху процесния имот, т.к. това обстоятелство е ирелевантно в
хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК. Единствената възможност за освобождаване от
тежестта на разноските, направени от противната страна е при кумулативното
наличие на условията на чл.78, ал.2 от ГПК, които в случая не са налице. Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на платеното от ищците
адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че минимално дължимото адвокатско
възнаграждение в случая, с оглед на това, че е поставен въпрос за защита на
права върху недвижим имот, се определя по правилото на чл.7, ал.5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в размер на 600лв.
без ДДС и 720лв. с ДДС. При сочения размер на минималното възнаграждение и проведените
две съдебни заседания, съдът счита също така, че платеното адвокатско
възнаграждение от 840лв. не се явява прекомерно. Ето защо, ответника по
първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на ищците направените
деловодни разноски от 965,10лв.
Ответницата
по обратния иск Г.Г. следва да заплати на ищеца по обратния иск направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 186,19лв. В приложения по делото
договор за правна защита и съдействие (на л.38) не е посочено уговорено и
платено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се
присъжда.
Воден от
горното, Съдът
р е ш и
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
предявеният от Д.Ц.С. с ЕГН **********,*** и С.Ц.С. с ЕГН **********,*** против
„Б. 82” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Б.М.Н., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, че ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на 4/12 ид.ч. от НИВА, находяща се в местността ***, с площ 20264 кв.м., а
съгласно Скица на поземлен имот №15-866368-24.09.2019г. на ***с площ от 20263
кв.м., съставляваща Поземлен имот с идентификатор ***кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***.
ОСЪЖДА, на
основание чл.189, ал.1 от ЗЗД, Г.И.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „Б. 82” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Б.М.Н., сумата от 4 560лв., представляваща продажна цена и
сумата от 94,78лв., представляваща нотариални разноски по договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт
***.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК „Б. 82” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Б.М.Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Ц.С.
с ЕГН **********,*** и С.Ц.С. с ЕГН **********,***, сумата от 965,10лв.,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК Г.И.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
„Б. 82” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Б.М.Н., сумата от 186,19лв.,
представляваща деловодни разноски за държавна такса по обратния иск.
решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: