Р Е Ш Е Н И Е № 708
17.07.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 18.06.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 6217 по описа за 2019 година.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД /АСВ/ със седалище гр.София се твърди, че по силата
на сключен на 09.02.2018г. договор, с № 5416225, „Вива Кредит“ ООД предоставило
на Ж.М.Г. заем, в размер 500лв. Мъжът пък
се задължил да я върне, заедно с договорна
лихва в размер на 87.61лв., на девет равни месечни погасителни вноски, всяка по
65.29лв., първата от тях с падеж 11.03.2018г., а последната- с падеж
06.11.2018г. По този начин страните договорили общ размер на плащанията
587.61лв.
Ищецът твърди още, че подписвайки договора, заемополучателя
заявявал, че преди това доброволно е избрал да се ползва от допълнителна
услуга, предоставяна от кредитора, изразяваща се в експресно разглеждане на
документите за одобряване на паричния заем. По този начин се задължил да
заплати такса в размер на 236.25лв., която била разсрочена на девет вноски,
всяка по 26.25лв.
Така също, с подписване на договора кредитополучателя
се задължил да предостави на кредитори си, в 3-дневен срок, обезпечение на
задълженията си, като осигури поръчител-физическо лице, което да отговаря за
изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция. Това обаче Г. не
сторил и по тази причина дължал и неустойка, също в абсолютен размер- също 236.25лв.,
чието плащане също следвало да се извърши по погасителен план на девет вноски,
всяка от 26.25лв.
В резултат на горните договорки се оказвало, че дълга
си ответника следва да погасява с месечна вноска от 117.79лв., която включва
вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по такса експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Освен горните задължения, на Г. била начислена и
лихва за забава, тъй като в договора за заем съществувала и такава договорка-
че дължи законна лихва за всеки ден забава. На това основание му била начислена
лихва за периода 02.01.2019г.- до датата на подаване на заявление в съда, на
обща стойност 25.73лв., която представлява сбор от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала и незаплатена вноска.
Ищецът признава, че ответника е извършил плащане по
договора за заем- в размер на 118лв., с което били погасени: такса за експресно
разглеждане -26.46лв.; неустойка 26.25лв.; договорна лихва 16.78лв. и главница
48.51лв.
Освен това, на основание договора за заем и по-скоро-
Тарифа на „Вива кредит“ООД, относима към
такъв вид договори, било предвидено, че при забава в плащането на погасителна
вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателя дължи на кредитора
заплащането на 10лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден- плащане на
15лв., като максималния размер на начислените разходи не може да надвишава
75лв. за заемни суми в размер на 300лв.; 125лв.- за замени суми в размер на
400лв. и 175лв.- за заемни суми от 500лв. до 1 500лв. Ищецът обяснява, че
тези суми се дължат, за да покрият направени от заемодателя разходи за
провеждане на телефонни разговори; изпращане на писмени показани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания. На това основание на Г. била
начислена такса 175лв.
Освен всичко до тук, страните по договора за заем
договорили и че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва с повече
от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден на забава заемателя дължи заплащането на
еднократна сума 70лв., представляваща разходи за събирането на просрочените
задължения, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява
или администрира дейността по събиране на вземането.
Търговското дружество-ищец черпи претендираните по
това дело права от твърдяното от него обстоятелство, че е кредитор на
ответника, тъй като по силата на договор за цесия е изкупило паричните му
задължения към „Вива Кредит“.
Именно в качеството си на актуален кредитор и предвид
липсата на изпълнение от страна на Ж.Г., „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължимите
от мъжа парични суми и му била издадена, в производството по ч.гр.д.№ 4222/2019г.,
заповед за изпълнение. Тя обаче била
връчена на ответника в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което мотивира
предявяването от АСВ на искове съда с решението си да приеме за установено, че му дължи: 451.59лв.-
неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до изплащане на
задължението; 70.83лв.- договорна
лихва; 209.79лв.- такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит; 175лв.- такса разходи за събиране на просрочени задължения; 70лв.- такса разходи за дейност на
служител; 210лв.- неустойка и 25.73лв.- лихва за забава.
