№ 32912
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20241110106883 по описа за 2024 годИ.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от общИ. Г. срещу Т. Г. М.
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 2 951,31 лева, представляваща неплатен наем за
ползване на земеделска земя, съгласно договори за отдаване под наем на
земеделска земя № 2881/24.08.2017 г. и № 5233/28.07.2020 г., формирана,
както следва: сумата от 506,06 лева, представляваща дължимата наемна цена
по Договор за отдаване под наем на земеделска земя № 2881/24.08.2017 г. и
Анекс от 11.11.2021 г. към Договор за отдаване под наем на земеделска земя №
2881/24.08.2017 г., и Анекс № 2 към Договор за отдаване под наем на
земеделска земя № 2881/24.08.2017 г., за периода от 01.10.2022 г. до 30.09.2023
г. (стопанска годИ. 2022/2023 г.) и сумата от 2445,25 лева, представляваща
дължимата наемна цена по Договор за отдаване под наем на земеделска земя
№ 5233/28.07.2020 г. и Анекс от 11.11.2021 г. към Договор за отдаване под
наем на земеделска земя № 5233/28.07.2020 г., за периода от 01.10.2022 г. до
30.09.2023 г. (стопанска годИ. 2022/2023 г.), ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2023 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 96,64 лева, представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 27.01.2023 г. до
18.05.2023 г. вкл., формирана както следва: сумата 18,14 лева – мораторна
лихва върху главницата от 506,06 лева и сумата 78,50 лева – мораторна лихва
върху главницата от 2445,25 лева, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 27375/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че на 24.08.2017 г. между общИ. Г., като наемодател, и Т.
Г. М., като наемател, бил сключен Договор за отдаване под наем на земеделска
земя № 2881/24.08.2017 г., по силата на който наемодателят, срещу получаване
на годишен наем, е предоставил на наемателя ползването на прИ.длежащите
на наемодателя недвижими имоти, представляващи общинска земеделска
земя: имот № 3753 в землище К., местност К.; имот № 10004 в землище Г.,
1
местност *****; имот № 740 в землище Б., местност Б.; имот № 629 в землище
Г., местност Л.; имот № 833 в землище Г., местност П., с начин на трайно
ползване „ниви, ливади, пасища, мера“, като договорът бил сключен за срок от
10 стопански години, считано от 01.10.2017 г. до 30.09.2027 г. Към договора
бил сключен Анекс на 11.11.2021 г., с който съгласно чл. 3.1, за ползването на
имотите по т. 1.1 от договора за отдаване под наем на земеделска земя,
наемателят заплаща на наемодателя годишен наем в размер на 1708,98 лева.
Съгласно Анекс 2 от 21.03.2022 г. общият размер на годишния наем в анекс 1
от 11.11.2021 г. към договора следвало да се чете 506,06 лева.
Ищецът твърди, че на 28.07.2020 г. между общИ. Г., като наемодател, и Т.
Г. М., като наемател, бил сключен Договор за отдаване под наем на земеделска
земя № 5233/28.07.2020 г., по силата на който наемодателят, срещу получаване
на годишен наем, е предоставил на наемателя ползването на следните
поземлени имоти, представляващи земеделска земя – общинска собственост:
№ 710, № 839, № 857, № 973, намиращи се в землище Б., с начин на трайно
ползване „ниви, ливади, пасища, мера“. Договорът бил сключен за срок от 10
стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 30.09.2030 г. Към договора бил
сключен Анекс на 11.11.2021 г., с който съгласно чл. 3.1 от анекса, за
ползването на имотите по т. 1.1 от договора за отдаване под наем на
земеделска земя, наемателят заплаща на наемодателя годишен наем в размер
на 2445,25 лева.
Посочва, че съгласно чл. 5.1 от Договор № 2881/24.08.2017 г. и Договор №
5233/28.07.2020 г. наемателят е длъжен в срок да заплаща на наемодателя
уговорената между страните годишна наемна цена. Твърди, че на 13.01.2023 г.
наемателят е получил изпратена от общИ. Г. покана за доброволно изпълнение
с изх. № 08.00-28/10.01.2023г., с което на ответника е даден 14-дневен срок за
изпълнение на паричното задължение, изразяващо се в дължим наем по
договори № 2881/24.08.2017 г. и № 5233/28.07.2020 г., в общ размер от 2951,31
лева. Плащане обаче не последвало, поради което ответникът изпаднал в
забава, считано от 27.01.2023 г., датата на която изтича 14-дневния срок за
доброволно изпълнение на задълженията. На 31.01.2023 г. била издадена
Заповед № РД-39 от 31.01.2023 г., с която договорите били прекратени.
