РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Перник, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500694 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С.И., против Решение № 796/07.10.2024 г. по гр.д. № 3374/2024 г. по
описа на Районен съд - Перник.
С решение № 796/07.10.2024 г. по гр.д. № 3374/2024 г., Районен съд - гр. Перник е
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от С.И., против Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че Е. Г. К. дължи на „Моят Кредит“ ЕООД
част от вземане в размер на 165,17 лв., произтичащо от подписана от ответницата Запис на
заповед, издадена ***, с място на издаване гр. Перник, с която издателят Е. Г. К. се е
задължила безусловно и неотменимо да заплати на „Моят Кредит“ сумата от 1042,99 лв.,
платима без протест и на предявяване, като същата е предявена за плащане на 26.10.2022 г.
Със същото решение съдът на осн. чл. 78 от ГПК е възложил разноски в тежест на
страните.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Моят кредит“ ЕООД,
чрез адв. Д. П., с която се твърди, че постановеното от районния съд решение в неговата
отхвърлителна част е неправилно. Излагат се твърдения, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че с депозирана пред него молба се прави признание, че
Е. К. е платила сумата от 180,00 лева и поради това не дължи претендирната сума в размер
на 165,17 лева. Допълва, че всъщност сумата от 180,00 лева в действителност е платена, но
същата представлява частично плащане от общо дължимата сума от въззиваемата,
обезпечена с представения по делото запис на заповед, а не погасяване на цялото вземане,
претендирано в исковото производство. За неправилно се намира посоченото от съда
1
основание за отхвърляне на иска, а именно, че щом договорът е нищожен, то и дадените
обезпечения са недействителни, а именно процесният запис на заповед. В подкрепа на
изразеното становище се цитира съдебна практика.
Въз основа на изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция и с което да бъде признато за
установено вземането му срещу Е. К. по процесния запис на заповед за сумата от 81,20 лева.
Претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Е. Г. К., чрез
адв. А. Ц., с който се оспорва въззивната жалба изцяло, като се сочи, че същата е изцяло
неоснователна и направените с нея твърдения са неверни. На следващо се твърди, че с
въззивната жалба се навеждат нови твърдения във връзка с предмета на правния спор, което
е недопустимо.
Въз основа на изложените аргументи въззиваемият моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено.
Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима - подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно
- същото е постановено от съдия от Пернишки районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил
подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до
неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от
изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въз основа на договор за заем код: *** от *** ищцовото дружество „Моят Кредит“
ЕООД е предоставило на ответника Е. Г. К. сума в размер на 306,78 евро. или тяхната левова
равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева, при курс 1,95583
лв. - 600,00 лева, за срок от 7 месеца, платим на 7 месечни вноски, всяка в размер на 49,96
евро или 97,71 лева. Общия размер на всички плащания възлиза на 349,71 евро или 683,97
лева, с фиксиран лихвен процент по заема от 40,63 % и ГПР от 42,09 %.
Съгласно уговореното в договора, и по – точно в чл. 12, ал. 1 от същия, заемателят Е.
Г. К. се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да
осигури трето физическо или юридическо лице, което да поеме солидарно със заемателя в
полза на заемодателя, да върне главницата ведно с всички възникнали акцесорни
задължения. В чл. 12, ал. 4 страните са уговорили, че ако заемополучателят не изпълни
задължението си да осигури солидарно отговорно трето лице, което да отговаря заедно с
него за задължението, за кредитора, ще настъпят вреди, които вреди кредитополучателяг ще
обезщети с заплащането на неустойка в размер на 183,56 евро или 359,02 лв., като в чл. 12,
ал. 6 от договора е изготвен погасителен план с включена неустойка.
За обезпечаване на дължимите суми по договора за заем заемателят Е. Г. К. е
подписала запис на заповед, по който ищецът е претендирал в исковото производство,
развило се след заповедното сума в размер на 165,17 лв.
По делото не се спори, че длъжницата е погасила сума в размер на 180,00 лв. Няма
данни, а и не се твърди за плащане на други суми към „Моят Кредит“ ЕООД.
Доколкото представения запис на заповед, по който се претендира сумата е подписан
2
във връзка съ сключен между страните договор за заем, съдът следва да съобрази
действителността на договора и дължимостта на сумите съобразно уговореното в него.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
По делото се установи, че в сключения договор е предвидена неустойка, дължима и
начислявана в месечната такса, съгласно условията, предвидени в чл. 12, ал. 4 от договора.
По този начин цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по договора възлиза на
1042,99 лева.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на
което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, окръжен съд
намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, предвидени в цитираните разпоредби. Настоящият съдебен състав споделя изцяло
съдебната практика, според която, след като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на
заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Уговорената неустойка представлява допълнително
възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и се окачествява като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. ГПР не се уговаря между страните. Той
представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК,
3
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от действителната,
която, освен това, драстично превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Също така, "Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да
се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10... "
/Решение № 262394 от 15.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3657/2021 г. и редица други/.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
недействителен, като в този случай Е. Г. К. дължи връщане единствено на заетата сума от
306,78 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото
спрямо лева, при курс 1,95583 лв. - 600,00 лева. В настоящото производство се претендира
сума в размер на 81,20 лв. По делото бяха събрани доказателства за изплатена сума в размер
на 180,00 лв. към 13.01.2023 г., когато заявителят в заповедното производство е декларирал
това обстоятеслтво. Във въззивното производство Е. Г. К. представя издадено от ЧСИ С. Б.
удостоверение изх. № ***, видно от което по издаден изп. лист по ч. гр. д. № 6139/2022 г. по
описа на ПРС към 07.06.2024 г. е събрана сума в размер на 427,40 лв., която е преведена на
взискателя. Доколкото съдът приема, че договорът за заем е недействителен и се дължи
единствено главница в размер на 600,00 лв., а от събраните доказателства се установява, че
„Моят Кредит“ ЕООД е получил като плащания от Е. Г. К. сума в общ размер на 607,40 лв.,
то искът на „Моят Кредит“ ЕООД за сумата от 81,20 лв. се явява неоснователен. При този
извод решението на районният съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и отхвърлянето на иска на осн чл. 273 от ГПК във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника се не дължат направените в хода на настоящото
производство разноски. Същият е следвало да иска изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, с оглед обстотяелството, че плащането на дължимата
главница е станало в хода на производството след депозиране на заявление по чл. 410 от
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на разноски, които
съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПк са в размер на 400,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1
4
ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 796/07.10.2024 г. постановено по гр.д. № 3374/2024 г.
по описа на Районен съд - гр. Перник в обжалваната част.
ОСЪЖДА МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.И., ДА
ЗАПЛАТИ на Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 400,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5