Ищецът претендира, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, разноски
в заповедното производство, както и да му бъдат присъдени разноските, направени
от него в настоящото дело, а за последното и, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но
писмен отговор не депозира. Той и не се яви на проведеното съдебно заседание. В
него не присъства и представител на ищеца, но чрез писмено изявление исковете
се поддържат.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложение на исковата молба- документа,
представляващ листи №№ 6,7,8 и 9 от материалите по делото, на 09.02.2018г. е
бил сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ с № 5416225, по силата на
който „Вива Кредит“ООД предоставя на заемателя Ж.М.Г. паричен заем в размер 500лв.,
като следва да се приеме, че сумата е получена от мъжа, тъй като договора носи
подписа му - в тази връзка изрично чл.2 ал.2, а и видно от разходен касов ордер
№70- л.№11. Той се е задължил да я върне, заедно с лихва и с такса за експресно
разглеждане на искането му за отпускане на заем, на девет месечни погасителни вноски-
с фиксирани падежи, всяка от които по 91.54лв. или да върне общо 823.86лв.-
чл.2 ал.1. Видно от т.т.5 и 8 от последната, са договорени лихва по заема от
40.28% и ГПК 49.44%.
От чл.1 ал.2 и ал.3 се установява, че преди
подписване на договора, заемополучателя е „…избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга…“, изразяваща се в експресно разглеждане на заявката му за
паричен заем, за което дължи такса от 236.25лв.
С чл.4 от договора е предвидено задължение за заемополучателя
да осигури, в 3-дневен срок, обезпечение на задълженията си, като осигури
поръчител-физическо лице, което да съответства на определен профил и да
отговаря за изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция.
Последицата от неизпълнение е неустойка в размер също 236.25лв.
Част от доказателствения материал е и Тарифа на „Вива кредит“ООД.
От документа, представляващ листи №№ 12-16вкл. съда
установява, че на 22.01.2013г. е бил сключен Рамков договор за продажба на
вземания, по силата на който „Вива Кредит“ ООД прехвърля на АСВ свои парични
вземания, като всяка партида от такива се уточнява в създавано при всяко
подобно прехвърляне приложение №1, с нова дата, което е неразделна част от
договора.
Друг от представените с исковата молба документи е
точно такова приложение №1 или по-скоро-
извадка от него, от 02.01.2019г., в което се съдържа информация, че сред
прехвърлените с него вземания е това на „Вива Кредит“ООД от Ж.Г. по договора от
09.02.2018г. за заем.
С пълномощното л.№19 от настоящото дело, цедента
упълномощава цесионера последния да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне
на задължението му. Такова уведомление до Г. АСВ е подготвило, но от
ангажираните доказателства може да се установи, че е било изпратено, но не е получено
от адресата му- от куриер е констатирано, че такъв адрес, като посочения в
пратката, не съществува. Въпреки това съда приема, че цесията е съобщена на
длъжника-ответник- тъй като съобщенията представляват част от приложенията на
исковата молба и заедно с нея са връчени на ответника, а в самата искова молба
се съдържа изявление/искане на ищеца в този смисъл и позоваване от него на
отдавна установила се съдебна практика в тази връзка.
От приложеното към настоящото дело частно гражданско дело-
№ 4222/2019г. съда констатира, че през м.07.2019г. АСВ е депозирало пред
Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължими му от Ж.Г. парични
суми и в производството по същото му е издадена заповед за изпълнение- № 2563/
02.08.2019г., с която на мъжа е разпоредено да му заплати: главница в размер
451.49лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019г. до окончателното
й изплащане; 70.83лв.- договорна лихва; 209.79лв.- законна лихва; 209.79лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на заем;
175лв.- такса за просрочени задължения; 70лв.- такса разходи за дейност на
служител; 210лв.- неустойка и 25.73лв. - лихва за забава, както и 100лв.
разноски в заповедното производство, от тях: 25лв.- заплатена държавна такса и
75лв.- юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на АСВ.
Ответникът не
е подавал възражение против заповедта, но и не е намерен от призовкар, за да му
бъде връчена тя. Това е наложило съда да
даде указания на заявителя, че трябва да установи съществуването на тези
си вземания в общия исков процес. Дружеството е предявило своевременно
необходимите искове.