Заповедта била връчена на ответника на 02.02.2023 г. чрез писмо с изх. №
86.00-170/02.02.2023 г.
Посочва, че на основание чл. 86 ЗЗД поради неизпълнение на паричното
задължение, ответницата дължи и обезщетение в размер на законната лихва
върху главниците, считано от 27.01.2023 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Претендира и законна лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК - 19.05.2023 г., до окончателното плащане. Моли
за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Т. Г. М., с който се оспорва предявените искове. Поддържа, че
съгласно т. 3.4. от договора за отдаване под наем на земеделска земя №
2881/24.08.2017 г. наемната цена за първата стопанска годИ. се заплаща при
2
подписване на договора, а за всяка следваща годИ. до 10-то число на месеца,
следващ датата на подписване на договора. Сочи, че същият е сключен на
24.08.2017 г., следователно за стопанската 2022/2023 г. наемът е следвало да
бъде заплатен до 10 септември 2022 г. Твърди, че не ползва и не обработва
земите за стопанската 2023/2024 г. Относно Договор № 5233/28.07.2020 г.
сочи, че съгласно т. 3.4. наемната цена за първата стопанска годИ. се заплаща
при подписване на договора, а годишната наемна цена за всяка следваща
стопанска годИ. до 1-во число на месец октомври, като по този договор също
не ползва земята за стопанската 2022/2023 г. Поддържа, че на основание т. 6.2,
буква „Д“ от договорите, същите са прекратени поради неплащане на
наемната цена, предвидена в същите. Моли за отхвърляне на исковете.
По доказателствената тежест:
За основателността на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между страните по силата на валидни договори за
наем и анекси към тях, по силата на които е предал и е осигурил
безпрепятствено ползване на посочените имоти, както и че в периода на
ползването е възникнало задължение за плащане на наемната цена в
претендираните размери.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е предал и осигурил
безпрепятствено ползване на посочените имоти.
При доказването на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава – отправена и получена покана.
При доказването на горното, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Като безспорно не се нуждае от доказване, на основание чл. 153 вр. чл.
146 ГПК, обстоятелството: че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение по Договор за наем № 2881/24.08.2017 г. и Договор за наем
№ 5233/28.07.2020 г.; че за процесния период ответникът не е заплатил на
ищеца наемна цена по договорите за наем.
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № 27375/2023 г. по описа на
СРС, 119 състав.
Искането на ответника за представяне на договорите за наем и заповедта
за прекратяване на договорите, приложени към исковата молба в заверен
препис, в оригИ.л, следва да бъде оставено без уважение, тъй като няма да
допринесе за изясняване на спора от фактическа и правна страна, тъй като
3
ответникът не оспорва истинността (автентичността) или съществуването на
посочените документи. Останалите доказателствени искания на ответника са
нередовни, поради което следва да бъде предоставена възможност на страната
да приведе същите в съответствие с изискванията на чл. 156 и чл. 159 ГПК,
като посочи конкретните факти за установяването, на които е направила всяко
от доказателствените искания по реда на чл. 190 и чл. 186 ГПК, с оглед
преценка на относимостта, необходимостта и допустимостта им, а по
отношение на искането за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, следва да посочи за кои
факти се иска разпит на всеки от свидетелите, както и дали са поискани за
установяване на един и същ факт или на различни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.10.2025 г. от 14.00 часа, за което страните да бъдат призовани.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 27375/2023 г. по описа на СРС, 119
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи оригИ.ли на приложените към исковата молба в заврен
препис документи – Договор № 2881/24.08.2017 г., Договор №
5233/28.07.2020 г. и Заповед № РД-39 от 31.01.2023 г.
УКАЗВА на ответника най-късно в насроченото съдебно заседание да
приведе доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба
по реда на чл. 190, чл. 186 ГПК и за разпит на свидетели, в съответствие с
изискванията на чл. 156 и чл. 159 ГПК, като посочи конкретните факти, за
установяването на които е направила всяко от доказателствените искания по
реда на чл. 190 и чл. 186 ГПК и изложи съображения за относимостта им към
предмета на делото, а по отношение на искането за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане, да посочи за кои факти се иска разпит на всеки от свидетелите и
изложи съображения за относимостта им към предмета на делото, както и
дали са поискани за установяване на един и същ факт или на различни, с оглед
преценка на относимостта, необходимостта и допустимостта на
доказателствените искания.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията,
доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба, ще бъдат
оставени без уважение.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
4
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, в
което е обективиран проектът за доклад по делото, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5