По уважено доказателствено искане на ищеца бе
назначена счетоводна експертиза. Заключението по нея обаче съда не кредитира,
като доводите си за това ще посочи по-долу в решението.
При
така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявени са
положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за
които на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и
на основание чл. 410 от ГПК, заповед за
изпълнение. Те са с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК;
допустими са и са подсъдни на Районен съд - Сливен по правилата на родовата и
на местната подсъдност. Становището на съда по всеки от тях е следното:
Установи се по делото- от писмено доказателство, че
по силата на сключен на 09.02.2018г. Договор, дружеството с фирма „Вива Кредит“
е предоставило на лицето Ж.Г. паричен заем в размер 500лв. Мъжът пък се е
задължил да върне сумата, заедно с договорна лихва и други плащания, на 9
месечни погасителни вноски, всяка от по 91.54лв., а общото задължение възлязло
на 823.86лв. Предвид тези договорни клаузи съда намира, че процесния договор е
за заем- паричен заем. По тази причина са приложими разпоредбите на чл.240 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В случая кредитора е изпълнил договорното си
задължение, тъй като е предал на заемателя спомената сума. Предаването на
паричната сума /или пък вещта/ по договор за заем е не изпълнение на задължение
на заемодателя, а условието да се приеме, че договора за заем е сключен. Така
е, защото е реален и едностранен договор и постигнатото между двете страни
съгласие за сключването му не е достатъчно последното да е факт. Необходимо е
сумата да бъде предадена.
Длъжникът-ответник обаче не е изпълнил задължението
си- да извърши договорените вноски, като е направил само едно плащане- в размер
118лв. Съдът достига до този извод въз основа на признанието на ищеца на този
неизгоден за него факт, както и защото Г. не ангажира доказателства за
осъществени от него плащания, а по правилата на процеса това бе в
доказателствената му тежест.
Видно от исковата молба, това плащане кредитора е
отнесъл за погасяване, частично, следните задължения: такса за експресно
разглеждане – с 26.46лв.; неустойка с 26.25лв.; договорна лихва с 16.78лв. и
главница с 48.51лв.
Според съда обаче ищеца няма вземания на първите две
от тези основания. Едното от тях се обосновава като неустойка, дължима от
заемополучателя за това, че не е успял да осигури физическо лице, което да
поръчителства пред кредитора за изпълняването на задълженията му или пък да
осигури банкова гаранция. Въпреки че такава клауза съществува в договора за
заем, съда няма да уважи този иск, тъй като тя цели не да обезпечи изпълнение
на задължението, а да осигури вземане на кредитора в по-голям краен/сумарен размер
– като за заемополучателя възникне задължение за заплащане не само на
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, но и други суми. Така също, с
тази, а и подобни, клаузи кредитора заобикаля вече забранената му/отнета
възможност да залага в договорите за кредит изключително завишени лихвени
проценти, съответно годишен процент на разходите. Всъщност, изискването към
заемополучателя е несъвместимо с природата на процесния договор- това са т.н.
бързи кредити, сключвани в момента на поискването или час-два след това, и
отново при не малка по размер възнаградителна лихва- в случая тя е 40.28%, и тя
е толкова висока и несравнимо по-висока от лихвите, при които банки отпускат
заеми, именно поради по-високия риск,
който съществува за кредитора, тъй като вземането му не е обезпечено. Т.е., или
вземането на кредитора-заемател ще е обезпечено, но ще е с нисък лихвен
процент, или пък ще е с висок, но няма да е обезпечено. Така също,
предвиждането на няколко санкционни за заемополучателя последици при
неизпълнение на неговото задължение го поставя в твърде неравноправно положение
по отношение на другата страна по договора- заемателя. Т.е., клаузата за
неустойка в случая е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.143 ал.2, т.5
от ЗЗП, а за такива съда е задължен служебно да следи- чл.7 ал.3 от ГПК. Ето защо е неоснователен иска за сумата
210лв.- неустойка.
При сходни разсъждения съда няма да уважи и иска за
вземане в размер на 209.79лв.- то е за такса за експресно разглеждане на
искането на заемателя за отпускането на заем. Такава отново е неприсъща за
договори като процесния, тъй като те, както вече се отбеляза, са предназначени
за бързо, в рамките на деня, отпускане на искания кредит и така или иначе, и с
нея и без нея, искането се разглежда експресно. Т.е., ако трябва да се заплати,
кредитора би се обогатил неоснователно. В този смисъл е и неравноправна клауза
съгл. на чл.143 ал.1 и чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП.
Щом ответника- заемополучател не дължи такса за
експресно разглеждане и неустойка, то извършеното от него плащане-118лв., е
следвало да се отнесе за погасяване на други негови задължения. Видно от
стр.трета от исковата молба, в погасителната вноска, която според ищеца трябва
да е дори в месечен размер 117.79лв., се включват вноска по кредита; вноска за
неустойка и вноска за такса експресно разглеждане. Втората и третата от тях,
пак съгласно изложението в исковата молба, са в месечен размер на по 26.25лв.
Тези две вноски са в общ размер 52.50лв., което означава, че дължимата от
ответника вноска за погасяване на задължения, които според съда представляват
вземания на ищеца- т.н. вноска по кредита, е в месечен размер 65.29лв.
/117.79лв.- 52.50лв./; впрочем, същият е резултата и ако от предвидената в
договора вноска в размер 91.54лв. се извади сумата за такса за експресно
разглеждане, която е 26.25лв. месечно. Ето защо с плащането в размер 118 лв.
ответника е погасил изцяло първата и част от
втората погасителни вноски по договора. При заем 500лв. се налага
извода, че всяка от деветте вноски включва 55.56лв. главница, а остатъка до
65.29лв., т.е. 9.73лв. - е договорната/възнаградителна лихва. Това означава, че
с остатъка от плащането след погасяване на първата вноска, Г. е погасил изцяло
лихвата от втората, а главницата – до остатъка 12.58лв.
След като ответника не е престирал всичко, а е
извършил само частично плащане, то той дължи на кредитора си, на първо място,
дадената в заем сума- главница. Така е защото при неизпълнение кредитора може
да иска изпълнение- чл.79 ал.1 от ЗЗД. Тя по договор е 500лв., но с плащането
си ответника я е намалил до 401.43лв. До този размер първия иск е основателен,
а за разликата над него до пълния търсен размер – 451.59лв. ще бъде отхвърлен.
Ответникът
дължи сума и по втория иск по петитума на исковата молба- тъй като това е договорената между кредитора и
заемополучателя възнаградителна лихва за първия от тях- чл.240 ал.2, изр. първо
от ЗЗД. В случая с плащане ответника е намалил задължението си за
възнаградителна лихва с 19.46лв. Т.е., този иск е основателен в размер 68.11лв.
/ 9вноски по 9.73лв.= 87.57лв. – 19.46лв. платени/, а за разликата над него до
пълния претендиран- 70.83лв., ще бъде отхвърлен.
След като не е плащал задълженията си, с изключение
на коментираното по-горе плащане, а падежа на всички е настъпил и то преди още
да бъде образувано заповедното производство- тъй като първата от договорените 9
вноски е с падеж 11.03.2018г., а последната- 06.11.2018г., то той безспорно е
изпаднал в забава- съгласно чл.84 ал.1, изр.първо от ЗЗД, когато деня на
изпълнение на задължението е определен, длъжника изпада в забава с изтичането
му. Така също, съгласно чл.86 от този нормативен акт, при неизпълнение на
парично задължение длъжника дължи обезщетение, от деня на забавата, което е
равно на законната лихва за периода й. От друга страна, и в самия договор е
предвидена такава отговорност за заемополучателя- чл.8 ал.2. Т.е., за съществуващо
следва да се счита паричното вземане в размер 25.73лв.- лихва за забава. Този
иска съда ще уважи изцяло.
Не такова
обаче е становището на съда за последните две суми по петитума на исковата
молба, съотв. по заповедта за изпълнение, с която АСВ се е снабдило. Кредиторът
няма вземане за сумата 175лв., защото не доказа възникването му- то е обяснено
в исковата молба, а и е предвидено в договора, като разходи за извънсъдебно
събиране на вземането. На първо място обаче той не ангажира доказателства да е
извършил такива действия и на второ- тази клауза е неравноправна по см. на
чл.143 от ЗЗП и нищожна по смисъла на чл.26 от ЗЗД като противоречаща на
морала, защото зад основанието разходи за извънсъдебно събиране на вземането е
прикрита неустойка или пък лихва за забава, а такива обезщетения са предвидени
като дължими и на друго основание.
При идентични доводи съда ще отхвърли и иска с цена
70лв.
Съдът не кредитира изготвеното от вещото лице по
делото заключение и не основава решението си на него, защото експерта е
включила в задълженията на ответника, съотв. взела ги е предвид при отнасяне на
внесените от ответника 118лв., суми, за които съда прие, че не се дължат: такса
за експресно разглеждане на искане; неустойка за неосигурен поръчител или
банкова гаранция; разходи за
извънсъдебно събиране на вземането и разходи за ангажиране на служител.
По въпроса за разноските: търсят се само от ищеца, а
той има право на такива- както в заповедното производство, така и в исковия
процес, съразмерно уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. В случая
разноските на АСВ в ч.гр.д.№ 4222/2019 на СлРС, видно от заповед № 2563/
02.08.2019г., са 25лв.- заплатена държавна такса за образуването на делото.
Съразмерно уважената в производството по гр.д.№ 6217/2019 част от исковете, на
дружеството се следват разноски в заповедното производство в размер на 10.21лв.
За заповедното производство на търговското дружество се следва и юрисконсултско
възнаграждение. То по заповед за изпълнение е 75лв., а съразмерно уважената в
настоящото дело част от исковете му се следва в размер 30.63лв.
Разноските в исковия процес отново са в размера на
заплатена държавна такса за образуване на делото /доплатена такса/. В случая тя
е събрана от съда /но от друг докладчик/ в размер 25лв. Към нея следва да се
добави заплатеното от ищеца възнаграждение за вещото лице по делото -150лв. Поради
това на ищеца се следват разноски в исковия процес от 71.46лв.
АСВ търси и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес. То му се следва- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, тъй като дружеството бе представлявано
от юрисконсулт. Търси се в размер 300лв. То може да е в този размер- чл.25 ал.1
от НЗПП във вр. с чл.37 ЗАдв. вр. чл.78 ГПК. Съразмерно уважената част от
исковете, на АСВ се следва юриск.възнаграждение от 122.50лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1
от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.М.Г., с
ЕГН: ********** и адрес *** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище гр. София
и адрес на управление на дейността- бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юриск.Ц.П.,
на основание
Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ с № 5416225 от 09.02.2018г. следните от
сумите, за които на това дружество е
издадена от Сливенски районен съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№
4222/2019г., заповед № 2563/ 02.08.2019 г.:
- 401.43лв. /четиристотин и един лева и четиридесет и три
стотинки/ – главница, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2019 г. до
окончателното й изплащане.
- 68.11 лв. /шестдесет и осем лева и единадесет стотинки/ -
представляваща договорна/възнаградителна лихва, за периода 10.04.2018г.- 06.11.2018г.
- 25.73 лв. /двадесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки/- лихва за забава, за периода
02.01.2019 г. – 31.07.2019 г.,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за
разликата над 401.43лв. до пълния търсен размер- 451.59лв. и иска за договорна
лихва за разликата над 68.11лв. до пълния търсен размер- 70.83лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за: сумата
209.79лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на заем; сумата 210лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;
сумата 175лв.- представляваща разходи за извънсъдебно събиране и сумата 70лв.- разходи
за ангажиране на служител.
ОСЪЖДА Ж.М.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4222/2019г. на СлРС, съразмерно
уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№ 6217/2019г. на СлРС – 10.21лв. /десет лева и двадесет и една
стотинки/.
ОСЪЖДА Ж.М.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, следващото се за заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 4222/2019г. на СлРС,
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете,
разгледани в гр.д.№ 6217/2019г. на СлРС – 30.63лв.
/тридесет лева и шестдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Ж.М.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
установителното производство, развило се в настоящото гр.д.№ 6217/2019г. на
СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 71.46лв. /седемдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА Ж.М.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за
установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 6217/2019г.
на СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 122.50лв. /сто двадесет и два лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: